Анализ на манифеста, обявяващ Независимостта на България, произнесен от княз Фердинанд Български, на 22 септември 1908 година в град Велико Търново

by admin on 19.11.2015

Анализ на манифеста, обявяващ Независимостта на България, произнесен от княз Фердинанд Български, на 22 септември 1908 година в град Велико Търново

I.Реч
Манифест към българския народ
“По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

II. Анализ
Реторическа ситуация
Манифестът е произнесен на изключително символично и емоционално заредено за българската нация място – църквата „ Св. Четиридесет мъченици“ в подножието на хълма Царевец в старопрестолния град Велико Търново. Тази зареденост на локацията/мястото играе много важна роля в засилването на ефекта на речта, на вербалните и невербални компоненти от поведението на оратора. Времевото разполагане на акта по обявяване на Независимостта и респективно произнасянето на манифеста е оптимално избрано. То е съгласувано с геополититически събития от изключителна важност – амбициите на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, както и младотурската революция в Османската империя. Тъй като първото от тези събития – амбициите към Босна, де факто представлява нарушаване на Берлинския договор, то управниците ни съзират начин да отхвърлят, поне частично, статуквото, постигнато при подписването на същия този договор, статукво, представляващо своеобразен крах на националните ни амбиции.
Ораторът
Несъмнено високата социална принадлежност на оратора- Княз на България, който има роднински връзки с почти цялата европейска аристокрация- Хабсбурги, Бурбони, Орлеани, Романови и др., придава на речта огромно значение, най-малкото защото, произнесена лично от държавния глава, тя придобива голяма сила. Самият начин на произнасяне също носи белезите на роялистката традиция- князът е седнал на трона си, в безупречна българска военна униформа, пищно украсена със символи на властта и военни ордени, като при това прочита манифеста с изразителен, но спокоен и уверен глас. Длъжни сме да отбележим, че Князът не е фактическият автор на манифеста си- негов автор е министър-председателят Александър Малинов, който го написва вечерта преди церемонията по време на почивка на гара Две Могили [1]. Този факт не се отразява нито на вербалното, нито на невербалното поведение на оратора, като по никакъв начин не влияе на начина на произнасяне на речта,която следва строг етикет. От това може да изведем обобщението за присъщата на моменти тривиалност на ораторското изкуство [2]. Ефектът на речта се засилва от внезапната промяна на статуса на произнасящия я – от Княз той става Цар. Лично министър-председателят Малинов развълнувано казва да се преименува Князът в „светлий цар“ [3].
Аудиторията
Аудиторията е специално подбрана и подходяща за официалността на събитието. Там са околийският управител, кметът на Велико Търново, комендантът на градския гарнизон, както и местна интелигенция- хора на изкуството, учители [4]. По този критерий аудиторията е относително социално хомогенна. Освен това е съставена изключително и само от мъже, което я прави хомогенна и по този фактор. Но въпреки официалността си и високата социална позиция, в която се вписва, аудиторията приема екзалитирано произнасянето на манифеста, като го посреща с бурни ръкопляскания и възгласи.
Жанрови особености
Речта е официална, политическа, следваща строг протокол, но в същото време, поради уникалността и огромната важност на акта, е вдъхновяваща, въодушевяваща. Заради изключително емоцоинално заредената атмосфера, комбинирана с лексиката, използвана в речта, тя може да се определи като тържествена. Тя е агитационна и въодушевяваща реч.
Структурни особености на речта и аргументи
Поради жанровите особености на манифеста, неговата краткост и официалност, уводът, основната част и заключението са относително отдалечени от класическия си облик. Уводът е завлядяващ и не е кратък на фона на цялосния текст. Съставен е от два дълги абзаца, за разлика от основната част, която е изградена от цели четири, но по-къси такива. Тук вече се забелязва горепосочената „отдалеченост“ от класическото структуриране на ораторски текст, като увода е по-обемен текстово от основната част и осезаемо по-обемен от заключението, което е съставено само от две изречения.
Първият абзац изпълнява едновременно функцията си да бъде начало на официален документ от геополитическо значение, като изказва по реда на протокола благодарност към нашите освободители – руснаци и румънци, но в същото време изказва заслужени адмирации към Опълчението ни, към „юначните българи“. След относителната отвлеченост на първия абзац от основната идея на текста, във втория се върви все повече и повече към конкретика. Отначало, тръгвайки пак от базисната позиция на благодарност към освободителите ни, в края на абзаца и респективно на уводната част, след постепенното надграждане на аргументите стигаме до формулирането на основния проблем –проблема с наличието на независимост de facto, но не и de jure. Тази градация се постига чрез постепенното наслагване на идеите за трудолюбивостта на българския народ и мястото му в „семейството на цивилизованите народи [5]. Разбира се, монархът нееднократно изтъква ролята си в процеса на ментално и духовно съзряване на нацията, но също така отдава заслуженото на предшественика си княз Батемберг -„о’ Бозе почившия Княз Александър“. Накрая на абзаца се изтъква незаобиколимостта на народната воля и нейната дефинитивност.
В началото на уводната част, князът засилва вече прокараното у аудиторията внушение за единството между монарха и народа, като тук понятията придобиват еднакви измерения и дори се сливат – еднаквите „мисли“ и „чувства“ фактически говорят за еднакви цели. Формулира се веруюто „князът е държавата и държавата е княза“ [6]. Във втория абзац отново се връщаме към възпиращия всенародното духовно и икономическо равитие проблем – липсата на независимост. Така многократно наслагваната теза достига възможно най-високата си точка на насищане във възприятията на аудиторията, като я подготвя и държи в напрежение за най-съществения момент – кулминацията. Именно използвайки това своеобразно наслагване, комбинирано с краткия трети абзац, където се дават препратки към скорошните събития в досегашния ни суверен – Османската империя (младотурската революция от лятото на същата година), стигаме до последния и най-емоционално наситен абзац, представляващ връхната, кулминационна точка, своеобразен зенит на ораторските цели на речта – обявяването на България за независима държава и трансформацията й от княжество в царство. Тук отново присъства идеята за върховенството на народната воля в определянето на пътя на развитие на държавата, като едновременно с това се търси и морална и най-вече политическа подкрепа от Великите сили и „целия просветен свят“.
В контекста на речта и значимостта на политическия акт, заключението носи изключителна емоционална наситеност, въпреки малкия си обем – две кратки изречения. Но тази своеобразна поанта изразява най-същностните цели на речта – да вдъхнови, да въодушеви българската нация, да я направи горда и уверена в смелия, съдбоносен и отговорен избор, която е направила.
Реторични фигури
Поради официалния си характер, би било подходящо манифестът да притежава качеството официалност. Не липсват реторични фигури, но те са в балансирана комбинация със сериозния стил на документа.
Не може да не забележим широкото използване на епитети из целия текст, дължащо се донякъде на присъщия патос в почти всички речи от този исторически период – „юначните българи“, „велика и славна“ България, „непоколебимо верен“ народ, „светло дело“ и др.
В първия абзац също така е използван контраст – съпоставянето между някога „ тъй велика и славна“ България и тъмните векове на робството, „робските вериги“. Посочената в миналия дял на анализа своеобразна градация на мотивите също играе важна роля в изграждането на текста. Тръгва се от пасивната позиция на благодарност, за да се стигне до активната позиция на изискуемост. Започва се от позицията, от идеята за търсещ собствения си облик народ, за да се стигне до образа на един народ, намерил същността си и сигурен в постигането и запазването на националните си идеали.
Многократното повторение из целия манифеста на лични и притежателни местоимения от единствено число също трябва да бъде отбелязано. Постоянното повторение на изрази като „Моят Народ“, „Народът Ми“, „държавата Ми“ и т.н., е нормално и често срещано в реторическите изяви на държавните глави, когато управленския модел е монархически. Впечатление ни прави обаче липсата на т. нар. царско/царствено адресиране на посланията – от 1-во лице мн. число (пример: обръщението на княз Александър Батемберг в началото на манифеста му за обявяване на сръбско-българската война: „Ний, Александър I,/по Божия милост и народна воля/княз на България!“).
Манифестът завършва емоционално с изреченията: „Да живее свободна и независима България!/ Да живее българският народ!“ . Тези фрази трябва да бъдат разглеждани освен като прочувствен и логичен завършек на речта, също и като класически прмер за синтактична анафора.
Неезикови средства, използвани от оратора
Поведението на оратора е съгласувано с всички норми на държавния етикет – Князът прочита речта от трона си, облечен във всички знаци на властта – княжеската униформа,ордени и т.н. Монархът произнася речта си с тих, спокоен, но уверен глас, който напълно отговаря на високата му позиция в социума и на излкючителната важност на текущия исторически акт. Като грешка в по-общ план бихме могли да отчетем факта, че Князът не произнася манифеста пред събралото се многохилядно множество, а това прави министър-председателят на назначения от него кабинет – Александър Малинов, който въпреки високата си управленческа позиция и ораторски талант, не би могъл да постигне емоцоналния ефект, който би предизвикал Князът, вече цар, сред множеството.
Манипулативни тактики и механизми, използвани от оратора
Като манипулативен елемент в речта на княз Фердинанд може да отбележим използването на шаблонните идеи за трудолюбието на българския народ и мястото му в семейството на европейските народи. Авторът по никакъв начин не би желал да оспорва тези разбирания, но би искал да изведе на показ стереотипната им същност, леснотата, с която биват използвани дори до наши дни, своеобразната им „евтиност“. Чрез заложените в народопсихологията ни мисловни матрици, боравенето с тези веруюта се превръща в изключително успешна манипулативна практика. Полезно би било да отбележим, че и двете внушения са използвани масово, но при различни обществени строеве – митът за трудолюбието на българина бе широко използван по времето на комунизма, когато строяхме светлото бъдеще, а митът за принадлежността ни към „европейското семейство“ е на мода днес, когато вървим към европейско бъдеще. Тази привидна противопоставеност, но всъщност препокриване на същите тези идеи, говори за тяхното дълбоко проникване в мисловната ни матрица и за тяхната универсалност.
Интеркултурни различия
Въпреки че отчитаме факторите за принадлежността на монарха към висшите аристократични кръгове на Европа, от една страна, както и относителната незрялост в този исторически етап на българската държавност и интелигенция, от друга, не може да изведем драстични интеркултурни различия между адресата и адресанта на посланието. Но при все това отчитайки факта, че както вече споменахме, неопитноста е налице, тя вече не е толкова осезаема, както е била в първите години след Освобождението, вече има натрупан държавнически опит, някои от културните ни дейци са самоуки, други са представители на учителското съсловие, както е било преди това, а други са минали през западноевропейското и руско образование и е налице културно влияние.

Цитати и бележки:
[1] БТВ Новините. (22.09.2010) . Манифестът на Независимостта е написан на гара Две могили. http://btvnovinite.bg/article/1198985459-Manifestat_na_Nezavisimostta_e_napisan_na_gara_Dve_mogili.html , последно посещение на 01.07.2015.
[2] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 173.
[3] Трапезица 1902. (2008). Манифест на Българската Независимост – 22 септември (5 октомври) 1908 година. http://www.trapezitca1902.com/2008/Nezavisimost2008.htm , последно посещение на 01.07.2015.
[4] Бел. aвт. Противно на общоприетото схващане, князът не произнася манифеста си пред многохилядното множество, събрано около църквата. Това прави министър-председателят Малинов, а княза само „благодари на търновчани за всичко“ и заявява „че обичта на търновци му е много скъпа“
[5] Бел. авт. Използваната градация като реторична фигура, както и извеждането на стереотипните идеи за трудолюбието на българите и мястото ни в „семейството на цивилизованите народи“(между другото използвани и до днес) ще бъдат разгледани от автора в следващите части на анализа му.
[6] Бел. авт. Това е похват, широко използван в изграждането на култ към личността, независимо от идеологическата среда – била тя монархическа, авторитарна, тоталитарна. (Пример от по-скорошното минало – известния нацистки лозунг „Hitler aber ist Deutschland, wie Deutschland Hitler ist.“). Но все пак тук автора не смята, че този елемент е определящ, а по-скоро чрез утвърждаването на фигурата на монарха се утвърждава идеята за самата държавност, за времето си все още млада и прохождаща, но едновременно с това стояща на съдбоносно стъпало в развитието си – обявяването на независимост.

© Анализът е направен от Иван Гергов – студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет по образец, зададен от проф. Мавродиева и се публикува с негово съгласие.
Позоваването и цитирането на Онлайн справочника и на автора е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: