Анализ на речта на Зак Ибрахим „Аз съм син на терорист. Ето как избрах мира“, произнесена пред аудиторията на TED (2014)
1. Реторическа/комуникативна ситуация
Реч на Зак Ибрахим – син на терорист и активист за мир. Повод – тероризмът. Дата – март 2014 г. Място на произнасяне – сцената на TED.
Речта е вдъхновяваща, насърчаваща и последователна. Ораторът говори с патос, чрез който акцентира върху първоначално формираната у него нагласа за омраза към различния, както и върху това как това в последствие се променя.
2. Социална/ комуникативна роля на оратора
Ораторът, разказвайки историята на своя живот, обяснява на публиката, че фанатизмът и насажданата омраза към различните религии, култури и начини на поведение не са правилният път. Той твърди, че крайно религиозните, екстремистите и използваните от тях всякакви „средства да накарат останалите да приемат убежденията им“ не довеждат до нищо добро, а само до разруха, взаимна омраза и напрежение.
Зак Ибрахим излага различните пътища – неговият, на активист за мир и този на неговия баща екстремист. Ибрахим се бори срещу тероризма. Като активист за мир на земята, той дава личен пример и посредством книгата си „Син на терорист“ обяснява как се е отклонил от пътя на баща си и как е поел по свой собствен. Той прокламира разбиране към различния; презентаторът обяснява, че първоначално насажданите му убеждения са грешни и пораждат омраза. Той иска да помогне на хора в неговата ситуация, „заставени да използват насилие“, и да им покаже, че винаги имат избор.
3. Аудитория
Речта се произнася пред публика в зала. Записът на речта се разпространява в интернет, като за една година има почти два милиона и половина гледания.
Публиката в залата е около 500 души, разнородна по възраст, пол, професия и социален статус. На видеото се виждат предимно хора на около 40-50 години. Независимо от тяхната професия, пол, религиозни разбирания или раса, те следят какво казва ораторът. Свидетелство за това е ставането на крака на присъстващите от различни места в залата и продължителните аплодисменти.
В уеб страницата на TED аудиторията също е разнородна. Самата гледаемост (почти 2,5 милиона гледания на видеото към януари 2015 г.) показва заинтересованост на обществото към проблема.
4. Род, вид или подвид на речта
Речта принадлежи към монологичните изказвания. Видът на речта може да се характеризира като агитационна, а като подвид е убеждаващо-призивна. Също така може да се определи като емоционална и вдъхновяваща.
5. Увод, основна част, заключение. Обръщения
5.1. Обръщения
Ораторът не прави никакво обръщение към публиката. Той директно излиза на сцената и започва със своята реч.
5.2. Увод
Зак Ибрахим започва своята реч с една история за убийството на лидерът на Еврейската лига за защита (равин Меир Кахане)от мъж на име Ел-Саид Носаир на 5 ноември 1990 г. С едно изречение Ибрахим разказва за планираните атаки от този мъж и негови съратници, които били осуетени и изразява съжаление, че атаките срещу Световния търговски център не били спрени. След това той прави кратка пауза и съобщава на публиката, че Носаир е негов баща.
С тези първи уводни изречения, Зак Ибрахим започва историята на своя „белязан“ живот и показва на света, че неговият баща е терорист.
След това следва представяне на самият него – Зак е „роден в Питсбърг, Пенсилвания през 1983 г., в семейството на египетски инженер и американка, която е начална учителка. Това е представяне на двете картини – баща терорист и баща инженер, глава на едно нормално семейство.
Бащата насажда у сина идея за омраза към различния. Зак не отрича, че във всяка една религия и във всеки един народ има един малък процент хора, които са готови с всякакви „средства да накарат останалите да приемат убежденията им“. Това разкрива неговия поглед към света, че не само мюсюлманите са крайни фанатици, с което печели вниманието на публиката.
5.3. Основна част
Зак Ибрахим навлиза в основната част на своята реч с разказ за първият му урок по стрелба с пушка, даден от баща му, когато бил само на 7 години. С акцента, поставен върху последния изстрелян патрон и възпламенената малка оранжева светлина на върха на мишената, той обяснява за смеха от страна на неговия баща и приятелите му, който смях останал неразбран за него години след това. От цялата случка Зак запомня какво те са казали: „Какъвто бащата, такъв и синът“.
Той изразява своето възмущение от тези мъже със спокоен, отмерен глас, но представяйки пред публиката тяхната истинска същност на терористи, които са убили и ранили други човешки същества. Този разказ от неговото детство, изключително въздействащ и шокиращ, завършва с фразата „Тези мъже наричах “ammu”, което значи “чичо”“.
В арабския свят, обръщението „чичо“ към някого, когото не ти е роднина, показва уважението към по-възрастния. И точно с глаголът в минало време „наричах“, Ибрахим изразява различната си гледна точка, несъгласие с техните и отказът да показва каквото и да било уважение към тях.
Зак продължава историята на своя живот като разказва за многото (20 на брой) местения, докато навърши 19 г. и обидите и подигравките, които е търпял във всяко ново училище. Това, разбира се, го дистанцира от останалите деца и води до липса на социални контакти.
Той представя себе си като затворено дете, възпитано и израснало в нетолерантно семейство, съдейки хората по тяхната раса и религия, неподготвено за реалния живот.
Неговият живот обаче започва да се преобръща и така той променя постепенно мисленето си. Първата повратна точка в неговия живот е сприятеляването му с евреин по време на подготовка на програма за колежа. Следващата е когато започва работа в универсален парк, където се сблъсква с много култури и религии и където работи с гейове, които определя като „едни от най-милите и неосъждащите хора, които някога съм срещал“.
Първоначално насадената нетолерантност към различния, омразата към хората, изповядващи другите религии, всичко това за него постепенно започва да изглежда като безпочвен фанатизъм.
Зак говори на публиката за заключенията, до които достига, след като се сблъсква с толкова много различни хора, било то по сексуална ориентация или религия. Като дете, търпяло унижения и подигравки, той се поставя на мястото на другите, съчувства им и обяснява за отношението на хората, които „съдят за нещо, което е извън твоя контрол“. Самата реч насочва публиката към изводите, че нетолерантното поведение не води до нищо добро. Негативното отношение към хора, които с нищо не са ти навредили, е излишно.
Друг носител на промяна у Зак става предаването Daily Show, което му помага да осъзнае, че расата, религията или сексуалната ориентация на някого, нямат общо с качествата на характера му. С това Ибрахим показва как човек може да бъде добър или лош, но това не се определя само от няколко фактора. Хората са съвкупност от различни нрави, обичаи, поведение, възпитание в семейството и на улицата. Нелогично и нетолерантно е да определиш един човек за лош само защото той е с чалма на главата или с черен цвят на кожата.
Последното нещо, с което Зак Ибрахим осъзнава нелогичността на безпочвената омраза, е разговорът с майка му за промяната във визията и отношението му към света. С думите на майка му- “Уморих се да мразя хората.” – Зак говори на публиката за разбирането колко негативна енергия ти трябва, за да държиш такава омраза у себе си.
Този разговор е последният от история за живота на Зак, но събрана с останалите, тя трябва да послужи за носител на промяната и у други хора. Тези примери от живота му са вид аргументи, почерпани от личния опит и те се използват от оратора, за да докаже как трябва да се поставим на мястото на другия, преди да го съдим за каквото и да било, представят на зрителя едно дете, израснало в нетолерантно семейство. Дете, научено първоначално да проявява омраза към различното. Дете, което сблъсквайки се с реалния живот, с различното, постепенно израства в мъж, защитаващ и прокламиращ ценностите на мира.
5.4. Заключение
Заключението на речта на Зак Ибрахим започва с думите „Зак Ибрахим не е истинското ми име“. Ораторът обяснява как се е отказал от предишното си име, след като със семейството му решават да прекратят всякакви връзки с баща му, терористът.
Зак прави заключението, че е изнесъл тази реч, че е разказал за своя живот и че е признал, че истинското му име не е Зак, защото иска и вярва, че с това ще помогне на някого да се пребори с предразсъдъците и тероризма.
Той се противопоставя на тероризма, заклеймява баща си и осъжда неговите действие. Показва на света, че дори да е син на терорист, той не е такъв. Показва, че насилието не се наследява в никоя религия или раса. И твърдо застава зад позицията си, че не е като баща си. Думите на хората, които преди години са го определили като същия като баща си, са оборени.
6. Реторически фигури и похвати
В речта си, Зак Ибрахим използва два реторични въпроса: „Какво всъщност ми отвори очите?“ и „Защо ми е тогава да се разкривам и сам да се поставям на опасност?“. Тези реторични въпроси са уместно използвани в неговата реч и носят положителен ефект. С първият се показва обратът в живота му – започва разказът за различните случки и срещи с различни хора, които са му повлияли да промени разбиранията си. С вторият се цели да се покаже на аудиторията, че той не се страхува да се изправи пред света и да признае, че е син на терорист. Той по-скоро използва това, за да може да въздейства на други, които са изпаднали в неговата ситуация.
Често повтаряни думи са „религия“, „омраза“, „баща“, „евреин“, „семейство“, „насилие“ и „тероризъм“. Те са ключови и представят основни позиции на оратора.
7. Аргументация
С използването на думи, носещи отрицателно значение (като „омраза“, „насилие“ и „тероризъм“), Зак Ибрахим въздейства изключително на публиката и на зрителите извън залата. С тях разкрива отрицателните черти на крайната религиозност и същевременно използвайки същите думи, той се обявява срещу всички крайни прояви, срещу фанатизма и тероризма.
Думите „семейство“ и „баща“ носят различни послания. Семейството на Зак са само майка му и други роднини, които нямат и не искат да имат общо с бащата терорист. Тук фигурата на бащата е използвана като еквивалент на екстремизъм, фанатизъм и омраза, събрани на едно у един човек. Затова и Ибрахим обяснява пред публиката, че не е като баща си.
Изключително впечатление прави, че след края на речта на Зак Ибрахим цялата зала става на крака и ръкопляска. Това показва разбирането на проблема от хората, съпричастността и подкрепата им.
8. Неезикови средства, използвани от оратора
Гласът на оратора е ясен и изразителен. Скоростта на говорене допринася за постигането на различни емоции и отговаря на цялостното настроение и послание, което носи речта. Паузите са отмерени и се правят на места, за да се подчертае драматизма, насищащ изказа. Те въздействат на публиката като й дават време да осмисли казаното (най-ярък пример е разказът как бащата е учил сина си да стреля).
Контактът с очи от оратора Зак Ибрахим е ефективен, той „обхожда” с поглед цялата публика, мести погледа от еднo на друго място, от наляво надясно. Така той приковава вниманието на аудиторията към себе си и създава чувството, че говори на всеки един от присъстващите в залата поотделно. Така създава връзка с отделни членове на аудиторията.
Положението на тялото на Ибрахим е срещу публика като по този начин всички го виждат – това буди асоциация с водач, учител на когото можеш да разчиташ и на когото можеш да повярваш.
Положението на ръцете показват спокойствието, с което ораторът е зареден, докато разказва неговата шокираща, мощна и в крайна сметка, вдъхновяваща история. Те единствено се използват за илюстриране на ситуацията на стрелбището, когато баща му го учи да стреля с пушка.
Зак показва закрепването на пушката на рамото му и как се прицелва в мишената. След това описва малък кръг с ръцете, с което показва малката оранжева светлина, която уцелва. Визуалната възстановка на случилото се въздейства на зрителя и това автоматично създава образ у всеки. Патосът по време на разказването на тази случка е отмерен, а паузите са на точните места, подсилвайки ролята на ръцете. С тази комбинация, във въображението на всеки един от зрителите в залата или пред екрана, изплува картината на малко 7-годишно момче, което е учено от своя баща-терорист да стреля, за да може един ден да последва делото му.
Zak Ebrahim: I am the son of a terrorist. Here’s how I chose peace. – http://www.ted.com/talks/zak_ebrahim_i_am_the_son_of_a_terrorist_here_s_how_i_chose_peace/transcript?language=en
© Мария Христофорова, специалност „Европеистика”, ФФ
Текстът се публикува със съгласието на студента и е изготвен като част от материалите от студентското портфолио по учебната дисциплина „Презентационни и комуникационни умения”, воден от проф. Иванка Мавродиева по зададен от нея модел.
Цитиране и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително