Анализ на презентация на Дан Коен – www.ted.com
от Габриела Русинова
Линк към презентацията:
http://www.ted.com/talks/daniel_h_cohen_for_argument_s_sake.htm
Вид на презентацията: TED Talks
Тема: “For argument’ s sake” („В името на спора”)
Защо спорим? Кой печели в спора? Колко модела на дискусия има?
Това са част от въпросите, които засягат темата за спора в анализираната презентация на Дан Коен.
Задачата на презентацията е да се представят недостатъците на един от най-популярните и най-доминиращи видове спор, а именно спорът война. Дали „губещият” е наистина опонентът, който не е защитил успешно тезата си? Дали „пораженецът” е този, който е следвал недостатъчно добре изготвена стратегия и е използвал по-слаби контрааргументи? Това са въпросите, на които отговаря Дан Коен в презентацията по темата „В името на спора”
Презентатор: Daniel H. Cohen (Даниел Коен)
Дан Коен е професор по философия в Colby College в Waterville, Maine. Научните му интереси са в областта на теория на аргументацията и изучаване на спора. Фокусът в презентацията на проф. Коен при изследване изкуството на спора, е използването на метафори за формиране на аргумент. Неговото твърдение е много добре онагледено в презентацията. За пример могат да се предложат метафорите „разговор без изход”, „въртележки”, „задънени улици”, както и метафората, която се превръща в понятие, обозначаващо модела на отношение към спора, а именно „военна метафора” или „военна парадигма”.
Вербално и невербално поведение. Използване на неезикови средства
Презентацията на Дан Коен е с времетраене 9 минути и 35 секунди. Темпото на говорене по време на самото представяне е умерено, но в същото време презентаторът нe допуска монотонност. Публиката е завладяна от поставения проблем още в началото, за което се съди по реакциите на отделни членове на аудиторията, няма шум, не се чува смях, но след края на презентация има аплодисменти и положителни сигнали на невербално ниво от всички членове на аудиторията. В презентацията присъства и нотка на хумор, но презентаторът залага повече на аргументите и на доказване на тезата (което е резонно, имайки предвид, че Дан Коен е философ). Самата презентация се движи повече около съдържателно ядро, отколкото във формалното представяне. Има основания да се твърди, че тя е изградена динамично.
Вербално презентацията „В името на спора” е изградена върху тезата „мистерията”, защо има хора, които се радват, когато губят спор. В следващите редове ще обознача името на презентация само с българския превод, тъй като в началото съм посочила английският вариант на заглавието. Това го правя с цел улеснение при възприемане на текста. Презентаторът говори в първо лице, единствено число. Проф. Коен изхожда от личния си опит и го поставя за пример пред публиката, прави го, за да привлече вниманието върху темата и за да завладее интереса. Това е често използван реторичен подход, той е предпочитан, защото така всеки един член на аудиторията може да се постави на „негово” място и по този начин да поддържа интереса до края на презентацията, за да се открие каква е мистерията.
Основните теми в презентация са:
- Откъде идва формулата: повече спорене → по-добър става спорещият → повече загубени дебати → губещ, но удовлетворен?
- Каква е целта на това да спорим и кой печели един спор?
- Каква е разликата между всекидневните (битови) спорове и т. нар. академични (когнитивни) спорове?
- Какво печелят изкусните оратори от това, че убеждават противника в правотата на тяхната теза? Тук може да се направи едно сравнение със занаята на софистите през Античността.
Презентаторът се спира още на:
- Представяне на трите модела на дискусия: конфликтен модел (спорът като война), дискусията като доказателство и риторичен модел (споровете като представление).
- Разяснение, разгръщане на същността на спора като война (първият модел).
- Понятието „военна метафора” или „военна парадигма” – модел на отношенията към спора (В тази част от презентацията се вижда подходът на Дан Коен относно метафорите в споровете и изобщо в аргументацията).
- Положителните спорове. Как дори и „загубилият” спора може да е „победителят” в него?
Следващите въпроси са:
- Какво трябва да се промени в дискусиите – трябва нов тип опонент, който да е едновременно и спорещ, и опонент сам на себе си, да може да се види от мястото на публиката и да умее да се самонаблюдава, да наблюдава както защитата на тезата, така и контрааргументите, да ги създава
- Кога сме се представили добре в една дискусия?
На финала се постига разбулване на „мистерията”, която е поставена в началото.
Основните понятия, представени от презентатора Коен, са: спор, аргументация, спорът като война, дискусия, военна метафора, военна парадигма, положителното в споровете, губещ спора, спечелил спора.
Вербално поведение. Смислови / тематични дялове на текста
Структурата на презентацията е кръгова, типично за древногръцкия начин на излагане на проблем и решаването му. В този ред на мисли смисловите части могат да се разграничат в тази кръгова композиция, която започва с поставяне на „загадката” както Коен я нарича, и с решаването й. Това представлява външната рамка на презентацията, докато вътрешните разделения я обслужват.
В началото се наблюдава поставяне на проблема: Кой в действителност е истинският победител в един спор и как се получава така, че този, който все губи в споровете, получава по-ценен урок от победителя?
Коен поставя проблема в триединство: Защо спорим, кой печели от споровете? Какви са разликите между академичните спорове от всекидневните? Какво печелят изкусните в спора, когато го печелят?
По подобен начин се разгръща и излагането в презентацията. Обаче метаразгръщането се движи дедуктивно-доказателствено, върви от общото към частното, при което постепенно се постига приближаване към отговора на въпроса. Така Коен започва с това триединство, което представлява и проблема, след това разяснява всяко едно понятие от него като излага трите модела на дискусия и ги обяснява. След това презентаторът прави равносметка въз основа на анализа на спора като война, той излага положителните и отрицателните му страни, като не взема все още страна. Следва отново завръщане в началото и свързване с изложеното до този момент посредством реторични въпроси. Коен продължава, като заема страна, фокусира се върху аргументативната част; той извлича положителното от споровете и по-специфично от споровете като война. Презентаторът говори за това, че трябват нови опоненти. В заключителната част вниманието е поставено върху решаване на загадката, която е поставена в началото на презентацията. Презентаторът Коен дава отговор на въпроса след като е направил необходимото обосноваване, позовавайки се на аналитичната част.
Невербално поведение. Невербална комуникация
Кинестетична модалност
Кинестичната модалност изследва движенията на тялото като съвкупност при езиковата комуникация, затова и тази модалност разглежда знаковата система на невербалното общуване. Под невербално общуване се има предвид – позицията на тялото (позите), мимиките на лицето, контакта с очите, разстоянието между говорещите, жестове и т. н. Обобщено казано – това е езикът на тялото. По този начин невербалната комуникация допълва вербалната, но не я доминира, а подсилва или отслабва смисъла на изказаното.
Позицията на тялото на Дан Коен е изправена и в същото време леко присвита в раменна област. Погледът е насочен към аудиторията и обхваща всички страни, той не се фокусира само върху една част от публиката. В същото време и отмества погледа, като поглежда надолу към земята, с което демонстрира ангажираност. Демонстрирането на замисленост върху казаното, показва на слушащите сериозно отношение към темата, както и съсредоточеност, която след това я предава на тях. Поради тази причина и движенията на презентатора Коен са сведени до минимум. Той, за да избегне демонстриране на пасивност, с плавни движения отмества тежестта на тялото си от единия крак към другия. Резонно е и емоционалната реакция на публиката да е редуцирана, имайки предвид темата на презентацията и поведението на презентатора. И двете ръце на Коен са прибрани към тялото и пръстите са леко присвити. Това би могло да се тълкува като нервност или агресивно поведение, но дланите на презентатора не са свити в юмрук, а са леко прибрани, за да не отклонява енергията към земята, а да се връща отново към тялото. Жестовете са максимално премерени – помага си с жестикулирането по време на обяснителните бележки. Мимиките на лицето се засилват при реторичните въпроси и шеговития тон. Мимиките или лицевата експресия не е динамична, но е дружелюбна, показваща сериозно отношение към аудиторията. Експресивните движения на тялото са максимално ограничени. Това може да се тълкува като намерение на презентатора да се концентрира върху думите, аргументите, смислите, текста, върху вербалното послание.
Проксемика ( пространствено-териториална модалност)
Дистанцията между аудиторията и презентатора е направена по „сценарий” – предварително нагласена, а не импровизирана. Това е типично разстояние в публична среда – по-голямо от 3, 6 метра.
Параезикова модалност
Този вид модалност анализира интонационната експресия на гласа; тембъра; произнасянето на думите; силата на изказванията; начина, по който се поднася информацията и темпото на речта. Речта на Дан Коен е изчистена и думите се учленяват ясно, като акцентира, той засилва интонацията на важните думи и понятия, за да подчертае смисловата им значимост. Дикцията е спокойна и плавна, а темпото на речта е премерено, при съобщаване на важните неща темпото намалява и се появява кратка пауза, докато темпът при задаване на въпросите и при изброяване и изреждане на факти и аргументи се ускорява. По този начин се избягва монотонността. На моменти, макар и рядко, „присъства” и шеговитият тон. Силата на гласа не е гръмка, презентаторът Коен говори изразително, но не прекалено високо, той не говори и прекалено ниско. Начинът, по който поднася информацията, е завладяващ и убедителен, не и авторитарен, по-скоро е доброжелателен. За това свидетелства приятелския тон.
Тактилна модалност (взаимодействие чрез допир) няма как да бъде анализирана.
Ако се базирам само върху видео записа, то такава не се осъществява.
Обонятелна модалност (взаимодействие чрез мирис)
Поради формата на видеото не може да се вземе предвид.
Цивилизационна модалност
Стилът на облекло на презентатора е делови, той е със светлосиня риза, вратовръзка във виненочервен цвят, той е без сако, със сив панталон и неофициални обувки. Стилът на презентатора допълва отношението му към темата, но не е прекалено, за което се съди по тоналността на облеклото, то не е в една гама само, а е „разчупено”, присъстват както топли цветове, така и студени, и неутрални. Неофициалните обувки и липсата на сако също подчертават отстъпване пред прекалената взискателност и привнасяне на ведро настроение.
Визуални елементи
Визуалните елементи в презентацията „В името на спора” подкрепят смисъла, който е представен вербално от Дан Коен. Визуалните елементи са ясно структурирани и представляват елементи от предварително изготвен план, така се очертават основните моменти от темата. Презентаторът има пред себе си предварително написан текст, но има и визуални изображения, които внасят свежест и те са допълнителна илюстрация на това, което се представя от професора по философия. По този начин, предвид положението на темата, се избягва прекалената абстрактност. Ясно е показана и подредена теоретичната основа, на която се опира презентаторът Коен.
Заключение
Акцентът в презентацията на Дан Коен е върху смисловите единства на текста, презентаторът обръща внимание на аргументацията, а не толкова на поднасянето на информация. Той не набляга на реторическите трикове, нито на невербалните средства, сред които промяна в интонация, начин на обличане, мимики и жестове. Коен ги използва като допълващи елементи към вербалните, като украса на това, което се поднася вербално. Като се вземат под внимание заниманията и интересите на презентатора, няма основания да се тълкува това като неуместен реторичен подход от негова страна, а по-скоро това е проява на искреност, чрез която той цели да завладее аудиторията. Налице е целенасочена премереност по отношение на посочените модалности, а целта на Коен е да насочи вниманието върху същината на проблема. В подкрепа на това той залага в презентацията, в самия текст се откриват техниките за съсредоточено слушане.
Анализът е по указания и стъпки, зададени от проф. Мавродиева.
© Габриела Русинова
Анализът се публикува със съгласието на Габриела Русинова, студент по философия, СУ „Св. Климент Охридски.
Позоваването и цитирането на автора на анализа Габриела Русинова и на „Онлайн справочника по реторика” е задължително.
Габриела Русинова е автор на статията „Техники на аргументация в спора: прагматико-диалектичен подход”, публикувана в бр. 3, март 2012 г. на електронното научно списание „Реторика и комуникации” http://rhetoric.bg/