Анализ на речта на Крал Джордж VI – “Обявяване на война“ – George VI – “Declaration of War”, September 3, 1939
In this grave hour, perhaps the most fateful in our history, I send to every household of my peoples, both at home and overseas, this message, spoken with the same depth of feeling for each one of you as if I were able to cross your threshold and speak to you myself.
For the second time in the lives of most of us, we are at war.
Over and over again, we have tried to find a peaceful way out of the differences between ourselves and those who are now our enemies; but it has been in vain.
We have been forced into a conflict, for we are called, with our allies, to meet the challenge of a principle which, if it were to prevail, would be fatal to any civilized order in the world.
It is a principle which permits a state, in the selfish pursuit of power, to disregard its treaties and its solemn pledges, which sanctions the use of force or threat of force against the sovereignty and independence of other states.
Such a principle, stripped of all disguise, is surely the mere primitive doctrine that might is right, and if this principle were established through the world, the freedom of our own country and of the whole British Commonwealth of nations would be in danger.
But far more than this, the peoples of the world would be kept in bondage of fear, and all hopes of settled peace and of the security, of justice and liberty, among nations, would be ended.
This is the ultimate issue which confronts us. For the sake of all that we ourselves hold dear, and of the world order and peace, it is unthinkable that we should refuse to meet the challenge.
It is to this high purpose that I now call my people at home, and my peoples across the seas, who will make our cause their own.
I ask them to stand calm and firm and united in this time of trial.
The task will be hard. There may be dark days ahead, and war can no longer be confined to the battlefield, but we can only do the right as we see the right, and reverently commit our cause to God. If one and all we keep resolutely faithful to it, ready for whatever service or sacrifice it may demand, then with God’s help, we shall prevail.
May He bless and keep us all.
Текстът на речта е взет от:http://www.awesomestories.com/assets/george-vi-sep-3-1939
Оратор – особености
Джордж VI е крал на Обединеното кралство от 1936 до 1952 г. Той е втори син на крал Джордж V, но по-големият му брат Едуард абдикира, за да се ожени за два пъти развежданата американка Уолис Симпсън. Така, на 41-годишна възраст, Джордж VI става третия монарх от династията Уиндзор.
От реторична гледна точка, историята на крал Джордж VI е изключително любопитна. Още от ранна детска възраст той страда от подчертано заекване. Като член на кралското семейство му се налага често да посещава обществени събития и да говори пред публика, но заради заекването, той винаги се ужасявал от публичната реч. След поредния провал на една негова реч през 1925 г., той започва да работи с логопеда Лайнъл Лог. Благодарение на тернировките с него, бъдещият крал започва да говори с все по-малко запъване и успява да произнесе най-важната реч на живота си – тази, с която съобщава, че Великобритания влиза във Втората световна война.
Джордж VI става крал по време, когато вярата на народа в монархията е намаляла. Народът на Великобритания изживява трудностите на войната, а империята започва да се разпада. Въпреки това, този отдаден на задълженията и семейството си крал, със своето мъжество и решителност, успява да възстанови популярността на монархията.
Комуникативна/реторична ситуация
На 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша. Два дни по-късно, на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция обявяват война на Германия.
Целта на речта, която произнася крал Джордж VI, е да информира поданиците си за тази страшна за страната ситуация, но и да ги успокои, че техният крал е уверен и готов да посрещне предстоящото. Кралят се смята за баща на народа, за техен защитник и водач. Той им дава сигурността, от която имат нужда в това тежко време.
Речта е произнесена от Бъкингамския дворец и излъчвана директно по радиото.
Аудитория – особености
Аудиторията на речта са всички поданици на Британската империя, които слушат речта по радиото. В този период на историята те са скептични не само към монархията като институция, но и конкретно към настоящия крал Джордж VI.
Жанр/вид на речта
По реторическата класификация на Й. Ведър, изказването е в дял монологични, род – реч с преобладаващо убеждаващ характер. Вид – агитационна реч, тъй като съпътства извършването на конкретни действия – обявяването на война на Германия. Подвид – увещаваща, защото не призовава към конкретни действия, а по скоро цели да успокои аудиторията на емоционално ниво, да й внуши отношение към ситуацията.
Увод, основна част, заключение
Речта започва и завършва със силни емоционални призиви, които да достигнат слушателите на лично емоционално ниво.
Първото изречение е изпълнено с патос. С тежките определения, които използва Джордж VI – „този тежък час”, „най-съдбовния в нашата история”, той изразява сериозността на положението, жестокостта на войната. Но с репликата, че произнася тази реч със същото дълбоко чувство, както ако беше лично в дома на всеки един от тях и обръщението му „моите народи”, той се поставя в ролята си на водач на нацията, който се грижи за нея и успокоява аудиторията.
В основната част Джордж VI обяснява, че до тази ситуация се е стигнало след безкрайни опити да се постигне решение по мирен начин. В речта си той нарича политиката на Германия „принцип“, който трябва да бъде спрян преди да стане фатален за цялата цивилизация. Обяснява, че този принцип не е нищо по-различно от доктрината, че правото принадлежи на силния и е заплаха за мира, сигурността, справедливостта и свободата на всички народи.
В края на речта призивът на Джордж VI е народът му да бъде спокоен, непоколебим и обединен през изпитанията, колкото и тежки да бъдат те. Кралят вярва, че каузата му е правдива и Бог ще застане на тяхна страна. Последното изречение е „Нека Той благослови и пази всички ни“.
Реторични фигури и похвати
В речта на Джордж VI са използвани трите основни похвата – етос, логос и патос. Етосът се установява от неговата позиция на крал, ултимативният авторитет на монархията. Патосът струи от тежките изрази, пълни с емоция – от една страна определенията на войната и тежкият час, който настъпва, от друга страна подкрепата на краля към народа и неговата вяра за победа. Логосът цели да убеди публиката в правотата на оратора на логическо ниво. Това той постига чрез аргументиране, че ако не беше обявена война, то Германия би застрашила спокойствието на всички свободни народи по света.
Използвани реторични фигури от Джордж VI:
- Епитети – “тежък”, „съдбовен“, „мрачен“, чрез които да внуши сериозността на ситуацията.
- Идиом – „правото е на силния“ (“might is right”).
- Евфемизъм – никъде в речта си той не произнася думата „нацизъм“. Вместо това, когато говори за доктрината на Германия, използва думата „принцип“.
- Метафора – „светът ще е заключен в оковите на страха“ („the world would be kept in bondage of fear“).
Аргументация
Аргументацията на Джордж VI трябва да убеди народа му, че решението за обявяване на война на Германия е правилно и взето като крайна мярка.
За тази цел той описва принципа на Германия срещу който се изправят. Нарича го примитивна доктрина, която би навредила на всички държави от Британската общност и на всички държави по света като цяло. Обяснява, че този принцип ще сложи край на мира, сигурността, справедливостта и свободата, затова трябва да се вземат мерки. За британския народ това са основополагащи принципи на живота, които трябва да бъдат защитавани, затова и аргументите му са успешни.
Персонални грешки на оратора
Речта е произнесена по радиото и посланието е звуково. Като грешки на оратора можем да посочим леките остатъци от заекването. Усеща се как на някои места той прави пауза не като част от посланието, а като подготовка за произнасянето на следващата дума, например при думите „hour”, “to you”, “again”, “pledges” и други. Също така, при внимателно вслушване, може да се чуе как пред думите, които започват със съгласна, той добавя глух звук „а“, за да улесни произнасянето.
Използвана литература:
Ведър, Й. (2001). Реторика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
Мавродиева, И. – съст. (2010). Образци на съвременното красноречие. ИК Семарш.
George VI. (2 April 2013). Viewed 5 April 2013. From Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/George_VI
© Стела Цокева, студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”
Анализът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването на автора на анализа и на Онлайн справочника при цитиране и ползване е задължително.