Видове аргументи и невербално поведение на Доналд Туск

by admin on 17.06.2020

Видове аргументи и невербално поведение на Доналд Туск
1. Въведение
2. Видове аргументи в речите на Доналд Туск
3. Невербално поведение
4. Заключение
5. Цитати и бележки
6. Библиография
7. Приложение
Въведение
В настоящата курсова работа ще направя анализ на аргументацията и невербалното поведение на бившият председател на Европейският съвет – Доналд Туск. Ще разгледам аргументите, които използва по време на речите си, ще направя анализ на невербалните средства за комуникация. За целта, ще подбера няколко речи, които е произнасял, в периода му на председател на Европейския съвет. Избрала съм именно тези негови изявления, защото са идентични от гледна точка на аргументацията и на невербалното общуване. Целта на курсовата работа е да установя връзката между аргументацията и невербалното му поведение и как това оказва влияние върху речта му, а от там и върху аудиторията.
Видове аргументация в речите на Доналд Туск
Учените са установили, че целта на реториката и аргументацията е обща, а именно да се постигне разбирателство и единодушие от слушателите по отношение на тезите, които се представят от оратора. Идеята за изследването на аргументацията започва от Аристотел. „Аристотел е и човекът, който показва на своите ученици как всъщност едно неистинно твърдение може да бъде представено като истина в изложените аргументи и по този начин да се постигне победа в спор. Защото това, на което се основава аргументацията, са мисловните конструкции“. (1) (Жекова, 2018)
Всъщност, чрез аргументите, можем да представим дадено твърдение, което е неистинно, като истина. Аргументацията, подбрана правилно, може да послужи като средство, чрез което да оборим дадена теза и по този начин, да защитим своята позиция. Но, за да има силни аргументи по даден проблем, налице трябва да бъдат две неща, а именно тезис и обосновка. Ако само едно от двете липсва, то няма как да се аргументиране. Съществуват няколко вида аргументи, които могат да се открият в речите, подбрани спрямо ситуацията, вида на речта и тезиса на оратора. За да бъдат обаче ефективни и да окажат желаното въздействие на аудиторията, ораторът трябва да очертае така нареченото „аргументационно поле“ към адресатите. „Аргументационно поле се получава тогава, когато комуникаторът успее чрез своите думи и аргументи да засегне мисловното поле на своя адресат, т.е да успее да засегне тази част от неговите мисли, в която ценностите и на двамата съвпадат.“ (2) (Жекова, 2018). С други думи, без създаването на това поле, ефектът на аргументите няма да бъде постигнат и съобщението, отправено от адресанта, няма да бъде възприето от адресата по начина, който предполагат аргументите.
Една от речите на бившият председател на Европейския съвет, която ще се помни дълго, е речта, която Доналд Туск произнесе при посещението си в България, по случай откриването на българското европредседателство, през 2018 година. Основните аргументи, които използва председателят са аргументи на авторитета. Речта му започва с откъс от стихотворение на Иван Вазов, след което преминава към основната част, в която изтъква успехите и постиженията на българите. Иванка Мавродиева обяснява, че „цитирането и рецитирането на стихове, на част от поеми, издава образованост, широка обща култура, начетеност и реторична компетентност.“ (3) (Мавродиева, 2013, стр. 149). Цитирането оказва ефективно въздействие върху аудиторията, тъй като включването на стиховете в речта, привлича вниманието на публиката и акцентира върху стойността на страната. Аргументацията е свързана не само с постиженията на България, но и представят страната като авторитет пред Европейския съвет, а също и пред света. В речта си, Туск споменава имена на известни личности, хора с утвърден престиж в публичното пространство и техният принос за България. „ Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти!“ Тези думи на Иван Вазов, чието име носи този театър, улавят духа на днешното празненство. “При всеки поглед нови, по-нови красоти“. (4) (Туск, 2018 Януари). Доналд Туск използва аргумента на авторитета, чрез цитат от стихотворение на Иван Вазов, което възхвалява. Освен това, председателят на Европейския съвет, споменава имената на известни личности от сферата на театъра и спорта. В речта, аргументът на авторитета е съчетан с аргумент по същество. В своята книга „Реторика и Пъблик Рилейшънс“, Иванка Мавродиева, обяснява, че аргументът по същество е такъв аргумент, който се основава на използването на реално съществуващи факти и е насочен към доказване на твърдение именно с достоверни факти и не се свързва с манипулация и с неистинност по някакъв начин.(5) (Мавродиева, 2013, стр. 165) Този вид аргумент е ключов за ораторите, използването му демонстрира компетентност, но също е от полза за представянето на комуникатора пред аудиторията. „Кой друг, ако не вие, потомците на Спартак, наследниците на най-старата държава в Европа, вие, които никога не сте загубили бойно знаме в битка, кой друг би бил на висотата на тази важна и изключително трудна задача – да се поднови Европейската перспектива за целия регион. Вие винаги сте били решителни и смели, което потвърдихте и през последните години.“ (6) (Туск, 2018 Януари). Аргументът по същество и аргументът на авторитета са съчетани и използвани напълно уместно, по случай откриването на европредседателството в България. Аргумент на авторитета се открива и в речта на Туск, произнесена на церемонията на откриването на академичната година в колежа на Европа, през 2019-2020 година. По вид речта е вдъхновяваща, подбрана спрямо ситуацията. Изявлението е по-дълго, като в него са включени няколко вида аргументи. В началото на речта се откриват аргументи на авторитета. Председателят споменава имената на видни личности, допринесли по различен начин за историята и света. „Когато разбрах, че патрон на тазгодишния випуск на Колежа на Европа е Хана Аренд и че съм поканен да открия академичната година, бях много щастлив по две причини. Първо, защото Аренд е мой интелектуален кумир. И второ, защото сме във великолепния град Брюж. Брюж е мястото, където Ян ван Ейк и други майстори създават своите платна. Гданск пък е мястото, в чийто Национален музей сега виси „Страшният съд“, творбата на друг прочут жител на Брюж, Ханс Мемлинг.“ (7) (Туск, 2019 Ноември ). Доналд Туск използва аргумент на авторитета като споменава имена на утвърдени личности, носители на престиж и хора допринесли в културно отношение. Той изтъква качествата и ценностите на мястото, където произнася речта. Аргумента на авторитета е съчетан много добре с личната история. Това е вторият вид аргументация, която присъства в речта. По-голямата част от изявлението е лична история, от мандатът му на председател на Европейския съвет. „Бих искал да започна речта си с лична бележка … След няколко дни моята мисия приключва, затова се чувствам длъжен да Ви разкажа какво всъщност свърших през последните пет години. Не се безпокойте, ще бъда кратък. Може да прозвучи банално, но когато ме питат на какво е бил посветен мандатът ми, отговарям без колебание: „Единството“ — мой лайтмотив, задача, почти фикс идея от самото начало.” (8) (Туск, 2019 Ноември). Аргументът на личния опит, както пише Иванка Мавродиева, в книгата си „Реторика и Пъблик Рилейшънс“–„се използва, за да изгради аргументацията и ораторът прави опит чрез споделянето да убеди аудиторията да следва или не неговият пример…“ Личната история обикновено се използва във вдъхновяващи и мотивиращи речи, именно каквато е тази. Целта на аргументацията чрез личния опит, съчетан с аргументи на авторитета, е да мотивира. Той разказва за пътят който е изминал по време на целия си мандат, като неведнъж използва думата „единство“, в което се крие успехът. Речта оказва въздействие на аудиторията. Изборът на Доналд Туск за произнасяне на подобна реч, е напълно подходящ, той е доказан комуникатор в публичното пространство, аудиторията го приема за надежден източник на информация, има изградено доверие между комуникатор и аудитория. В книгата си „Убеждаване и влияние“, Чавдар Христов обяснява, че – „Доверието към комуникатора нараства, когато той се представи пред аудиторията като висококвалифициран експерт, запознат с дискутирания проблем“.(9) (Христов, 2008, стр. 86). Личната история демонстрира компетентност в ситуацията. Аргументите на авторитета са ефективни, съчетани с аргумента на личния опит. Доналд Туск посочва имената на видни личности, носители на престиж, които представляват вдъхновение за него, помогнали му в личен и професионален план. Личната история представя тезата му по отношение на ситуацията в Европа, не случайно няколко пъти споменава думата „единство“. В речта може да се открие и аргумент към преценката. По време на историята за мандатът си, ораторът засяга темата за бъдещето на Епропа, като преценката се основава на здравия разум. „Когато размишляваме за бъдещето на Европа, трябва да се ръководим от нашия здрав разум и от разумно усещане за време. Не можем да се ограничим до фалшивата алтернатива бърза интеграция или рухване на Съюза.“ (10) (Туск, 2019 Ноември). Целта на този аргумент е именно призива на оратора към хората, призоваването към здрав разум към ситуацията. Председателят призовава към единство, което е основната теза в речта му. Следващата реч, в която се открояват аргументи на авторитета и личната история е в речта на председателя, която произнася пред Атинския демократичен форум през 2019 година. Ораторът започва с лична история, съчетана с аргументи и използване на реторични похвати. „Има три причини, поради които съм благодарен за поканата да дойда в Атина. Ще започна с най-баналната, която е съвсем очевидна и едновременно с това твърде лична. Гръцката история винаги е била моя страст. Преди да навърша десет години, аз прочетох Омировата „Илиада“ на полски език. Едва прочел я, отново започнах да я чета, и така в продължение на няколко месеца. Научих я почти наизуст. „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски.“ (11) (Туск, 2019 Октомври). Туск умело използва личната история в съчетание с аргумент на авторитета и цитирането. По този начин демонстрира богата обща култура и уважение към историята и ценностите на останалите. Както в речта, в колежа на Европа, така и в тази, е включена личната история и споменаване на имената на известни личности от различни културни сфери, хора от които се вдъхновява. „Има и втора причина, за да съм благодарен за поканата да дойда в Атина. Тя ми даде възможност за обстойни разговори, само допреди часове, с моите приятели министър-председателя Кириакос Мицотакис и неговия предшественик Алексис Ципрас.“ (12) (Туск, 2019 Октомври). Споменаването на министър-председателите на Гърция в речта като свои приятели, внушава чувство за положителни нагласи спрямо страната и народът й. Доналд Туск използва аргумент на авторитета, като нарича министрите свои приятели. Този подход е ефективен, тъй като създава чувство на близост между комуникатора и аудиторията, което от друга страна би могло да се тълкува и като аргумент към тълпата, демонстрира, че е един от тях.
Това, което се забелязва и в трите речи, които са обект на анализ в настоящата курсова работа, е че освен използването на аргумент на авторитета и личния опит, за да обоснови тезите си, изявленията му завършват с апел. След излагането на основите тези и идеи в речите си, Председателят завършва с апели, които се използват уместно и са ефективни. Обикновено, Доналд Туск прилага призиви в края на изявленията си. Те обикновено са от една дума, с която заключава цялостно речта си. В речта, която произнася по случаи академичната година в колежа на Европа, призивен апел има не само в края, но и в основната част на речта. Призивът се състои от една дума – „единство“. Доналд Туск използва аргументацията уместно, а включването на цитиране на стихове или поеми, демонстрира общата култура и компетентността му. Изтъкването на различни факти чрез аргументи по същество, го представя пред аудиторията като квалифициран експерт, човек, който знае за какво говори, запознат с проблема и ситуацията.
Невербално поведение на Доналд Туск
При анализирането на невербалната комуникация, следва да обърнем внимание на няколко неща. На първо място, това е структурата на речта. Речта, трябва да бъде структурирана така, че да бъде достъпна за аудиторията, да привлече вниманието й и да бъде запомнена. Най-добре се запомня края, което е и причина обикновено апелите, да се използват в края на речта. След това се помни началото и най-малко средата на речта. Разбира се, това зависи от редица фактори. В случая с речта на Доналд Туск, която произнася при откриване на Европредседателството в България, началото й е може би най-силната и запомняща се част, заради цитирането на Иван Вазов. Следващите ключови моменти от речта, са тя да бъде поднесена по подходящ начин спрямо аудиторията. Тук трябва да се обърне внимание на гласа, произношението и на езика на тялото, тъй като това стои в основата на ефективността на речта. Съдържанието на речта е от съществено значение, както за оратора, така и за въздействието върху аудиторията. Трябва да се подберат подходящи аргументи, с които ораторът да обоснови тезата си, да се подготвят посланията, както и апелите. Съдържанието на речта показва доколко ораторът е подготвен и компетентен по темата. В съвременния свят съществуват и много „помощни материали“, които са в помощ при произнасянето на речи, така наречената визуална аргументация: видео-стени, презентации и други. Ефектът и възприемането на речта от аудиторията, зависят от предварителната подготовка на оратора. За да постигне желания ефект върху публиката, ораторът трябва да се съобрази с демографски и етнически характеристики. В речите на Доналд Туск, ефектът се постига именно чрез предварителна подготовка. В изявленията му присъстват елементи от националните и културните особености на страната, в която произнася речта си. Включването на исторически факти за дадената култура, демонстрира неговата компетентност и подготовка по темата. За да постигне желаното въздействие върху аудиторията, освен структурата и съдържанието на речта, ораторът следва да обърне внимание и на езика и стила на говорене. Тук ключова роля има и отитът на оратора. Доказателство за това, че Доналд Туск е добър оратор, е фактът, че произнесената реч при откриването на българското европредседателство, е на български език. Наред с вербалните особености обаче, важна роля има и невербалното общуване. То включва езика на тялото, начина, по който изглежда ораторът, как се държи по време на речта, движение, мимики, жестове, както и особеностите на гласа.
В тази курсова работа, ще обърна внимание най-вече на кинестетичната и цивилизационната модалност, как Доналд Туск влияе на аудиторията и успява да въздейства не само чрез речта, но и чрез невербалното си поведение.
В речта си от месец юни 2018 година, на откриването на европредседателството в България, Доналд Туск, произнася мотивираща реч, произнесена на български език, която успява да въздейства на аудиторията. Относно невербалната комуникация, на първо място се забелязва погледа на оратора. Зрителният контакт е много важен елемент за успеха на невербалното общуване. В случая, Председателят не използва директен зрителен контакт, през повечето време, погледът е насочен към речта, но в случая това е разбираемо, тъй като произнася думите си на български език, който е чужд за него (Фиг.1 от приложението). Въпреки това, на моменти отмества погледа си и го насочва към публиката. По този начин, макар и минимален, се осъществява зрителен контакт. Следващият елемент от кинестетичната модалност е позата. Доналд Туск е изправен, няма излишно кривене или поклащане, позата, която е заел, демонстрира комфорт със ситуацията (Фиг.2 от приложението). Жестикулирането не е прекалено, дори е по-скоро минимално, тъй като ръцете му държат листовете, но има моменти, в които жестикулира с ръка, с цел да засили въздействието на думите си. Жестикулацията се извършва повече с главата, докато чете, той клати главата си, като това помага в произнасянето на речта. (Фиг.3 от приложението) По отношение на паралингвистиката като част от невербалното поведение на Доналд Туск, гласът е изнесен, тембъра на гласа е умерен. Интонацията е неутрална, а паузите, които прави на някои места, са разбираеми, предвид това, че говори на чужд за него език. Не по-маловажна е и ролята на облеклото. „Оказва се, че начинът, по който сме облечени в конкретна ситуация на публично говорене, оказва не малко въздействие върху аудиторията.“ (13) (Стоицова, 2013 Юли, бр.9). Начинът, по който изглежда ораторът е от ключово значение за успехът му и възприемането на речта му. В случая, Председателят е спазил етикета на обличане. Ораторът е избрал черен костюм с бяла риза. Сакото е закопчано, което се изисква при подобни изяви, демонстрира престиж и влияние. Синята вратовръзка на оратора, не е случаен избор, тя внушава политическата мощ, постоянството и лоялността на оратора.
Речта, произнесена по случай откриването на академичната година в Колежа на Епропа е още една мотивираща реч на Доналд Туск, която е обект на анализ в тази курсова работа. Тук не можем да говорим за позата, тъй като ораторът стои зад катедра, която го закрива. Виждаме силует само до раменете. Раменете са изправени, няма прегърбване или кривене. (Фиг. 4 от приложението). И при произнасянето на тази реч, няма постоянен зрителен контакт, което обикновено не е уместен подход, защото както стана ясно, невербалното поведение е не по-малко важно от вербалното В случая липсата на контакт очи може да окаже негативен ефект или да не постигне желаното въздействие върху аудиторията, защото липсва зрителен контакт. Изборът на облекло отново е уместно и спрямо ситуацията. Официален тъмен костюм, комбиниран с бяла риза, това е типичен избор на облекло от Председателят. Вратовръзката тук е тъмносиня на точки. Подобен избор на вратовръзка демонстрира стойността му като човек, издава положение, тъмните цветове на вратовръзката, както и тези на фигури, се смятат за идеален избор за подобни изяви. В случая, тялото на оратора е скрито зад катедрата, като това насочва вниманието изцяло върху лицето. Лицевата експресия също има ключова роля за успеха на речта и въздействието върху аудиторията. При произнасянето на речта пред Атинския демократичен форум през октомври 2019 година, невербалното поведение, което се наблюдава при Председателя е идентично с останалите две речи, които вече анализирах. Тук тялото не е скрито от катедра, което позволява да наблюдаваме позата и движението на тялото. По време на речта стойката на тялото е изправена, което е задължително в подобни изяви. Позата е свободна, докато говори, ораторът пренася тежестта от единия на другия крак, което демонстрира спокойствие и самоувереност в процеса на общуване. Отново няма постояннен зрителен контакт с аудиторията, което може да окаже негативен ефект върху аудиторията. През по-голямата част от речта, погледът е насочен надолу, ораторът не произнася свободно думите си, използвани са помощни материали-в случая написаната реч се чете. Свободното говорене пред аудиторията, е основен фактор за успеха на оратора, ако липсва зрителния контакт и погледът е насочен постоянно към речта, интересът на публиката ще се загуби. Жестикулирането е минимално, това демонстрира спокойствие, прекалената жестикулация се разглежда като паразитни жестове, което отклонява вниманието от съдържанието на речта. Премерените жестове говорят са стабилност и убеденост в позицията на оратора. Облеклото е подходящо за случая, отново тъмен костюм с бяла риза, копчето на сакото е закопчано, което е много важно за външния вид на оратора. Вратовръзката е тъмносиня на фигури, фигуралните вратовръзки се смятат за най-добрият избор при подобни изяви, те изразяват положение и допринася за деловия вид на оратора.
Невербалното общуване на Доналд Туск е уместно и е по етикет, спрямо ситуацията. Няма наличие на паразитни жестове, мимики, облеклото е избрано така, че да изразява положението му, позата е изправена, без излишно кривене. Това, което може да окаже негативен ефект, въпреки хубавите речи, е липсата на зрителен контакт с аудиторията и това, че не говори свободно, а чете думите си.
Заключение

Успехът на един оратор зависи от редица фактори, сред които опитът в публични изяви, както и предварителната подготовка. Добре структурираната реч, съдържанието, правилният подбор на аргументи и правилния подход на поднасяне на речта са от ключово значение за крайния резултат, тоест това как ще бъде предадена речта, зависи как ще въздейства на аудиторията. Не по-малко значение има и невербалната комуникация. Външният вид е първият елемент, който изразява положението на оратора. Гласът, тембърът, силата, продължителност на говорене и интонацията, имат ключова роля във възприемането на думите от публиката. Умереното говорене, без прекалени паузи, правилната стойка и подходящ спрямо ситуацията външен вид, са допълнение към вербалната комуникация. В публичното поведение на Доналд Туск се забелязват както положителни, така и отрицателни елементи. От гледна точка на вербалната комуникация, речите му да добре структурирани, личи си предварителната подготовка, както и опитът, който има като оратор. Аргументите, които използва са добре подбрани, спрямо националните и културни характеристики на аудиторията, пред която говори. По отношение на невербалното общуване, Доналд Туск има един пропуск, а именно липсата на зрителен контакт с аудиторията и четенето на речта. За един оратор свободният изказ е също толкова важен, колкото и самата реч. Непрестанното взиране в листата, може да повлияе негативно върху ефективността на съдържанието на речта. Като изключим този „недостатък“ в невербалното комуникиране, Туск спазва етикета на обличане, не се наблюдава прекалена жестикулация, което го представя като уравновесен човек, убеден в позицията, която защитава. Речите му завършват с призивен апел, което демонстрира лидерски качества. В изявленията му винаги присъстват елементи, характерни за страната или обществото, пред които произнася речта. Обикновено това са отличителни културни елементи, така показва компетентност и уважение към чуждите култури.
Цитати и бележки:
1) Жекова, З. (2018, Юни). Реторическа аргументация. Структура на аргументите. Видове аргументи. Онлайн справочник по реторика. http://www.online.rhetoric.bg/
2) Жекова, З. (2018, Юни). Реторическа аргументация. Структура на аргументите. Видове аргументи. Онлайн справочник по реторика. http://www.online.rhetoric.bg/
3) Мавродиева И. (2013). Реторика и Пъблик Рилейшънс. Трета глава: Ораторската изява от идеята през подготовката до реторическия анализ: 3.3-реторични фигури и похвати в ораторската изява, стр. 149.
4) Туск, Д. (2018, Януари).Речта на Доналд Туск при откриването на българското европредседателство. „Брюксел, Страсбург, София. Говорят българските евродепутати-12.01.2018 година“. Цитирано от: „Денят започва“: https://www.bnt.bg/
5) Мавродиева И. (2013). Реторика и Пъблик Рилейшънс. Трета глава: Ораторската изява от идеята през подготовката до реторическия анализ: 3.5-реторически анализ на ораторски изяви, стр. 165.
6) Туск, Д. (2018, Януари).Речта на Доналд Туск при откриването на българското европредседателство. „Брюксел, Страсбург, София. Говорят българските евродепутати-12.01.2018 година“. Цитирано от: „Денят започва“: https://www.bnt.bg/
7) Туск, Д. (2019, Ноември). Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по откриването на академичната 2019–2020 година в Колежа на Европа. Цитирано от: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2019/11/13
8) Туск, Д. (2019, Ноември). Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по откриването на академичната 2019–2020 година в Колежа на Европа. Цитирано от: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2019/11/13
9) Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. Част втора: Комуникативни особености на убеждаване и взаимодействие: 2.4- Убеждаващият комуникатор, стр. 86.
10) Туск, Д. (2019, Ноември). Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по откриването на академичната 2019–2020 година в Колежа на Европа. Цитирано от:
11) Туск, Д. (2019, Октомври). Реч на председателя Доналд Туск пред Атинския демократичен форум – 2019 г. Цитирано от: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2019/10/09
12) Туск, Д. (2019, Октомври). Реч на председателя Доналд Туск пред Атинския демократичен форум – 2019 г. Цитирано от: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2019/10/09
13) Стоицова, Т. (2013, Юли). Невербалната комуникация в публичното говорене. Сп. Реторика и комуникации, юли, 2013, бр.9 http://rhetoric.bg/
Библиография
1. Мавродиева, И. (2013). Реторика и Пъблик Рилейшънс. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
2. Жекова, З. (2018). Онлайн речник по реторика. Реторическа аргументация. Структура на аргументите. Видове аргументи. http://www.online.rhetoric.bg/
3. Христов, Ч. (2008). Убеждаване и влияние. София: Сиела софт енд паблишинг АД.
4. Стоицова, Т. (2013). Сп. Реторика и комуникации, 2013 юли, бр.9. Невербална комуникация в публичното говорене. http://rhetoric.bg/
5. https://www.bnt.bg/
6
. https://newsroom.consilium.europa.eu/collections/speeches-by-donald-tusk
7. https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases

Линкове

1. Реч на Доналд Туск при откриване на българското европредседателство – https://www.bnt.bg/bg/a/rechta-na-donald-tusk-pri-otkrivaneto-na-blgarskoto-evropredsedatelstvo
2. Реч на председателя Доналд Туск на церемонията по откриването на академичната 2019–2020 година в Колежа на Европа – https://newsroom.consilium.europa.eu/collections/speeches-by-donald-tusk
3. Реч на председателя Доналд Туск пред Атинския демократичен форум – 2019 г. https://newsroom.consilium.europa.eu/videos?keywords=Donald%20Tusk

© Онлайн справочник по реторика
© Валентина Николаева Колева, студент втори курс „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет; текстът е изготвен в часовете по „Публична реч“ с преподавател проф. дн Иванка Мавродиева
Позоваването и цитирането на Онлайн справочника по реторика и на автора на текста е задължително.

Leave a Comment

Previous post: