Анализ на речта на Джоан Роулинг по повод дипломирането на Випуск 2008 в Харвард
Превод на речта на български език
http://www.online.rhetoric.bg/wp-admin/post.php?post=1615&action=edit&message=6
1. Реторическа/комуникативна ситуация
Речта на Джоан Роулинг, автор на световноизвестната фентъзи поредицата „Хари Потър“, е типичен пример за вдъхновяваща реч, адресирана към завършващите своето висше образование студенти. Дипломирането е незабравим момент от живота, в който всеки млад човек прави своята равносметка за наученото и поставя своите цели за личностно и професионално израстване. Речта е произнесена в Харвардския университет на 5 юни 2008 година пред многобройна аудитория от членове на Харвадската корпорация, преподаватели, студенти и техните семейства. Речта е силно вдъхновяваща и има за цел да предаде на студентите важни житейски послания, пречупени през личната история на писателката.
2. Социална/комуникативна роля на оратора
Джоан Роулинг (с псевдоним Джей Кей Роулинг) е значима фигура в световната литература. Написаната от нея поредица „Хари Потър“ е бестселър, като към 2008 г. са продадени над 500 милиона копия по целия свят. Писателката е известна с интелигентността и таланта си, а въображението й и героите, които създава, получават заслужено възхищение от милиони хора по света. Тя е образец за човек, който е имал трудности в живота, но е успял да се пребори с тях и да даде глас на мечтите си. Ето защо Роулинг има доминиращо присъствие на комуникатор. Ораторските техники, с които борави перфектно, в съчетание с нейните житейски и в немалка степен трогателни истории, оказват силно въздействие върху аудиторията. В тях тя внедрява общоприети послания, които докосват човека и го провокират да направи равносметка за живота си. Роулинг постига добър баланс между хумористичното, драматичното и мъдрото в своите речи. Всички тези нейни качества я правят успешен оратор и комуникатор пред различни типове публики.
3. Аудитория, пред която се произнася речта
Аудиторията е директна, намира се на мястото на произнасяне на речта. Нейният преобладаващ сегмент са завършващите Харвардския университет студенти. Въпреки че има преподаватели, родители и представители на университета, речта е насочена предимно към студентите. Тя представлява поздравителен адрес, в който са отправени ключови послания. Ораторът използва директни обръщения и съвети, които преплита с драматични истории от своя живот.
4. Род, вид или подвид на речта
Според класификацията на проф. Й. Ведър речта принадлежи дялово към монологичните изказвания – наблюдава се активна дейност (мисловна, говорна и сензорно-моторна) от страна на оратора и пасивна дейност от страна на слушателите. Речта е вдъхновяваща и мотивираща, тя е тържествена, приветствена.
5. Увод, основна част, заключение. Обръщения
5.1. Обръщения
Речта следва традиционния модел на обръщение. Ораторът се обръща първо към заемащия най-висока по ранг позиция член на аудиторията – президента на Харвард. Следват обръщения към членовете на управителното тяло, към преподавателите и към дипломиращите се студенти и техните семейства. Говорителят цели да прикове вниманието на аудиторията към себе си и към това, което предстои да разкаже. Чрез обръщението на когнитивно ниво у представителите на аудиторията се създава, от една страна, чувство за принадлежност към тази световно призната, престижна академична институция, а от друга страна, усещане за тържественост и значимост на събитието.
5.2. Увод
В първото изречение от уводната част ораторът изказва своята благодарност. Веднага след това уводът се развива по нетрадиционен начин. Сериозната интонация на първото изречение контрастира силно с последвалата истинска същност на тази благодарност. Още в първата част на речта се наблюдава скъсяване на дистанцията между оратора и аудиторията чрез едно от най-смелите и в същото време най-ефективни средства за сближаване – хумора. Говорителят иронизира себе си, като споделя за ужаса, който е изпитал при мисълта, че трябва да подготви поздравителен адрес. Тук категорично може да се вмъкне твърдението, че самоиронията е висша форма на интелект. Иронизирайки се, говорителят спечелва симпатиите на аудиторията. Още в началото Роулинг създава у слушателите големи очаквания за това, което предстои да бъде чуто, като споделя хумористичната случка за своето собствено дипломиране и тогавашния гост лектор, както и надеждата си, че студентите ще запомнят поне думичка от нейната реч, с което тя ще бъде крачка напред от баронеса Мери Уорнок.
Всъщност уводът отваря рамката, в която ще бъде поместена речта, като кореспондира с нейния финал. Това е много сполучлив и често използван от ораторите подход, който придава на речта завършеност и цялост, като внушава в много по-голяма степен посланията, които трябва да бъдат предадени на аудиторията.
5.3. Основна част
Основната част на речта е най-съдържателна. Интонацията следва балансиран ритъм, в който се улавя богата палитра от чувства от страна на оратора, комбинирани с усещане за съдбовност и драматизъм в определени моменти. Чрез ретроспекция говорителят прави аудиторията съпричастна с историите от своя живот. Условно можем да разделим тази част на две подтеми/подчасти – първа, в която Роулинг говори за предимствата на провала, и втора, в която говори за силата на въображението.
В началото на първата подтема ораторът докосва студентите с разказа си за моментите, прекарани в университета и за отношенията с родителите си. Това е разказ, който се вписва идеално в конкретната комуникативна ситуация, най-вече поради факта, че вероятно завършващите доскоро са имали сходни преживявания и разказаното всъщност е нещо много близо и познато за тях.
Темата за провала е пречупена през разказа за личното разочарование на Роулинг, когато тя слага край на брака си, загубва работата си и се превръща в един от най-бедните хора във Великобритания. Тя внушава на слушателите, че провалът далеч не е забавен, но той ни провокира да отсеем несъщественото и да разберем кои сме всъщност и кои са нещата, в които вярваме и към които принадлежим.
Във втората част писателката засяга темата за въображението и ролята, която то изиграва в живота й. Тази втора подтема от основната част на речта е наситена с много драматизъм и хиперболизация. Чрез детайлно повествование ораторът разказва за тежката участ на бежанци, които са били изгонени от родните си страни заради антиправителствените си прояви. Тя разказва за екзекуции, за жертви на насилие, успели да се избягат от хватката на тоталитарния режим, за съкрушени от загубата на близките си семейства. Тези истории разтърсват емоционално аудиторията и я провокират силно да се замисли над ценности като свобода, милосърдие, подкрепа към по-слабия – качества, които дипломиращите се студенти тепърва ще изграждат като неизменна част от характера си.
5.4. Заключение
Заключителната част е най-силно въздействаща, тя е своеобразна кулминация на речта. В нея можем да включим последната надежда, която писателката има към завършващите, а именно – да открият истински, доживотни приятелства. Тук ораторът отново разчупва речта чрез средствата на хумора. В последните изречения от финала говорителят споделя мъдрата мисъл на философа Сенека, като им пожелава хубав живот.
6. Реторични фигури и похвати
Използваните реторични фигури и похвати имат за цел да въздействат положително върху аудиторията. Ораторът си служи активно с обръщения, за да привлече вниманието на слушателите. Използва хумор и себеирония, за да скъси дистанцията между себе си и аудиторията и да спечели доверието на слушателите. Именно хуморът е използван като основен похват в началото и в края на речта. За постигане на по-силен емоционален ефект ораторът е използвал контраст, наблюдаващ се в преминаването от уводната към основната част на речта. В основната част и във финала на речта се наблюдава градация. Говорителят си служи с богат набор от епитети, чрез които цели да предаде по-детайлно разказите и внушенията, последвали от тях. В тази насока ораторът използва и цитиране на древни философи, за да насити речта с мъдрост и универсални послания.
7. Аргументацията
Речта има въздействащ и мотивиращ ефект, който се дължи на аргументацията, използвана в нея. В аргументацията присъства апелът за провала като неизбежна, но важна част от житейския път на всеки човек, както и апелът за силата на въображението, способно да ни провокира да осъзнаем кои сме всъщност и какви са нашите ценности в живота. Тези два апела са подкрепени чрез личните истории на оратора, особен вид аргумент, който оказва въздействие в речта. За да бъде аргументацията по-въздействаща, са използвани цитати, които въплъщават универсални и недокоснати от патината на времето послания.
8. Неезикови средства, използвани от оратора
Съществена част от неезиковото общуване между оратора и аудиторията заема гласът. Говорителят борави безупречно с интонацията, като я променя според съдържанието на речта. Той използва паузи, с които да подчертае казаното, вмъква хумор и се смее заедно със слушателите. Жестовете почти нямат роля в тази ситуация, ръцете на оратора са поставени в спокойно положение и не се виждат от публиката. Въпреки че говорителят не се намира в близка дистанция до аудиторията, той въздейства убедително чрез зрителния контакт и израза на погледа си.
Важно е да споменем и тържествеността на събитието. Речта се произнася на открито пространство, в двора на университета, като спазва многогодишната традиция на академичната институция по отношение на поздравителния адрес от страна на видна личност. Отвореното пространство създава, от една страна, внушението за простор и свобода, и от друга страна, внушение за тържественост.
9. Особености на речта
Речта е дълга, с продължителност над 20 минути. Тя е логична, стегната и добре структурирана. Наблюдава се последователност на историите, като се проследяват случки от живота на писателката в тяхната хронологична свързаност. Създаден е добър баланс между хумора и драматизма в речта. Двата похвата са преплетени, за да създадат търсения ефект, а именно – да мотивират аудиторията, да я накарат да се замисли и да я вдъхновят на прага на истинския живот.
Източници:
Слово на речта: Harvard gazette: http://news.harvard.edu/gazette/story/2008/06/text-of-j-k-rowling-speech/
Видео на речта: http://ed.ted.com/lessons/j-k-rowling-speaks-at-harvard-commencement
Превод на речта от английски на български език: авторски http://www.online.rhetoric.bg/wp-admin/post.php?post=1615&action=edit&message=6
Справка по т. 6: Реторични фигури и похвати – Ботева, М. (2003). Речник по реторика. 150 аргумента за оратора, София:, изд. „Парадигма“.
© Анелия Георгиева, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет.
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Цитирането и позоваването на автора, преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.