Въведение
Град Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ е мястото, където се намира най-старото висше учебно заведение на територията на Щатите. Основано през 1636 година като колеж Кеймбридж, три години по-късно името му е сменено на Джон Харвард – дарител. През 19. век колежът Харвард се превръща в университет, като към него се присъединяват юридическият и медицинският факултети.
Днес този университет носи ореола на престижното образование, а и на трудно достижимото, най-вече заради великите личности, завършили образованието си там или учили в него. Краткият списък включва имената на Владимир Набоков, Бъръс Фредерик Скинър (психолог), Бил Гейтс, Томи Лий Джоунс, Джон Кенеди, Томас Кун, Франклин Делано Рузвелт и много други.
В този университет са произнасяли речи известни личности, сред които Опра Уинфри, Бил Гейтс, Джоан Катрин Роулинг и други. Една личност обаче се отличава доста от хората, произнасяли речи в Харвард. Това е човек, който на драго сърце се е отказал от обучението си в специалност „Бизнес администрация” в Бостънския университет, за да се занимава с музика. Личност, която не е позната на света до 2012 г. Човек, който накара хиляди хора, включително група пенсионери от българско село, да хвърлят бастуните и да затанцуват (<http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=98468>). Човекът, покорил милиони само с три минутен видеозапис на песен. Това е Парк Санг Дже, познат като PSY, това е изпълнителят на хитовата песен от 2012 “Gangnam Style”.
Това е реч, в която не се откриват правилните пропорции за структуриране, според реторичните правила. Въпреки това пейките в „Харвард Мемориал Чърч” са пълни с хора. Хора, който искат да чуят какво има да каже изпълнителят. Целта на този кратък анализ е да докажа, че успехът ѝ се крие в личността на оратора и че излъчването е важна част при представянето на една публична реч.
Личността PSY
Специалистите по комуникация смятат, че всеки комуникативен акт – реч, разговор, дебат – трябва да бъде разглеждан в светлината на конкретната ситуация и трябва да бъде разглеждан през личността на произнасящия. Затова не можем да не споменем няколко думи за PSY. Биографията има пряко отношение към личността на изпълнителя. Изграждайки представа за неговата личност, ще можем по-лесно да направим анализ на речта му.
PSY – Парк Дже Санг е роден на 31 декември 1977 година в област Гангам, Сеул, Южна Корея в семейството на Парк Уо-Хо, мениджър с висок пост в компания за полупроводници и Ким Йон-Хи, която притежава няколко ресторанта в областта Гангнам. Изпълнителят завършва началното училище Банпо (반포) и гимназия Сехуа(세화).
След завършване на училище било планирано PSY да завърши специалност „Бизнес администрация” с Бостънския университет и да поеме компанията на баща си. След като пристига в Щатите обаче, той бързо губи интерес към обучението си и изхрачва последните си пари, за да си купи електрическа китара и MIDI интерфейс. Посещава летен курс по английски, учи общо един семестър в Бостънския университет, след което го напуска и отива да учи специалност „Музика” в колежа Бъркли. По време на обучението си в Бъркли взима уроци по композиране и музика. След време се отказва и от това обучение и се връща в Южна Корея, за да следва мечтата си да стане певец, без да е получил диплома нито от Бостънския университет, нито от университета в Бъркли.
Други акценти в биографията му са това, че е карал два пъти военна служба, неколкократно текстове на негови песни са били цензурирани, написал е песен с антиамериканска насоченост, за която в последствие публично се извинява и т.н. Общата представа, която можем да си изградим за личността PSY на база биографията му, е бунтар, незачитащ правилата. Става ясно, че личността PSY не е изключително сериозен човек – както сам споделя в речта си, не е отишъл в Щатите с намерението да учи, а с идеята да избяга от семейния бизнес. Също така бунтарското поведение и представянето му в различни, корейски, американски и световни предавания ни дават представата за него като прям човек, който говори без много да се замисля.
Анализ на реторичната ситуация и речта
Продължителността на събитието, представено във видеоклипа, е един час и осемнадесет минути, като това не включва само речта на PSY, но и речите на Картър Екарт, професор по корейска история и Алекс Залтън, преподавател по източни езици и цивилизация. Мястото, където певецът говори, е църквата към университета. Ораторът произнася речта, застанал на подиум.
Пръв излиза да говори професор Картър Екарт. Започва своята реч с обръщение, следват кратки встъпителни слова, благодарност към лица и институции, спомогнали за осъществяване на гостуването на изпълнителя. В сравнително малкото време, с което разполага спрямо основната реч в сценария, професорът говори за нарастващата популярност на корейката поп вълна и за конкретния принос на личността PSY, към популяризирането на вълната. На края на изказването си професор Картър представя следващия професор Залтън.
Професор Залтън говори за глобализацията и влиянието на интернет за изграждането на нов тип звезди, за конкретните измерения на популярността на PSY, за корейската култура и това, коя част от нея е най-популярна сред младите хора. Той дава данни от проучване. През цялото време освежава изказването си с изрази, които показват чувство за хумор. Например „и това е част от глобалната дигитална култура … и… това е, не мога да направя танца на коня (показва с ръце)” (<https://www.youtube.com/watch?v=wJKjsb_A8M4> За по-голямо удобство от тук нататък следния линк, ще бъде съкращаван като „Видеозапис” 17:18) или „и с това ще приключа и ще взема да се разкарам и да млъкна” (Видеозопис 19:24).
Целта на двамата говорители е да въведат слушателите в темата „корейска поп култура” и да представят личността PSY да представят рамките, в които е поставена неговата личност. След двете изказвания на професор Картър Екарт и професор Алекс Залтен се проследява отварянето на вратата и появата на PSY. Изпълнителят се здрависва с няколко човека и се качва на подиума, за да започне речта си. Речта започва с благодарности „Преди всичко благодаря за… знаете, благодаря на президента (…) за предоставената възможност”. Следва комплимент към аудиторията, подкрепен с лична история. Изпълнителят е учил в близкия град Бостън и не е предполагал, че ще се върне отново там или че ще произнася реч в Харвард.
Речта на изпълнителя е структурирана по доста интересен начин. Когато се произнася реч, може да се разкаже случка. Уместно е обаче разказът да е ”кратък, сбит, синтезиран да се извеждат моменти и да се представят на аудиторията” [1]. Тази реч обаче е изцяло построена на база личен опит, тя е пъзел, в който има късчета, тя е лепена и шита от кратки разкази от живота на изпълнителя. От тези разкази едва на края на речта се извеждат поуки и се дава конкретно обяснение, защо е говорил предишните минути.
Съобщаването на темата и целта на речта още в началото обикновено е добър подход, тъй като създава яснота. На аудиторията стават ясни конкретните теми, по които ще говори ораторът. Тук още в началото изпълнителят казва, че ще говори за себе си. В речта си той представя ситуации, обаче не ангажират публиката с конкретни разсъждения. Неговата реч е изказване от типа „Сега ще Ви разкажа няколко случки от живота си”.
Въведението е кратко, то включва няколко думи, целящи да поласкаят аудиторията. „Аз живеех в Бостън, а от другата страна на реката имаше университет, който се казваше Харвард (…) след 14 години, кой би предположил че ще се върна в Бостън, за да изнеса реч в Харвард. Не е ли прекрасен животът?” (Видеозапис 21:27).
В изложението изпълнителят разказва за това как не е искал да поеме семейния бизнес и е отишъл да учи в САЩ; той разказва смешна случка от първите дни като студент в Бостънски колеж. Певецът съобщава за моменти от кариерата си и за световната си известност, за това как в един момент даже не е бил сигурен в коя държава се намира. Личните истории продължават, те са части от речта му и дават информация за живота на изпълнителя.
В края на речта вече се извеждат елементи, които могат да ни наведат на разсъждение. Такъв е моментът, в който изпълнителя казва, че разбира, че не може да е харесван от всички и че е нормално за един продукт, който е плод на конкретна култура, да не бъде разбран и харесван от всички. Теоретично погледнато, тук са спазени някои от функциите на заключението, които са „…да се създаде впечатление за завършеност, да носи някакъв емоционален акцент, да се базира на аргументи [2]. В края на речта си изпълнителят отново благодари за възможността да говори пред тази аудитория. Той прави комплимент – „изглеждате толкова умни” (Видеозапис 1:17:18). Певецът завършва речта си със следното „Знаете ли аз имах прякор той беше W.W .F., не става дума за федерацията по борба, значеше „Withdraw, Withdraw, fail” (Видеозапис 1:16:02). Речта му завършва с израза “Кой би предположил, че след 14 години ще съм пак тук. W.W.F постигна голям успех” (Видеозапис 1:18:09).
Аргументите, който използва изпълнителят, са почерпани от неговия собствен живот. Той говори с популистки аргументи и казва неща, който биха се харесали на аудиторията. Не ги затрупва с излишна фактология, говори просто и разбираемо. Използва всекидневни изрази, например „Понякога късметът може да играе огромна роля в живота на човек”. „W.W.F историята” също е аргумент в подкрепа на позицията за вярата на изпълнителя в силата на случайността или както той ги нарича инцидентите. Както той сам казва в речта си “Gangnam style беше инцидент”. Певецът отделя време да говори за случайността. Оставаме с впечатлението, че именно случайността е изиграла голяма роля в живота му.
Ако се позовем на класификацията на професор Йордан Ведър и разгледаме шестте подвида, в които можем да класифицираме речите, трудно ще я открием към кой вид да я причислим. Речта може да има характеристики на напътствена или/и въодушевяваща. Не можем да определим речта като изцяло напътстваща, защото в края на речта има едно единствено напътствие и то е „Бъдете позитивни”. Тя е въодушевяваща до известна степен, тъй като може да предположим, че изпълнителят иска да вдъхнови с личния си пример. С това, че животът му се отплаща, за това че е направил избора да следва мечтите си. Така стигаме до извода, че речта е смес между напътстваща и въодушевяваща. Като жанр е тържествена реч.
Английският език, на който е произнесена речта, не е роден за оратора. На много места се появяват паразитни думи и незавършени мисли. Думи от типа „You know, “I mean”, „Yeah”, “Wow”. Използването на паразитни думи най-вероятно се дължи и на факта, че речта няма писмен вариант. Както PSY сам казва „Аз съм първият човек, който ще изнася реч в Харвард без сценарий” (Видеозапис 25:25). Ораторът говори просто, без да украсява или да претрупва речта си, дали заради липсата на богат речников запас или поради факта, че не чувства необходимост от това. Към края на речта се шегува със себе си – „Леле, говоря горе-долу добър английски” (Видеозапис 1:15:44).
Интересно е невербалното поведение, както и облеклото на оратора. Костюмът на PSY определено не се вписва в еталона за костюм при изнасяне на такава реч. Той не е делови, открояват се обърнатите/навитите ръкави, когато влиза в църквата, се вижда, че е със спортни обувки. Тези дрехи подхождат повече за сценично представяне, но не и за реч, произнасяна в такава институция. През по-голямата част от времето изпълнителят носи и очилата, които са характерни като част от облеклото му от клипа на песента. Около 55-та минута той ги сваля, това е моментът, в който започва да говори на малко по-сериозни теми. Такива са темите за вярата му в това, че музиката е интернационален език, разбираем за милиони хора по света.
Жестовете с ръце са в подкрепа на конкретните разкази и са в помощ на опитите му да направи обяснения, например “For me as…”(За мен като) и сочи себе си. Един от най-важните моменти е чувството за хумор Може би то е най-големият акцент, тъй като няколко забавни случки са уместен реторически подход, който наистина увлича публиката. Можем да анализираме невербалното поведение на изпълнителя изцяло в подкрепа на тезата, че той не говори като експерт, а разказва за живота си. Той не излиза от амплоато си на изпълнител, дори изнасяйки реч в Харвард.
Още в началото бяха представени биографични данни, за да се даде информация за личността PSY. Що се отнася до ораторката му изява, той отговоря на изискванията за добър оратор. Произнася речта, така че да е разбираема, той има чувство за хумор, говори ясно. Начинът на произнасяне на речта е леко шеговит. Поставя акценти на правилните места, има добра дикция и артикулация. Емоционални моменти в речта също не липсват, PSY говори за собствения си живот.
Речта на PSY не е особено релевантна за ситуацията, в която се намира, той разказва историйки и дори използва цинизми. При по-задълбочен преглед в биографията му можем да видим, че негови песни са цензурирани не един и два пъти по същата причина. Но тези думи и изрази разсмиват публиката. Разказването на смешни случки е подкрепено и от поведението му. Той заявява, че в световен мащаб го смятат по-скоро за комедиант отколкото за изпълнител. Певецът допълва, че е още по-възмутен е от това, че го наричат „чудо за един ден”, при положение че има четиринадесетгодишна кариера в собствената си държава.
Изпълнителят произнася речта си със завидно самочувствие, защото е напълно наясно с постигнатия успех. Държанието му говори за увереност в това, което говори. Изказването му е от типа „Вижте, аз имам какво да Ви кажа”.
Заключение
Каква е речта на PSY? Това е реч, която не се подчинява на традиционните и познатите реторични правила. Тя не е правилно структурирана, няма ясно обособени увод и заключение. Цялата реч е изградена на базата на личния пример на изпълнителя от типа „Днес ще Ви разкажа малко за живота си”. Речта е изпълнена с недовършени изречения и в нея не се поставят конкретни проблеми, нито се дават напътствия, нито се правят конкретни изводи. И все пак това е произнесена реч, а пространството около църквата на Харвард е пълно с хора, които го слушат. Може би част от тези хора искат просто да видят световното величие на живо или са нямали с какво да запълнят своя следобед.
Има наблюдения, че някои журналисти определят изказването на певеца като много добра реч. Което означава, че е възможно да се говори близо час и да не се каже почти нищо съществено, а ораторът да разчита само на чувството си за хумор и да има аудитория, която да го слуша. Става ясно, че няма конкретна рецепта „Направи това, това и това и ще се получи идеалната реч”. Речта на PSY не е съвършена. Той достига до един-два извода, има и някои силни моменти.
Тази реч обаче е показателна със следното. Личността на оратора, визията му, невербалното му поведение и хуморът могат да направят една реч интересна и тя да остави приятно впечатление у аудиторията. Съдейки по тази реч, можем да откроим като важен момент в публичната реч личността на оратора. Когато той е уверен и обаятелен, с добра дикция, постига известен успех.
Източник:
“Gangnam Style” Singer PSY Visits Harvard
https://www.youtube.com/watch?v=wJKjsb_A8M4
Цитати:
[1] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, с. 132.
[2] Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, с. 137-139.
Използвана литература:
- Wikipedia, Харвардски университет
<http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82> Последно посетено на: 03.06.2014 15:36
- Станимир, П. (2013). Свищовски баби и дядовци показаха на Мартин Карбовски как се танцува “Gangnam Style”
<http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=98468> Последно посетен на 03.06.2014 15:42
- Wikipedia, PSY<http://en.wikipedia.org/wiki/Psy> Последно посетен на 03.06.2014 15:54
- Panne, V. (2013).”Gangnam style” by yard
<http://news.harvard.edu/gazette/story/2013/05/gangnam-style-by-the-yard/>
Последно посетен на 03.06.2014 15:59
- Youtube, “Gangnam Style” Singer PSY Visits Harvard. <https://www.youtube.com/watch?v=wJKjsb_A8M4> Последно посетен на 03.06.2014 NB: Като съкращение в текста ще се ползва – Видеозапис
- Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
- Korean Institute Harvard University <http://korea.fas.harvard.edu/directory/carter-j-eckert> Последно посетен на 03.06.2014 16:39
- The Memorial Church Harvard <http://memorialchurch.harvard.edu/sunday-services-0> Последно посетен на 03.06.2014 16:39
©Яна Илиева – студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, СУ „Св. Кл. Охридски”
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването и цитирането на автора и Онлайн справочника е задължително.