Анализ на презентацията на Джил Тейлър (Jill Bolte Taylor, My stroke of insight (февруари 2008), произнесена пред аудиторията на TED
Оратор
Д-р Джил Болти Тейлър е американска изследователка – невроанатомка, писателка и публична лекторка. Тя изучава невроанатомични изследвания на човешкия мозък и връзката им с шизофренията и други тежки умствени заболявания. Интересът на Джил към тази материя се дължи на факта, че собственият ѝ брат още като млад е диагностициран с шизофрения.
На 10 декември 1996 г. д-р Тейлър се събужда с осъзнаването, че изживява рядка форма на мозъчен удар, причинен от кръвоизлив в лявото полукълбо на мозъка ѝ, резултат от артериовенозна малформация. На 27 декември 1996 г., тя е подложена на тежка мозъчна операция в Масачузетската многопрофилна болница за отстраняването на съсирек с размерите на топка за голф, притискащ центровете на речта в лявата половина на мозъка ѝ. Нейният личен опит на мозъчен изследовател, преживял лично масивен мозъчен удар през 1996 година и последвалите осем години на възстановяване, повлияват работата ѝ като учен в областта на изследванията на мозъка.
През 2006 година издава своята книга „My Stroke of Insight, A Brain Scientist’s Personal Journey“ / „Моето ударно прозрение: личното пътуване на един мозъчен изследовател“, в която лично разказва за всичко, което и се е случило по време на масивния кръвоизлив и последствията от него.
През февруари 2008 година изнася своята лекция за: „My Stroke of Insight“ / „Моето ударно прозрение на TED конференция, която се превръща в интернет сензация, привличайки вниманието и интереса на зрители от целия свят. Това става второто най-гледано видео на TED лекция за всички времена. След представянето му на TED конференцията, нейната книга става бестселър на New York Times и е преведена на 30 езика. Тази нейна презентация е придобила огромна популярност и към момента – април 2018 г. – е гледана от над 22 милиона души, само на официалния сайта TED.
Аудитория
Едно от нещата, с които TED конференциите се отличават от всякакви други форми на събития, сбирки, обсъждане на идеи или ситуации и лични преживявания на дадени оратори, е самата аудитория. TED конференцията дава възможността на ораторите в даден диапазон от време да разкажат своята емоционална история, пряко обвързана с тяхната личност, преживявания и достигане на много видове заключения спрямо дадени теми. Аудиторията се разделя на два вида: директна и индиректна аудитория. При директната аудитория, хората които слушат презентацията са на самото място, пряко слушащи и наблюдаващи, дори оценяващи (в повечетео случаи, когато ораторите представят своята информация в аудиторията те са наясно, че публиката/аудиторията е изключително добре информирана, заинтересована, а също така и критично мислеща) всичко, което ораторът казва на момента.
Положителното при директната аудитория е, че публиката пряко може да се докосне и наблюдава отблизо оратора и неговото представяне. По този начин аудиторията се пренася в точно определената ситуация, която говори ораторът.
Отрицателната черта на директната аудитория, е че в повечето случаи залите, в които се провеждат TED конференциите не са особено големи, но не са твърде малки.
За сметка на това обаче имаме така наречената индиректната аудитория. В TED записват всяка една от своите презентации, които след това пускат в интернет пространството за да могат всички заинтересовани хора да се докоснат до тези презентации. След заснемане на презентации избрани, високо – качествени се публикуват в официалния сайт на ТЕД. Там вече достъп до тях имат хора, които са от различни професии, те са с различен социален статус, различни са по възраст, пол, религия и по други критерии. Индиректната аудитория е също толкова важна част от TED, колкото и директната, защото по виртуален начин същото презентиране стига до много голяма маса от хора по цял свят.
Положителното при индиректната аудитория, е че след като една презентация бъде качена в официалния сайт на TED тя бива преведена средно на повече от 40 езика. По този начни хора от различни етноси могат да разберат и възприемат дадената им информация.
Отрицателната черта на индиректната аудитория, е че хората нямат пряк досег със самия оратор, не могат да го почувстват толкова близо до себе си и не могат да се пренесат до толкова голяма степен в съзнанието на оратора.
Независимо по какъв начин обаче ние наблюдаваме, като аудитория – директен или индиректен TED презентациите на ораторите винаги успешно повлияват на публиката. Това влияние, което се оказва спрямо аудиторията не е само с презентиране и речи, но и със самите личности на ораторите, като тази на Джил например, вдъхвайки на аудиторията кураж, смелост, амбиции и различно виждане над определени идеи и ситуации.
Поведение на оратора
TED лекциите имат редица правила за „успех“ на презентациите, като основното от тях е продължителността на представянето на ораторите. Установеното правило гласи, че максималната продължителност на празентацията трябва да бъде 18 минути в редки случаи до 21 минути. Това се прави, както с цел да се съхрани максимално концентрацията на публиката, присъстваща в залата, така и за да може презентацията да е достатъчно кратка, за да може да бъде изгледана на един дъх – нещото, което осигурява невероятно големия брой гледания от индиректната публика на ТЕД презентациите онлайн.
Малко TED лектори имат толкова дълбока емоционална връзка с темата си като невроаматома Джил Тейлър, национален говорител на хората с умствени увреждания в ресурсния център на мозъчна тъкан в Харвард, което донякъде обяснява защо нейната презентация е една от най-популярните TED лекции. От друга страна, тази TED лекция има толкова гледания, защото случилото се на д-р Джил е било до голяма степен невероятно и си струва да се разкаже.
По време на презентацията д-р Джил е изключително спокойна и уверена – личи големият опит зад гърба й. Тонът с който разговаря първоначално е спокоен и равен звучеейки научно. Жестовете с ръце са минимални в началото.
Като невроанатом д-р Джил използв, голямо количество сложни, научни термини, които обаче успява да илюстрира и обясни чрез жестове с ръце за да може да придаде по разбираем начин информацията на хората. Достигайки до най-съществената част тонът и се променя, става леко треперещ, говорейки тя се разчувства все едно отново преживява това, което и се е случило, а именно наблюдаването на своя собствен мозъчен инсулт.
Две минути след началото на презентацията на Джил, тя приканва асистент на сцената, който да донесе истински човешки мозък. Първоначално публиката е ужасена, но докато слага своите ръкавици тя се леко се засмива, като по този начин заразява аудиторията и те започват да се смеят също. След като приключва своето обяснение за нейния инсулт показвайки върху истински човешки мозък, тя се обръща плахо търсейки отново асистента за да върне мозъка с израза: „Извинете. Благодаря. Беше удоволствие.“, при което публиката отново се засмива за по-дълго.
Към средата на презентацията Джил Тeйлър започва още по-разгорещено да обяснява за усещането да получиш инсулт, който като учен е могла да проследи на момента. Тя започва да се движи свободно на сцената, ръкомахайки с ръце, правейки презентацията да изглежда много реалистична. Когато излиза от банята си, дясната и ръка се парализира изцяло, в презентацията тя с огромна енергия и чувство за хумор казва: „О, Господи! Получавам удар! Получавам удар! И следващото нещо, което мозъкът ми ми каза беше. Уау! Това е толкова яко! Това е толкова яко!“ публиката отново е във възторг и се смее.
„Колко мозъчни изследователи имат възможността да изучават собствения си мозък отвътре?“ казвайки това изречение д-р Джил е толкова превъзбудена, че дори самата тя се засмива, като отново публиката е заразена от харизмата, която тя притежава.
„Спомням си как си мислех, че няма начин никога да успея да смаля огромното си аз и отново да вляза в това малко тяло.“
Казвайки тези думи на TED презентацията, тя вече е напълно сериозна, липсва момента на забава, защото тя сякаш отново изпитва всичко това, междувременно аудиторията продължава да слуша с интерес. По време на това споделяне тя говори със затворени очи, влизайки в роля, като великолепна актриса, а с високо вдигнати ръце описва какво е било усещането да се намира в коренно различна вселена изпълнена само с чиста енергия.
Джил Тeйлър успява за тези кратки 18 минути да премине през много различни емоционални фази: сериозност, спокойствие, вълнение, смях и тъга, чрез които успява да накара аудиторията да бъде толкова задълбочена сякаш наистина изживява това, което и се дава като информация.
Дълбоката връзка на д-р Джил с темата не може да се отдели от страхотната й способност да общува със страст и в крайна сметка тя успява да промени начина, по който слушателите й виждат света. Ако смятате, че темата ви е интересна, завладяваща и прекрасна, много вероятно е и слушателите ви да я възприемат по този начин, както успява да направи Джил Тeйлър пред TED аудиторията.
Основна част
Със стартирането на своята презентация Джил Тeйлър споделя, че е започнала да се занимава с изследвания на мозъка, защото брат й страда от шизофрения. „Като сестра и по-късно като учен, исках да разбера защо аз мога да имам мечти, мога да ги свържа с реалността и да ги превърна в реалност? Какво се случва в мозъка на брат ми и какво прави шизофренията, че той не може да свърже мечтите си с една обща и споделена реалност и те се превръщат в делюзия?“
В основата на тази TED презентация е „Моето ударно прозрение“. Невроанатомът Джил Тeйлър една сутрин се събужда със силна болка зад лявото око. Тя получава инсулт – кръвоносни съдове в лявата страна на мозъка й буквално експлодират. Д-р Джил приема своя инсулт като знак от съдбата.
Джил Тeйлър обяснява пред аудиторията как са разположени двете полукълба на мозъка, как комуникират и каква роля играят. Тя прави важно уточнение за двете отделни полукълба на мозъка. Лявото полукълбо отговаря за „Аз-ът“ като отделен индивид във вселената. Чрез тази част на мозъка си ние виждаме това, което е тук реално, видимо. Това полукълбо отговаря за „аз като индивид, разделен от вселената“, в който стоят ценности, его и т.н. Дясното полукълно е чистата енергия, там си едно цяло с вселената всичко е ярко, красиво и спокойно. Това е изключително важен момент от нейната презентация, защото подкрепя следващите аргументи, които тя представя пред TED аудиторията.
През цялата презентация невроанатомът обяснява за получаването на инсулта, осъзнаването му и трудния преход на възтановяване, който продължава 8 години.
Духовното пробуждане на д-р Джил е дълбоко. След това настъпва момента в който тя разказва, за спомена си, когато е в линейката пътувайки за Масачузецката болница, като поведението й корено се променя. Осъзнавайки тогава, че може да загуби живота си в презентацията тя споделя, че е видяла себе си отделена във вселената. Накратко достига нирвана. Всичко това е в резултат на мозъчния кръвоизлив, който получава в лявото си мозъчно полукълбо.
Връхната точка на нейната емоционалност идва в момента, когато тя казва, че се е събудила в болницата и две седмици по-късно, от лявото и мозъчно полукълбо са остранили кръвоизлив с големината на топка за голф. Разказвайки това, поглежда към мултимедийната стена, на която вижда нейна снимка с майка й след операцията. „Това е моята майка, която е истински ангел в моя живот. Отне ми осем години да се възтанова напълно.“
Заключение
Ето как Джил Тeйлър завършва презентацията си:
„Духът ми се рееше свободно като голям кит, плъзгащ се плавно през море от тиха еуфория. Нирвана. Открих нирвана… А ако аз съм открила нирвана и съм се още жива, то всеки, който е жив, може да открие нирвана. И си представих един свят, изпълнен с красиви, мирни, състрадателни, обичащи хора, които знаят, че могат да дойдат на това място по всяко време… Тогава осъзнах какъв страхотен дар би могло да бъде това преживяване, какво ударно прозрение може да бъде за това как живеем живота си.“
Повечето учени не биха се осмелили да отидат на мястото, на което д-р Джил отведе аудиторията си. Дори и ако „духът им се рееше свободно, като голям кит“, не биха го споделили с никого.
Презентирайки, невроанатомът Джил Тeйлър осъзнава, че историята на нейната духовна трансформация има много по-голямо значение от историята с удара. Ако беше спряла презентацията до мястото с получаването на мозъчния си инсулт, щеше да се получи добра презентация, но тя направи още една крачка. Тя вдъхновява и просветлява чрез една забележителна презентация.
Нейното невероятно заключение идва, когато тя за пореден път обяснява за двете мозъчни полукълба – дясно и ляво, и какви са техните възможности, като казва:
„Вие кое бихте избрали? Кое избирате? И кога? Аз вярвам, че колкото повече време прекарваме, избирайки да задействаме веригите на дълбок вътрешен покой на десните си полукълба, толкова повече покой ще проектираме в света и толкова по-спокойна ще бъде планетата ни. Та си помислих, че това е идея, която си струва да бъде споделена. Благодаря Ви.“
Визуални елементи и реакции на аудиторията
Визуалните елементи са необходими, те са онагледяващо допълнение към текста на Джил Тейлър. Истинският човешки мозък, който тя показва пред аудиторията на TED, ѝ помага да избегне абстрактност и неразбиране от публиката. Много хора в публиката са смутени, чувстват се неловко и прехапват устни. Но ако се вгледате внимателно в израженията на лицата им, ще остановите нещо забележително. Някои са сложили ръка на устата, други – показалец на бузата си, напълно потопени в презентацията. Те са силно заангажирани. Членовете на аудиторията са емоционално възбудени и заангажирани, те наистина внимават.
Също така д-р Джил показва няколко снимки по време на презентацията. Някои от снимките са: една графика на мозъчния й кръвозилив, за да помогне на аудиторията да се ориентира и към края на презентацията показва нейна снимка с майка й след операцията по отстраняването на кръвоизлива с големина на топка за голф.
Затова може да се обобщи, че визуалните елементи в презентацията винаги подкрепят текста и кореспондират с него, правят публиката по-съпричастна и по-близка до поставената тема.
Източници:
Официален сайт на TED презентации:
https://www.ted.com/talks/jill_bolte_taylor_s_powerful_stroke_of_insight#t-1087524
„Говори като на TED, 9 тайни от водещи умове в света как да говорите пред публика“, автор: Кармайн Гало
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%BB_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B8_%D0%A2%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D1%80
© Изготвил: Кристофър Красимиров Къров, Връзки с обществеността, учебна дисциплина „Публична реч“, преподавател проф. д-р и д.ф.н. И. Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.