А. Речта на Мадона:
„Майкъл Джексън е роден през август, 1958-ма година. Аз също. Майкъл Джексън е израснал в покрайнините на Средния Запад. Аз също. Майкъл Джексън има осем братя и сестри. Аз също. На шест години Майкъл Джексън вече е супер звезда и вероятно най-обичаното дете на света. На шест години аз загубих майка си. Мисля, че той е изтеглил късата клечка от жребия. Аз никога не съм имала майка, но той никога не е имал детство. А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него. Прекарах детството си в търсене на „майки“, които да заместят моята. Понякога успявах.
Но как да преоткриеш своето детство, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа? Няма съмнение, че Майкъл Джексън беше един от най-великите таланти на света… Че когато на крехките си осем години запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като опитен възрастен… Че начинът по който танцуваше бе комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта на юмрука на Мохамед Али… Че музиката му притежаваше допълнителен слой от необяснима магия, която не просто събуждаше у хората желание да танцуват, а ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат. Така правят героите. А Майкъл Джексън беше герой. Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти. В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха и момчета. Всички искаха да танцуват като него. Изглеждаше неземен, като от друг свят, но в същото време беше и човешко същество. И като повечето изпълнители, беше срамежлив и много уязвим.
Не мога да кажа, че сме били големи приятели, но през 1991-ва година реших, че искам да го опозная. Поканих го на вечеря. Казах: „Аз черпя, аз ще шофирам, ще бъдем само двамата.“ Той се съгласи и пристигна вкъщи без бодигардове. Отидохме до ресторанта с моята кола. Беше тъмно, но той не сваляше слънчевите си очила. Казах: „Майкъл, чувствам се така, сякаш говоря на лимузина. Мислиш ли, че би могъл да свалиш очилата си, за да видя очите ти?“ Той замълча малко, после хвърли очилата през прозореца, погледна ме усмихнат, намигна ми и каза: „Сега виждаш ли ме? Така по-добре ли е?“ В този момент съзрях както уязвимостта му, така и чара му. По време на вечерята упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае – неща, които той като че ли никога не си позволяваше. По-късно отидохме вкъщи да гледаме филм. Седнахме на дивана като две малки деца и някъде по средата на филма ръката му се протегна и улови моята. Усетих, че му е нужно по-скоро приятелство, отколкото романтика и с радост му се подчиних. В онзи момент той не се чувстваше като супер звезда, а като човешко същество. Излязохме заедно още няколко пъти и после, по една или друга причина, пътищата ни се разделиха.
След това ловът на вещици започна отново и около Майкъл започнаха да никнат негативни истории една след друга. Усещах болката му. Знам какво е да вървиш по улицата и да се чувстваш така, сякаш целият свят се е обърнал срещу теб. Знам какво е да се чувстваш безпомощен и неспособен да се защитиш, защото крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут. Но аз имах детство. Имах възможност да правя грешки и да търся и откривам собствения си път в живота, далеч от светлините на прожекторите. Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон. Няколко дни преди турнето ми. Майкъл трябваше да направи концерт на същото място една седмица след мен. Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим. Докато той се опитваше да създаде семейство и да възстанови кариерата си, всички ние бяхме заети да го осъждаме. Повечето от нас му обърнаха гръб.
В отчаян опит да задържа спомена за него, влязох в интернет да гледам стари негови клипове, в които танцува и пее по телевизията и на сцената, и си казах: „Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него!“ Той беше Крал. Но освен това беше и човешко същество… Уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим. Искам да завърша малко по-оптимистично и да кажа, че моите синове – на девет и четири години – са обсебени от Майкъл Джексън. Непрекъснато имитират лунната походка и се хващат за чатала. Изглежда, че цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново. Надявам се, че където и да е Майкъл сега, се усмихва на всичко това. Да, да, Майкъл Джексън беше човешко същество, но по дяволите, той беше Крал. Да живее Кралят!“
Забележка: Текстът е взет от forum.bg-mamma.com, но е значително преработен спрямо дублираната на български език видео реализация на концерта.
Б. Анализ на речта на Мадона
1. Комуникативна ситуация
Датата е 13.09.2009г.
Градъ т е Ню Йорк.
Мястото е „Radio City Music Hall“.
Тринайсети септември (2009г.) е един особен ден, защото музикалната телевизия, лидер в целия свят, МТV за пореден път ще раздава престижните си награди на заслужилите артист-изпълнители в Съединените Американски Щати. Този ден е по-различен от всички предишни официални церемонии на „Музикалните оскари“, защото освен връчването на награди и ефектни шоу-изпълнения, целият свят и в частност музикалната гилдия ще почете трибюта на една истинска звезда, на една легенда в световен мащаб – Кралят на поп-културата Майкъл Джексън.
Целият свят тъгува и скърби по загубата на един от най-знаменитите световни музикални идоли. Ем Джей не случайно е наречен „Кралят“, защото той се превръща в емблема за цяла една епоха – епохата на прехода, епоха на революции и социални промени, епохата на информационния ентъртеймънт. И трябва да бъде почетен, защото го заслужава. Тази отговорна задача е възложена на Мадона, „Кралицата на поп музиката“. Само тя е достойна от всички публични личности, свързани с музикалната култура, да изкаже своите мисли и чувства, посветени на Краля, от името на всички. Мадона и Джако имат сходен личен и професионален живот, и двамата са всепризнати таланти, било то с гласа си, визията си или атрактивните шоу спектакли, които представят. Едновременно и обичани, и отричани, но винаги иновативни и на гребена на славата.
Мястото, на което се провежда празничният концерт е емблематичната историческа сграда, редовен домакин на годишните музикални награди нa MTV в Ню Йорк – „Radio City Music Hall“. Именно там Мадона ще произнесе своята емоционална и траурна реч.
Регламентът на събитието предопределя Мадона да открие церемонията по връчването на музикалните награди със своя трибютен речитатив в чест на Майкъл Джексън. Няма музика, няма песни, няма танци, нито задължителните ослепителни светлини на прожекторите. Само един-единствен лъч, слабо озаряващ силуета на Мадона. Не е предназначена и никаква специално и емоционално въздействаща мултимедия за случая. Само един микрофон в средата на естрадата, предназначен за изказването на Мадона. Интериорът е максимално опростен и изчистен, лишен от всякакви подробности и детайли, отвличащи вниманието на публиката и зрителите.
Мадона също изглежда непретенциозно, в подобаващо за случая черно облекло.
2. Комуникативна и социална роля на оратора
2009-та година е катастрофална за историята на световната музикална култура, защото човечеството се сбогува с една от най-ярките музикални звезди. А датата тринайсети септември е единствената възможност, която светът има, за да отправи колективно своята почит към Майкъл Джексън. Затова световната музикална телевизия MTV кани Мадона да произнесе трогателно и почетно слово за трибюта, в чест на Краля на поп музиката.
Комуникативно-социалната роля на Мадона е не просто да се превъплъти в образа на оратор, демонстрирайки своята ангажираност и съпричастност към случващото се, но и нещо много повече – тя се явява и като медиатор. Провокативната певица се превръща в истинска жрица, осъществяваща връзка между земното и небесното, материалното и духовното, в хармоничното сливане на минало, настояще и бъдеще. Освен чест и признание за постигнатото, за влиянието, което Мадона има върху съвременното човечество като една от най-знаменитите музикални икони, това е и една изключително отговорна задача. И за справянето й с нея като че ли силно влияние оказва духовното древно учение Кабала, към което Мадона е отдавна приобщена. И именно чрез вярата в необхватните сили на човешкото подсъзнание, на неговата божествена същност, амбициозната певица се изявява на музикалната сцена, за да отправи искрено послание от името на целия свят директно към самия Майкъл. И двете музикални звезди често пъти са били свързвани по един или друг начин със световните конспиративни теории и управлението на илюминатите. Мадона е възприемана като тяхна кралица.
Ролята на амбициозната и атрактивна певица е официално да изпрати от земния свят Майкъл Джексън, нелепо загинал, да изкаже най-съкровените си съболезнования към неговите роднини и близки, истински приятели, лоялни колеги и верни почитатели. Тя трябва да отправи колективно извинение за цялостното негативното отношение на всички към Краля на поп музиката, за да може духът му да почива в мир. И още нещо, като негова приближена, припознаваща своята с неговата съдба, Мадона трябва да прояви и разбиране, точно това, от което всъщност приживе е имал силна нужда Ем Джей. Необходимо е атрактивната музикална артистка да опрости угризенията, гузността и предателството на мнозина, чийто съвест виновно ги човърка.
И още нещо – от Мадона се изисква неизбежно да вдъхне вяра и сила на опечалените, да обедини и убеди високо хетерогенната аудитория, че духът на истинската музикална легенда е наистина жива, продължавайки да съществува във всеки един от нас, който силно харесва и помни хитовите песни и атрактивни танци на Майкъл Джексън.
3. Аудиторията
2009-та година е една изключителна черна и скръбна година за целия световен музикален свят. Защото Майкъл Джексън, кралят на поп музиката и поп културата, обединяващ различните раси и религии, възрасти и полове, светогледи и мирогледи, напуска земната шир. Неговите фенове са безкрайно много, безгранично различни един от друг. Неговата аудитория е крайно хетерогенна, обхващаща всички цветове на дъгата. Но тези хора, присъстващи на живо, в залата, в която се чества неговият трибют, формират своеобразна пряка, директна аудитория, а косвената, непряката (индиректна) е тази пред малките телевизионни екрани, т.е. съставена от всички хора, съпричастни към случващото се, но намиращи се във всяка точка на света. Речта се предава пряко по няколко телевизионни канали и обхваща цялото множество. Логично е, непряката аудитория да е много по-масова, т.е. хипер хетерогенна, за разлика от пряката публика, която е съставена предимно от по-приближените на Майкъл Джексън, най-върлите му фенове и тези, които пребивават на територията на Америка. Но така или иначе, посланието на Мадона е било възприето от безбройно много хора, стотици фенове на поп музиката, почитатели както на нея, така и на самия Ем Джей по целия свят.
Мадона е поставена пред наистина много сериозна задача, защото трябва да обхване вниманието, да докосне струните на душата, както на приближените на Майкъл, така и на музикалната гилдия като цяло. Трябва да покаже уважение и съчувствие както към феновете на Майкъл Джексън, така и към тези, които просто харесват поп музиката или съвсем случайно са попаднали в залата или пред телевизионния екран. Но скандалната певица стига и по-далеч – тя засяга и анти феновете, хората, които са били настроени против личността и професионалния образ на Краля на поп културата. Дори нещо повече – като че ли Мадона отправя своето слово не просто към всички натъжени, но и към самия Джако. Сякаш търси прошка, отправяйки интимно извинение към Краля.
Особената емоционална зареденост на събитието има за цел да утеши, но и да окуражи всички опечалени. Общото, което обединява публиката е отчаянието. Мадона също не прави изключение от това множество, защото и тя скърби за смъртта на Майкъл Джексън. Нейната реч засяга първо самата нея, после Кралят, и на трети план – публиката. Но въпреки сложността и специфичността на това изказване тя успява да се справи със задачата си, да бъде силна и много убедителна. Именно защото успява да утеши и насърчи първо себе си, а после и останалите.
4. Род, вид, подвид на речта. Жанр.
Спрямо класификацията на проф. Ведър, публичното изказване, произнесено от Мадона за трибюта на Майкъл Джексън е от дела на монологичните изказвания. Родът на произнесеното слово е речетативно, а видът му е – тържествено. Като подвидове на публичното изказване може да се посочат характеристиките на траурната, мотивиращата, благодарствената реч, дори се усещат леки нюанси на обвиняващата и наказателната реч.
5. Увод, основан част, заключение и обръщения.
Нетипично за една тържествено-траурна реч, но типично в авангардния стил на Мадона, в нейното публично изказване липсват обръщения (персонални и групови). И това не е никак случайно, защото по този начин тя посвещава своето послание на всички. Говори както към близките роднини и приятели на Майкъл Джексън, така и към неговите фенове, към своите почитатели, към тези, които са случайно попаднали на това събитие, било то в залата, или пред домашния телевизор. Освен това по този начин тя успешно успява да се обърне и към самата себе си, и към самия Ем Джей. Без употребата на обръщения не се разграничават отделните групи, съставящи аудиторията. Всички са равни помежду си и имат едно и също участие в този сюблимен момент на публичното говорене на Мадона за почитането на Краля. Освен това се стопява автоматично разстоянието и дистанцията между комуникатора и неговата аудитория. Някак си, преградата между Мадона и нейната публика се премахва и се превръща в предпоставка за ефективно произнасяне на едно искрено слово в тази иначе специфична и сложна комуникативна ситуация. Аудиторията възприема говорителката като равна на тях участник, като една от тях, която също скърби по кончината на Джако, но същевременно виждат в нейно лице достойната личност, която не просто замества Краля, но успява като медиатор да осъществи комуникационна връзка с него. Мадона не се обръща персонално към никого, но индиректно думите й се превръщат в призив към сърцата на всички хора.
Структурата на речта е изградена на три нива, всяко от които има свое собствено предназначение – увод, основна част и заключение. Чрез уводът Мадона се идентифицира със самия Майкъл Джексън, т.е. обяснява пред своята аудитория защо точно тя е човекът, който е достоен да изпрати музикалния идол от земната шир. Така успява да вдъхне и на себе си кураж.
В основната част тя излага причините, поради които се е случило това злощастно събитие. Именно тук тя директно отправя обвинения към всички, които са обърнали гръб на Ем Джей. Докато във финала на своето прочувствено изказване, като че ли умишлено оставено с отворен финал и възвеличаващо апелиране, Мадона овековечава творческата дейност на Краля на поп музиката, вярвайки в неговото отвъдно съществуване.
Уводът започва директно с личната история на Мадона, без обръщения и излишни помпозни думи. Спрямо наративния принцип комуникаторът тук още повече се приравнява до нивото на аудиторията. Певицата се превръща в пълноценна единица от публиката, наравно с тях тъгуваща по смъртта на легендарната музикална звезда. Може да се каже, че уводът е интроспекция, възстановяваща миналото – от рождената дата до шестгодишната им възраст. Изреченията са сравнително кратки. Впечатление прави изразът „Аз също“, отговарящ за сравнително сходните съдби на двамата артист-изпълнители. Тези думи са повторени три пъти в началото, поради което се създава един здрав ритъм. А ритъмът оттук насетне изгражда и самото тяло на речта – основната част и заключението. И точно след ефикасната употреба на този механизъм се задейства и силата на контраста. След третата употреба на израза „Аз също“, когато и двете музикални звезди са на по шест години, се появява контрастът – тогава Майкъл става популярен в целия свят, а Мадона губи своята майка. Така всъщност значително се засилва емоционалното въздействие от произнесените думи.
След като комуникаторът е спечелил доверието на своята аудитория още със самото начало с непринудителния и съвсем естествен изказ идва ред на основната част от изказването на Мадона, продължаваща линията за миналото, за неизживяното детство, което е имал Майкъл Джексън. Речта се изгражда на линейно хронологичен принцип – от етапа на рождението до етапа на смъртта на Ем Джей. Основната част може да бъде разделена на две подчасти – първата, все още подлежаща на миналото и втората – посветена на сегашните събития. Същественото емоционално изказване се въвежда с реторичния въпрос: “Но как да преоткриеш своето детство, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа?“. И това не е просто оправдание, а силен аргумент, обясняващ историята на Краля, реализирала се по-късно във времето. В тази част от речта продължава да преобладава наративната структура, чрез разказването на лични истории.
Артистичната певица не крие удивлението си от таланта на знаменития музикант. По изключително удивителен начин тя описва неговата уникална музикална дарба. Мадона се прекланя пред уникалния и неповторим талант на Джако. Не скрива нито вълнението и чувствителността си, нито спестява на успехите, които е пожънал приживе създателят на лунната походка. Ексцентричната провокаторка разказва за първия си досег с Майкъл Джексън. Подробно успява да представи първата им вълнуваща среща, прераснала в силно приятелство между двамата световни музикални любимци. Мадона по своеобразен и напълно непринуден начин успява да пресъздаде един истински диалог между нея и Майкъл, позволявайки си дори да цитира негови думи. Този изключителен момент от изказването й подготвя аудиторията за още по-емоционалните и истински думи, които ще признае Мадона, както пред себе си, така и пред всички останали.
На следващия етап от своята реч, изкусителната кралица на диско музиката спонтанно отправя сурово обвинение, засягащо и нейната собствена същност, и личността на всички пряко или косвено присъстващи в залата. Като че ли прави сериозно признание – че хората са предали Майкъл Джексън, отрекли са се от него. Този етап Мадона болезнено откровено нарича „лов на вещици“, в който лов заподозреният трябва да гори на кладата. Сравнението със средновековните преследвания на вещиците, както и еретичните гонения, инициирани от Инквизицията, не са никак случайни. Мадона припознава себе си, докато говори за участта на Ем Джей, когато всички са му обърнали гръб и е трябвало сам да преодолява предизвикателствата на съдбата.
И изведнъж разказът от миналото се трансформира в една история, която като че ли продължава да се реализира в настоящия момент. Мадона споделя най-пресните си спомени, свързани с деня на смъртта на Майкъл Джексън. И тук сходните им житейски истории на двамата безспорно талантливи поп музиканти преплитат отново нишките на съдбата. Демонстрирайки взаимна обвързаност, продължаваща да съществува и в момента на произнасянето на тази наистина искрена реч, Мадона прави плавен преход към завършека на своето трибютно изказване. Изключително трудно е безпроблемно да се завърши едно подобно изявление, посветено на траурно събитие, когато се отправя нескрито обвинение към присъстващите. Но въпреки емоционалността, публиката не реагира остро и негативно на думите на Мадона, дори напротив. Залата е потопена в мъртвешка тишина, като че ли аудиторията изпитва вина в този момент. Дали този нейн акт е съвсем умишлен или не, амбициозната артист-изпълнителка убедително и твърде смело успява да вмени вина у аудиторията, пробуждайки гузната съвест на множеството.
Подобно на останалите и Мадона изпитва угризение на съвестта, заради случилото се с Майкъл. Признава си честно и открито, че и тя като че ли е обърнала гръб на своя приятел, което е допринесло до известна степен да се стигне до трагичната му кончина. Поради което в заключението разкрива напълно своята вътрешна душевност и емоция. Прави истинско признание, което трябва да окуражи всички присъстващи, да ги оневини дори, като едновременно с това тя иска извинение и прошка от самия Джако, отправяйки вярата си в безграничната и трансцедентална сила на творчеството на музикалната звезда. Именно тук се осъществява съкровената връзка между сакралното и профанното , между земното и небесното, доброто и злото, преходното и вечното.
Заключението е най-кратката, но същевременно с това и най-емоционалната комуникативна част от публичното изказване на Мадона, защото тя успява да докосне струната на всяка човешка душа, проявила съпричастност към трибюта на Майкъл Джексън и да усмири неспокойствието на всички, изпитващи вина за случилото се. Нещо повече – последните думи на Мадона, магично заредени със силна енергия, посветени на Краля на поп музиката звучат не просто като молитвено опрощение, а като че ли обезсмъртяват Ем Джей, неговите прелестни песни и атрактивни танци. Думите звучат някак си възвишено, пренасящи присъстващите в едно друго измерение, където наистина се чувстват облагородени от силните и искрени слова на Мадона. В думите на комуникатора прозира желанието за живот, борбата за устояването на принципи и лични идеи, за да бъдеш. Тук е моментът, в който подхвърляйки поглед в близкото бъдеще тя оценя положително творчеството на Майкъл Джексън, благодарение на което той ще успее да се съхрани в човешките сърца. Няма да бъде забравен, а напротив. Затова Мадона дава пример със своите деца, които неуморно се опитват да наподобят стъпките на лунната походка. Някак си речта вече тук преминава от укоряваща и негативна в позитивна и мотивираща. И наистина хората се чувстват пречистени, духом свободни и… оневинени. Затова накрая овациите не спират да отекват в празното и тъмно пространство, все още под въздействието на силните думи на Мадона. Сякаш на финала екстравагантната певица умишлено говори за Бога и Дявола, а между тях се споменава и името на Краля. Финалният израз е неостаряващият възглас от времето на васалското Средновековие, а именно: „Да живее Кралят!“. Като че ли Мадона преживява поредната си травестия, от обикновен артист-изпълнител, познаващ Ем Джей, се превъплъщава в духовен водач на множеството хора, скърбящи и почитащи Краля, за да се преобрази в медиатор, който накрая да провъзгласи за безсмъртна светиня Майкъл Джексън. Да, това е така, защото Мадона го сравнява с чистотата и лъчистата енергия на небесен ангел. Последните й думи: „Да живее Кралят!“ звучат настойчиво и въздействат върху публиката като апел. Затова изразът се повтаря и от всички, които присъстват в залата. Обединявайки хората, около силната вяра и възхищението от творчеството на Джако, те по-лесно преодоляват скръбта, докато си припомнят неговите песни и танци.
След тази своя грандиозна медийна изява отношението към Мадона се променя значително, тъй като до този момент тя не е проявявала подобна съкровена и нережисирана емоционалност. За първи път хората, както и медиите, отразяващи звездите от световния шоу бизнес, виждат не жената провокатор, прелъстителната танцьорка и талантлива актриса, стремяща се да предизвиква само обществени скандали и твърде смели пиар акции с необузданото си поведение и противоречиво творчество, а виждат една истинска жена. Жена, която не крие своята чувствителност и уязвимост.
6. Реторични фигури и похвати
Речта на Мадона, която тя произнася в чест на Майкъл Джексън е изключително откровена и емоционална. Безспорно успехът на атрактивната изпълнителка от музикалната сцена се дължи на богатството от реторични фигури и похвати, които изпъстрят изказването й, правят го по-мелодично и леснодостъпно до масовия слушател и зрител. Основните фигури и похвати са сравненията, описателните епитети, риторичните въпроси. Използваните фигури и похвати са използвани така, че да се пресъздаде една плавна хармонична градация от въведението към заключението, в което всъщност е вграден кулминационният момент.
Първите изречения, с които започва Мадона своето изказване са наративни. Говори за Майкъл Джексън, но същевременно с това успява да представи атрактивно и себе си чрез принципа на сходството. Защото и двамата певци имат приблизително една и съща съдба – годината им на раждане съвпада, мястото на раждането и броя на братята и сестрите. Осем братя и сестри има както Мадона, така и Майкъл Джексън. Осмицата е сакрално число, чиято символика като че ли предсказва за величието на двете музикални звезди, тъй като тази цифра е олицетворение на вечността и необятността, на преминаването от една реалност в друга. Това е числото на силните хора, а безспорно и Майкъл, и Мадона са силни личности. Чрез изразът „Аз също“, който комуникаторът употребява точно три пъти, се създава ритмичност на изказването. Но по своеобразен начин се оформя и конструктивна рамка, която на финала ще бъде затворена чрез подобен кратък и емоционално зареден израз, но трансформирал се в призоваващ апел.
„Средният запад“ е топоним, посочващ мястото, на което са израснали и Кралят, и Кралицата на поп музиката. Упоменавайки мястото се засилва впечатлението за по-голяма достоверност и истинност на изказването.Контрастът се появява тогава, когато Мадона говори за шестгодишната им възраст. Тогава Майкъл Джексън е „супер звезда“, а русокосата певица губи своята майка. Споделяйки подобна информация за своя личен живот тя се доближава до обикновените хора, превръща се в една обикновена жена, която също може да страда. И въпреки това Мадона е на мнение, че „той е изтеглил късата клечка от жребия“. Използваната дума „жребий“ навява асоциация за живота, възприеман като игра, като сцена, както казва прочутия Шекспир. Характерът на комуникатора тук се проличава колко много е силен и колко благочестив е, тъй като не омаловажава по никакъв начин животът на останалите. Не се изживява като страдалец, дори напротив. Циничният метафоричен израз за живота и „късата клечка“ задейства на подсъзнателно ниво екзистенциалното възприемане на живота, и въобще за смисъла от него. Веднага след това Мадона обяснява, че за разлика от Майкъл тя е имала детство. Тук се появява още един контраст – славата срещу детството. Неговата основна функция е не да оправдае поведението на Ем Джей, а просто да обясни начина му на мислене. И затова след изречението: „А когато нещо ти липсва, ставаш като обсебен от него“, Мадона дава пример със себе си – в търсенето на майки. Чрез поредното лично самопризнание креативната артист-изпълнителка за първи път от изказването си проявява открито своята колегиална лоялност, човешка толерантност и „кралска съпричастност“ към участта на знаменития Крал на поп музиката.
Изложението продължава линията от въведението, в което основен акцент е детството на Майкъл Джексън. Основната част започва с реторичния въпрос: „Но как да преоткриеш своето детство, когато през целия ти живот светът те гледа като под лупа?“ Така Мадона възприема живота на своя скъп приятел и добър колега. Опитва се по някакъв начин да изчисти несправедливата мръсотия и безпочвени нападения по адрес на Джако. Затова в следващия момент тя започва да говори за неговия ненадминат и уникален талант – „един от най-великите таланти на света“. Още веднъж се подсилва благородния нрав на темпераментната изпълнителка, която признава успехите на конкуренцията. Поставя акцент върху тези изречения с думите „няма съмнение“, които автоматично изключват възможността за неистина и обикновено предположение.
С майсторски замах на професионален художник Мадона рисува музикалния талант на Майкъл Джексън така – „когато (…) запееше, успяваше да сграбчи сърцето ти с думите си като опитен възрастен“. Със словосъчетанието „необяснима магия“ амбициозната провокаторка описва музиката на Краля. А оригиналните му танци Мадона рисува като „комбинация от изяществото на Фред Астер и мощта на юмрука на Мохамед Али“. Макар и противоречиви на пръв поглед, антонимите изящество и физическа мощ тук, подавайки си ръка, се превръщат в една хармонична симбиоза, описваща най-точно „лунната походка“ – емблемата на Ем Джей. Що се отнася до въздействието на харизматичния му образ върху неговата аудитория мнението на Мадона е, че той „ги караше да вярват, че могат да летят, да се осмелят да мечтаят, да бъдат всичко, което поискат.“ Създава се един магичен образ, сякаш Майкъл Джексън е вълшебник, който сбъдва мечти в името на свободата. Досущ като малкия Питър Пан или Хари Потър. Мадона констатира кариерата му с трите прости думи: „Така правят героите.“ За първи път русокосата амбиция окачествява Ем Джей като герой. Оттук насетне се започва една спокойна градация за облагородяване и овековечаване на образа на атрактивния артист-изпълнител.
За значимостта му в обществото материалното момиче е категорично: „Той пълнеше стадиони по цял свят, продаваше стотици милиони копия от албуми, вечеряше с премиери и президенти“. Тук отново е задействан механизма на постепенната градация – от препълнените стадиони с почитатели до вечерите с обществено значими личности. Мадона продължава да рисува съвършения портрет на Майкъл Джексън, описвайки и неговата визия: „В него се влюбваха момичета, в него се влюбваха и момчета.“ Мъжът с негроиден произход впечатлява както представителите на нежния пол, така и себеподобните си. Това е така, защото той „изглеждаше неземен“. Това определение отново засилва божествената представа, която успешно Мадона надгражда, допълвайки със сравнението, че Майкъл Джексън е сякаш „като от друг свят“. Извънземно, неидентифицирано същество или просто паднал ангел. И точно тогава, когато слушателите и зрителите, потопили се в искрените и красиви слова на Мадона, тя решава да ги върне в реалността, обяснявайки че Майкъл Джексън „беше срамежлив и много уязвим“. Това са качества, характерни за всички известни артист-изпълнители, в това число фигурира и самата говорителка. Като че ли, едновременно тя обожествява и идеализира Ем Джей, но и показва съвсем човешката му същност. Тази дихотомна форма на съществуване, съчетание между земното и небесното, така напомняща за образа на Младенеца в християнското вероизповедание не е съвсем случайно спомената. Точно чрез това имплицитно сравнение Мадона се приближава максимално близо и ефикасно до полубожествената същност на Майкъл Джексън, която се опитва да му вмени.
На следващия етап от своето изказване материалното момиче споделя още по-сантиментална лична история – първата си среща с Майкъл Джексън. Посочената година – „1991-ва“ – отново задейства механизмите на достоверността и истинността на казаното. Тя категорично заявява, че виждането между двамата е инициирано от нея: „(…)реших, че искам да го опозная.“ За още по-голяма достоверност и истинност на това, което споделя пред аудиторията, Мадона като че ли успява да пресъздаде в момента една истинска среща от миналото с подробни детайли, позволявайки си дори да го цитира. Изреченията са кратки, но описателно съдържателни. Когато Мадона обяснява, че Майкъл Джексън е със слънчеви очила, тя му отправя следното сравнение: „сякаш говоря на лимузина“. Наподобявайки Краля на поп музиката с лъскавия автомобил, говорителката индиректно посочва защитните мерки, които Ем Джей е принуден да предприема, когато се движи в публични среди. А след удовлетворяването на отправената молба на Мадона към Майкъл Джексън, да свали очилата си, тя съзира „както уязвимостта му, така и чара му.“ Отново чрез принципа на сравнението авангардната певица засилва впечатлението на аудиторията за Майкъл Джексън като един истински добър и чувствителен човек. За това нейно твърдение положително работи и следващото изречение във възходяща градация, описвайки Джако като изключително добронамерен и чист човек, непознаващ дори пороците и чревоугодничеството: „упорито се мъчех да го накарам да хапне пържени картофи, да пие вино, да си поръча десерт и да ругае – неща, които той като че ли никога не си позволяваше“. А след това, гледайки филм в домашна обстановка, Мадона споменава за Майкъл Джексън думите „приятелство“ и „човешко същество“. Чрез механизма на антитезата и противоречието провокативната певица обрисува още по-достоверно образа на Джако, вибриращ между гравитациите на земното и на небесното пространство. Приятелската връзка между двамата не след дълго се прекратява, за което Мадона сурово коментира просто така: „пътищата ни се разделиха“.
В последната подчаст на изложението изкусителната артист-изпълнителка отново изразява своята съпричастност, продължавайки деликатно да идеализира образа на Майкъл Джексън. За това въздейства още първият израз: „ловът на вещици“. Точно така Мадона описва последния период от живота на легендарния певец, наподобяващ гоненията на еретиците от Светата Инквизиция и горенето на хора на кладата, набедени за магьосници през тъмните векове на Средновековието. Емоционалността се засилва и от личното състрадание, изразено в думите „усещах болката му“ и сравнението „сякаш целият свят се е обърнал срещу теб“. Кралицата на поп музиката преживява съдбата на Майкъл като своя, изпитва нескрита емпатия, предизвиквайки съпричастността и изпитването на вина в аудиторията. Два пъти в началото на изреченията се употребява изразът: „знам какво е“, задействащ механизма на достоверността и съпреживяването спрямо личния опит на комуникатора. За кулминационен момент може да се отбележи изречението: “(…) крясъците на линчуващата тълпа са толкова силни и ти си убеден, че гласът ти никога няма да бъде чут.“ Публиката е наречена „линчуваща тълпа“, което носи основно негативни и отрицателни чувства и емоции. Вменява се вина, насочена към всички присъстващи в залата и тези пред телевизионните екрани. Още по-неприятно усещане предизвиква употребената дума „никога“, която бележи безизходицата, съкрушителния крах и крайното отчаяние на един човешки живот. Обвинението, което Мадона отправя към всички е много силно, емоционално заредено и донякъде то звучи като обвинение и към самия комуникатор, който се чувства предател.
Кулминацията продължава и със следващите думи на материалното момиче, което, произнасяйки тази реч, вече се преобразява в духовен водач на масата, имащ задачата да отпрати почтено и достойно Майкъл Джексън. Съдбите и на двамата продължават да се преплитат, дори и в деня, в който умира Кралят на поп музиката. „Когато чух, че Майкъл е починал, бях в Лондон“ – отново се използва топоним, работещ за по-достоверното възприемане на казаното. Драматичен момент се прокарва с признанието, че на същата тази лондонска музикална сцена, на която се изявява Мадона, седмица след нея е щял да се появи и Ем Джей. Най-върховият момент от публичното изказване на Кралицата на поп музиката е следното самопризнание: „Единственото нещо, за което можех да мисля тогава, беше че съм го изоставила. Че изпуснахме от поглед великолепно създание, което преди време подпали света, и си позволихме да го загубим“. След като е обвинила останалите за трагичната ситуация, под въздействието на емоцията Мадона отправя обвинение и към самата себе си, че го е „изоставила“. Тя назовава Джако „великолепно създание“, което отново напомня за божествената му същност, която комуникаторът от самото начало на изказването си убедително преследва като крайна цел. Създание с такъв талант, способно дори да „подпали света“. Загубата му се оценява като жестоко наказание за цялото човечество. И Мадона завършва изложението си с красноречивото приемане на вината си: „Повечето от нас му обърнаха гръб.“ От „нас“, но не и „обърнахме“. Не всички, но повечето като че ли са предали Краля, поради което той вече не е измежду живите.
Но заключението, като последна част от публичното изказване на амбициозната певица, чувствително променя звученето на острия тон, прераствайки в призивно патетичен. Особено, след като Мадона опрощава грешката на предателството по следния сентенционен и мотивиращ начин: „Уви, ние всички също сме хора и понякога се налага да загубим нещо, преди да успеем истински да го оценим“. Така възприема загубата и ненавременната адекватна оценка за творчеството и личността на Майкъл Джексън. Финалните думи са много силни, някак си овековечаващи образа на легендарния певец.
„В отчаян опит“ Мадона си припомня „стари негови клипове“ и въкзликва: „Боже мой, беше толкова уникален, толкова оригинален, толкова изключителен. Никога вече няма да има друг като него!“ Отново се използва обстоятелственото пояснение „никога“, въздействащ съвсем позитивно в този контекст. Така комуникаторът довършва идеализираната и обожествявана представа за Майкъл Джексън, обрисувайки му истински ореол. Три пъти се употребява думата „толкова“ в съчетание с импозантните епитети във възходяща градация, обогатяваща ореола на Ем Джей: „уникален“, „оригинален“ и „изключителен“. Не случайно Мадона възкликва „Боже, мой“, тъй като по-късно тя ще изругае „по дяволите“. Създава се един остър контраст между Бога и Дявола, между доброто и злото, живота и смъртта. И именно тези опозиции по изключително подходящ начин определят алегоричната личност на „човешкото същество“ Майкъл Джексън. Индиректно се акцентира върху християнските и морално-етичните ценности на съвременното човечество.
Ударението във финалните думи пада изцяло върху творчеството на Краля на поп музиката, което няма да бъде забравено, а напротив. Това становище се подкрепя от признанието на Мадона, че синовете й са „обсебени от Майкъл Джексън“, защото имитират лунната походка и емблематичното хващане за „чатала“. И нещо повече: „цяло едно ново поколение деца е открило гения му и го съживява отново“.
Оптимистично звучат последните думи на Мадона, която нарича своя приятел музикант „крал“ отново три пъти, с което съвършено се завършва ритмичната рамка от въведението на публичното изказване. Така завършва и самото заключение: „Да живее кралят!“, отново в типичния средновековен стил. В първите две употреби изразът е: „Той беше крал“, докато в третата си форма думите се видоизменят в: „Да живее кралят!“. В посока от миналото към сегашното. По този начин Мадона обезсмъртява гениалния Майкъл Джексън, и под нейното влияние публиката изпада в неистов възторг, повтаряйки средновековния лозунг в знак на уважение и почит при кралска смърт: „Да живее кралят!“
Мадона произнася своето публично изказване в комуникативната ситуация на едно наистина трагично събитие в съвършените граници на уместността и спрямо принципите на уместността. Атрактивната и скандална поп артист-изпълнителка е възприемана за Кралицата на поп музиката, както и за Принцесата на тайното общество на илюминатите. Хората я смятат за една от най-скандалните и влиятелните съвременни личности, въздействаща върху хората със своите артистични превъплъщения на сцената, интересните проекти, които се оказват доста успешни. Лошото момиче на Америка е безспорен лидер на обществено мнение, който има целия пакет от качества и умения за убеждаващо влияние върху хората. Нейният успех е наистина внушителен, поради което авторитетът й работи само в положителна посока. Именно заради това, че тя е единствената съвременна жена от сферата на развлекателния шоу бизнес, която е постигнала недостижими върхове, е достойна да почете подобаващо една друга такава личност – мъжа Майкъл Джексън. Тя е Кралицата на денс музиката, а той е Кралят на поп музиката. И двамата са допринесли със своето поведение, с танците и песните си, за да моделират нови обществени стойности и ценности. Затова е напълно уместно при смъртта на Краля, Кралицата да отправи своето послание към целия свят, тъгуващ за Джако. И Мадона се справя повече от блестящо с тази отговорна задача. Изглежда напълно на мястото си. Има синхронизация между думите и жестовете на комуникатора, което убеждава хората в истинността на изказването й. Речта е прочувствена, а Мадона – емоционална и открита, уязвима и максимално естествена към своята публика. Изказът е мелодичен, структурата на речта е разчупена, аргументите и акцентите са предадени плавно, използвани са живи думи и изрази, които да впечатлят и трогнат убедително аудиторията. Мадона оказва убеждаващо влияние не толкова върху разума на масата хора, колкото атакува сърцата им. Техните души, защото там се запазват емоционалните послания. Тя знае какво и как да каже, затова успява да убеди ефективно аудиторията си.
Постигнатата ефективност от публичното изказване на Мадона в чест на Майкъл Джексън е повече от максимална и удовлетворяваща всички страни, т.е. и комуникатора, и нейната аудитория, а вероятно и самия Джако. Чрез своята емоционалност, искреност и прямост, Мадона успява да убеди ефективно публиката, разкривайки менталната си връзка с Ем Джей, както и да изгради един метафоричен и спонтанен ореол около неговата личност. За ефективността от речта на Мадона говорят множеството възхваляващи и положителни коментари във виртуалното пространство, които продължават да звучат актуално дори и днес. До известна степен това се дължи на устойчиво изградения образ на Мадона като провокатор, питбул на сцената, безпринципна жена, материално момиче. Но успява да обърне масовото стереотипно мнение в своя полза, разкривайки се като нежна и чувствителна жена, която изпитва чувства като вина, отчаяние, съжаление и тъга.
7. Аргументация, видове аргументи. Източници на аргументите. Ефективност на аргументите.
Речта на Мадона е произнесена по повод на трагично събитие, разтърсило целия свят. Фактите и хипотезите, свързани със смъртта на Майкъл Джексън са известни на всички. Задачата на русокосата певица не е да оповестява нова документална информация по криминалния процес, а напротив. Тя трябва да отпрати любимия певец от земния свят, да отправи своето послание както към него, така и към всички останали – неговите приятели и близки, колеги и безбройното множество почитатели. Затова и аргументите, които Мадона използва в своето изказване са достоверни, категорични и ясни, използвайки за източник собствените си впечатления и чувства от личното си познанство и опит, пряко свързани с Майкъл Джексън. А по-силен аргумент от собственото познание и силните спомени не съществува. По-чиста истина няма. Споделените впечатления и мисли са обвързани с реални събития и среща, но подбрани така, че да потвърдят и подсилят менталната връзка между Краля и Кралицата на поп музиката, но и да обрисуват достоверно един истински ореол на светец, достойно прибавен към образа на талантливия Джако. Мадона е последователна в своята аргументация, тъй като изказването й е изградено на хронологичен принцип – от рождението на Ем Джей до неговата смърт и след това.
Аргументацията се преплита със силната емоционалност на провокативната певица, опитвайки се да идеализира образа на Майкъл Джексън. Затова тя често пъти прибягва до символични понятия, както и манипулативни техники, за да прозвучи убедително и да изпълни поставената отговорна задача. Аргументите, които използва Мадона са емоционални, затова и въздействат силно върху чувствата на аудиторията, върху нейното уязвимо в момента подсъзнание.
Апелите, на които Кралицата на поп музиката се уповава са преди всичко емоционални. Във въведението се набляга на апелите за миналото, за нерадостното детство, което е имал и Майкъл Джексън, и Мадона, поставяйки се равенство между двамата. Основен акцент пада върху неизживяното детство, с което се оправдава животът на Джако. И така този апел се разгръща в изложението, където се набляга на звездния талант, който е притежавал приживе атрактивният изпълнител, както и за постигнатия невероятен успех. В изложението присъстват и още няколко значителни апели – апелът от силното първо впечатление при първата среща между двамата, апелът за вината и угризението на съвестта, отправен към всички присъстващи, включително и към самата Мадона. През цялото се време се усеща ненатрапчиво акцентирането върху апела на традицията (средновековието) и християнските ценности и символи, които работят за пречистването и обожествяването на образа на Джако. Но във финала на публичното й изявление основен акцент се поставя върху апела за истинската свобода и за непреходната възприемчивост на стойностното творчество на Майкъл Джексън от подрастващите поколения, а именно самото бъдеще.
Чрез думите и емоцията ексцентричната певица успява да впечатли и да остави траен отпечатък у хората. Защото точно в сърцето остават думите. Думите се запечатват там, както и последната изградена позитивна представа за Майкъл Джексън от неговата Кралица – Мадона.
8. Неезикови средства, използвани от оратора. Видове. Ефективност. Уместност. Персонални грешки
Изключително интересно е пространственото разположение на комуникатора. Речта на Мадона е произнесена по повод смъртта на Майкъл Джексън, залата, от която произнася своето изявление е историческа за музикалната телевизия, създала множество медийни и музикални образи. Престижната церемония по връчването на годишните музикални видео награди е истинско събитие, както за Америка, така за целия свят. Но този път шоу спектакълът започва нетрадиционно. Началото е дадено с произнасянето на траурно слово от Кралицата на поп музиката Мадона, посветено на трибюта на Майкъл Джексън. В тъмнината на главния монитор се появява следният надпис: „Special Presentation“.
На слайда е представен един индустриален конгломерат от заводски сгради в урбанистка среда. Покриви на халета, знамена, антени и светофари. На пръв поглед нищо специфично, което да бъде обвързано с образа на Майкъл Джексън. Може би изображението олицетворява постмодернистичното творческо виждане на режисьора на церемонията, което цели да предизвика истинска изненада от страна на аудиторията при неочакваната поява на Мадона. Интересен елемент обаче представлява совалката (в червеното кръгче), която като че ли носи скрито послание, насочено към Джако и по-конкретно към предстоящото публично изявление. В следващия момент, сцената е потънала в пълен мрак, само светкавиците на фотоапаратите разрушават тъмата. И изведнъж, сякаш от нищото излиза Кралицата на поп музиката и култура. Вървейки сама по червената пътека, придружена със слабата разсеяна светлина от далечен прожектор, Мадона неуверено се приближава към средата на сцената, където е разположен нейният микрофон на стойка, от който предстои всеки момент да започне тържественото произнасяне на публичното си траурно изказване.
Мадона изглежда неуверена, емоционално нестабилна, което не е никак характерно за нея. Но в такъв сложен и труден момент, нормално е дори Кралицата на скандала да прояви чисто човешка слабост и да е под влияние на импулсивните си емоции. Още повече, че хората в самото начало започват неистово да ръкопляскат и свирят, в знак на приятна изненада и нескрита радост от появата й. И дори се проваля първият опит за започване на изказването, след като споменава името на Джако. В тези по-особени и трудни моменти Мадона винаги поглежда надясно, като че ли търси упора в някого, вероятно подкрепата на своя спин доктор. Що се отнася до визията на певицата, тя изглежда много опростено и достатъчно уместно спрямо трагичното събитие. Облечена е в строг сет, подходящо съчетани черни официални сценични дрехи съобразно дрес кода за подобно културно-масово мероприятие, без да показва излишно плът и блясък. Няма разсейващи и отвличащи вниманието елементи и бижута, освен четирите диагонални ципа и централния вертикален на кожената горна дреха. Прическата й максимално се приближава до естествената форма на женската коса. Бретонът й е захванат назад, като по този начин лицето й се открива напълно, придобивайки детско излъчване. Невинната позитивност и лъчезарната детска обаятелност Мадона напълно постига след като си поставя ръцете зад тялото, сключвайки здрав захват със своите длани. Може би така придобива повече самоувереност. Гримът е ненатрапващ, стремящ се да добие естественото излъчване на една красива жена. Чрез блясъкът в насълзените очи се разгръща потенциала като канал за въздействие върху зрителите и слушателите.
Гласът на певицата звучи доста убедително и прочувствено, макар и първоначалното колебание в силата и артикулацията му. Жестовете с пресиленото премигване също подпомагат за по-силното въздействие върху аудиторията. Най-силното оръжие като че ли се оказват насълзените очи на комуникатора към финала на речта. И въпреки своята неубедителност и неувереност в първите няколко секунди, Мадона буквално успява да зашемети присъстващите в залата и да предизвика бурен фурор, да изправи всички на крака, да настръхнат, и дълго да призовават името на Майкъл Джексън.
За персонални грешки могат да се отбележат единствено моментите на проявя на неувереност, вълнение и прекалена емоционалност от страна на комуникатора в самото начало. Поради тази причина имаше и един фал-старт, тъй като Мадона не съумя да надделее над емоциите на своята аудитория и трябваше да преустанови изказването си, след което да го поднови пак. Затова хвърля и бърз бегъл поглед надясно, свежда глава и се усмихва почтително на почитателите на Майкъл Джексън, които изпадат в пълен екстаз само при споменаването на негово име. В самото начало Мадона определено не успява да скрие своето притеснение, което е напълно разбираемо и оправдано в специфичен случай като този Вълнението на Кралицата на поп музиката си проличава и от позицията на тялото, която е заела. Раменете й са напрегнати, вратът изпънат и често пъти си поклаща главата надолу-нагоре в знак на притеснение. Затварянето на клепачите работи на две нива – така по един начин се превъзмогва смущението от милионите камери и живи хора в залата, а по друг начин успява да се върне в своите спомени, за да изкара на показ най-силните си преживявания, свързани с Джако. Но въпреки вътрешните си противоречия и трудности тя бързо успява да се овладее, да стабилизира треперещия си глас. И след първото изречение, когато вече придобила истинска увереност, тя успява да произнесе такова разтърсващо емоционално шоу, каквото само тя може да направи.
Мадона нервно мести своята дясна ръка отпред и зад тялото си, докато накрая не ги сключва в стабилен съюз между дланите отпред, като послушна и прилежна ученичка. Това прави силно впечатление, особено пред камерата. Замахът на ръката напред-назад подсказва, че комуникаторът изпитва някакъв дискомфорт. Но всичко приключва сравнително за кратък период от време. Тогава Мадона променя тона с който говори и стойката на тялото. Освен тези първоначални неуместни жестикулации с едната ръка и разсеяния поглед други неподходящи невербални средства не са забелязани. Дори може да се отбележи, че през целия остатък от времето е изключително обрана в поведението си. Освен моментът с насълзяването на очите, което може да бъде знак за емоционална кулминация и откровена съпричастност към случващото се, но може да бъде и умишлено, добре изпробван и доказан механизъм за предизвикване на вниманието и събуждане на съчувствието. Не трябва да се забравя, че преди всичко Мадона има уникални актьорски заложби и умее добре да влиза в образи, за да манипулира ефективно своята публика.
Ефективността на неезиковите средства, които Мадона умело употребява при публичното си изказване е повече от максимална и добре дошла за нейния публичен имидж. Затова говорят нестихващите овации от публиката, както в началото, така и по средата, но най-вече на края, след произнесеното трогателно слово. Всички са на крака.
9. Манипулативни тактики и миханизми на оратора
Мадона е една от най-забележителните и атрактивни артист-изпълнители, популярни в целия свят, допринесли значително за обогатяването на световната музикална култура. Определено провокацията й е в кръвта, създадена е за сцена, благодарение на което успява да реализира своите мечти и проекти. Често пъти скандална, успява да разбие на пух и прах стереотипното съвременно мислене. Дали повечето й концертни изяви, сценични превъплъщения и компромати са умишлено планувани или не, това няма значение. Благодарение на харизмата, която притежава в изобилие, Мадона успява да влияе максимално ефективно на своята аудитория, а и въобще върху масата от хора като цяло. Но случаят с трибюта на Майкъл Джексън е малко по-особен. Тук като че ли материалното момиче не може да си позволи подобни своеволия, провокации и творчески ексцентричности, поради което за манипулативни техники трудно би могло да се говори. Още повече, че публичното изявление на Мадона е част от един шоу-спектакъл, организиран от най-гледаната музикална телевизия, поради което тя трябва да се съобрази напълно или частично с контекста на мероприятието.
Облеклото е съобразено с етично-моралните норми, характерни за траурно събитие. Не може да се разглежда като манипулативен подход. По-интересното е атмосферата и интериора, в който Мадона трябва да произнесе своята впечатляваща реч. Тъмнината, навяваща негативни асоциации, свързани с отвъдното, вече въздейства силно на подсъзнанието. Освен това впечатление прави подът и по-конкретно неговите шарки – движещи се под светлините на прожекторите червено-черни четириъгълници. Най-силно въздействие като че ли се оказват пълните със сълзи блещукащи очи на Мадона.
© Кристиян Зл. Тодоров, студент по връзки с обществеността, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването на автора и на Онлайн справочника е задължително.