“Глобалната културна политика на ЮНЕСКО” от професор Росица Йорданова
“Глобалната културна политика на ЮНЕСКО”, автор професор Росица Йорданова, е издание на Университетското издателство на ВСУ „Черноризец Храбър” от 2015 г. Книгата впечатлява на няколко равнища.
Първо, това е систематизираното представяне на огромния обем информация, свързан с културната политика на ЮНЕСКО, като се започва от 1945 година и се стига до второто десетилетие на 21. век.
Второ, тематичният обхват, от представяне на официални документи до извеждане на тенденции, от въвеждане на термини до прецизно огласяване на решения, от установяване на явления до проследяване на процеси, които започват от преди 6 десетилетия, чрез прилагане на диахронния подход, задълбочения прочит и точния анализ.
Трето, прецизната терминология. Тук се откроява приносът във връзка с изясняване и актуализиране на понятията „културна идентичност”, „културно многообразие”, „културна политика”, „глобална културна политика”, „интеркултурна комуникация” и редица други.
Четвърто, но не на последно място, естетическото оформление на книгата – от корицата, дизайна, цветовете до вътрешното оформление. Изящество, което съответства на образоваността, деликатността и високите естетически критерии на професор Йорданова, която има принос в създаването на програми в Варненския свободен университет, свързани с преподаване на културна политика. Авторката очертава границите на едно ново научно поле – да се преподава културна политика на базата на солидни теоретични познания, утвърдени програми и ефективно преподаване на студентите.
Отделям специално внимание на представянето на идеите в културноизследователската дейност на ЮНЕСКО. Четирите подраздела обхващат няколко полета. Така се постига цялостност, като се започва от идеята за научното изследване на културната политика, минава се през оценяването на културните политики, за да се достигне до осмисляне на нова парадигма на културнополитическите изследвания и до създаването и поддържането на информационна база за културнополитически изследвания.
Прецизността е проектирана и в списъка със съкращенията и 4 приложения. Представянето на основни дейности на ЮНЕСКО в таблици, с ясно изведени критерии, позволява на всеки, който ще се занимава с тази проблематика, да стъпи на солидна научна почва. Конвенциите на ЮНЕСКО в приложение 4 отново са предпоставка за бъдещи изследвания.
В заключение, ще цитирам казаното от самата проф. Йорданова метафорично и изчерпателно – в книгата – ЮНЕСКО е „интелектуална лаборатория за идеи: институции и дейности”.
© професор Иванка Мавродиева