Анализ на „Съобщение до 99-те процента от народа”

Link: http://www.youtube.com/watch?v=i4WKH1jOrL4

„One of the best ways to persuade others is with your ears by listening to them.”
Dean Rusk [1]

Убеждаването е съвзано с умението преди всичко да се вслушваш в  думите на хората, твърди Дийн Ръск. Тълкуванията по цитата могат да варират, но най-общо: хората се вълнуват от определни неща и искат да чуят именно тях. Използването на интересите, страховете и предпочитанията на хората,  съчетано с познаването на моделите на мислене и интерперетиране, могат да изиграят съществена роля, за постигането на определени цели, или в по-конкретнен контекст – за изпращането на послание, намаляване на изкривяването на смисъла и улесняване на неговото възприемане.

Особено осезаемо е човешкото недоволство, като чувство, в което са комплесно обвързани както рационални, така и емоционални представи. Недоволството най-често се характеризира с ескалация и потенциал за непредвидими и неконтрулируеми личностни и обществени реакции, в това число протести. [2]

На 15 октомври 2011 година се организират протести по целия свят.   Скрийншот от Tweeter (личен архив)

Активността на протестиращите е неподозирано висока (поне за мен):

• На 15-ти октомври за час във tweeter мрежата само за 1 хаштаг #15O има над 800 tweet-а, а хаштаговете, по темата с протестите са над 10;
• Подобна е активността и във Facebook;

• Туитър

• Постовете са предимно на английски, испански, италиански, немски, португалски и китайски, но отделни постове има и на други езици;
• Онлайн стрийминга [3]  е изключителн активен – само в authorstream.com се излъчват над 100 различни канала от различни точки на света.

Историите за протестите на 15 октомври са различни, източниците противоречиви, но най-често се говори за ескалация на недоволство след втория срив на Уолл Стрийт през лятото на 2011 година, когато традиционните медийте забавят излъчването на информация за икономическия крах, за да се даде време, да се предприемат реакции от страна на иституциите. Чрез социалните мрежи обаче тази информация дотига до широката общественост. При медийно информационно затъмнение, каквото настава, хората естествено са объркани и уплашени.  Започва да се спекулира с прозрачността на медиите, „тиранията на финансовия елит в света” и други, което води до призиви за „нов световен ред” чрез революция. В подкрепа на идеята за световна революция са и групата на Анонимните [4].  Именно едно от видеопосланията на Анонимните е предмет на анализ на настоящата разработка.

Конкретното съобщение притежава специфики на публичната реч по своята същност, но в случая липсва фигурата на комуникатора с неговите статут, позиция, опит.

На практика авторът е обезличен, посредством неговата анонимност. Това дава възможността почти всеки да се припознае като автор на съобщението. Това от своя страна спомага за преодоляването на бариерите между говорещ (комуникатор) и публика (реципиенти).

Комуникаторът е обобщен идеологизиран образ, като е заложена идеята за препознаване на аудиторията в образа на комуникатора. Говори се от първо лице множествено число, което  засилва ефекта за приобщеност и общост, за който съществена роля играе и каналът на комуникация (Youtube) [виж Комуникационен канал].

Привидно съобщението е таргетирано за гражданите на САЩ (обръщението „Граждани на САЩ” [00:00:03] от видеото), но всъщност е насочено глобално към хора, които имат достъп до интернет. Макар и насочено към американски жители, съобщението е преведно на десетки езици (приложеното видео е преведно със субтитри на български).

Трудно е да се сегментира аудиторията, която възприема съобщението, поради спецификите на комуникационния канал, възможността за мрежово споделяне на съобщението и невъзможността да бъде изцяло проследено разпространението на съобщението.

Могат да бъдат изведени някои основни характеристики на реципиентите и начините на възприемане на съобщението:

• Възприемат съобщението в зависимост от социалната си и класова принадлежност в обществото;
• Филтрирането на съобщенията спрямо индивида: постройката на посланието е фрагментрарна и дава възможност определени части от съобещнието да бъдат по-достъпни за конкретни групи (наличието на лично обръщение към различни социални групи: военни, хората на изкуството, профсъюзите и т.н.)
• Аудиторията подкрепя тези източници, които отразяват доминантни нагласи (доминантни нагласи за масите са например чувството, че са анонимни, че са дискриминирано мнозинство, и други)
• Информацията се възприема посредством стериотипи, предразсъдъци, съществуващи подубеждения, които кореспондират помежду си. Посланието стъпва на митологизираното възприемане за света, чрез използването на митологични образи (змии, листа и други).

Посланието достига до публиките по популярен, лесен и удобен за съвремените хора  начин – чрез платформата за видеосподеляне YouTube, но се разпространява и чрез други онлайн платформи и социални мрежи. Немедийната в класически смисъл среда и възможността за свободно споделяне и коментиране е излючително важна в случая, когато се комуникира идеология свързана със свободата и равенството.

„Политическата реторика се разбира като метод за достигане на политическо преимущество, политическо превъзходство, чрез въздействие над човешкото съзнание и е неизменна част от политиката”. [5] Внушението за превъзходство в случая се постига именно чрез използването на човешките ценности – мир, равенство, братство, които са базисни във философията на светския хуманизъм. [6]

Специфично е, че в случая периферните (неезикови) средства на комуникация, не са свързани с авторитета и харизмата на комуникатора, тъй като той е анонимиен, а с индивидуалните познавателни механизми и митологизирано образно мислене на реципиентите.

Комуникационните послания са кореспондират с познавателните механизми на обществото, свързани с политика, икономика, медии. Представата за политиката, която се грижи за общественото благо, се изменя в посока политически елит като контрольор на информацията, манипулатор, налагащ цензура. Схващането, че медиите отразяват случващото се в по света, се подменя от определението за медиите като „змии на елита”, угодни на властта, които няма да отразят случващото се. Използват се и познатите образи на полицията, която бие, често и без причина, посредством визуални знаци. Конкретното обръщение към Вашингтон: „Вашингтон, ние нямаме бомби, нямаме оръжия, нямаме заплахи”, е изключително умело използвано в контекста на силното разделение, което настъпва в американското общество, когато стане дума за военни действия и участието на САЩ в такива. Идеята за мирна революция се комуникира непосредствено след това с призив за покрепа към военните, дали клетва да пазят държавата.

Емоционалните нагласи се градят върху ценностната система, която се изгражда у отделния човек под влияние на конкретната социокултурна среда. [7] Те се изразяват като чувства, внушени на аудиторията, и изискване за подкрепа на ценностната система, която комуникаторът им предава. В конкретния анализиран пример се създава емоционална нагласа чрез активирането и използване на митологични, архетипни образи, както и общочовешки ценности. Използват се митологизираните образи на змиите, и сухите, мъртви листа на дървета: „Листата започват да жълтеят, да увяхват, те падат от клоните на дърветата, мъртви и разлагащи се, също като политиците ни, банките ни, медиите ни  и обществото ни”. Говори се за „Американската есен”. Препратката към „Арабската пролет” е очевидна.

При създаването на емоционалната нагласа влияние имат принципите на авторитета [8] и принципите на социалното одобрение. [9] Комуникационният контекст на световни протести, революции и кризи, в следствие разпадащите се авторитети и масовото неодобрение към случващото се са катализатори за използване, създаване и подменяне на нагласите, особено на емоционално ниво.

Поведенческите нагласи реферират към създаването на обществено валидно социално поведение. Призивът е за подкрепа от страна на широката общественост. По именно се споменават военните, синдикатите и профсъюзите, хората на изкуството, да се включат в „движението” и да подкрепят (недефинираната ясно) каузата.

Умелото и целенасочено боравене с политически и обществено-икономически доминанти (медии, политици, артисти, боенни – утвърдени в обществото образи) подкопава авторитета на институционализираните медии и управляващи, унифицира нагласите и призовава обикновените хора (широката маса) към революция.

Интересен визуален елемент от съобщението е присъствието на маските, които са взаимствани от филма “V for Vendetta” [10] от 2006 година, където сюжетната линия разкрива световна конспирация и се обявява революция, която връща свободата обратно на хората.

Съобщението е подсилено чрез иконични (визуални) символи и знаци, които носят своята конотация, в това число забавения черен фон (анимиращ ефект) за връзка между снимките на протестиращи, някои от които с различни маски, други подложнени на полицейско насилие; образите на типичните американски телевизонните водещи; отличителните знаци на популярната (откъси от манга анимация) и уличната култура (графити и бомби) и исторически връзки, комуникирани посредством черно-бели стари снимки от протести преди години.

Съобщението  и неговите характеристики и променливи се определят от намеренията на оратора и конкретната ситуация и най-вече с конкретната цел. [11] Липсата на ясно заявени цели и искания, неинстуционализирането на комуникатора (липсата на физически носител на съобщението – личност, общност, институция) предполага достигане на невъзможност за управление и прогнозиране на ефектите върху обществото и липса на отговорност за тях.

Нещо повече, анализираният пример, разглеждан като съвременен реторически комуникационен похват е изключително актуален в едно със своите специфики и характеристики и да се мултиплицира в ежедневно в интернет пространството и да подканя за реални протестни действия (абсолютно аналогични характеристики и специфики носеха множество от посланията в интернет пространството повреме на протестите тази година в Кипър (по повод антикризисните политически мерки в страната), България (по повод цените на тока, в последствие срещу и в подкрепа на новосвормирания политически кабинет), Истанбул (по повод гласувана промяна в градоустройствения план, в последствие по повод цялата политика на страната), а също и Гърция, Китай, Русия и други.

За съжаление при подобни масови комуникационни похвати ефектите върху обществото, институциите и обществените авторитети, са рискови за обществения баланс и могат да бъдат непредвидими.

Цитати:

[1] Американски дипломат, 1909-1994

[2] За повече за протестите виж Анатомия на протеста. Архитектура на протеста  (Вълков, 2012)

[3] Излъчване в реално време посредством мобилни устройства в мрежи като stream.com, livestream.com, ustream.tv, authorstream.com и други

[4] Анонимните са известни като хакерска група, която атакува сайтове на държавни и корпоративни институции, които според тях ограничават свободата и правата на хората в и извън онлайн пространството. Те стават известни през 2008 година, с атаките на американски сайтове. Освен движението „Окупирай Уолл Стрийт”, подкрепят също Арабската пролет и протетите в Русия. За повече виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Anonymous_(group) (Анонимните са група подкрепяща свободното позлзване и споделяне в онлайн пространството (wiki) и сами публикуват информация за себе си)

[5] Мавродиева, Иванка, Съвременни реторически практики, антология. С., Семарш, 2010. стр.118

[6] За повече виж: Toumey, Christopher P. “Evolution and secular humanism,” Journal of the American Academy of Religion, Summer 1993, Vol. 61 Issue 2, pp 275–301

[7] Христов, Чавдар. Убеждаване и влияние. С., Сиела. 2008. стр. 60

[8] Пак там, стр. 54

[9] Пак там, стр. 54

[10] V for Vendetta, Directed by James McTeigue, <http://www.imdb.com/title/tt0434409/>

[11] Мавродиева, Иванка, Съвременни реторически практики, антология. С., Семарш, 2010. стр.123

 Източници

Вълков, И. (2012). Анатомия на протеста. Архитектура на протеста. NewMedia 21: http://www.newmedia21.eu/analizi/anatomiya-na-protesta-arhitektura-na-protesta/.

Георгиева, К. (2010). PR и реторика. NBU: http://ebox.nbu.bg/ssc/index2.php?id=ne3/17.%20Kremena%20Georgieva.htm

Джонев, С. (1996). Социална психология. Том 3. София: Софи-Р.

Мавродиева, И. (2010). Съвременни реторически практики. София: Семарш.

Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. София: Сиела.

Alstyne, Greg. 2020 Media Futures. 1st ed., 2011 Strategic Innovation Lab (sLab), OCAD University. <http://2020mediafutures.ca/dl135>; see also presentation: <http://www.slideshare.net/AchillesMedia/digital-download-2020-media-futures-resilient-strategies>  - изтеглено на 06.06.2013

Online publications tagged: Antonymous, Occupy Wall Street and ect.

 ©Гергана Маркова, магистър от магистърска програма „Публична комуникация”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”.

Материалът се публикува със съгласието на студента.

Позоваването и цитирането на материал, автора на текста и Онлайн справочника по реторика е задължително.