Анализ на реч на кралица Елизабет II, по случай нейната коронация, 2 юни 1953 г. (вечерна радиореч след коронацията)
„A speech by The Queen on her Coronation Day, 1953“
Текст на речта: https://www.royal.uk/coronation-day-speech-2-june-1953?utm_source=chatgpt.com
Видео клип: https://www.youtube.com/watch?v=ws8O0soj3f0
Елизабет II с пълно име Елизабет Александра Мери, е родена 21 април 1926 г., Мейфеър, Лондон, Великобритания. Тя е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите от 6 февруари 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г.
Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото сред британските монарси и най-дългото, регистрирано на която и да е жена държавен глава в историята.
Баща ѝ се възкачва на трона през 1936 г. след абдикацията на брат си, крал Едуард VIII. Елизабет става престолонаследница на 10 години. Тя получава частно образование и започва да изпълнява обществени задължения по време на Втората световна война, като служи в Помощната териториална служба.
Когато се възкачва на престола след смъртта на баща си през 1952 г., Елизабет е на 25 години. Тя става кралица на седем независими държави: Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Пакистан и Цейлон (днес Шри Ланка), както и глава на Общността на нациите. Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение.
Значимите събития по време на царуването ѝ включват коронацията през 1953 г. и честванията на нейните сребърен, златен, диамантен и платинен юбилей съответно през 1977, 2002, 2012 и 2022 г.
Комуникативна ситуация и жанрови особености на речта
Речта е произнесена във вечерно радиопредаване след коронацията на 2 юни, 1953 г. Това е епидейктическа, монархическа, концептуална реч; та тя е държавническа и политическа, но има и персонализация. Тя съчетава традициите преди и след нея; в речта има обещания за бъдещето и послания към народа. Като вид речта е официална и тържествена, защото се изнася по повод държавно или историческо събитие, в случая и двете. Ораторът цели да изкаже благодарност, да обедини нацията и да покаже своя авторитет, като новопостъпил монарх. Речта също така е и емоционално-въздействаща, защото буди много вълнение сред народът. Събира в себе си благодарност, взаимно уважение и смирение. Речта е предварително подготвена, а не е импровизация. Тя е редактирана и упражнявана, за да звучи гладко по време на представянето.
Социална и комуникативна роля на оратора
През 50-те години на 20. век, като млада жена в началото на управлението си, Елизабет II е изобразявана като бляскава „кралица от приказките“. След травмите от Втората световна война настъпва период на надежда за напредък и постижения, възвестяващ „нова Елизабетинска епоха“.
Мнението на лорд Олтринчам през 1957 г., че стилът на нейните речи е като на „горделива ученичка“, е рядък пример за критика. В края на 60-те години на 20. век монархията се стреми да се модернизира и поръчва телевизионния документален филм „Кралско семейство“, както и предаване на живо по телевизията.
Облеклото на Елизабет има разпознаваем, характерен за нея стил, движен повече от функцията, отколкото от модата. Тя се облича с оглед на това, което е подходящо, а не това, което е на мода. На публични места носи предимно едноцветни палта и декоративни шапки, което позволява да бъде забелязана лесно.
Аудитория
Аудиторията на кралица Елизабет II, по време на нейната радиореч в деня на коронацията й, са основно народите на Обединеното кралство, като Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Още страни от Британската общност– Канада, Нова Зеландия, Австралия, Индия, Пакистан и други. Също така нейната индиректна аудитория – всички слушатели на радио и телевизия, които искат да споделят вълнението на този значим ден.
Увод
Речта на кралица Елизабет II, започва с ретроспекция към предишни нейни думи, по време на коледните празници, с които призова своите поданици да се молят за нея и нейното благополучие, като новокоронована кралица. Тя казва как се е почувствала, каква сила усеща, че са я вдъхнали нейните поданици. Кралицата споделя: „През този незабравим ден бях укрепена и насърчена от съзнанието, че вашите мисли и молитви са били с мен.“, че усеща обединението и подкрепата към общата кауза.
Основна част
Кралицата като оратор прави кратко обобщение на деня и тържествената церемония. Тя говори в радиопредаването за присъстващите, за слушащите. Кралицата включва детайли от традиции от церемонията и подчертава как не остаряват. Монархът оратор споделя за тях: “Но техният дух и значение сияят през вековете – може би никога по-ярко от сега.“
Кралицата прави емоционално признание и отдава чест нейните най-скъпи хора, нейното семейство. Тя говори за подкрепата и любовта на съпруга си, както и общите им идеали. Монархът оратор изказва благодарност към своите родители и прадеди, които я водят и подкрепят към пътят напред и нагоре: „…имам в родителите и бабите и дядовците си пример, който мога да следвам с увереност и сигурност.“
Кралицата премина към теми, които са свързани съ социани и политически теми, с институции; тя заявява, че те трябва да са отговорни. Посланието към тях е да спазват свободата на словото, да имат уважение към правата на малцинствата, да са толерантни, да обединяват и да допринасят за разширяване на светогледа.
Заключение
Ораторът прави обобщение и от отправя призив за прилагане на принципи на деля. Тя прави тържествено обръщение и казва, че трябва да има стремеж към мир, както и да има свобода и справедливост. Кралицата завършва с въздействащо послание, с пожелание за здраве и за подкрепа от Бога.
Въздействие
Речта на кралица Елизабет II по случай тържествената церемония има политически, кщонцептуален, но и емоционален характер. Акцентът е поставен върху коронацията и спазване на традициите на това велико събитие. Нейният призив е да се насърчи обществото към мирни отношения, както и към толерантност.
Реторични фигури и похвати
Анафора: Кралица Елизабет II, използва повторение в началото на изречение или фраза, с цел да задава ритъм и да влияе по-емоционално. („Throughout this memorable day… I have been aware… I have been conscious…“-„През този паметен ден… Осъзнавах… Осъзнавах…“)
Епифора: Ораторът използва повтарянето на похвата, в края на изречения за да подчертае главната идея, а именно мисията и да служи, като добра кралица. („…to serve you as your Queen.“- „да ви служа, като кралица.“)
Антитеза: Тази реторична фигура служи за противопоставяне и подчертаване на едното за сметка на другото. ( „…not the symbol of a power and a splendour that are gone, but a declaration of our hopes for the future…”- ( „…не символ на сила и великолепие, които са отминали, а декларация на нашите надежди за бъдещето…“).
Патос: Ораторът използва история от личният си живот (свързан и с етоса); тя го съметава с емоция (патос), за да покаже своята персона като монарх и за да изгради доверие, както и да внуши съпричастност.( „…I shall strive to be worthy of your trust.”- „…ще се стремя да бъда достойна за вашето доверие.“)
Метафора: Кралица Елизабет II, описва историята си, като „забулена в мъгла“. Пресъздава поетична символика, свързана с древността. („…their origins are veiled in the mists of the past.”)
Алюзия: Ораторът подчертава темата за традициите и религията. Кралицат Елизабет подсилва своя авторитет с препратки към Бог, историята и короната. („by God’s Will… by God’s Grace and Mercy“ „sacred to the Crown and Monarchy“- „по Божия воля… по Божията благодат и милост“ „свещена за короната и монархията“ ).
Алитерация: Ораторът си служи с алитерация, която означава, че използва подчертаване на звуци в началото на думите. Благодарение на тях задава интонацията на своя глас, създава ритъм и мелодичност.
Други реторични похвати – механизъм на идентификацията: Кралицата създава усещане за близост между себе си и народа. (“we”, “together”, “our”), ( „we can go forward together…“, „our hopes… our message to the world…“- „можем да продължим напред заедно…“, „нашите надежди… нашето послание към света…“).
Оратораът отправят призиви и прави пряко обръщение към слушателите, за да им въздейства емоционално. Това е призив към действие и за поемане на отговорност.
Аргументи. Видове аргументация
Английската кралица използва аргументи, с които да докаже, че е способна да управлява. Тя засяга теми като свободата на словото, личната и обществената отговорност. Ораторът съчетава аргументи на авторитета, аргументи от личния опит, аргументи по същество, аргументи на силата; тя не използва популистки аргументи директно.
Невербално поведение
Кралица Елизабет II, успява правилно да предаде емоции, като възторженост и вълнение. Тя излъчва класа, стил и женственост, упражнявани през годините на нейното обучение по етикет.
Облекло и символика
По време на коронацията на 2 юни 1953 г. Елизабет II, е облечена в рокля, която е създадена от дизайнерът Норман Хартнел. Официалното облекло представлява скъпа изработка от бял сатен, украсен с бродирани флорални мотиви. Символите представляват различните нации от Обединеното кралство и Общността на нациите. Някои от символите са розата та Тюдорите, символизираща Англия; ирландска детелина; шотландски трън; кленово листо; сребърна папрат и други. Роклята има богати елементи и пастелни цветове, перли, кристали. Известно е, че освен красива рокля, носи мантия дълга 6 ярда, от лилаво кадифе, а короната на глава и тежи впечатляващите 2,23 кг., която е принадлежала на Свети Едуард. Стойката й излъчва изтънченост, кралицата е с изправен гръб; тя леко повдига брадичка и бавно пристъпва.
Интеркултурни особености
В средата на речта, кралица Елизабет споделя лична история за любовта на съпруга й към нея; тя говори и за подкрепата на семейството й.
Вижте линк към превода на речта от студента в Онлайн справочника по реторика.
https://www.online.rhetoric.bg/custom%20structure%20/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%b4-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d0%b5%d1%82-ii-2-%d1%8e%d0%bd%d0%b8/
© Симона Генадиева. Анализът е направен от студента от специалност „Публични информационни системи“, катедра БИНКХ, Философски факултет, Софийски университет, в часовете по „Комуникативни техники“, воден от проф. дн. И. Мавродиева и е одобрен с препоръка за публикуване в Онлайн справочника по реторика.
© Онлайн справочника по реторика.
Цитирането и позоваването на студента и на сайта Онлайн справочника по реторика, който е субдомейн към сайта на сп. „Реторика и комуникации“, е задължително