Анализ на речта „Кръв, труд, сълзи и пот“, произнесена от Уинстън Чърчил на 13-ти май, 1940 година.
Реторическа ситуация
Речта е произнесена малко след като той става министър-председател на Обединеното кралство в критичен период от Втората световна война. Тя е първото обръщение на Чърчил към Камарата на общините в новата му роля. Тя повдига сериозността на ситуацията и безпрецедентното предизвикателство, пред което Обединеното кралство е поставено, изпълнена е с реализъм и с призив за мобилизация, а самото заглавие обобщава жертвите, които изисква бурното време.
Ораторът
Животът на Чърчил е белязан, както от привилегии, така и от предизвикателства, ранни неуспехи и разнообразни роли, всичко от което намира отражение в темите и чувствата, изразени в своите речи, които остават в историята като примери за майсторство в ораторското изкуство.
В ранните си години той изпитва затруднения в академичната област, но благодарение на аристократичния произход, му е предоставена възможността да получи официално образование, посещавайки Кралската военна академия „Сандхърст“.
Преди да влезе в политиката служи като офицер в армията и участва във военни действия на места като Индия, Судан и Южна Африка. Военната служба оказва значително влияние върху неговата политическа кариера, като изгражда лидерския стил, стратегическото мислене и вземане на решения, управлението и възгледите му. Също така се демонстрира неговата отдаденост и патриотизъм към страната. Всичко това прави възможно той да е акцентиращата фигура в обединяването на гражданите в трудните времена, внушавайки увереност и воля за победа.
Преминавайки към дългата му 64-ри годишна политическата кариера, той заема редици влиятелни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на Адмиралтейството. След войната служи като канцлер на хазната, успява да премине между различни политически партии, като същевременно поддържа своя стил и позиции. При избухването на Втората световна война е назначен отново като лорд на Адмиралтейството и след оставката на Чембърлейн става министър-председател. През времето му като министър-председател, той се превръща в символ на британския дух и устойчивост, не случайно известен с непоколебимата си позиция срещу Германия.
Аудиторията
Аудиторията се състои от членовете на Камарата на общините, една от двете камари на парламента на Обединеното кралство. Следователно аудиторията на тази реч се състои от избраните представители на британския народ, по-точно тези, които нямат пълна вяра в него или могат да го оспорят.
„Сега каня Камарата чрез резолюция да запише одобрението си по предприетите стъпки и да декларира доверието си в новото правителство.“
„Надявам се, че някои от моите приятели и колеги, или бивши колеги, които са засегнати от политическата реконструкция, ще направи компенсация, пълна компенсация, за липсата на церемония, с която беше необходимо да се действа.“
Тя е почти изцяло съставена от мъже, едва 9 жени, или 1 на 75 от всички представителите, правейки аудиторията в голяма степен хомогенна.
Реакцията на аудиторията към речта е посрещната, въпреки с цялата си уникалност и „наелектризиращ ефект“, с резерви, поради непопулярността на Чърчил през 1930-ти, заради предишни свои изказвания, в които осъжда политиката за умиротворяване на Германия, тази позиция спрямо Хитлер има отражение и в речта. Едва след речта на 4 юли 1940 година, той чувства пълната подкрепа на цялата Камара.
„Питате каква е нашата политика? Казвам, че е да се води война по суша, море и въздух.“
Освен представителите, самите граждани също са аудитория. Едната аудитория представлява малка, затворена публика, а другата (гражданите), открита и голяма, като най-вероятно тогавашната преса предава речта на гражданите, по-късно и благодарение на радиото след като наново се записва речта.
Структура и жанр
Използват се различни стилове, за да се предадат целите на речта. Например по-стегнатите начални параграфи му служат да говори пред парламента за някои от сериозните правителствени предизвикателства, а по-късно се вижда преминаване към по-драматичен език, който да разпали борбен дух и ентусиазъм за предстоящата борба.
Първо да погледнем самото заглавие на речта. Подобно на много други, речта на Чърчил носи името на запомняща се фраза, която той произнася по време на речта, тъй като повечето речи не получават официални заглавия от автора. Той иска не само аудиторията пред него, Камарата на общините, а цялата публика, която включва и гражданите, да знаят, че е готов да се посвети на трудната битка, която предстои. В момент на бързо променящи се фактори, изискващи стремглави решения, Чърчил иска да увери, че е готов да вложи всичко в решаването на кризата.
След това, в същинското начало на речта обявява какво се е случило през последните няколко дни, от което изваждаме няколко важни сведения:
1. Той съставя основния си кабинет в деня, в който е поканен да стане министър-председател, без да губи ден повече, заради войната.
2. Кабинетът, който съставя, е от петима членове, които са от различни партии.
Това показва, че той има сериозни намерения да създаде правителство, което наистина да представлява гражданите на държавата в този решаващ момент и демонстрира, че не се занимава с нуждата за политическа власт или печалба. Първите редове не са толкова поетични, колкото тези, които идват след това, но са достатъчни, за да привлекат вниманието и да успокоят всички.
Следва по-директен разговор за войната, която Обединеното кралство вече води, и по-драматичен стил. Подчертава се опасността от войната, как те трябва да победят на всяка цена, в противен случай ще се загуби всичко и цивилизацията, каквато я познават, ще бъде изпепелена. Знаейки че тонът е стряскащ, Чърчил не един път подчертава единството на държавата, като така придава и нужното успокоение за гражданите, защото ще са по-сигурни, когато не са сами. Не страни от това да вмъкне на слушателите необходимата увереност и завършва с оптимистичен и повдигащ край, защото това е последното нещо, което слушателя ще чуе, в повечето случаи и най-запомнящото се – „Хайде тогава, нека продължим напред заедно с нашата обединена сила.“
Речта е по-кратка от други речи на Чърчил, но придържа не по-малко силата на думите му. Тя е официална, политическа, патриотична, вдъхваща дълбока решимост, реализъм, отговорност, призив за обединение, оптимизъм и вяра в победата.
Как вдъхва решимост – като предизвика възхищение към решимостта на Чърчил и неговата преданост към страната.
Реализъм – представят се реалистично предизвикателствата пред всички, без излишни украсения.
Отговорност – как всеки гражданин има отговорността да допринася към общите усилия.
Призив за обединение – подчертава се важността на единството срещу враг, който изглежда „непоклатим“.
Оптимизъм и вяра в победата – въпреки споменатия реализъм и предизвикателствата пред държавата, речта носи оптимизъм и изгражда вярата, че с общи усилия, дори във време на трудност, ще се постигне успех.
Реторични фигури
С оглед на официалния и политически характер на речта и чувствата, които тя трябва да предаде, не липсват реторични фигури, нито са прекалено, за да пречат на ефикасността на съобщението.
Той се позовава на етоса и патоса, на характера/достоверността, който се свързва с аргумента на авторитета и на емоцията – като често припокривайки ги по балансиран начин. Използва също така повторения, алитерация, алюзия, антитеза, хипофора и директно адресиране. Присъстват и реторични похвати като механизъм на идентификация.
Етос – своето призоваване към Бог, че неговата военновременна кауза е божествено оправдана, както и по-широкият британски стремеж към победа.
Патос – призовава за единство сред населението, създава образа на единство.
Повторения:
„Това е победа, победа над всяка цена, победа въпреки целия терор, победа, колкото и дълъг и труден да е пътят, защото без победа няма оцеляване“ – предава на публиката, че продължаването на войната ще е труден път напред, но в крайна сметка ще завърши с победа.
„Питате каква е нашата политика?“ и „Питате каква е нашата цел?“ – така пленява общественото въображение.
Алитерация – „struggle and suffering” / борба и страдание
Алюзия – „Кръв, труд, сълзи и пот“ – вдъхновена от реч на италианския революционер Джузепе Гарибалди
Антитеза – „без победа, няма оцеляване“
Хипофора – „Питате каква е нашата политика? Казвам, че е да се води война по суша, море и въздух.“
Директно адресиране – „Сега каня Камарата чрез резолюция да запише одобрението си по предприетите стъпки и да декларира доверието си в новото правителство.“
Невербална комуникация
Не може да се говори за невербална комуникация, поради периода на представянето на речта, единствено да се спомене, следването на адекватен дрескод, но могат да се споменат част от вербалната комуникация – а именно тона на гласа на второто му произнасяне на речта, когато я записва, за да се излъчва по радиото. Най-видно е формалния, сериозен и мотивиращ тон. В началото придържа нещата ясни и логични, защото споделя важна информация, дори и да има по-драматичен момент, той се придържа към важното.
След като завършва с информацията, тонът се променя и езикът става по-драматичен, без такава граматическа точност, за да създаде емоция – сериозността на ситуацията и окуражава парламента да премине в действие необходимо за овладяването на тази ситуацията.
Чърчил говори бавно и разбираемо и повишава тон накрая, като така допълнително придава емоция и подбужда реакция от слушателите.
Манипулативни похвати и техники
Няма такива. Той е прям и ясен в посланието си. Открито признава необходимите предизвикателства и жертви, насърчавайки чувството за реализъм и споделена отговорност.
Финален извод
Значимостта на ораторството. Най-ярко се вижда в годините между Първата и Втората световна война, как те могат да оформят обществено мнение, да повлияват на политически движения и да вдъхновяват социални промени. Как могат да мотивират цели държави, но в същото време могат и да манипулират обществените настроения до крайни действия. Накратко казано, вече знам, че:
„От всички таланти, дадени на хората, никой не е толкова ценен, колкото дарбата на ораторството.“
Онлайн справочник по реторика
https://www.online.rhetoric.bg/
Използвани източници:
Churchill, W. “Blood, Toil, Tears and Sweat, 1940″. Извлечено от National Churchill Museum: https://www.nationalchurchillmuseum.org/blood-toil-tears-and-sweat.html
Nicholas, H. G. Winston Churchill. Извлечено от Britannica: https://www.britannica.com/biography/Winston-Churchill
Shmoop. (22 10 2021 r.). Blood, Toil, Tears, and Sweat Analysis. Извлечено от Shmoop: https://www.shmoop.com/study-guides/historical-texts/blood-toil-tears-sweat/analysis
Society, I. C. Blood, Toil, Tears and Sweat. Извлечено от SuperSummary: https://www.supersummary.com/blood-toil-tears-and-sweat/literary-devices/
The history and geography of women MPs since 1918 in numbers. (18 November 2013 r.). Извлечено от UK Parliament: https://commonslibrary.parliament.uk/the-history-and-geography-of-women-mps-since-1918-in-numbers/
The Speeches of Winston Churchill: Rhetorical Devices in “Blood, Toil, Tears and Sweat”. (16 November 2018 r.). Извлечено от GradesFixer: https://gradesfixer.com/free-essay-examples/an-analysis-of-the-rhetorical-devices-in-the-speeches-of-winston-churchill/
What makes a Churchill speech? (28 05 2022 r.). Извлечено от Imperial War Museums: https://www.iwm.org.uk/history/what-makes-a-churchill-speech
© Симеон Маринов – специалност „Европеистика“, курс „Презентационни и комуникационни умения“ при проф. дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на анализ на речта и на Онлайн справочника по реторика е задължително