Благодарствена реч – Реч по повод „50 годишен юбилей на професор по литература и писател на книги на християнска тема“
Предмет „Реторика и ораторство в публичната реч“
Уважаеми г-н министър!
Ваше високопреосвещенство!
Уважаема г-жо кмет на Столична община!
Почитаеми госпожи и господа!
Празнувам своя 50 годишен юбилей в скръбни за държавата ни часове.
Присъствам дълбоко развълнуван на едно тържество в моя чест, когато България е облечена в черно, когато още зеят раните от пандемията, която връхлетя и нашите граници.
И ето защо, нека го кажа открито, аз дълго се питах, имам ли право да празнувам. Трябва ли да допускам да се дига шум около моето име в дни на смут, скръб и притеснение? Но смятам, че в днешно време имаме нужда от добри новини, от празнуване не на себе си.
А силата на словото и силата на духа, който остава твърд отвъд всички ограничения и цивилизационни сътресения.
Силата на българския ду. Защото както е казал акад. Димитрий Лихачов – „България е държавата на Духа.“
И нека и днес го доказваме и произнасяме не само като красив слоган, а като намерение, потребност, утвърждение, достояние, социална воля и отговорна мисия!
Нужно ли е да ви казвам, колко силно днес съм обзет от емоционални и сантиментални вълнения, колко съм честит и благодарен да виждам, че съм запазил, дори и в това тежко време на трудност, отчаяния и преоценка, добрите чувства на всички вас, като се виждам предмет на още по-голяма любов, претрупан от знакове на всеобща почит и признание?!
Госпожи и господа, изпълвам се с радост, като виждам огромната разлика между онова, което имахме преди 5 години, и това което имаме днес. Съзирам ясно културния напредък при едно ново, пораснало и разумно общество, съзнало значимостта на духовните християнски ценности и морални устои за живота, и за прогреса на цял един народ. Да! Има огромен напредък във всичките области на нашия духовен живот: в наука, в писмеността, в образованието, в изкуството, във всички области, въпреки неизгодните условия на нашия обществен живот, въпреки бурните години. Това беше период на духовна мощ, един разцвет на дарби и вдъхновения, разцвет на обещания и надежда за още по-високи постижения.
Аз вярвам в бъдещето на нашия добър и честен народ, на нашия красив народ! Звездата на България, която беше затъмнена в облаци, пак ще изгрее над живота ни!
Госпожи и господа, аз се отклоних малко от целта. Но е напразно да се насилвам да предам с думи радостта в душата си и моята безкрайна благодарност за почистта, с която съм удостоен тази вечер. Човешката душа побира цял свят велики чувства, но човешкият език е ограничен и недостатъчен да ги изрази.
Ваше Висопреосвещенство, митрополит Неофит, силно съм докоснат от високата чест, която ми оказахте! Моля Ви да приемете израза на моята почтителна и признателност!
Краткото време не ми позволява да говоря поотделно и надълго. Но бих искал да изкажа своите дълбоки благодарности на представителите на просветата и културата. Вие сте мозъкът, творческата мощ на България по светлото поле на прогреса. За мене е било винаги голяма чест да се броя във вашите редове!
На представителите на Столична община, на уважаемата г-жа Фандъкова, кмет на Столична община, бих искал да изкажа своите най-искрени благодарности за подкрепата през годините и за доверието!
На колегите и приятели – уважаемите писатели, благодаря за вярата и за дръзновението през всички тези години!
Благодаря за това, че бяхте искрени с мен, че ме критикувахте, че негодувахте, че не ме оставихте в егоцентрично опиянение и ме поправяхте и увещавахте, дърпахте ме, а понякога и бутахте по стръмните склонове към възвишението!
Считам за особен дълг да благодаря и на почитаемия министър на културата днес, за вниманието и за уважението, с което съм удостоен! Моята гореща благодарност за честта и привилегията да мога да дам и аз своите здрави камъни в изграждането на големия и широк зид на българското образование и култура!
Уважаеми приятели, роднини и близки хора, почели с присъствието си това тържество, във вашите съчувствени погледи, в приветливия израз на вашите лица, аз прочитам, че съм ви близък! И това е израз на лица, които обичат. И това е велика награда, да обичаш и да се чувстваш разбран и обичан! Обичам ви силно и аз! Всички, които днес сте тук! И съм благодарен на Господа, че ме е срещнал с вас през нашия драматичен земен път!
На края бих искал да изкажа своите най-дълбоки и съкровени благодарности на Нашия Господ и Спасител – Иисуса Христа, на Нашия Отец и на Светия Дух за всички благи милости, с които съм увенчан и днес, и така е било през всички дни на моя живот! Както пише апостол Павел… Той, „Който може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила!“ И да, всичко винаги е било над всякакви човешки очаквания!
Защото нищо не е за наша слава! На Твоето Име дай слава, Господи, заради Твоята милост, заради Твоята истина!
Благодаря ви, че сте тук!
Бъдете благословени с крепко здраве, дух на сила, любов и себевладение
И нека Бог осия с лицето си над всички вас!
Благодаря ви!
© арх. Пламен Пламенов Мирянов
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на автора и на © Онлайн справочника по реторика е задължително