Анализ на речта на Елиф Шафак „Политиката на фикцията”

by admin on 18.07.2015

Анализ на речта на Елиф Шафак „Политиката на фикцията”

Можете да изгледате речта тук.
Комуникативна ситуация.
През февруари 2010 г. турската писателка Елиф Шафак издава знаковия за кариерата си роман „Любов”, който се радва на световен успех и е преведен на много чужди езици. Книгата проследява вълнуващата история на ислямския проповедник Руми, странстващия дервиш Шамс от Тебриз и 40-годишната домакиня от Бостън Ела Рубинстайн. Съдбите на тримата герои се преплитат, за да докажат на читателя, че всички хора независимо от произхода, религията и прегрешенията си са равни и носят искрица любов в себе си. Водещо в романа е учението на суфистите. Според него любовта е основната градивна частица на живота, която свързва хората от различни векове, обществени прослойки, култури и географски ширини.
Няколко месеца след публикуването на вдъхновяващата й книга „Любов” – през юли 2010 г. Елиф Шафак е поканена да участва в ТEDGlobal 2010 – четиридневна конференция в Оксфорд, Англия, която отбелязва човешката изобретателност и дава трибуна на идеи и иновации от цял свят. Изборът на турската писателка за лектор не е никак случаен с оглед на тематиката на творчеството й.
TEDGlobal е част от мащабната платформа TED.com, където в рамките на няколко дни талантливи хора от сферата на бизнеса, науката, технологиите, изкуствата и екологията изнасят своите мотивиращи речи пред многобройна аудитория и предават посланията си чрез инструментите на визуалната реторика.
Необходимо условие за презентациите е да не надвишават 18 минути, за да не се изгуби концентрацията на зрителите. Въпреки че нарушава това правило и надхвърля лимита с минута и 45 секунди, Елиф Шафак не предизвиква досада у публиката. Можем дори да отбележим, че по-скоро обратното явление е налице. Аудиторията е загубила представа за времето и продължава да слуша в захлас увлекателния разказ на авторката.
Нужно е да споменем и, че писателката постига подобно впечатляващо въздействие, без въобще да се възползва от характерните за платформата средства като мултимедиа или допълнителни предмети. Тя разчита единствено на убеждаващата сила на словото си.
Комуникативна и социална роля на оратора
Елиф Шафак е родена в Страсбург, но през годините, заради дипломатическата кариера на майка си, живее на различни места – Испания, Йордания, Турция. Непрекъснатото местене от град в град и от държава в държава оформя номадството като нейна житейска философия и оказва силно влияние върху творчеството й. Всеки, докоснал се до книгите й, може да усети космополитния й поглед към света и свободомислието й.
Авторката използва белетристиката си, за да възпитава в толерантност, човечност и борба с предразсъдъците. Писането й не подлежи на категоризиране и не може да се вмести в конкретни рамки. Съчетава парадоксални понятия като Изтока и Запада, феминизма и традицията, местното и глобалното, суфизма и реализма и я превръща в най-четената турска писателка. Елиф с лекота жонглира между езиците и има романи, написани, както на турски, така и на английски, които й спечелват световна популярност.
Преди да участва в TED.com, авторката вече се е утвърдила като авторитет и експерт по въпросите на мултикултурализма. Знанията и компетентността й не могат да бъдат поставени под съмнение. Те са резултат от богатия й международен опит и професионалнта й квалификация. Цялата й житейска история е адаптирана към конкретната реторична ситуация и е в синхрон със защитаваната от нея теза и комуникативната й роля на оратор. Включването на биографични данни в изказването е мощно убедително средство, тъй като печели доверието на аудиторията и превръща речта в откровена изповед.
Докато е на сцената и апелира към каузата за мултикултурализъм, Елиф Шафак олицетворява с присъствието си моралните стойности, за които говори в речта си. Тя излъчва честност, толерантност, благородство и вътрешна увереност, което допринася за успеха на ораторската й изява. Писателката през цялото време говори със сърцето си и демонстрира майсторство не само в показването, но и в овладяването на емоциите си – качество от голямо значение за всеки уважаващ себе си оратор. Харизмата и обаянието й се крият в неподправената й искреност и богатата й чувствителност. Благодарение на тях турската авторка умее по интересен и завладяващ начин да убеди публиката, че разказването на истории сближава хората и преодолява техните културни различия.
Аудиторията
Аудиторията на TED конференциите винаги е многобройна и смесена. В нея се включват не само присъстващите в залата, които слушат и гледат на живо речта, т.е. директната публика. След това идват милионите, които са пред мониторите и дисплеите, т.е. индиректната аудитория. Големият брой зрители изправя оратора пред предизвикателство и тества уменията му. Елиф Шафак овладява този проблем, като оказва влияние върху аудиторията си чрез емоционално заразяване, образен език и послания за ценности и значими каузи.
По критерия пол публиката е смесена. Сред зрителите има представители и на двата пола, но това по никакъв начин не се отразява върху степента на убедителност и въздействие на речта.
Голяма част от директната аудитория са навлезли в своята зряла възраст – от 25 до 50 години. Те напълно съзнателно са взели решението да присъстват на конференцията и са заплатили сумата от 6000 долара и повече, за да се сдобият с тази привилегия. Следователно можем да заключим, че те биха подходили към оратора толерантно и с положителна нагласа, защото мотивацията им да изслушат речта е много голяма, същевременно критично. Силното им желание да посетят конференцията се дължи на любознателност и стремеж към самоусъвършенстване. Това е безспорно доказателство, че са високообразовани, тъй като са избрали да инвестират в израстването си като личности.
Компетентността на зрителите по въпроси от всякакъв вид ги превръща в трудна мишена за манипулаторите. Колкото повече знаят реципиентите предварително, толкова по-критични са към достоверността на фактите. Това обстоятелство би затруднило един неопитен оратор, но не и Елиф Шафак. Тя умело защитава тезата си с аргументи от разнообразни и авторитетни източници. Белег за успеха на речта й е положителната обратна връзка от аудиторията – бурните ръкопляскания в залата.
Характеристиките, които изброих до момента, се отнасят само до директните зрители. Индиректната публика се състои от всички потребители на интернет, които са получили достъп до речта. Те могат да достигнат до нея целенасочено вследствие на интерес или съвсем случайно, докато скролват в социалните мрежи.
Недостатъкът на виртуалната аудитория е, че тя е хетерогенна и признаците й трудно могат да бъдат регистрирани и измерени. Предимството й е възможността за незабавна обратна връзка. Цифрите говорят сами за себе си – 1432582 души са гледали речта на Елиф Шафак в уебпространството до средата на юни 2015 г., а положителните коментари под нея са стотици. Откровената изповед на турската писателка е успяла да въздейства не само на присъстващите в залата, но и на милиони пред мониторите.
Жанр.
Речта на Елиф Шафак е типична за платформата TED.com, тъй като целта й е да предава ценни уроци и виждания за света, да информира, вдъхновява и мотивира аудиторията с посланията си. Спада към вида на мотивиращите, а и агитационните речи, понеже привежда убедителни аргументи в полза на идеологията на мултикултурализма. Освен това предизвиква зрителите към действие – мотивира ги да напуснат културните гета и да отворят сърцата си за различните от тях. Следователно можем да направим извод, че подвидът е въодушевяваща реч.
Структурни особености на речта
Като човек на словото Елиф Шафак демонстрира майсторство в структурирането на изказа си. Речта й се състои от стандартните три части – увод, изложение и заключение. Писателката съзнателно избира да не употребява обръщения, за да не разделя зрителите си по групи и да покаже, че те са равни помежду си. По този начин авторката от самото начало защитава тезата си за падането на преградите между хората и стопява дистанцията между себе си и аудиторията.
В увода Елиф Шафак успява да привлече интереса, като представя накратко това, за което ще говори в основната част– връзката между личната си история и кръговете. Изложението й е под формата на ретроспекция, динамично, балансирано и хронологически последователно. Писателката поетапно въвежда отделни теми, подтеми и аргументи, логически свързани помежду си чрез разнообразие от биографични данни за живота й. Заключението е своеобразна кулминация на речта, тъй като създава впечатление за завършеност, повтаря основното твърдение и акцентира върху най-важните послания.
Най – четената авторка в Турция решава да завърши изказването си със стара суфистка поема, която добавя допълнителна емоционалност и е своеобразен призив за обединение между хората. Изборът на Елиф Шафак за финал е напълно уместен, тъй като съответства на тезата й и е препратка към книгата й „ Любов”, където е обърнато голямо внимание на суфистката философия.
Реторични фигури и похвати
Очевидно метафората е любима реторична фигура на писателката, тъй като тя не се колебае да я използва при всяка възможност. Чрез нея Елиф Шафак вдъхва живот на посланията си и ги прави по-образни, по-запомнящи се и по-въздействащи. Доказателства за стилистичното й майсторство са скритите сравнения между културните пашкули и общностите от съмишленици, въображението и куфара, компаса и нейната белетристика, историите и рисуващите кръгове с танците си дервиши, историите и екзистенциалното лепило.
Любим мой метафоричен израз от речта й е пасажът, който изяснява разликите между политиката на идентичността и белетристиката: „Политиката на идентичността ни разделя. Белетристиката ни обединява. Едното търси всеобхващащи обобщения. Другото – нюансите. Едното чертае граници. Другото не признава преградите. Политиката на идентичност е съставена от здрави тухли. Белетристиката е течаща вода.”
Този откъс е богат на реторични фигури и похвати. В него освен метафори могат да се срещнат антитези и синктактичен паралелизъм. Антитезите апелират към каузи и са доста удачни, като се има предвид, че целта на речта е да убеди в ценността на падането на границите между хората. От своя страна паралелизмът кара изказването да звучи ритмизирано и по-достъпно за публиката.
Остроумното чувство за хумор като ефективен реторичен похват също не е чуждо на авторката. Благодарение на него аудиторията на TED.com на няколко пъти по време на речта избухва в бурен смях. Хумористичният елемент се дължи на добре изпълненото правило на т. нар. тройки. Произнасят се три изречения, като първите две са много сериозни, а третото е по-маловажно, и така се постига ефектът на несъответствието и изненадата. Пример е изброяването на три пагубни събития от историята на Турция – на военния преврат, опита за убийство на Папата от турски снайперист и получаването на 0 точки в конкурса „Евровизия”.
Във втората половина от речта си Елиф Шафак прибягва към техники като цитирането и рецитирането на стихове, които затвърждават имиджа й на ерудирана и високообразована жена. Писателката внушава по-голяма авторитетност и достоверност, като се позовава на авторитети от собствения си бранш като Джеймс Болдуин и Одри Лорд. Освен това отдава значимото на поезията като изкуство с рецитирането на една суфистка поема за финал. Използваните от Шафак похвати са доста уместни за един човек на изкуството като нея.
Аргументация и видове аргументи. Източници и ефективност на аргументите.
Още в началото на речта си Елиф Шафак се самоидентифицира като „разказвач на истории”. Тя обича да разказва истории и го прави с лекота. Чрез тях писателката успява да скъси първоначалната дистанция между себе си и хората от публиката и да задържи вниманието им. Разказва за детството си, за своята влюбена в окултното и мистичното баба, за опита си с международното образование, за земетресението през 1999 г. в Истанбул, за цензурата, която се опитват да наложат на духа й. Всяка една от личните й истории не е просто сама по себе си успешна реторична стратегия за привличане на интереса, но е и самостоятелен аргумент в подкрепа на тезата на авторката.
Разказът за свръхестествените способности на баба й да лекува несъвършенства по кожата въвежда основното твърдение, че : „Ако искаш да разрушиш нещо в този живот, било то акне, или пъпка, или човешката душа, единственото нещо, което трябва да направиш, е да го заградиш с дебели стени. Ще изсъхне вътре.” Заграждането с дебели стени е метафора за ограниченията, които водят до унищожение.
Историята за международното училище в Мадрид е мост към идеята за културните стереотипи, свързани с отделни нации, които се проявяват под формата на социални ограничения и спъват прогреса на човечеството.
Чрез случката с местния бакалин и травестита след земетресението в Истанбул Шафак прави аналогия с функцията на художествената литература да сближава и обединява хората и да се бори с предразсъдъците им.
Епизодът за несправедливата среща на писателката със закона цели да наблегне върху политиката на идентичността или натиска, който се упражнява върху мултикултурните автори да пишат книги, задълбочаващи културните стереотипи.
Аргументацията на Елиф Шафак е изградена на хронологичен принцип, последователна, балансирана и уместна. Аргументите са успешно съчетани с метафори и аналогии и правят речта й едновременно убедителна и увлекателна. За източник е използван предимно личният опит на писателката.
Неезикови средства, използвани от оратора. Видове. Ефективност. Уместност. Персонални грешки
Турската писателка впечатлява със стилна и изчистена визия – черна риза, черен панталон, кафяв колан и деликатни бижута. Чрез официалното си облекло Елиф изразява уважението си към аудиторията на TEDGlobal. Изборът на черни дрехи не е случаен, тъй като те не отвличат вниманието на зрителите и помагат на думите на авторката да изпъкнат. Косата на писателката е прибрана в елегантна прическа, лицето е открито и така мимиките й стават по-видими за публиката.
Жестовете на Елиф Шафак са в синхрон с езиковите средства, които тя употребява, и комуникират откритост и искреност, понеже са плавни и координирани и са в средния регистър – между хълбока и раменете. Авторката ги използва, за да илюстрира нагледно думите си, което допринася за по-доброто разбиране от страна на публиката. Обилната жестикулация може да е и белег за несигурност, но не и в този случай, тъй като ораторът компенсира с уверена позиция на тялото, стабилен тембър, решителен блясък в очите и отчетлив изказ.
Авторката поставя паузи и акценти там, където е необходимо, за да наблегне на определена дума или твърдение. Снижава гласа си единствено на финала на речта си, когато произнася суфистката поема, с което издава специалното си отношение към пасажа и посочва цитата като съкровена истина.
Манипулативни тактики и механизми
Още в самото начало на анализа стана ясно, че аудиторията на платформата TED.com е високообразована, компетентна и трудно се поддава на манипулация. Ето защо не можем да говорим за манипулативни техники в истинския смисъл на думата, а по-скоро за похвати, чрез които ораторът въздейства подсъзнателно на публиката си.
Речта на Елиф се състои от много и различни истории, но една от тях пряко атакува емоциите на зрителите и им влияе по периферен път. Това е епизодът с консервативния местен търговец и травестита след земетресението в Истанбул. Тук е използван аргумент към съчувствието, който предизвиква състрадание към онеправданите хора. Въздействието върху чувствата е печеливша стратегия в случая на авторката, понеже тя се опитва чрез речта си да убеди зрителите да се присъединят към определена кауза.
Декорът на залата кореспондира идеално с изказването на Елиф. През цялото време, докато писателката говори, под краката й има червено килимче във формата на кръг, което е задължителен атрибут от конференциите на TED.com. В контекста на презентацията на авторката обаче този детайл придобива съвсем друго значение и напомня за кръговете, с които ограничаваме свободата на духа си. Оказва се, че и най-малкият елемент от обстановката може да влияе подсъзнателно на публиката.
Интеркултурни различия
Въпреки че е туркиня по националност и мюсюлманка по религия, по време на речта си Елиф Шафак е облечена съвременно, вероятно тя изразява желанието си да се пребори с културните стереотипи за страната си.
© Веселина Василева, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет.
Текстът се публикува със съгласието на студента. Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: