Джендър реторика – теоретични параметри и проявления

Джендър реторика – теоретични параметри и проявления

Понятието „джендър реторика” е сравнително ново и все още се използва с разнообразни значения.  Едни от тях са дадени в сайта „Джендър алтернативи” в публикацията „Какво значение се влага в думите „пол” и джендър” [1] .

В последните години темата за публичните роли и овластяването на жените става все по-актуална. Женското участие в бизнеса, политиката и държавното управление продължава да расте (Според Global Entrepreneurship Monitor (GEM) за 2012, цитиран от Harvard Business Review [2] над една трета от бизнеса по света (37%) е стартиран или е собственост на жени, към 2018 г. ще бъдат открити 9.72 млн. нови работни места от малкия и среден бизнес в САЩ, половината от които ще дойдат от бизнеси, собственост на жени.).

Вяра Генова представя първото мащабно реторическо джендър изследване в българската парламентарна реторика, като обръща внимание най-вече на връзките джендър-медии-политика и джендър-комуникации-интернет [3].

Аз няма да се стремя да резглеждам понятието джендър в политиката, нито ще обърна голямо внимание на парламентарната реторика, поради факта, че подобни анализи изискват по-голям обем и по-задълбочен анализ. Цел на моето изследване е да се разгледа джендър реториката, да се изяснят характеристиките на това понятие, да се разгледат примери за представители на този тип реторика, да се определят предимствата и недостатъците на джендър реториката, да се разгледат приликите и разликите на джендър реториката с феминизма.

Основната задача е анализ на феминистката реторика и на джендър реториката, като се открият и откроят основните разлики и прилики между тях. За тази цел се извеждат примери на съвременни и несъвременни оратори и се анализират съобразно необходимите качества за всеки оратор: талант, външен вид, познаване на правоговорните норми и правила, темперамент, компетентност, артистизъм, лидерски качества и други.

За да се изведат разликите и приликите между „джендър” и феминизъм първо трябва да се дадат ясни дефиниции на двете определения.

Понятието „феминизъм” произлиза от латинското „femina” и означава „жена”. Включва политически, социални и др. движения, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в съвременното общество. Феминизмът днес е далеч от демонстриране на омраза към противоположния пол. Според Марина Симакова „Да си феминистка, не значи да мразиш противоположния пол, а открито да проблематизираш джендър отношенията, независимо в какво общество и в коя страна живееш.” [4].

Amy Allen [5] анализира проблема за субекта, пола и подчинението, позовавайки се на много от изследванията на Фуко, Дейвид Хой, Хабермас и други и защитава тезата, че полово дефинираният субект е неспособен на съпротива срещу половото подчинение.

Понятието „джендър” (вероятно и практиките) възниква повече от век след термина „феминизъм” и не е натоварен с толкова голяма оценъчност, тъй като негови обекти на изследване са както жените, така и мъжете, но досега повечето изследвания са концентрирани върху жените. С това не се цели фаворизиране на жените или изтъкване на неравенство, нито критика към мъжкия пол.

В реториката можем да разглеждаме „джендър” като тематичен признак, като вид аргументация или подвид реторика. Под джендър реторика може да се разбира всяка реторика, чрез която се изграждат и дефинират социалните измерения на пола. Според „джендър” реториката съществуват специфични характеристики на женския и мъжкия стил, въз основа на ситуацията и вида реторика. Изследванията показват значителни разлики в реторическото поведение на жените.

Според Вяра Генова поради широката употреба на това понятие, под „джендър реторика” може да се има предвид: феминистка реторика (като тя подчертава, че това тълкуване е грешно и се дължи на неправилното приравняване на джендър с феминизъм); „обикновена реторика” (което може да се дължи на факта, че повечето определения за „джендър реторика” са направени въз основа на добре познати и утвърдени дефиниции за реторика); джендър реториката като позитивна власт и антитеза (в основата на това определение е разбирането, че „джендър реториката” разширява плоскостта на самата реторика във връзка с резултата и типа комуникация); Джендър реториката като онази част от реторическата комуникация, в която се уточняват границите на джендъра (джендърът е изграден (договорен, уточнен) в комуникацията между индивидите, а не е характеристика на отделния индивид) [6].

„Джендър” реториката се различава от „обикновената” реторика и по отношение на отношенията между оратора и аудиторията. В традиционната реторика отношенията между оратора и аудиторията са по-скоро йерархични, съществува еднопосочен процес на убеждение. Докато „джендър” реториката, може да се възприема по-скоро покана за взаимно разбиране. Тя има за цел да създаде разбирателство между индивиди, които имат различни гледни точки и перспективи, залага на възгледите за равноправие и цели да създаде по-близка човешка връзка. Избягва принудата, доминирането над другите и убеждаването (в неговата негативна конотация). Тя представлява по-скоро покана да се види света през очите на оратора и призив аудиторията да се постави на негово място, за да разбере действията му.

Важно е да отбележим, че този вид реторика е само един от многото реторични модели и за нея се изискват условия като: свобода на разбиране, действие, мислене; темата и перспективите да са значими и оценени от аудиторията и други.

Мириам Симос (Miriam Simos) по-известна с псевдонима си Стархоук (Starhawk, от анг. – звезден ястреб) смята, че има два вида реторика – реториката на вродената стойност и нейният контрапункт реториката на доминацията (патриархата, йерархията). Реториката на вродената стойност е жизнеутвърждаваща, донякъде мистична, свързана с екологичния и естествен начин на живот. В нея социалната власт присъства като позитивна власт (power with) [7].

Дотук установихте едни от основните постулати за феминизъм и джендър отношенията. По-нататък ще разгледам едни от най-известните жени оратори и жени феминистки и ще се опитам да направя анализ на техния стил.

Трудно е да се каже откога съществува „джендър” реториката. Нейни следи можем да открием още в Древен Рим, прочут със своите оратори, където ще срещнем името на една интересна аристократка – Хортензия (дъщеря наконсула Квинт Хортензий Хортал; има роднинска връзка с Цицерон). През 42 пр. Хр. тя произнасяна слово, реч против запланувания от  т. нар. Триумвирати извънреден данък за жените и успява да постигне намалението на данъка.

„Златната реч” на кралица Елизабет Първа, според мен, е прекрасен пример за джендър реторика. През 1553 г. на престола се възкачва дъщеря на Хернри Осми от втората му съпруга Ан Болейн, а именно Елизабет Първа. Кралицата отказва да се омъжи и години наред доказва предаността си към Англия и народа.

В речта си, кралицата се придържа към изградената рамка, демонстрира твърдост и стоицизъм, но в даден момент фактите остават на втори план и ставаме свидетели на една прочувствена реч. Наред с демонстрираното самочувствие, тя търси състрадание и съчувствие. За себе си говори като за една „слаба и немощна жена”, като иска да породи съчувствие и в същото време – възхищение, че като такава успява да носи бремето на короната.

Аргументацията е накъсана, по-скоро емоционална. Неколкократно употребява думите „верен”, „любов”, „благодарен”, „лоялен”. За да демонстрира своята лоялност към Англия и да оправдае обвиненията за решението си да не се омъжва, тя гордо заявява: „Аз съм омъжена за Англия”.

Елизабет Първа е умел оратор и успява да вплете в речта си женската емоционалност и слабост като я превръща в свой плюс.

Следващата дама е далеч от емоционалността. Маргарет Тачър неслучайно е заслужила прозвището си „желязната лейди”. В своите речи тя демонстрира твърдост, увереност, спокойствие. Специфичният тембър и монотонният й начин на говорене, създават впечатление за една непоколебима и решителна жена. В речите си, тя се позовава на фактите, сред които понякога вмъква тънкото си чувство за хумор, което предразполага публиката. В речта си (1) тя съчетава становището си за отношенията между Англия и Съединените щати с невинни шеги за футбол. По този начин тя цели да „разчупи леда”.

Важно е също така ораторът да предизвика интерес към своето съобщение и преминаването от темата за политическия живот към футбола е подходящ начин да се постигне това.

В джендър реториката външният вид и облеклото са важни. Маргарет Тачър – цялостният й облик показва солидно излъчване – от облеклото и аксесоарите до гласа й.

В миналото подготовката на елините за участие в политическия живот включва обучение по ораторско изкуство; ръководенето, лидерството предполагат умения да се говори пред публика.

Силна, лоялна и уравновесена, според своя темперамент, Хилари Клинтън изнася дълбоки и пленителни речи. Спокойната интонация напомня за тази на Маргарет Тачър, но при Хилари тя почти мигновено бива заменена от емоционалната й страна.

Въпреки че не е феминистка, едни от най-емоционалните й речи са посветени на правата на жените. Още от първите години на управление на Бил Клинтън, тя защитава правата на жените. През 1995 г. на U.N. Women’s Conference (2) облечена в розово сако, Хилари гордо заявява: „Правата на жените са човешки права и човешките права са права на жените”.

В речите си (3, 4), посветени на правата жените, тя умишлено набляга на думи като „изнасилване”, „издевателство”, „бедност” с цел да подчертае издевателствата, които всеки ден са подложени милиони жени. Наред със статистиката и фактите, тя излага и емоционални доводи. Честите й жестикулации, разтварянето на ръцете, сякаш иска да прегърне залата, движенията на ръцете, докато изрежда несправедливостите, на които са подложени жените, говорят за личната й обвързаност с темата (5, 6, 7).

Наред с всички останали качества като оратор, Хилари притежава и умението на самоконтрола. На 10 април 2014 г., докато произнасяше речта си в Лас Вегас (8), една жена от публиката хвърли обувка по нея. В контраст с ахването на публиката, видимо изплашената Хилари, веднага се овладява и дори пита „Това прилеп ли е? Или някой хвърля нещо по мен?” и с типичен хумор веднага буди одобрителни възгласи и аплодисменти в публиката. „Това част от Цирк Дю Солей ли е?” – пита тя.

Ораторът трябва да е образец на морал или поне да не нарушава драстично основните правила и норми, поради очакванията, които аудиторията има към този, който говори за каузи и ценности. През 1998 г. се разрази скандала за аферата между Бил Клинтън и Моника Люински. Хилари Клинтън се явява истинска пазителка на семейното огнище. Тя запазва семейството си и пред всички медии твърди, че не се съмнява в любовта на съпруга си.

Възпитанието на един оратор, особено ако има професионални ангажименти и статукво в дипломацията, образованието, бизнеса, е необходимо за успеха му както в професионален, така и в реторичен план.

Следващата дама, с която ще се занимаем, е Глория Стейнъм [8]. Глория Стенъм си служи много добре с жестовете. Типично за нея е умереното жестикулиране с дясната ръка, което ще забележим в доста нейни речи. Тя съчетава меката интонация и шегите с понякога дръзкия си тон и твърдата си позиция. В нейните речи често използва примери от собствения си опит. В речите си тя редува научните с емоционалните аргументи. Набляга на това, което е важно, необходимо за всички, не само за жените и подчертава женската роля за цялото общество.

При нея можем да забележим периодичното поглеждане към текста на речта, което е обичайно за подобни дълги речи.

Това, което прави впечатление, е външният й вид. Тя често е с тъмни (в доста случаи – черни) дрехи. Не носи почти никакъв грим. Прическата й не е нищо специално. Въпреки че си личи, че е поддържана жена, цялата й визия, сякаш напук не е женствена.

Старае се да обгърне цялата зала с поглед. По време на речите й ще забележим, че тя често пъти мести погледа си, като го задържа за определено време към една част от аудиторията и след това се обръща към другата.

Глория Стейнъм се отличава с желание за ръководство и смело преследване на целите си. Смята се, че притежава остроумие, проницателен ум, че винаги е готови с отговор и няма равна като събеседник.

Интересна е тезата на един от най-известните и влиятелни академични феминистки теоретици Джудит Бътлър [9], че поведението всъщност определя пола.

С типично мъжка прическа, облечена винаги в костюми, без грим и без аксесоари, на пръв поглед трудно ще определите Джудит като жена. Тя е направила всичко възможно, за да заличи женските си черти.

В интервютата и изявленията си тя се отличава с умерена интонация, почти никакво жестикулиране. Често поглежда към речта и след това отново към аудиторията като запазва умерен, почти монотонен, ритъм на говорене.

В речите й доминират фактите, избягва емоционалните аргументи и доста рядко се позовава на собствения си опит.

С емоционалните си речи, остроумието и цинизма си се отличава австралийската писателка Джърмейн Гриър [10].

В България пример за джендър реторика можем да намерим най-вече в политиката и в частност в парламента. Тази реторика отговаря на всички специфики на парламентарното красноречие. Ораторът е най-често депутат или народен представител, а аудиторията е съставена от други народни представители, журналисти, гражданите.

За оратора в такъв случай е особено важен външния вид. Можем да си припомним упреците към Хилари Клинтън от 2007 г. (по време на изборите за президент), че носи панталони, а трябва да носи поли. Също така Донатела Версаче е категорична, че една силна жена носи черно. Мая Манолова спазва всички изисквания за етикет и визия. Облечена в черен костюм с пола, тя произнася реч по случай осми март в Перник (9). В речта си тя неведнъж повтаря, че това е денят на българската жена. По този начин тя апелира към патриотизма на българите.

Вече споменахме, че за феминистка реторика се смята всяко изказване, което възвеличава ролята на жените и вини мъжете. В този смисъл речта на Мая Манолова в Перник е типично феминистка. Тя представя жените като „по-красиви”, „по-умни”, „по-упорити” и споделя радостта си от факта, че жените притежават власт. Мъжете, от друга страна, представя като „наблюдатели” на победите на жените.

Тя запазва привидно самообладание, когато по време на протестите от юли 2013г. Протестиращи я гонят (10).

 На база на разгледаните примери, можем да изведем няколко извода, без да имаме претенции за изчерпателност и категоричност:

1. При феминистката реторика се наблюдава директно, самоуверено поведение. Този тип поведение е по-характерно за мъжете. По този начин те демонстрират известен модел на поведение като „мъжко момиче”.
2. Прави впечатление, че използват бързи, отсечени, ясни движения на тялото и недвусмислени мимики на лицето. Използват властови жестове.
3. Визията на ораторите е семпла, непретенциозно облекло, почти без аксесоари.
4. В джендър реториката се наблюдават облекло, аксесоари и бижута, прическа, които акцентират върху женствеността.
5. Докато във феминистката реторика се старае един вид да се добие мъжка визия и да се прикрият женските черти, то в джендър реториката се набляга на женствеността. Понякога се използва и специфичен прелъстителен тон.
6. И във феминистката, и в джендър реторика не е задължително да се винят или принизяват мъжете, но и при двете реторики е налице възвеличаването на женския пол.

Списък на включени речи:

1. [http://www.youtube.com/watch?v=bcM38teBfu8] – Реч на Маргарет Тачър,

произнесена в Белия дом на 17.12.1979 г.;

2. [http://www.youtube.com/watch?v=xXM4E23Efvk] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена на U.N. Women’s Conference на 5.09.1995 г.;

3. [http://www.youtube.com/watch?v=-DgeSQJ8GV4] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена пред United Nations, New York на 25.09.2009г., на General Debate of

the 64th Session of the General Assembly;

4. [http://www.youtube.com/watch?v=UH9rC0MaBJc] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена пред United Nations на 09.10.2009 г.;

5. [http://www.youtube.com/watch?v=nRB8Zb-J61o] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена пред United Nations, New York на 12.03.2010 г.;

6. [http://www.youtube.com/watch?v=rYehXoP0tw0] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена на Women in the world на 10.03.2012 г.;

7. [http://www.youtube.com/watch?v=268ncnoitEc] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена на Democratic National Convention на 26.08.2008 г.;

8. [http://www.youtube.com/watch?v=A2j0MW8q_Xg] – Реч на Хилари Клинтън,

произнесена в Las Vegas Speech на 10.04.2014 г.;

9. [http://www.youtube.com/watch?v=o6lKeAa9lGE] – Реч на Глория Стейнъм,

произнесена на Canadian Women’s Foundation, в Торонто, на 6.10.2011 г.;

10. [http://www.youtube.com/watch?v=lFlGS56iOAg] – Реч на Джудит Бътлър,

произнесена пред Факултета по изкуства на Yale University на 30.05.2013 г.;

11 [http://www.youtube.com/watch?v=TXOj399brsI] – Интервю на Джърмейн

Гриър относно креативността, проведено през 1979 г.;

12. [http://www.youtube.com/watch?v=XiKqP0fKIQY] – Реч на Мая Манолова,

произнесена по повод Осми март в Перник, на 08.03.2014 г.;

13. [http://www.youtube.com/watch?v=DVN76gCW8CQ] – Провокация към Мая

Манолова, наречена „единственият мъж в БСП”, 25.07.2013 г., София.

Цитати и бележки:

[1] „Какво значение се влага в думите „пол” и джендър” [1] .

http://www.genderalternatives.org/index.php/bg/rechnik/142-2012-09-18-18-13-15

[2]  Данните показват ръст на жените предприемачи по света – през 2010 техният брой е бил 104 млн. GEM предвижда, че към 2018 ще бъдат открити 9.72 млн. нови работни места от малкия и среден бизнес в САЩ, половината от които ще дойдат от бизнеси, собственост на жени. Докладът улавя и един интересен факт – жените предприемачи в САЩ и в развитите страни в Азия са по-иновативни от мъжете (вж. графиката). 36% от американските бизнесдами предлагат новаторски продукти или услуги в сравнение с 33% от мъжете. В Европа делът на жените и мъжете, развиващи иновативен бизнес е равен. – Global Entrepreneurship Monitor (GEM) за 2012, цитиран от Harvard Business Review.

[3] Вяра Генова, дисертационен труд на тема „Ораторското изкуство на жените депутати в България. Роля и функции на джендър реториката в Народното събрание (2001–2011)”, автореферат в сайта нва Софийския университет https://www.uni-sofia.bg/index…/avtoreferat.pdf

Също и в публикацията в сп. „Нови медии 21” „Ораторското изкуство на жените депутати в България”, http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/doktorantski-cheteniya-v-newmedia21-oratorskoto-izkustvo-na-zhenite-deputati-v-ba-lgariya/

[4] Феминистката не е екстравагантна откачалка и не е съвременна реинкарнация на амазонката. Да си феминистка, не значи да мразиш противоположния пол, а открито да проблематизираш джендър отношенията, независимо в какво общество и в коя страна живееш. Всъщност, рецептата за организацията на този женски образ, по която се подбират неговите атрибути-съставки, зависи единствено от културните особености. Различен е само начинът на сервирането – то по правило е безплатно. Впрочем, някои феминистки са доста изискано приготвено угощение, което допада на всеки любител на добрата кухня, независимо от неговите или нейните политически убеждения. – Симакова, М. (2013). „Феминизмът като ястие от националната кухня”, Култура, бр. 14, [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/20840];

 [5] „Индивидът”, пише Фуко, не е срещуположното на властта; а е… един от нейните първи ефекти” . Този начин на мислене на отношението власт – индивид – отношение, което Фуко описва чрез понятието „подчинение” – е особено привлекателен за феминистките теоретици, голяма част от които използват тази концепция, за да анализират начините, по които множеството взаимно пресичащи се оси на властова зависимост, отнасящи се до родов пол, раса и сексуалност, конституират определени по пол, раса и сексуалност субекти. – Алън, Е. (2010). „Феминизмът и политиката на себе си: преосмисляне на

съпротивата”.Eurozine, http://www.eurozine.com/articles/2010-05-05-allen-bg.html];

 [6] Поставя се знак за равенство между джендър реториката и феминистката реторика, като двете общо се приравняват към идеята за омраза към мъжете. В този смисъл джендър или феминистката реторика е всяко изказване, което възвеличава ролята на жените и критикува или вини мъжете като цяло. Подобно определение е популистко, повърхностно, ненаучно и би следвало да принадлежи по-скоро на ежедневната комуникация, но не и на изследваната от нас сфера. Най-общо казано то се дължи на неправилното приравняване на понятията джендър и феминизъм – Генова, В. (2012). „Джендър парламентарна реторика”. сп. „Медии и обществени комуникации”, бр. 14, септември 2012, [http://media-journal.info/?p=item&aid=211];

[7] Мириам Симос (Miriam Simos) е американска активистка, известна с теориите си за феминизма. Има колонка в сайта http://Beliefnet.com. Известна е със псевдонима си Starhawk.

[8] Глория Мари Стейнъм (англ. Gloria Marie Steinem, р.1934) е американска журналистка, политически и социален активист, икона на втората вълна от феминисткото движение през 60-те и 70-те години на ХХ век.. Известна с дръзките си речи. Някои от известните й цитати са: „Ако кажете: „Аз съм за равно заплащане”, това е реформа. Но ако кажете: „Аз съм феминистка„, това е вече трансформация на обществото.” , „Жената без мъж е като риба без велосипед”, „Жените може би са разновидност, която става все по-радикална с възрастта.”.

[9] Джудит Бътлър (Judith Butler) е видна американска философка и феминистка, професор в Европейското висше училище в Саас-Фии, Швейцария и професор по реторика и сравнително литературознание в Калифорнийския университет в Бъркли. Тя е академична пост-феминистка, добре известна с теориите си за властта, пола, сексуалността и идентичността.

Най-интересното в теорията на Бътлър е нейното предложение да мислим пола като повторение на актове, а не като представляващ неоспорими абсолюти. Тя също набляга на факта, че феминистките движения не могат да използват или разчитат на специфична неизменяема дефиниция за жената, и ако правят така, то това е империалистично и вредно, и в крайна сметка поражда сексизъм. Тя също така разглежда начините, по които раса, пол, сексуална ориентация и други идентичности са в конфликт или се поддържат.

[10] Джърмейн Гриър (Germaine Greer) е австралийска писателка. По-известни нейни цитати са: „В Англия преобладават два типа жени: едните не могат да разказват вицове, а другите не могат да ги разбират.” ; „Мъжът ревнува, защото прекалено много обича себе си; жената ревнува, защото недостатъчно обича себе си.”.

 Мадлен Аспарухова – студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски”

Материалът се публикува със съгласието на студента.

Цитирането и позоваването на публикацията, на автора и на Онлайн справочника е задължително.