Анализ на презентацията на Веселин Димитров „Регионалната преса в България“ (Regional press freedom in Bulgaria) пред аудиторията на ТЕDxBG

by admin on 19.11.2015

Анализ на презентацията на Веселин Димитров „Регионалната преса в България“ (Regional press freedom in Bulgaria) пред аудиторията на ТЕDxBG

Линк към презентацията: https://www.youtube.com/watch?language=bg&v=wT1iNnwuXfA

За презентатора
Веселин Димитров е журналист. Още от съвсем млад се занимава с медии. Работил е дълго време във в. “Капитал“. Често му се е налагало да пътува по работа в страната, където се е срещал много пъти с местни журналисти, за да се ориентира по-лесно в ситуацията.
Професионални проблеми на журналистите от регионалните медии са оставили траен отпечатък в съзнанието на Веселин Димитров и са го провокирали да размишлява над нелеката им задача да бъдат журналисти в малкия град, където се оказва, че свободата на словото е доста ограничена.
Воден от това, Веселин Димитров решава да замине за Германия, където изучава управление на медии (медиен мениджмънт) в малък институт в Хановер и преди да се дипломира той моли своите професори да направи своя проект (рисърч) за това каква е свободата на локалните/местните журналисти в България, с какви трудности се сблъскват те.
Така той успява с финансовата подкрепа на фондация „Отворено общество“ да посети десетина български града извън столицата, където да изследва какви са тенденциите, какво е влиянието им и най-вече какво е състоянието на журналистическата свобода в регионален план.

Аудиторията
Аудиторията на ТЕDxBG е както директна – от присъстващите на живо в залата, така и индиректна, тъй като самият формат на ТЕD предполага презентациите да бъдат публикувани освен в сайта на ТЕD, и в социалните канали и мрежи за споделяне.
Присъстващите на презентацията в залата в София са интелигентни и търсещи хора, с позитивно отношение към доброто чувство за хумор, но и критично мислещи към всяка една поднесена им информация. Те са на различна възраст, с различни интереси и професии, сред които и доста журналисти, но като цяло може да се обобщи, че голяма част от присъстващите са модерни хора, ползващи активно интернет и новите технологии като смартфони, айфони, таблети и др.
Феноменът ТЕD, неразривно свързан с интензивното навлизане на новите технологии в ежедневието ни, се корени в това, че е налице все по-широко използване на виртуалната реторика като „сцена за изява“, осигуряваща на оратора неограничена по брой аудитория. Презентацията на Веселин е видяна от хиляди различни хора от цял свят след споделянето и в сайта и в канала на ТЕD в www.youtube.com.

Презентационни техники и поведение, идейна основа и послание на презентацията
За да бъде максимално въздействащ, Веселин Димитров се ръководи от едно от основните изисквания за този вид презентации, а именно да бъде кратък (до 18 минути). Той се вмества само в 16 минути, поради което казаното от него е изключително съдържателно.
Веселин започва атрактивно своята презентация, залепяйки на челото си листче с въпросителна, както се прави в играта „Познай кой съм? (кой съм аз)“.
След тази техника за представяне той формулира основната си идея – в малкия град журналистите, макар че се опитват да създават обективна журналистика, са притискани по всякакъв начин и от всички страни (местна власт, местен бизнес, обвързаност и познанства). За Веселин Димитров медиите са тези, които формират общественото мнение на хората, живеещи извън столицата и представляващи преобладаваща част от населението на страната, която взема решенията за бъдещото й развитие.
Това най-вече го мотивира да се размишлява на глас по тази тема. Тезата му е онагледена от простите/семплите статистически илюстрации- своеобразни визуални аргументи, че на изборите за президент през 2011 г., от 4 милиона гласували, 87% от гласовете на втория тур не са дошли от София. Това са хора, информиращи се главно от написаното в регионалната преса или според казаното по местната телевизия. В допълнение към това твърдение Веселин изтъква, че 62% от населението извън София няма достъп до интернет (по актуални данни от 2011 г.), т.е. начините за широк достъп до информация на тези хора, решаващи избори, не са същите, както на присъстващите в залата примерно.
Друго обезпокояващо обстоятелство, което е визуализирано в тази връзка е, че 37% от по-възрастните хора безрезервно се доверяват на пресата, вярвайки че всичко, което се изнася като информация там, е истина, за разлика от по-младото „интернет“ поколение, доверяващо им се доста по-рядко. Веселин вижда необходимостта от това нашите баби и дядовци да бъдат по-критични към поднасяния им информационен продукт, защото медиите и основно регионалната преса са подложени на директен натиск и вмешателство от различни субекти. За разлика от Германия, където учи, в България журналистите се страхуват да си признаят това, страхуват се и да бъдат критични към обкръжаващата ги среда.
Такива са резултатите от неговото изследване в провинцията. Интервюираните от него събеседници журналисти и главни редактори на регионални медии желаят да запазят пълната си анонимност, признавайки че местните вестници са създадени да обслужват интересите на определени институции или партийни организации при избори, тъй като бюджетите им зависят от тях.
Презентаторът използва интерактивни схеми, с които да покаже нагледно тези обвързаности между: Издатели, Журналисти (по средата) и Избори. Веселин цитира някои от анонимните си източници, за да бъде ясно чута горчивата истина за нивото на свобода на словото. Илюстрациите му във вид на свързани кръгове се разширяват, за да се види от аудиторията и участието на Местния бизнес в този опорочен модел за осигуряване на рекламодателски имунитет чрез информационна защита. Последните елементи към очертаната от изследователя диаграма са Автоцензурата, която журналистите често сами си налагат и Политиката, в смисъл на общински власти, сключващи с пресата ежегодни договори за публикуване на прессъобщенията им. В този омагьосан кръг се упражнява натиск върху регионалните журналисти да заемат нечия страна в коментарните си рубрики, а така читателят получава информация, която е силно изкривена.
Презентаторът Веселин Димитров непрекъснато прави паралели и с националната преса, където според него също се предоставя само определена позиция, което не позволява на читателя да си състави обективно и безпристрастно мнение.
Изводът на посланието на Веселин Димитров е, че хората трябва да бъдат критични по отношение на медиите и в същото време проактивни (особено младите), да се подкрепрят един друг и да бъдат предприемчиви, като Веселин Димитров дава редица добри примери, (като независимите медии в интернет), при които не струва нищо информацията да бъде предадена нататък.
След последния слайд презентаторът Веселин Димитров отново си поставя листче на челото, на което е написал ТИ, като посланието му е, че само ние можем да променим към добро медийната среда в България. Така се постига завършеност, от една страна, а от друга – се дава отговор по семпъл, но интригуващ начин.
От самото начало до края ораторът успява да задържи вниманието на публиката. Веселин Димитров говори уверено, гладко и спокойно, без да чете или да си помага с текст.
Невербалното му поведение включва семпли жестове с ръце. Отчетливо впечатление правят леките пристъпвания и крачки напред – назад, които по-скоро са израз на вътрешна емоционалност и дълбоко личностно отношението към темата, отколкото на притеснение, или неувереност в себе си, или в защитаваната теза.
Веселин Димитров завладява и успява да направи аудиторията си съпричастна благодарение на яснотата на аргументите си, на прецизността на заключенията си, на последователността си, на наситената с примери и факти обосновка, на предадената чрез числа, цитати и диаграми образност на проблематиката и не на последно място на ефектните си техники и на доброто си и умерено чувство за хумор.

© Анализът е направен от Здравко Кожухаров – студент от магистърска програма „Реторика“ и се публикува с негово съгласие.
Позоваването и цитирането на Онлайн справочника и на автора е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: