Анализ на аргументацията и невербалното поведение на Петър Стоянов в предизборния дебат от 16.11.2001г.

Анализ на аргументацията и невербалното поведение на Петър Стоянов в предизборния дебат от 16.11.2001г.
Съдържание
1. Въведение
1.1. Обект на изследването
1.2. Цел на изследването
2. Глава Първа: Невербална комуникация
3. Глава Втора: Аргументация чрез невербална комуникация
4. Глава Трета: Дебатът Стоянов срещу Бонев
4.1. Ситуацията и решенията на П. Стоянов, довели до загубата на изборите
5. Глава Четвърта: Дебатът Стоянов срещу Първанов
5.1. Задълбочен анализ на невербално поведение на Петър Стоянов
6. Заключение
7. Библиография

Въведение
В настоящата си курсова работа ще направя задълбочен анализ на аргументацията и невербалното поведение в предизборните дебати от 2001 година на бившия президент Петър Стоянов, както и до събитията, провокирали неговите решения, действия и поведение. Два са дебатите, които ще анализирам, а именно Дебатът „Стоянов срещу Бонев“, състоял се на 5.11.2001 г. (дата, която сама по себе си означава много и до днес, заради събитията на тази среща, обърнали хода на изборите) и Дебатът „Стоянов срещу Първанов“, който се е състоял на 16.11.2001 г.
Целта на курсовата работа се характеризира в идеята да анализира поведението на Стоянов, да проследи неговите решение от момента, в който все още е президент на народа, до момента, в който губи доверието на този народ, неговото поведение и дръзките решения, които му струват президентския пост.
Невербална комуникация
Несловесното общуване или невербална комуникация е вид общуване между хората, чрез което се изпраща и получава информация без да се използват средствата на вербалния език. Терминът невербална комуникация обхваща огромна област от човешкото взаимодействие, в която невербалните знаци могат да се класифицират условно според каналите за връзка. В тази насока повечето психолози ги делят на шест модалности:
• Кинестетична, която се характеризира в движение на тялото, жестове и мимики, поза на тялото
• Пространствено – териториална или проксемика – най-общо казано пространствена организация и дизайн
• Параезикова – свързана е с интонацията, темпо на речта, както и сила и тембър на гласа
• Тактилна, която означава взаимодействие чрез допир
• Обонятелна, която се характеризира с взаимодействие чрез мирис
• Цивилизационна, т.е. общуване чрез дрехи, бижута, козметични средства, лични аксесоари и различни предмети.
В анализа си ще обърна внимание най-вече на кинестетичната, пространствената и параезиковата модалност и как с поведението си П. Стоянов успява да повлияе до такава голяма степен на събитията, че неговата дързост и невнимание му коства уж сигурната позиция и втори президентски мандат.
Често, както ще видим и във втория дебат с Георги Първанов, невербалната комуникация бива неосъзната. Макар, че точно работа на ПР специалистите е да работят за това, подобно нещо да бъде избягвано. Действията и като цяло всеки един аспект от средствата на невербалната комуникация да комуникират точно посланието, което е в интерес на съответната публична личност. Целта е те да бъдат въведени в определена комуникативната ситуацията, за да предизвикат нужното внимание, да придадат достоверност и да спомогнат убеждаването на аудиторията в идеите и посланието на личността, която ги комуникира.
Важно е да се спомене, че невербалната комуникация играе спомагаща роля към вербалната комуникация. Тя не може да я замени напълно, а само знаково допълва словото, към което е прикрепена.
Аргументация
За да бъде комуникацията успешна, според реториката, трябва да съществува общуване, каквото и да е то и, разбира се, да има обратна връзка, т.е. взаимодействие между оратора и аудиторията. Той, от своя страна, трябва да бъде достатъчно обаятелен в своя изказ, разбираем и, най-вече, убеждаващ, не само чрез думи, а и чрез поведението си, за да успее да спечели вниманието и, което е по-важно, доверието на своята аудитория.
От тук следва изводът, че реториката и убеждаващата комуникация, като две науки и понятия биват неизменно свързани. Това е така, защото в същността си реториката е характеризира с това да убеждава. Това се корени в нейната цел.
За да се справи с изискванията на науката реторика един оратор трябва да бъде не само добре осведомен по всички възможно засягащи го теми, трябва да бъде активен и свързан със своята аудитория, трябва да комуникира своите идеи добре както на вербално, така и на невербално ниво.
В случаите, които аз разглеждам говорим за оратор в лицето на бившия президент Петър Стоянов и за неговото участие в два важни предизборни дебата. Тук ще спомена термина предизборна реторика.
Петър Стоянов е бил един много подкрепян от народа си, президент и оратор със завидни умения. В своята книга „Митове на българския преход“ някогашния министър-председател Филип Димитров казва: „Малко президенти ще имат възможността да дадат на България толкова много, колкото й даде Петър Стоянов в своите два звездни мига: когато успя да помогне за мирното решение на кризата на 4 февруари 1997г. и когато прояви най-голяма решителност в държавата и залагайки целия си престиж, наложи по-бързо и ефикасно присъединяване на правителството към позицията на Запада в Косовската криза.“( „Митове на българския преход“, Филип Димитров).

Дебатът „Стоянов срещу Бонев“
1. Ситуацията и решенията на П. Стоянов, довели до загубата на изборите:
Тук искам да обясня как изглежда политическия пейзаж в държавата до съответния момент, преди да заговоря за ключовия дебат от 5 ноември.
Годината на събитията е 2001. България все още не е член на НАТО или на Европейския съюз. Изминали са само 4 години от ужасната финансова криза, сполетяла страната (срив на банковата система, хиперинфлация, улични протести и т.н.)
България удържа легитимно правителство с пълен мандат – кабинетът на Иван Костов, подкрепян от коалицията ОДС. На 17 юни 2001 г. се провеждат парламентарни избори, на които току-що създаденото НДСВ на Симеон Сакскобургготски получава близо 2 млн. гласа или 42.7% от доверието на избирателите. На този фон ОДС взема 830 000 бюлетини (18,1%), които му отреждат второ място в парламента. Подобен е и резултатът на БСП. Последният от класиралите се в парламента са ДПС. Формира се коалиционно правителство на НДСВ и ДПС, в което участват и министри, членуващи в социалистическата партия (бившите кметове на Благоевград и Русе Костадин Паскалев и Димитър Калчев). В следствие от това СДС изпада в изолация. Единственото, което ги държи на масата е факта, че Петър Стоянов все още е президент, като той е издигнат от тях. Реално СДС е започнал своето падение още през 1999г., след като се представят доста слабо на местните избори.
Сега на събитията, довели до ситуацията на дебата от 5 ноември: Костов решава да направи реформация в кабинета и ръководството на партията, затова възлага на контраразузнавателната Национална служба “Сигурност” и НС “Борба с организираната престъпност” да изготвят доклад за корупционните практики по високите етажи на властта, като много важно е да се каже, че ръководителите на двете служби са инструктирани да не изнасят информация за тази дейност на никого, освен на самия Костов. Съответно вътрешният министър Богомил Бонев остава в неведение. Това изглежда като плюс, тъй като се оказва, че точно той е замесен пряко с корупционни действия и е често споменавано име в прословутия Доклад 226. В доклада се описва схема на престъпна групировка, водена от Майкъл Чорни, която се ползва с протекциите на висши политици и служители на държавната администрация, и не само това. Също така държи службите за сигурност чрез вътрешния министър (Бонев) на Костов. :”Посредством предвидените в закона правомощия на МВР за прилагане на репресивни действия министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области на икономиката, свързани с големи печалби и бързо обращение на вложените средства, а именно: телекомуникации и мултимедии; производство и търговия на акцизни и лицензирани стоки (цигари, алкохол, кафе, CD), търговия с оръжие и специална продукция, хазарт и развлекателен бизнес. Тъй като съществува пряка зависимост, към тази област трябва да се причислят и интересите на туризма” (Доклад 226).
Прокуратурата не потърся сметка на вътрешния министър за престъплението нито през 1999 г., нито в следващите 2 години. Костов излага няколко обвинения, но така и не назовава имена.
Богомил Бонев, в желанието си да изчисти своето име през април 2000 г. започва остра кампания срещу Костов, а президентът Петър Стоянов вместо да защити партията, която го издигна се намесва с така известния си цитат: ” “Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди 6 месеца. Иване, кажи им, те ще те разберат” (Петър Стоянов, 2000)
В хода на събитията, президентът се отделя от СДС, оставяйки ги да излизат от калта, както намерят за добре и обявява своята самостоятелна кандидатура. Оправданието му е в лицето на думите: “Бил съм президент на всички българи и искам да остана такъв. Една партия може да се идентифицира със своето ръководство и това обикновено става след успешни избори. Но преди избора, СДС трябва да се идентифицира преди всичко със своите избиратели” (Петър Стоянов, в.“Демокрация“, 2000г.)
Според хората, поддръжници на правителството, президента се е превърнал в неблагодарник. Той от своя страна, в последствие успява да получи подкрепата на царя, но дори тази подкрепа е определена от Сакскобургготски като “лична саможертва” в името на общия интерес. Два дни след регистрацията на Петър Стоянов, Богомил Бонев също обявява, че ще се кандидатира за президент. Въпреки събитията до момента, се очаква действащия президент да вземе и втори мандат, тъй като още не е изгубил подкрепата и уважението на народа. Заради това си спокойствие, Петър Стоянов отказва да участва във всички предварително договорени ТВ дебати в БНТ. Отказва и поканите на Богомил Бонев да излезе лице в лице срещу него, тъй като не желае да го отчете като реален съперник. За сметка на това активно призовава Георги Първанов да се престраши и да участва в пряк дебат срещу президента, но в частна медия. Бонев, от своя страна води ожесточена кампания срещу действащия президент, обвинявайки го в злоупотреба с президентските задължения по време на кампанията, до обвинения в намеса в съдебната система и т.н. в резултат на събитията рейтинга на Бонев се повишава и почти се изравнява с този на Георги Първанов, а този на Стоянов започва да намаля драстично.
“Никога по време на кампанията никъде не съм казвал, че Богомил Бонев е свързан с Майкъл Чорни. Не съм го казвал – не казвам дали е истина или не” (Петър Стоянов, 3.11.2001г.)
Сега е момента да обясня за дебатът Стоянов срещу Бонев, на който Първанов би трябвало да присъства, но по стечение на обстоятелствата това не се случва. Датата е пети ноември, понеделник. Остават само няколко дни до ключовия първи тур на президентския вот. По частната телевизия бТВ ще се състои 2-часов президентски дебат.
В този дебат, за да срази своя опонент, Петър Стоянов решава да заложи нападателна стратегия, която в крайна сметка му изиграва лоша шега. Той решава да атакува по най-прекия начин онзи, който преди това го бе обвинил в престъпни обвързаности. И изважда гореспоменатия Доклад 226 срещу Богомил Бонев насред дебата по бТВ, като връчва декласифицирано копие на водещия Иво Инджев и го подканва да го прочете в ефир: “Хайде, прочетете доклада. бТВ, откакто съществува, според мен не сте получавали копие на такъв доклад. Ето го доклада… Оставете на мен да нося отговорност. Прочетете го”(Петър Стоянов, предизборен дебат по БТВ, 5.11.2001г.) Съдържанието на докладът се превръща в главна тема на вечерта, а Бонев и Стоянов влизат в двубой на тема корупцията в десницата.
Реакциите след предаването са, както следва пълна демобилизация и разочарование от избора на Стоянов да намеси службите за сигурност в предизборната кампания. В следствие на този ден Богомил Бонев губи доверието на народа, но, заради поведението си по време на събитията, които описах, президентът Стоянов губи изборите.
На фона на тези събития се състои следващия дебат, който реших да анализирам, а именно Дебатът Стоянов срещу Първанов, където тогава действащия президент далеч не действа толкова спокойно и дръзко, както до този момент.
Дебатът Стоянов срещу Първанов
Дебатът между Петър Стоянов и Георги Първанов се състои на 16.11.2001 година. Петър Стоянов вече е много по необнадежден за своята сигурна победа. Още повече това се подкрепя и от факта, че дебатът е преди втория тур, а Георги Първанов вече има самочувствието на победител, благодарение на резултатите от първия. Срещата се състои в специално издание на „Шоуто на Слави Трифонов“.
Ще започна с кинестетичната модалност. Тя ни предоставя ценна информация за кандидатите и разкрива аспекти от тяхното общуване, които ни носят допълнителен към вербалното поведение смисъл.
Първо впечатление прави факта, че Петър Стоянов и Георги Първанов много рядко установяват контакт с поглед. Не става въпрос за времето, когато отговарят на въпросите на Слави Трифонов, а за това, когато влизат в словесна схватка помежду си. Двамата опонента се стараят да избягват погледите си, особено в самото начало на дебата. Бих могла да кажа, че това може да се дължи на неловката ситуация, но дори и така да е, това не си личи в самото им вербално поведение от друга страна. Другият минус е, че Петър Стоянов не само не изпълнява едно от главните изисквания в такъв тип комуникация, а именно да не свежда поглед, а той дори и шари с очи и често мести погледа си от място на място, в търсене на думи и идеи в негова подкрепа. Да не говорим, че подобно невербално поведение кара кандидата да изглежда така сякаш е некомпетентен по темата, която се обсъжда, ненадежден или просто се чувства неловко, като на горещ стол. Не вдъхва никаква сигурност.
От следваща гледна точка искам да спомена и стойката на действащия тогава президент. Позата, в която Петър Стоянов през цялото време, докато тече дебата е описана по следния начин: “Когато показалецът е поставен вертикално нагоре по бузата, палецът подкрепя брадичката, а главата е с наклон леко надолу и очите гледат изпод вежди, това означава, че слушателят има или критични, или отрицателни мисли относно предмета на разговор или към говорещия. Освен това Стоянов стои и леко с гръб към Първанов, което навежда на идеята за изолираност и критичност. Друга поза, преобладаваща при Стоянов беше скритата позиция на ръцете зад масата, които обикновено се тълкуват като знак за неискреност. Позата пък на Георги Първанов, от друга страна, най-често се тълкуваше като на човек, който доминира и има пълен контрол над ситуацията (дланите на ръцете му бяха най-вече обърнати надолу, върху масата). Друга поза с ръце, която се наблюдава отново при Петър Стоянов е ръцете с допрени върхове на пръстите като къщичка – жест, който би могъл да означава агресивност или гневна реакция. Подобни жестове не се наблюдават при опонента Първанов, който в този дебат се държи много по-балансирано от тогава действащия президент, като това става ясно не само от невербалната, но и от вербалната комуникация.
Въпреки всичко това, обаче не мога да кажа, че Стоянов не знае какво прави и не мери невербалните средства, които използва. Той всячески се старае да покаже близка връзка с аудиторията и по-малка такава със своя събеседник. Това става ясно, когато прави жест, за да посочи сърцето си и проверява реакцията на аудиторията си или, когато говори за това как хората живеят лошо в държавата и се тревожат за това дали ще изкарат и до следващата зима.
Давам пример за един от интересните невербални средства, които използва Петър Стоянов, за да се покаже като обвинен несправедливо. Георги Първанов казва „Г-н Стоянов, вие сте дошли с подготвените си тези предварително!“, на което Стоянов отговаря: „А, подготвени тези“ – вдига вежди – „Хубава работа!“ – оглежда се наоколо, лека усмивка.
Сериозно впечатление правят жестове и движение на тялото, които показват неувереност и притеснение. При Петър Стоянов това бяха облизване на устни си, шаренето с очи, докато разказва как трябва да постъпи президентът, когато правителството не работи добре, въртенето на стола, гледането надолу, ръцете в скрита, предпазна позиция и т.н.
Преминавам към пространствено-териториалната модалност. Пред събеседниците има две катедри, които образуват полукръг или овал, който е отворен и с лице към зрителя. Стоянов и Първанов са поставени в позиция един до друг, което попринцип се тълкува като позиция на съгласие. Зад Георги Първанов има плакат с лика на опонента му, и обратното. Най-често камерите, показват събеседниците в близък план.
Столовете, на които седяха участниците в дебата им позволяваха да се движат, да се въртят, което в действителност не изиграва добра роля за Стоянов, тъй като той си позволява да се върти нервно с в стола си, както споменах по-горе.
Сега ще разгледам параезиковата модалност. Тя се характеризира с всички аспекти на гласа и контрола над него. В говоренето на Петър Стоянов се наблюдават твърде много паузи, пресилена емоционалност, бих казала.
От гледна точка на тактилната модалност смятам, че само един такъв жест си заслужава коментиране, а именно, когато в края на дебата Стоянов, с цел да привлече зрителското благоразположение решава да се пошегува и уж на шега отправя обвинение към водещия Слави Трифонов и опонента си Георги Първанов, че са му устроили предварителен заговор. На шега ги заплашва, че той ще има втори мандат и, когато оповестява, че се шегува, се навежда и почти докосва Георги Първанов.

Заключение
По наблюдения невербалното поведение на Петър Стоянов се уповава, а и разчита на западната идея за правилна стратегия. Такава, която добре разбира и се справя с нагласите, поведението и очакванията на масите на народа. Факт е, обаче, че макар това да върши работа за американските политици, за Петър Стоянов си беше стъпване накриво. И до ден днешен сме свидетели, че колкото и да се стараем да прилагаме западния модел в България, той просто не работи по очаквания начин, тъй като тук хората са други. Ето го и обратния ефект. Залагайки точно на сдържаност и умереност, Георги Първанов спечели изборите – модел, който западните специалисти увенчават неуспех.
Относно поредицата от събития, които превърнаха Петър Стоянов от първи в последен на президентските избори през 2001 година днес спокойно можем да видим, че Доклад 226 не е единствената, а всъщност е последната грешка в предизборната му кампания на тогавашния президент.