Анализ на речта на Кралица Елизабет II по повод смъртта на принцеса Даяна
5 септември 1997 г.
Анализ на речта по модела на проф.дн Иванка Мавродиева
Оратор – особености:
Пълното име на кралицата е Елизабет Александра Мери Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Елизабет става престолонаследница на 10 години. Тя получава частно образование у дома и започва да изпълнява обществени задължения по време на Втората световна война, като служи в Помощната териториална служба. През ноември 1947 г. се омъжва за Филип Маунтбатън и бракът им просъществува 73 г. до смъртта на Филип през 2021 г. Имат четири деца: Чарлз, Ан, Андрю и Едуард. Елизабет е на 25 години и става кралица на седем независими държави: Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Пакистан и Цейлон (днес Шри Ланка), както и глава на Общността на нациите. Управлява като конституционен монарх по време на големи политически промени като конфликта в Северна Ирландия, движението за по-голяма самостоятелност на съставните части на Обединеното кралство, деколонизацията на Африка, встъпването на Обединеното кралство в Европейската общност и след това излизането от ЕС. Броят на управляваните от нея държави варира, тъй като някои получават независимост, а някои монархии стават републики. Управлявала е през годините 32 суверенни държави и 15 при смъртта си. Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото сред британските монарси и най-дългото регистрирано на която и да е жена държавен глава в историята.
През 1981г. Даяна се омъжва за най-големия син на кралица Елизабет принц Чарлз, който е и бъдещият престолонаследник. От този брак се раждат двама внуци на кралицата: принц Уилям и принц Хари.
След бурен и труден брак, изпълнен с медийно внимание и скандали, Даяна и Чарлз се развеждат през 1996 г., една година преди нейната смърт. Макар и разведена, Даяна остава важна фигура за обществото и за кралското семейство – като майка на бъдещ крал и символ на съпричастност към хората. Принцеса Даяна, заема специално място не само в британската монархия, но и в сърцата на милиони хора по света.
Реторимна – комуникативна ситуация:
Речта е произнесена на живо от Бъкингамския дворец – емблематично място за британската монархия. Кралицата говори от името на семейството си и към цялата нация, както и към международната публика. В момента, когато тя произнася тези думи, британската нация е в дълбока скръб и общественото мнение изисква реакция от монархията, която по това време беше критикувана за липсата на публична позиция. Речта на кралицата трябва да бъде внимателно балансирана, за да поднесе почит към принцеса Даяна, като същевременно възстанови имиджа на кралското семейство.
Аудитория пред, която се произнася речта:
Речта е насочена към цялата британска нация и към международната публика, чрез телевизионно обръщение.В същото време кралицата говори и от името на кралското семейство, и като баба на принцовете Уилям и Хари. Използва официален, но личен и съпричастен тон. Силен обществен и медиен натиск – обществото очаква съпричастност и публична позиция от кралското семейство, което първоначално мълчи.
Вид на речта (жанр):
Тази реч може да бъде класифицирана като епидейктична (тържествено-похвална) и скръбна. Тя е част от жанра на публичното почитание и цели да отдаде почит на личността на принцеса Даяна и да утеши нацията в момент на загуба. Речта се фокусира върху човешките качества на Даяна – нейната доброта, състрадание и обществено значение, като същевременно има за цел да възстанови съпричастността между монархията и британската общественост.
Увод, основна част, заключение:
Увод:
Уводът на речта съдържа израз на благодарност към обществото за съпричастността и подкрепата през трудната седмица след смъртта на принцеса Даяна. Кралицата говори от първо лице („от името на моето семейство“), като създава по-личен и човешки тон, нетипичен за обичайните ѝ обръщения. Тя поставя началото с идея за национална и лична скръб, което цели да доближи монархията до хората. Някои обаче тълкуват този увод като закъсняла и наложена от обществения натиск реакция, което повдига въпроси относно автентичността на изразените емоции.
Основна част:
В основната част на речта кралицата акцентира върху човешките качества на Даяна – нейната доброта, съпричастност и ангажираност към благотворителни каузи. Описана е като „изключителен и надарен човек“, което има за цел да издигне образа ѝ и да отдаде почит. Това е типична епидейктична стратегия, насочена към съхраняване на паметта за покойната.
Именно тук обаче се появяват съмненията за лицемерие – приживе кралското семейство често е било в обтегнати отношения с Даяна, а самата кралица рядко е изразявала публична подкрепа към нея. Затова някои възприемат речта като опит за защита на институцията, а не толкова искрено признание на загубата.
Заключение:
Заключението е насочено към бъдещето – кралицата призовава за обединение на нацията в деня на погребението, като приканва хората да се съберат и да почетат Даяна с уважение. Тонът е примирен, търсещ морално възстановяване на доверието в монархията. Въпреки това, за мнозина речта остава контролирана, емоционално дистанцирана и донякъде изкуствена, като отразява по-скоро задължение, отколкото дълбоко лична болка. Това допълнително засилва усещането за противоречие между думи и действия, и подхранва идеята за възможно лицемерие в публичния образ на кралицата.
Реторични фигури и похвати:
Повторения: Кралицата използва повтарящи се думи и изрази като „от името на моето семейство“ и „ние всички я помним като…“, за да подчертае, че говори както лично, така и от името на институцията. Тези повторения създават усещане за единство и общност, но и за официалност.
Антитеза: В речта се усеща прикрито напрежение между личното и общественото, между традицията и емоцията – от една страна, кралицата е символ на устойчивост и самоконтрол, а от друга, се опитва да изрази лична болка. Например:
„Тя вдъхновяваше с топлината си и същевременно бе обект на толкова противоречия.“
Емоционален език : Емоциите в речта на кралицата са приглушени, но съзнателно подбрани, за да предадат тъга с достойнство. Тя използва думи като „загуба“, „скръб“, „дълбоко трогнати“, „изключителен човек“, с които се стреми да изрази емоция без да нарушава кралския етикет.
Апел към народа (етос): Кралицата използва етически апел , за да укрепи доверието в монархията – представя се като загрижена баба, като част от семейството на Даяна, а не само като владетел. Това добавя човешко измерение към институционалната ѝ роля.
Включване на общността (патос):
С използването на фрази като „като нация сме тъжни“, тя търси емоционална връзка с публиката – показва, че скръбта е споделена. Това е похват, който цели да събуди състрадание и съпричастност.
Аргументация:
Речта на кралица Елизабет II има за цел да обедини нацията в скръбта по принцеса Даяна и да възстанови доверието в монархията, което е пострадало след обществения натиск и скандалите около семейството. Кралицата се опитва да поднесе почит към Даяна, като я описва като човек, който е вдъхновявал и обичан от хората, а същевременно да демонстрира съпричастност като част от кралското семейство. Тази аргументация е дипломатична и сдържана, като основната цел е да създаде усещане за съпричастност и обединение.
Пример:
„Никой, който е познавал Даяна, не може да забрави нейната топлина, състрадание и енергия. Тя беше изключителен човек, който вдъхнови мнозина.“Това изказване е аргумент от лична и обществена гледна точка, който цели да признае приноса на Даяна и да покаже, че кралицата и семейството ѝ споделят болката на народа.Допълнително, в края на речта се използва етичен и емоционален апел (етос и патос), за да се създаде усещане за съпричастност и примирение:
„Нека заедно си спомним за Даяна такава, каквато беше – уникална и вдъхновяваща личност.“
Въпреки това, част от публиката усеща, че речта не произлиза от дълбока лична болка, а е резултат от обществен натиск, което поставя под въпрос искреността на аргументите. Затова автентичността на емоцията също става обект на анализ и критика.
Особености на речта:
Речта трае около 4 минути, добре структурирана и лесно разбираема. Следва логичен ред: благодарност, описание на Даяна, завършва с апел за обединение. Използва опростен, официален език, достъпен за всички, с формален тон и уважение към темата. Няма конкретна лична история, но чрез публично признание на качествата на Даяна се аргументира нуждата от възстановяване на доверието в монархията. Финалът е помирителен, насърчава нацията да се обедини в скръбта. Речта не съдържа директни призиви, но завършва с тържествена и обединяваща нотка. Атмосферата е сдържана и деликатна, с цел да възстанови реда и доверието, без да търси силни емоции.
©Кристияна Малинова, студент от специалност ПИС, катедра БИКП, Философски факултет, Софийски университет; преводът и анализът са част от работата в часовете по „Комуникативни техники“ с преподавател проф. дн Иванка Мавродиева.
Линк към речта (видео): HTTPS://YOUTU.BE/CTPCUXBJMCM?SI=A1_QUO_HLEKR4NUE
Линк към речта в писмена форма от сайта “Онлайн справочник по реторика”:https://www.online.rhetoric.bg/custom%20structure%20/%d1%80%d0%b5%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d1%82-ii-%d0%bf%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%be%d0%b4-%d1%81%d0%bc%d1%8a%d1%80/.