Анализ на реч
Find Your Voice – Дженифър Анистън
Произнесена на обяд, организиран от списание Variety – „Силата на жените“ през 2019 г.
Линк към видеото с речта – https://www.youtube.com/watch?v=qHEOlLTM1zY
Линк към транскрибираната реч – https://englishspeecheschannel.com/english-speeches/jennifer-aniston-speech/
1. Оратор
Дженифър Джоана Анистън е американска актриса и продуцент, родена на 11 февруари 1969 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ. Анистън започва с актьорските си изява още през тийнейджърските си години. Придобива световна известност с ролята си на Рейчъл в ситкома „Приятели“, след който се снима в редица успешни продукции. Тя е дъщеря на актьорите Джон Анистън и Нанси Доу. Родителите й се развеждат, когато тя е на 9 години. Дженифър остава при майка си, но това й предвещава трудно детство.
Майка й постоянно изисква съвършенство, не зачита мнението й и я критикува за всичко, особено що се отнася до външния й вид. В двайсетте си години, Дженифър е диагностицирана с дислексия, което се изразява в разстройство на способността за четене с разбиране. Актрисата споделя, че поставянето на диагнозата е преосмислило живота й, тъй като самооценката й е била ниска, защото не се е смятала за умна.
В края на 90-те Нанси Доу издава книга за дъщеря си, фокусирана върху техните взаимоотношение и всички връзки на актрисата – „От майка и дъщеря до приятели: Мемоар“. Това влошава още повече отношенията между майка и дъщеря и Дженифър прекратява контакт с нея. Малко преди Нанси да почине, Анистън й прощава и подновяват отношенията си.
Въпреки многобройните опити по време на двата си брака, актрисата не успява да забременее и да се сдобие с дете. В интервю споделя, че медийните спекулации през цялото време я изтощават психически и я нараняват още повече.
Дженифър Анистън се занимава активно с благотворителност. Тя подкрепя организацията за лечение на деца – St. Jude’s Children’s Research Hospital. За приноса си към повишаване видимостта и разбирането на ЛГБТ общността през 2007 г. получава награда. През 2013 г. тя е обявена за посланик на Фондацията за развлекателна индустрия (Entertainment Industry Foundation) за кампанията Saks Fifth Avenue Key to the Cure, която набира средства за Фонда за изследване на рака при жените. Сред другите благотворителни организации, които Анистън подкрепя са Clothes Off Our Back, Feeding America, EB Medical Research Foundation, Project A.L.S., OmniPeace и Националната мрежа за борба с изнасилването, злоупотребата и кръвосмешението (Rape, Abuse & Incest National Network). Многократно дарява големи суми на различни организации като: Doctors Without Borders, the Red Cross и the Ricky Martin Foundation.
2. Аудитория
Аудиторията включва гостите на събитието, като сред нея най-вероятно се срещат и други известни личности, журналисти и филантропи. Речта е съобразена с естеството на събитието, а дрескодът е официален и сдържан, подходящ за комуникативната ситуация.
3. Комуникативна ситуация
Речта се произнася на обяд, организиран от списание Variety през 2019 година. Темата на събитието е „Силата на жените“. Дженифър Анистън е поканена да произнесе речта си на сцената от Елън Дедженерис.
Целта на речта е да призове всички жени да открият ссобствения си глас и да повярват в него. Освен това се акцентира върху това колко е важно децата да бъдат отглеждани с любов, както и да се внимава какви уроци и послания им се предават не само чрез думи, а и чрез действия, за да се чувстват пълноценни.
По време на речта си Дженифър е видимо притеснена и развълнувана, което свидетелства за искреността й при произнасянето й.
4. Социално-комуникативна роля на оратора
Дженифър Анистън е американска филмова и телевизионна актриса. Освен с актьорските си постижения, Анистън се занимава и с различни благотворителни дейности. В продължение на повече от 25 години тя подкрепя организацията St. Jude Children’s Research Hospital.
5. Вид на речта (жанр)
Речта е вдъхновяваща и благодарствена, произнесена в контекста на събитието. Чрез позоваване на личния опит и изграждане на връзка с аудиторията чрез емоционално ангажиране, се поставя акцент върху социалните и морални ценности като доброволчество, „силата“ да бъдеш чут и правото и важността да бъдеш чут.
6. Структура на реч (увод, основна част, заключение)
Условно речта на Дженифър Анистън може да бъде разделена на три части: увод, теза с изложение и заключение.
Увод
Уводът е неформален и с хумористична нотка към Елън Дедженерис, която я приветства на сцената. Естествеността, чрез която е произнесен уводът и честността (Okay, I mean, you would think after 30 years of being in this industry, getting up here would be easy, and it’s not. It’s terrifying.) скъсяват дистанцията и печелят вниманието на аудиторията.
Изложение
Основната част на речта условно може да бъде разделена на три подтеми: личната битка с липса на глас в детството и зрелостта, преобразяването чрез актьорската кариера и публичността, срещата с болницата St. Jude и историята на малката Сойър.
1) Личната битка с липсата на глас в детството и зрелостта
‘I’ve never actually thought about myself as powerful… put me at a dinner table with strangers or at a podium like this, and I go right back to being 11 years old.’
Смисловият акцент на първата подтема е поставен върху несигурността и травмата от детството на Анистън, произхождаща от една болезнена фраза, която чува, когато е на 11 години – „да стане от масата, защото няма какво интересно да каже“. Тя се поставя в ролята на човек, който не е имал глас въпреки външната сила и успех и макар сега да е „открила“ своя глас, определени ситуации все още я карат да си спомня за този горчив детски спомен.
2) Преобразяването чрез актьорската кариера и публичността
‘It wasn’t until Friends took off that I started seeing myself in a different light.’
Смисловият акцент на втората подтема е ключовият преход в личността на Анисън, от несигурна личност към човек със собствен глас. Разказва как чрез зрителите на сериала Анистън „открива“ своя глас и осъзнава своята отговорност като публична фигура. Срещата с Марло Томас е повратна точка и служи като преход към социално-ангажираната тема.
3) Срещата с болницата St. Jude и историята на малката Сойър
‘She just sat on my lap smiling and cuddling… she looked up at me… ‘What is cancer?’
Смисловият акцент на третата подтема е и кулминационният момент на речта. Историята на малката Сойър олицетворява темата за неосъзнатата борба и невинността; изразява иронията на безпомощтността, но и възхищението към огромната детска смелост.
Заключение
В заключението на речта се обобщават основните идеи за значимостта на гласа и правото на всяко дете да бъде чуто и да остане на мястото си на масата. Отправя се благодарност за признателността към дейността на организацията и деликатно се апелира за социална отговорност.
7. Аргументи
Тип аргумент Примери от речта
Личен опит Разказ за отхвърляне в детството; сценична несигурност.
Емоционален апел Историята за Сойър; сълзи при гледането на видео за болницата.
Емпатия Подчертаване на болката и смелостта на болните деца.
Авторитет 30 години опит в индустрията; популярността на ситкома Friends; участие в благотворителност.
Социална отговорност Обсъждане на властта и какво означава да използваш гласа си.
8. Реторични фигури и похвати
Хумор и самоирония
‘Thank God I wrote my speech down.’
‘Tiny little food on toothpicks that you can’t eat in any dignified manner.’
Чрез хумора и самоиронията, които Анистън демонстрира, тя създава чувство за близост с публиката, намалява дистанцията и напрежението и стимулира усещането, че е достъпна и земна личност.
Анафора (повторение в началото на изречения)
‘They are vibrant, they’re joyful, they are fearless…’
Чрез използваната анафора, се подчертава устойчивостта и позитивизма на децата в болницата. Освен това се създава ритъм и емоционално въздействие върху аудиторията.
Антитеза
‘Strong? Yes. But powerful? Mm-hmm.’
Целта е да се акцентира върху различните нюанси между „сила“ и „власт“, като се демонстрира вътрешно съмнение върху „притежанието“ на власт и се търси значението на истинската сила.
Въпросно-отговорна форма (реторични въпроси)
‘What is cancer?’ – зададен от момиченцето Сойър.
‘Oh god, I’m not equipped to answer this question…’
Чрез този похват се изостря вниманието на слушателя и се подчертава дълбочината на ситуацията. Освен това служи за създаването на драматичен ефект и внушава емоционална неподготвеност в лицето на детското страдание.
Контраст
‘What is cancer?’ – зададен от момиченцето Сойър.
Това е ярък контраст между невинността на обикновения въпрос, зададен от чисто детско любопитство и сериозността на ситуацията.
Апосиопеза (прекъсната мисъл)
‘So I never… sorry, but seriously I never forgot about that moment…’
Чрез нейното присъствие се изразява силна емоция, която придава автентичност на преживяването и свидетелства за вълнението и искреността на оратора.
Метонимия / Синекдоха
‘I started meeting all these people who expressed to me how much the show meant to them…’
Вместо да говори директно за влиянието на своята работа, Анистън го представя чрез преживяванията на зрителите, като по този начин прехвърля фокуса от себе си към публиката.
Градация
‘they are vibrant, they’re joyful they are fearless’
Чрез възходящата градация се засилва емоцията и съпричастността към дечицата.
Емфатично повторение
‘They are seen, they are powerful, they are loved…’
Достигната е кулминационната точка, при която повтарянето придава ритмичност, увеичава интензивността и внушителността на финалното послание.
Апелативна функция (призив към слушателя)
‘…so that they can reclaim their childhood…’
‘…every child deserves to know that they are seen…’
Деликатният призив въвлича аудиторията в морална отговорност и провокира импулс за действие.
Свързващи елементи
Речта има два основни свързващи елемента – мотивът за гласа и мотивът за седенето на масата.
Мотив за гласа – основна нишка в речта
• Глас, който е бил отнет;
• Глас, който се е оформил впоследствие чрез професията;
• Глас, който сега се използва в подкрепа на деца без глас.
Мотив за седенето на масата
• В началото – ‘I was excused from the table because I didn’t have anything interesting to add to the conversation’
• В края – ‘they (children) deserve a seat at the table’
9. Невербални средства
Характерно за Дженифър Анистън е, че почти винаги прилага самоирония в речите си, което много бързо я прави да изглежда „земна“ и я доближава до аудиторията. Във вербално отношение тя говори сравнително бързо, но за сметка на това поставя акценти на важните моменти в изреченията, чрез промяна на тона, жестове или мимики.
Дженфър Анистън е облечена в черна рокля, с много тънки бели райета. Роклята е без ръкави, но за сметка на това деколтето е напълно затворено, което съответства на важността на събитието. Облеклото е елегантно, но семпло и не твърде официално. Гримът е обикновен, направен така, че да подчертава естествените черти и е със съвсем лек акцент на очите. Косата е пусната и оформена така, че да пада на раменете на актрисата. Въпреки че бретонът също е пуснат, това не пречи на аудиторията да вижда цялостното изражение и мимики на оратора.
Стойката е изправена, няма движение наляво и надясно под формата на ходене. Има наличие на някои паразитни движения (почесване, пипане на косата), които издават напрежението на актрисата. Въпреки това ораторът е убеден в това, което говори и преживява отново на място всички ситуации, които разказва. Поддържа се постоянен визуален контакт с аудиторията, макар че актрисата има написани бележки пред себе си, за да се подсеща. Чрез употребата на специфични жестове с ръка (например, поставяне на сърцето) се поставят акценти на важни части от речта.
10. Манипулативни техники
Не са установени такива. Споделянето на личния опит свидетелства за искреността на думите на оратора.
11. Интеркултурни особености
Американски контекст: темата за „намиране“ на личния глас и силата на индивида да направи промяна; речта съдържа препратки към теми като злоупотреба с власт (макар и на семейно ниво), които са силно обсъждани в САЩ.
Примери от популярната култура: сериалът Friends – глобално разпознаваем, но с особено значение за американската публика, както и участието на знаменитости в каузи като социален модел.
Фокус върху индивидуалната стойност и глас: отразява ценности като личностна свобода, самореализация и социална ангажираност, типични за западната култура.
Емоционално въздействие чрез лични истории: универсален похват, но силно застъпен в американската ораторска традиция.
Неформалност: употреба на хумор и лични истории, чрез които се показва „уязвимост“; похват, който е харакерен за западната публична реч.
Общочовешки ценности: изповядване на универсални идеи като съчувствие към децата, подкрепа и вяра в доброто.
12. Изводи
Дженифър Анистън е оратор, който успява да прикове вниманието на аудиторията чрез „естествения“ си начин на поднасяне на информацията и включването на самоирония, където е възможно. Тя не използва излишно усложнен език, а се опитва да провокира силни чувства у аудиторията чрез собствената си неприкрита емоционалност и искреност, докато говори.
© Студент: Ива Ризова, Магистър, МП „Реклама и публична комуникация“
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на автора на анализа и на Онлайн справочника по реторика е задължително.