Анализ на речта на В. М. Молотов от 22 юни 1941 г.

by admin on 11.05.2016

Анализ на речта на В. М. Молотов от 22 юни 1941 г.
На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война. Хитлер я нарича „блицкриг“ – „бързата война“, защото си прави планове само за няколко месеца да покори Европа. Развитието на военните действия в началото на войната сякаш доказва, че е бил прав в преценката си. На 22 юни 1941 год. фашистка Германия прави фаталната си грешка, като напада Съветския съюз.
В памет на над 60-те милиона загинали по време на войната и по повод Празника на победата – 9 май, който скоро предстои, ще се опитам да анализирам една велика реч, мобилизирала до краен предел физическите и психическите сили на хората в СССР. Това е речта на Вячеслав Михайлович Молотов, произнесена по радиото на същия този съдбовен ден – 22 юни 1941 г. Речта е взета от сайта на Университета по реторика и ораторско майсторство. За улеснение се представя превода и анализа на речта.

Реторическа/комуникативна ситуация

Юни 1941 година… Красиво лятно неделно утро. В СССР хората се радвали на почивния си ден. В Европа повече от година и половина течала война, но Германия и СССР били съюзници. Заплаха за съветските хора нямало. Шокът от нападението на Хитлер над Съветския съюз е бил за правителството толкова голям, че в продължение на часове населението не е било известено. В районите на инвазия на германската армия и на бомбардировки е царял хаос и паника. Във вътрешността на страната е било трудно да се осъзнае ситуацията и точно какво предстои.
В тази обстановка Молотов произнася реч по радиото, защото това е единствената медия по това време, която бързо може да достигне до всяко кътче на огромната страна. Неговата цел е както да информира за началото на войната, така и да убеди хората, че СССР не носи отговорност за нея. В същото време той трябва да успокои хората, че правителството е на мястото си и ще действа отговорно и адекватно на ситуацията. Особено важна цел на речта е мобилизирането на всеки съветски човек поотделно и на цялата страна заедно, за да бъде постигната победата.
Социалната/комуникативна роля на оратора
В периода 1939 – 1949 г. Вячеслав Молотов е Народен комисар на Външните работи, тоест външният министър на СССР. Именно той през септември 1939 г. подписва пакта за ненападение между Германия и СССР, известен с имената на двамата министри, а именно: Рибентроп – Молотов. В този смисъл той е човекът, който би трябвало да е най-наясно с така сложилата се ситуация, да обясни защо се е стигнало дотук, какви ще бъдат последствията и как трябва да се действа.
Аудитория, пред която се произнася речта
Речта е произнесена по радиото и, макар и индиректно, нейна аудитория е цялото население на Съветския съюз. Войната не е единоборство между двама избрани противници от враждуващите лагери. Войната преобръща живота на всички. Никой не може да остане незасегнат от нея. По това време СССР е с население от над 170 милиона души, които са с много различна етническа принадлежност. Почти 100 милиона са руснаците, но има украинци, узбеки, татари, белоруси, казахи, азърбайджанци, арменци, грузинци, таджики, молдовани, туркмени и пр., и пр. Думите на Молотов трябва да достигнат до всекиго, независимо от народност, социална принадлежност – работник, селянин, интелигент, или пол. Общото между всички е родината, тоест дома. За всички е скъпа свободата. Така че речта на Молотов е предназначена едновременно за всички съветски хора, но и за всекиго от тях лично.
Жанр
Изложението на Молотов дялово принадлежи към монологичните изказвания. Това е реч според жанровото разделение. Тя е агитационна, а също така убеждаваща и призивна.
Увод, основна част, заключение. Обръщения
Обръщения
Обръщението на Молотов към слушателите е „граждани и гражданки на Съветския съюз“. В дадения момент това е едно изключително прецизно избрано обръщение. С него Молотов акцентира върху онова, което обединява всички съветски хора, а именно еднаквата им гражданска принадлежност. Разликите между хората – народност, социален статус и пр., не са от значение, когато държавата им е станала обект на вражеска агресия. Съществено е общото – всички те са граждани на Съветския съюз. Всички заедно трябва да се обединят и да защитят страната си.
Предпоследният параграф съдържа същото обръщение. Така композицията на речта става кръгова и подчертава важността на хората, защото именно те са тези, които трябва да отреагират на агресора, да отвоюват заграбените територии, да спечелят свободата си и независимостта на своята родина.
Увод
Уводът на речта прилича на кратко комюнике, с което правителството информира гражданите на Съветския съюз за извършеното срещу СССР вражеско нападение от страна на Германия. Уточнен е часът на агресията, липсата на официално обявяване на война, бомбардираните градове, дадените до момента жертви.
Изложението е делово, без патос. Постига се ефект, който внушава, че ситуацията, макар и страшна, трябва да бъде приета и ще бъде преодоляна.
Основна част
Основната част продължава да изяснява обстоятелствата около започването на войната: нарушаването на съществуващия между Германия и СССР мирен договор, липсата на претенции по договора от страна на Германия, добросъвестното изпълнение на клаузите по него от Съветското правителство. Изтъкната е миролюбивата политика на Съюза и несъстоятелността на обвиненията за съсредоточаване на части на Червената армия на източната германска граница и обстрелване на румънски летища.
Тонът тук е значително по-емоционален. Използвани са определения, по-подходящи за художествената проза, отколкото за официална реч. Нападението е „нечувано“, то е „несравнимо с нищо вероломство“, то е „разбойническо“. Изявлението на румънското радио и обвинението на Хитлер са „пълна лъжа“, врагът е „възгордял се“. По този начин е даден израз на силното възмущение на Съветите от погазването на пакта за ненападение и „натрапената“ им война. Съветските граждани трябва да са абсолютно убедени в правотата си да отвърнат яростно на агресията и да защитят себе си и родината си. В духа на комунистическия интернационал е направена разлика между германския народ и неговите „кръвожадни фашистки управници“, поробили Европа и ламтящи за още плячка. Врагът не са германските работници, селяни и интелигенция, а Хитлер и неговата фашистка клика.
След информативния увод основната част цели да повдигне емоционалния градус на аудиторията, да я въодушеви, да посочи и заклейми врага.
Заключение
Заключението по същество представлява призив към действие към всеки съветски човек. Подчертана е не вярата, а убедеността на правителството, че както армията, така и цивилните с чест, отговорност и самоотверженост ще изпълнят своите задължения, за да осигурят победата над врага.
Последният параграф на речта съдържа само три изречения. Те обобщават цялата реч и изразяват нейното основно внушение: „Нашето дело е справедливо. Врагът ще бъде разбит. Победата ще бъде наша.“ Тези три кратки фрази ще станат победната мантра на цял един народ.
Реторични фигури и похвати
Много използвана реторична фигура е повторението. Особено често е повтаряно притежателното местоимение в 1 лице, мн. число – „нашата страна“, „нашата войска“, „нашата авиация“, „нашият народ“, „нашите граници“, „нашите градове“ и пр. Така се поражда силно чувство за еднаква идентичност, за обща съдба и в същото време за съпричастност и обща отговорност. Два пъти е повторена и цяла фраза: „Нападението над нашата страна е извършено без оглед на…“, което внушава безцеремонната несправедливост на германската агресия.
Силно въздействие има тройното отрицание във фразата „..германското правителство нито веднъж не е могло да предяви нито една претенция към СССР… “. То подчертава изрядността на Съветите по отношение на сключения с Германия договор и убеждава аудиторията в правото й на справедлив гняв.
По-горе, описвайки основната част на речта (т.5/в), говорих за ролята на епитетите и описанията.
Много интересна е употребата на два глагола от всекидневната реч, които изразяват силно емоционално отношение и квалифицират враговете като недостойни. Така Хитлер се опитва „да скалъпи“ обвинителен материал като обикновен лъжец, а германската войска (тази високо дисциплинираната и отлично въоръжената) трябва да бъде „изгонена“ като някаква шайка разбойници.
Класически похват за повдигане на воинския дух (тук конкретно, но иначе в най-общ смисъл) е противопоставянето на „наши“ и „чужди“. Нашата болшевишка партия е „славна“, нашата армия е „доблестна“, нашите летци са „соколи“, нашите хора са патриоти с чест, дисциплина, самоотверженост. Срещу нас са разбойници, кръвожадни фашисти, лъжци и самозабравили се варвари. Внушението от противопоставянето: те нямат шанс срещу нас, ние ще победим.
Привеждането на исторически прецедент – победата над Наполеон, повдига самочувствието на слушателите и ги окрилява за нова победа над врага – този път Хитлер.
Аргументация
Аргументацията в речта е проста и силно въздействаща. На логическо ниво аргументи представляват изреждането на правилните действия от страна на Съветския съюз и неправомерната агресия на хитлеристка Германия. На емоционално ниво аргументите касаят висши човешки ценности – родината, честта, свободата.
Неезикови средства, използвани от оратор
Речта на Молотов е произнесена по радиото. Не е предвиждано да има видеозапис. Затова за неезикови средства като дрескод, мимика, жестикулация, поза не можем да говорим. Мога да коментирам интонацията.
Анализирайки увода, основната част и заключението на речта, отбелязах, че от чисто делови тон се преминава към постепенно нарастване на емоционалния градус. Това проличава не само в използваните лексикални средства и риторични фигури, но и в самата интонация. Молотов говори подчертано отчетливо, доста сухо в началото. В основната част започва да натъртва на думи и фрази – „нашата страна“, „нито веднъж“, други почти разделя на срички – „пъл-на лъжа“, „да ска-лъ-пи“. Когато иска да убеди, че „същото ще се случи“ с Хитлер (като с Наполеон), фразата е изречена със значително по-висок тон.
Последните три изречения са произнесени по такъв начин, сякаш ораторът иска да ги гравира в съзнанието на слушателите. С патос, силно и бавно – като клетвен призив.

Използвани източници:
1. Комуникативни техники. В: Система за електронно обучение СУ „Свети Климент Охридски“. [онлайн] [Посетено на: 28.04.2016; 18:30] Достъпно от: http://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=2550
2. Онлайн справочник по реторика [Посетено на: 28.04.2016; 21:00] Достъпно от: http://goo.gl/ZlXweq
3. Указания за анализ на реч. В: Академичен блог на Иванка Мавродиева. [онлайн] [Посетено на: 28.04.2016; 19:30] Достъпно от: http://mavrodieva.blogspot.bg/2008/01/blog-post_8369.html
4. Университет риторики и ораторского мастерства. [онлайн] [Посетено на: 28.04.2016; 18:00] Достъпно от: http://www.orator.biz/library/speeches/rech_molotova/ – линк към текста на речта
http://www.orator.biz/materials/video/rech_molotova/ – линк към звукозаписа на речта
Материалите са изготвени по учебната дисциплина „Комуникативни техники“ при проф. Иванка Мавродиева
© Благовеста Катевска, специалност БИН, Софийски университет
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: