Анализ на речта, произнесена от Емануел Макрон, предшестваща обявяването му за президент на Франция – месец май 2017г.
(Линк към видеото: https://www.youtube.com/watch?v=HO4-8CDVDLI )
Анализът на речта е по модела на проф. Иванка Мавродиева [1].
Реторическа/комуникативна ситуация, в която е произнесена речта. Място, време, събитие, повод, процедура, регламент
Речта е произнесена в нощта след президентските избори във Франция на 7 май 2017г. (23:43), непосредствено преди официалното обявяване на Емануел Макрон за президент. Мястото на представянето на оратора е щабквартирата на ПП „Напред“ в Париж.
Конкретният повод за ораторската изява е оттеглянето на Емануел Макрон от поста Председател на партията. Във връзка с президентската кампания, на която се дължи успехът му, той изказва публично благодарност на своя екип и съпартийци преди стъпването в длъжност.
Имайки предвид възможностите за разпространение на видео записа и концентрацията на обществено внимание в дадения момент, ораторът се стреми да разшири обхвата от целеви публики. Универсиалността на посланията, които изпраща, са насочени към спечелване симпатиите на широката общественост.
Социална/комуникативна роля на оратора
В момента на произнасянето на речта Емануел Макрон е най-интересната фигура в световен мащаб. Изборът му за президент на една от водещите сили – Франция, както и бурните събития в страната през последните години, предполагат съсредоточаване на медийното и общественото внимание. Политическата позиция на оратора му отрежда и следните социални и комуникативни роли:
1. Водач на нацията. Той успява да се превъплъти в ролята на вода посредством подходящ словесен подбор и умело боравене с всички правила на убеждаващата комуникация. Произнасяйки речта си спокойно, уравновесено и с увереност, той оформя образа си на стожер на стабилността, притежаващ нужните качества за лидер, предвид безпрецедентните обстоятелства, пред които е изправен френският народ.
2. Обединител. Със своята изява политикът се явява в ролята на обедител на всички граждани на страната, като се опитва да преодолее политическите пристрастия и различията между хората. Две са изказванията, с които демонстрира своята демократичност и зрялост и изгражда мост между себе си, симпатизантите и опонентите си:
„Не мога да остана начело на „Напред“, защото предстои да стана следващия президент на Франция, представляващ всички френски граждани“; „…настъпва моментът, когато ние трябва да изпълним поетия ангажимент: ще реформираме страната, вслушвайки се и в гневния глас на тези, които не ни подкрепяха“.
3. Екипен играч. Другата роля, която ораторът утвърждава, е тази на играча с отборен дух. Политикът, човекът, ръководителят, който оценява труда на хората, работещи за неговия личен успех. Признанието, което публично дава на съпартийците си, разкриват неговата колегиалност и почтеност.
В живота човек „никога не действа само един Аз” (Липман, 2001:145-146). Ръководен от този принцип, в рамките на представянето си, Макрон проявява няколко различни черти от своя характер, които окончателно позитивират имиджа му на комплексна и авторитетна личност.
Аудитория, пред която се произнася
Аудиторията, пред която бива произнесена речта, на пръв поглед е тясноспециализирана– съпартийци и участници в предизборния щаб на новоизбрания президент. В действителност целевата публика е много по-широка – изказването е адресирано към цялата общественост и всички заинтересовани от развоя на събията. Ораторът се обръща директно към колегите си, но всъщност индиректно към широката публика във Франция и зрителите по целия свят. По косвен път убеждава хората в правотата на своите разсъждения и чистотата на намеренията си.
„Съгласно Аристотеловото разбиране за етос комуникаторът трябва да се представи пред аудиторията като надежден източник на информацията, която съобщава. Надеждността се основава на три фактора – компе¬тентност, искреност и лично обаяние” (Христов, 2008:86).
В реторичната изява на Е. Макрон можем да открием интегрираност на трите фактора, посочени от Аристотел като необходими за постигане на въздействие. Ораторът без съмнение възпроизвежда за себе си впечатлението на компетентна, искрена и обаятелна фигура, което се явява една от причините да бъде еднакво добре възприет от различните аудитории, от които е съставено глобалното общество.
Жанрови особености на речта
Според класификацията, предложена от проф. Ведър, речта попада в графата монологично изказване с предимно убеждаващ характер.
Вид – благодарствена; подвид – въодушевяваща и убеждаваща;
Увод, основна част, заключение. Обръщения. Използвани реторични фигури и похвати
„Най-голяма сила за въздействие се крие в експресиращия увод и в ясните изводи в заключението – началото привлича вниманието, а краят систематизира получените знания” (Христов, 2008:94).
В своята реч Е. Макрон се ръководи от това знание, за да постигне ефекта, към който се стреми – именно затвърждаване симпатиите у подръжниците и спечелване доверието на идейните противници.
Ораторът ни повежда към сеществото на своето изказване с разкриване на повода за произнасянето на речта. Уводът е конкретен и непосредствен, изказът е изчистен откъм тромави словосъчетания, с което ефективно си изпълнява целта – да привече вниманието на аудиторията. Подборът на думи е от ежедневната лексика и без това да понижава качеството на изказването, въвението звучи изразително и убедително.
Съществената част на речта също не е дълга, но в нея се постига разширяване на обхвата на аудиторията. Обръщението към поддръжниците на Макрон акумулира актове на признание и от страна на обществеността и световните лидери. На този етап той отправя универсални послания, които показват готовност за дейстие и реалистичен поглед („Днес обаче трябва да останем реалисти и да не се поддаваме на изкушението да вярваме, че усилията ни се изчерпват с победата“). Словото съответства на желание на хората да бъдат представлявани от силен държавник, вдъхващ спокойстие, сигурност и увереност. В същото време думите са експресивни, в тях проличава емоция, на която се дължи постигнатото влияние.
Заключението е отчетливо и служи за това окончателно да изгради позитивно отношение към изявяващата се личност. То отново е по-емоционално и има функцията да синтезира смисъла на цялата реч. Финалът се оказва в пряка връзка с увода, подхождайки на денотативното и конотативното значение на изразите в откриващата част. Повторно изказана, благодарността подсилва впечатлението, че ораторът е наистина признателен на екипа си, но и на гласоподавателите, и на потенциалните поддръжници на неговата политика. В самия край Макрон използва кратка пауза (апосиопеза като изразно средство), за да подчертае еспресивността на словото.
Неезикови средства, използвани от оратора. Видове. Ефективност. Уместност. Персонални грешки.
С оглед на това, че разполагаме с видео материал към речта, можем да наблюдаваме и разтълкуваме поведението на политика.
Стойката е спокойна, изправена, внушаваща стабилност, безпогрешност и непоклатимост. Жестикулира, но без резки движения. Ръцете му са преплетени една в друга и влизат в кадъра само тогава, когато трябва да се акцентира върху даден елемент от изказването. Именно това събиране на пръстите е ключово – то символизира обединението на френски народ, а изнасянето на ръцете пред тялото издава готовност за сътрудничество и единство с аудиторията. Лицето му не издава никакво вътрешно напрежение или колебание. Леката, ненатрапчива усмивка в самото начало и при завършека предпазливо скъсява дистанцията със зрителя. Същевременно тя тушира една прекомерна сериозност, която би била излишна предвид радостния повод – победата, и чрез нея демонстрира присъщото на човека вълнение.
Благодарение на статичността на тялото и изражението, аудиторията може се фокусира върху гласа. „Гласовите вариации добавят 40% към убеждаващото въздействие на устното съобщение” [3] (Христов, 2008:95). Ораторът артикулира ясно и произнася думите с еднакъв темп от началото до края, отчетливо. Долавя се слаб патос, подсилващ въздействието. Това прави речта още по-ефикасна. Аудиторията има възможността да се докосне както до аргументите на оратора, така и до емоцията му и да разбере сложността на ситуацията, в която е поставен. Овладяното му поведение постига внушението, че той притежава качествата да поведе страната.
Аргументи
Аргументите, използвани в речта, са извлечени от опита, придобит в хода на президентската кампания. С разказа си за положените усилия, които водят до заслужен резултат, ораторът иска да покаже, че той и екипът му не правят компромиси с работата и жертват личното в името на каузата Франция. В своята убеждаваща комуникационна изява ораторът залага и на добрата си репутация, с която се ползва в обществото. Положителният му имидж придава стойност на привнесените аргументи, които не биха могли да се оспорят от аудиторията. Психологията обяснява тази реакция на автоматично приемане и безкритичност със следния факт: когато индивидуалните или обществените принципи резонират в дадено изказване на симпатична за нас личност, ние възприемаме изреченото без да го поставяме под съмнение.
Изводи
Вземайки предвид дълбочинния разглеждане на представянето, можем да установим, че то е еталонен пример за пропагандно въздействие: поднесено по впечатляващ начин от опитния оратор – целенасочено, хладнокръвно и балансирано. Разпознати са вродените инстинкти и търсения на публиката и са приложени тънкостите на реторическото изкуство. Тази комбинация дефинира и формулата на успешната, паметна изява, каквато е анализираната реч.
Цитати и бележки:
[1] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ „Св. Климент Охридски“, с. 166-168.
Мавродиева, И. (2010). Образци на съвременно красноречие. Христоматия. София: ИК Сема РШ, с. 165-166.
[2] Ведър, Й. (2001). Реторика. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
[3] Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. София, 95.
Източник:
© Анализът е направен от Велика Филипова, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски. Неин е и преводът на речта, поместен в Онлайн справочника по реторика.
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.