Анализ на презентацията на Ейми Мълинс
Линк към презентацията: https://www.ted.com/talks/aimee_mullins_prosthetic_aesthetics#t-12617
Вид на презентацията: Ted Talks
Тема: „Моите 12 чифта крака“
Реторическа ситуация, в която е произнесена речта: Произнесена е на официална TED конференция през февруари 2009 година. ТED силно вярват, че идеите, личния пример и силата на словото могат да променят нагласи и съдби. Именно затова избират за оратор Ейми. Тя вече е била презентатор за платформата TED минали години, но 2009год. е обявена за “най-добър презентатор за годината на TED конференцията“. Презентаторите на TED трябва да представят темата си по най-атрактивния начин като имат максимум 18 минути за това.
Оратор: Ейми Мълинс е не просто красива жена. Тя е американка на 35 години, която е с ампутирани под коляното крака заради вродена малформация. Още от раждането си тя е с протези, но това далеч не я спира да постига мечтите си. Дори напротив. Присъединява се към отбора на САЩ за летните параолимпииски игри. С участието си през 1996 с протези тип „сърп“ тя надминава всички очаквания на бягане 100 и 200 метра, а също и скок дължина и е забелязана както от медии (списания, телевизионни предавания), така и от известни модни къщи, които я канят да дефилира на техни ревюта (напр. Интервю на Alexander McQueen с дървени протези тип “wooden boots”). Става рекламно лице на L’Oreal през 2012год. и участва в множество реклами и разговори по теми близки до нея.
• Ейми Мълинс – по-нататък ще наричам за кратко Ейми/ораторът/презентаторът
Социална роля на оратора: С презентацията си Ейми иска да покажа на аудиторията, че всичко е възможно. Тя вдъхновява публиката. Дава им личен пример за това как можеш да превърнеш недостатък в предимство. С речта си тя променя нагласите на публиката за това какво значи красота на човешкото тяло. Но точно това е идеята на TED – да се представят актуални теми по креативен и необичаен начин. Ейми е личност, която е постигнала много, затова аудиторията е по-склонна да ѝ вярва и да се вслушва в думите ѝ.
Аудитория пред която се произнася: Аудиторията е директна и недиректна. Директната е тази, която е отишла в залата на TED по повод речта на Ейми и е пряко или не обвързана с темата. Индиректната аудитория са всички, които ще гледат презентацията онлайн например, те не винаги са пряко обвързани с темата, защото може да попаднат случайно на презентацията.
Зрителите на TED са много взискателни към това какво ще чуят, защото желаещите да присъстват на TED конференция, особено на значима за тях тема, са хиляди, а залите не са особено големи. Именно затова ако искаш да си част от аудиторията трябва да кандидатстваш и да те одобрят. Което значи, че аудиторията е силно заинтересувана от темата, а също и силно мотивирана да слуша. И го прави – внимателно и съсредоточено (това личи от смехът, който отеква в залата точно тогава когато се очаква). Речта и обаче е насочена не само към присъстващите в залата, тя е адресирана към всички „неспособни“ хора, на които следва Ейми да повлияе не само с речта си, но и със самата ѝ личност; да им вдъхне кураж и смелост;
Жанр: Според реторическата класификация на устните публични изказвания разработена от проф. Й. Ведър речта може да се определи така: Дял: монологично изказване; Род: реч ; Вид: Агитационна; Подвид: въодушевяваща;
Бележка: Според мен речта е донякъде и разубеждаваща, защото се стреми да развенчае съществуващите стереотипи, че хората с по-малки физически възможности са по-неспособни от „нормалните“ хора.
В презентацията си ораторът акцентира върху различието, което не винаги е лошо, което дори понякога е предимство. Акцентира и върху хуманността в днешното общество. Всеки „disabled“ човек може да промени житейския си път както реши, защото може да „моделира“ тялото си така, че то да работи за постигане на мечтите му.
Реторични фигури и похвати – ситуативна употреба, уместност и ефективност в увода, основната част и заключението на речта
Увод: В началото на речта си Ейми не дава пояснение защо презентацията ѝ носи интересното име „Моите 12 чифта крака“, нито пък се представя с име, професия и т.н. Вместо това тя започва с нейна истинска история, свързана с деца – които по правило са най-искрените човеци. С тази история тя иска да внуши на аудиторията, че точно като децата и ние – порасналите деца не трябва да имаме предразсъдъци към различията на останалите. С личната си история тя скъсява дистанцията между нея и публиката. Тя кара всеки един от аудиторията да се постави на мястото на децата и да се замисли как би реагирал. С този реторичен похват – „поставяне на мястото на друг“ , презентаторът улавя интереса на аудиторията и катализира мислите им в дадената посока още в началото. Ейми казва:
They (kids) only learn to be frightened of those differences when an adult influences them to behave that way, and maybe censors that natural curiosity, or you know, reins in the question-asking in the hopes of them being polite little kids.”
Тя казва „you know”, с което гради доверие между нея и аудиторията . Кара ги да се фокусират върху думите им и хората да се замислят дали и те мислят така.
За да накара аудиторията ѝ да си представи възможно най-добре историята с любопитните деца тя изрежда поредица от глаголи, описващи действията им. За да помогне на аудиторията най-пълно да си представи действията на децата тя се навежда и имитира движенията на децата доста успешно, въпреки физическия ѝ „недъг“.
По време на цялата уводна част Ейми внася хумор в речта си надсмивайки се над себе си “Now, whatever you do, don’t stare at her legs.” и над възможностите си. Тя обаче казва „I wanted to be able to jump over a house – nothing too big, two or three stories” , с което кара аудиторията ѝ да се замисли, но и да се разсмее едновременно, защото това би било физически невъзможно дори за нормален физически активен човек. И успява. Накрая на уводната част между Ейми и публиката „ледовете са разтопени“.
Ейми се стреми да внася хумор в историите си. В първата част, например, кара публиката да се засмее, когато използва сравнение и олицетворява реакцията си най-пълно с възклицанието: „Yeaahh…” . Когато променя гласа си и прави забавна гримаса в унисон с възклицанието си, тя разсмива публиката.
Тази история и изводът, който ораторът прави кара всеки един от аудиторията да се замисли за възможностите, които неговото тяло има и за нещата, които „различните“ могат да постигнат, именно защото са различни. В цялата уводна част на своята презентация Ейми успява успешно да въведе аудиторията плавно в темата, за която ще говори по-нататък, а именно, че недостатъкът може да се превърне в предимство. Прави го чрез личен пример и хумор.
Основна част: След тази история започва и същинската част на презентацията ѝ. Ейми прави връщане назад като се представя и припомня предното си гостуване като лектор на ТED и разказва за какво е ставало дума в презентацията ѝ предния път ( реторически похват: анамнеза – припомняне на нещо забравено) като обвързва предното ѝ гостуване като лектор с по-нататъшното развитие на живота ѝ и така прави плавен преход към разказа си.
Приведените аргументи от оратора продължават да следват ясна логическа последователност и съвсем плавно и незабележимо тя обвързва всички основни точки в презентацията си като успява да ги представи недвусмислено.
Тя продължава да говори, използвайки разговорна лексика, но за сметка на това с точно подбрани думи. Разказва как участието ѝ в TED е довело до участието ѝ в разработването на иновативни протези благодарение на развитието на технологиите, медицината, роботиката . Още тук тя извежда тезата си за хуманността – а именно как производителите на материала за протезите, дизайнерите, технолозите са обединили сили, за да променят съдби. Докато разказва за различните си видове „крака“ Ейми достига до същината на презентацията си с реторични въпроси, а именно „Кое е красиво?“, „Кое тяло е „секси“? Използва реторичния субжекция – това е фиктивен начин за водене на диалог, ораторът сам задава въпроси и сам дава отговори.
Тук тя поставя и въпроса „Какво е да имаш „недъг?“ по един много хумористичен начин като използва реторичната фигура сравнение и прави препратка към актрисата Памела Андерсън. Ейми констатира, че актрисата има повече „протези“ от нея, но никой дори не си помисля да я нарече „недъгава“. Явно е, че Ейми отново успява да се надсмее над себе си и шегата е постигнала целта си – ораторът е внесъл хумор. Може да се каже, че ораторът тук използва реторичната фигура епаналепсис – отклонение от основния разговор, като дава примера с Памела Андерсън. (не съм сигурна..?)
След това ораторът отново се връща на въпроса „какво е красотата?“ като дава пример със своето участие в модни ревюта и фотосесии за списания с различни протези – отново личен пример. Чрез поезията и нейното значение в днешното общество ораторът успешно прави връзка със следващите видове „иновативни крака“ , за които разказва. Ейми въвежда „особените протези“ с думите: „Poetry matters“ (поезията внася смисъл) , и когато спира да говори за тях завършва с: „So whimsy matters“ (някаква такава прищявка има смисъл [за протезите]). Така ораторът изгражда кръгова композиция на казаното (започва и завършва тезата си по един и същи начин).
В следващата част от основната част на речта си Ейми разказва за предимството да носиш протези. Разказва го чрез история, поднесена с много хумор, което отново личи от смеха в залата. След констатация като: „Today I am 6’1“. Историята завършва неочаквано за аудиторията, но ораторът успява да направи края забавен, като същевременно прави малка пауза и след това плавен преход от смешната към сериозната част на речта ѝ.
Заключение: Именно от последния абзац започва заключението на презентацията, което Ейми произнася високо, отчетливо, ясно и с много емоция особено накрая. Успешно свързва комичната история от предния абзац със сериозното обобщение в този. Може да се каже, че ораторът използва реторичния похват енумерация (ораторът резюмира накратко всички важни изводи направени в основната част на речта му, като ги представя така, че да въздейства на аудиторията). Ейми прави препратка към началото на основната част на речта ѝ като отново споменава „conversation“ (диалог), но този път не е диалог за красотата на човешкото тяло, а е диалог за човешки потенциал, за допълване. Думата „conversation” се повтаря два пъти в началото на двете кратки изречения, за да се принесе по-голяма емоционалност на изказа – анафора. Във вдъхновяващото си слово по-нататък ораторът използва още една реторична фигура, а именно метафора, когато казва: „So people that society once considered to be disabled can now become the architects of their own identities“. “Architects” като метафора един път за моделирането на човешко тяло (чрез протези например) и втори път за „моделирането“ на житейския път на личността.
Ораторът успешно пренася чрез модерните технологии за създаване на протези фокуса на презентацията към хуманността на днешното общество. Публиката е още по-склонна да повярва на оратора, защото Ейми вече е спечелила доверието им и с множество лични истории. Завършва речта си емоционално като използва цитат от Шекспир, които разкрива в пълния смисъл хуманността, чийто потенциал, казва Ейми, е това, което ни прави красиви! Използването на цитат в началото или в края на речта е популярен и ефективен начин да въздействаш на аудиторията. Финалът е оптимистичен, като ораторът успява да остави аудиторията замислена по дискутираната тема.
Обръщения: Всеобхватността на речта не предполага да се започне с персонални обръщения. Тя се обръща към цялото човечество, по целия свят – вярва, че думите и ще достигнат всички.
Неезикови средства използвани от оратора: Дължината на презентацията на Ейми е 9:40 мин. Темпото на говорене е динамично, бързо, но въпреки това разбираемо и завлядяващо публиката, защото ораторът има добър тембър и дикция. Изказът обаче е точен и добре премислен. Презентаторът се движи на сцената, но умерено и бавно. Също е Ейми е леко приведена напред, което изразява неагресивност. Отваря ръцете си с обърнати длани към публиката – това внушава споделеност, спокойствие, добронамереност. Презентаторът гледа публиката почти през цялото презентиране и успешно прави контакт с тях. Жестикулира и се усмихва, когато е необходимо да подчертае даден момент или за да подкани публиката да се засмее.
Ораторът е ситуиран на обичайното за конференции TED място. А именно – малко над нивото на публиката, на разстояние от нея около 3 метра – това е част от т. нар. далечна социална зона или публична (в зависимост дали е до 3,6 метра). Зад гърба на оратора има видео екран, а също и като допълнение специално за презентацията на Ейми, екипът на TED внася някои от протезите, за които говори Ейми, за да онагледи добре думите си.
Цивилизационна модалност: Ораторът е избрал изчистено облекло. Ейми е подбрала рокля в тъмносив цвят, която не се откроява много от задния фон. Целта ѝ е да акцентира към слайдшоуто и нагледните протези донесени на сцената. Презентаторката няма бижута, а косата ѝ е прибрана в неангажирана и неотвличаща вниманието прическа. Стилът като цяло е официално-делови, но изключително семпъл и обран.
Визуални елементи: Визуалните елементи са необходимо онагледяващо допълнение към текста. Снимките представени от Ейми ѝ помагат да избегне абстрактност и неразбиране от публиката. Тя показва различните видове протези, които са изработени за нея и също къде ги е представила. Затова може да се каже, че визуалните елементи в презентацията винаги подкрепят текста и кореспондират с него, а реалните протези, донесени в залата, правят публиката по-съпричастна и по-близка до поставената тема.
© Деница Коларска – студент от специалност „Връзки с обществеността“, Софийски университет.
Текстът се публикува със съгласието на студента и анализът е по модел, зададен от проф. Иванка Мавродиева
Цитирането на автора и Онлайн справочника е задължително.