Анализ на презентация на Джон Маеда – www.ted.com

Линк към презентацията: http://www.ted.com/talks/john_maeda_on_the_simple_life.html

1. Вид презентация: TED Talks
2. Тема: „Designing for simplicity” („За простотата в дизайна“) / област: дизайн.
3. Презентатор: Джон Маеда (John Maeda) – президент на Училище за дизайн Роад Айлънд (Rhode Island School of Design) от 2008 г. Към момента на излъчване на презентацията (септември 2007 г.) той ръководи Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (MIT MediaLab).

Опит:

Джон Маеда е един от водещите дизайнери на 21. век. Неговата зашеметяваща кариера на програмист и артист едновременно е посветена на премахването на границите между изкуството и технологиите. Още като студент, изучаващ  компютърно програмиране в Масачузетския технологичен институт,  е подтикнат и вдъхновен от известната Мюриъл Купър (Muriel Cooper) да следва и другата своя мечта – а именно изобразителното изкуство и дизайна. Така, когато компютърният дизайн започва да се развива стремително в средата на 90-те години на 20. в., Джон Маеда, бидейки част от Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, се посвещава напълно на идеята да обедини изкуството и технологиите.

Днес, в качеството си на президент на Училище за дизайн Роад Айлънд, Джон Маеда е създател на движението STEAM – Science, Technology, Engineering, Math + ART – добавяне на буквата А (Art) за изкуство към популярната абревиатура за технически науки (наука, технологии, инженерство, математика). Посредством създаваните от него софтуерни инструменти, уеб страници и книги той популяризира философията си за елегантна простота в дизайна.

1. Вербално и невербално поведение. Използване на неезикови средства

Презентацията на Джон Маеда „За простотата“ е с дължина 16 минути. Темпото на представяне е динамично, активно, завладява публиката.

Вербално презентацията е построена върху контрапункта простота  – сложност. Основни теми и идеи: противопоставяне простота – сложност; хуманизиране на дигитализацията и  новите технологии, персонализирани чрез компютрите; изкуство с помощта на новите технологии.

5.1.               Вербално поведение. Смислови / тематични дялове на текста

Могат да бъдат отделени няколко смислови (тематични) части. Аргументацията в първата част е изградена посредством шеговитото противопоставяне на двете крайности: ненатрапващо и с много креативност и чувство за хумор се представят предимствата на простотата.

Преходът към втората част е осъществен с шега на тема академични постижения (където отново присъства паралел с противопоставянето простота – комплексност). В тази условна втора част Джон Маеда представя накратко себе си, своята работа и постижения. Умело скъсява дистанцията с публиката с усмивка и приятна подробност за личния си живот.  Отделя внимание на няколко известни личности (хора на изкуството), които са повлияли на професионалното му развитие.

Третата част е по-дълга – в нея, представяйки някои от своите разработки, Джон Маеда преминава към темата „изкуство“ и нагледно демонстрира чрез своите творби връзката между него и съвременните технологии. Така съвсем логично достига до представянето на своите „10 закона на простотата“ .

В края, отново шеговито, след представяне на няколко диаграми за потенциала и развитието на човешките способности във времето той заключава, че събитията, организирани от www.ted.com, могат само да обогатят участниците в тях.

5.2.               Невербално поведение. Невербална комуникация

5.2.1.           Кинестетична модалност

Кинетиката изучава движенията и състоянията на тялото във връзка с общуването. Към нея се включват позите, лицевата експресия и жестовете като невербални знакови системи. Съвкупността от тези знакови системи често се нарича език на тялото. Той има съществено значение при общуването лице в лице, когато освен гласа, върху партньорите в общуването въздействат и всички знаци, изпращани от тялото и лицето, включвайки към него и очният контакт. Психолозите в процеса на изследванията, посветени на общуването, са забелязали, че има определени пози, мимики, жестове, които са характерни за хората и отразяват определено отношение в процеса на общуването към създадената ситуация и към информацията, предавана по вербалния канал. Това дава основание за определена класификация на невербалните знаци по отношение на тълкуването им (Фаст, 1993).[i]

В същото време следва да не се забравя, че е възможно човек добре да изучи тази материя, да оттренира определени форми на поведение, чрез които да “дезинформира” партньорите в общуването. За това трябва внимателно да се “четат” невербалните знаци, идващи от тялото и лицето, и да не се абсолютизира значението им. Разбира се, ако човек е по-наблюдателен и целенасочено събира опит в това отношение, по-трудно би се заблудил.

Кинестетичната модалност включва телодвижения, жестове и мимики, поза на тялото. Динамиката в тук разглежданата презентация е подчертана от поведението на презентатора – той се движи напред – назад по сцената през цялото време. Жестикулира умерено. Позицията на тялото е леко приведена напред, но не създава впечатление за отбранителна или агресивна позиция; едната ръка е прибрана в джоба на панталона през голяма част от времето (което в случая е по-скоро израз на спокойствие и непринуденост, отколкото на притеснение), другата ръка свободно се движи в унисон с речта му. Тук трябва да напомним, че американските стандарти за поведение, внушаващо доверие, са насочени към отваряне на по­зата, към изваждане на показ на дланите.

Когато жестикулира, Джон Маеда е в отворена позиция на тялото. Лицевата експресия е интензивна, добронамерена, внушаваща доверие. Често с усмивка или полуусмивка презентаторът подчертава хумористични / силни елементи в речта си. Въпреки сравнително често свеждания надолу поглед, което извън конкретния контекст би могло да се тълкува като несигурност / притеснение / неискреност, остава впечатлението за откровен и интересен оратор, който по-скоро се замисля върху думите, които казва и внушава известна непреднамереност в действията си, придавайки по-голям заряд на предварително подготвените вербални послания.

5.2.2.           Проксемика – пространствено-териториална модалност

Простран­ствената организация и дистанция е предварително ситуационно модулирана. Най-общо бих я определила като далечна социална зона (разстояние от 2,1 до 3,6 метра) до публична такава (разстояние, по-голямо от 3,6 метра).

5.2.3.           Параезикова модалност

Параезиковата модалност включва интонация, темпо на речта, сила и тембър на гласа и т.н. Джон Маеда говори с ясна дикция и тембър, с леко шеговит тон; съдейки по реакциите в залата, осъществява много добър контакт с аудиторията. Темпото на речта е средно към бързо, стегнато, то не позволява на слушателя да се разсее в очакване на следващото изречение.

5.2.4.           Тактилна модалност (взаимодействие чрез допир) – няма как да бъде анализирана

5.2.5.           Обонятелна модалност (взаимодействие чрез мирис) – няма как да бъде анализирана

5.2.6.           Цивилизационна модалност

Джон Маеда е облечен в спортно елегантен стил, със сако и панталон и спортна риза с висока яка. Тоналността е тъмна, вероятно изборът е продиктуван от желанието да не се отклонява твърде силно вниманието на аудиторията от екрана, върху който се проектира презентацията. Външният вид на оратора конотира с общото впечатление, което той създава – лек, непринуден, „casual” (ежедневен) стил, атрактивна презентация, в която основните идеи са представени елегантно, артистично  и с чувство за хумор.

6. Визуални елементи:

Визуалните елементи в презентацията са изключително важна част от нея. Те не просто допълват текста, а са част от аргументите по темата. В някои моменти визуалните елементи са съществените тези, а текстът е по-скоро допълваща характеристика. Предвид контекста на темата визуалните елементи в презентацията „За простотата…“ на Джон Маеда са изключително смислово и функционални натоварени – те паралелно илюстрират  и кореспондират с това, което той казва, но и сами по себе си са аргументи, многопластово подкрепящи основната идея.

В заключение ще отбележа, че според теорията за мениджмънт на впечатлението (Дейл Лодърс), която често се използва за анализ на публични представяния на политици, Джон Маеда в ролята на презентатор създава висока степен на надеждност чрез нивата на контакт с поглед с аудиторията, вокалните характеристики (кратки, причинно обосновани паузи, книжовен език, умерена сила на тона), отворената позиция на тялото, искреното усмихване и т.н. Невербалното поведение на презентатора е изключително подходящо и в унисон както с темпото на презентацията, така и с шеговитата, непринудена и конструктивна атмосфера, която той успява да създаде.

 

© Анета Вълкова Божилова, магистърска програма „Публична комуникация”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”

Анализът се публикува със съгласието на студента.

Позоваването на автора на анализа и на Онлайн справочника при цитиране и ползване е задължително.