Защитна реч, произнесена от актьора Робин Уилямс в ролята на Пач Адамс (Patch Adams), по повод нападките към нетрадиционните методи на Адамс от страна на комисията.
- М-р. Адамс, лекувахте ли или не пациенти във вашето ранчо?
- …Е, сър, аз живея с неколцина човека, които идват и си отиват, когато поискат, и аз им помагам, с както мога. Всеки, който идва в ранчото, е пациент, да. И всеки, който идва в ранчото, е също и лекар…
Всеки човек, който идва в ранчото, има нужда да му бъде оказана някаква форма на физическа или психическа помощ. Те са пациенти. Но също така, на всеки човек, идващ в ранчото, е поверена и грижата за някого другиго – било то изразена в това да му готви, да го почиства или дори в лесната задача като това просто да го изслушва. Това ги прави доктори. Използвам термина по-общо, господа, но не е ли докторът някой, който помага на някого другиго? Кога понятието „доктор” заслужи такава почит, като например „О! Моля, насам, доктор Смит !”; или „Извинете ме, доктор Шoлс, какви невероятни стелки за обукви!” или пък „Простете ,д-р Патерсън, но метеоризмът ви (мед. понятие за газове) няма миризма”. В кой точно момент докторът се превърна в нещо повече от верен и изучен приятел, който посещава и лекува болните?
Сега ме питате дали съм практикувал медицина… Ако под това разбирате да съм отворил вратата си за тези хора, които са в нужда; за тези, които изпитват болка и да съм поемал грижи за тях, да съм ги изслушвал и да съм сменял студения парцал на челото им, докато температурата им спадне. Ако това е да практикуваш медицина и да лекуваш пациенти, то тогава съм виновен по всички обвинения, сър.
- Oсъзнавате ли последствията от вашите действия? Ами ако някой от пациентите Ви беше починал? (Въпрос на председателя на комисията към Адамс).
Какво лошо има в смъртта, сър? От какво толкова сме се изплашили? Защо не можем да се отнасяме към смъртта с известна доза човечност, достойнство и благоприличие. Или, не дай си Боже, дори и с хумор. Смъртта не е врагът, господа! Ако ще се борим срещу някоя болест, то нека бъде срещу една от най-страшните болести, а именно безразличието. Седял съм в училищата ви и съм слушал лекции за това как трябва да спазваме професионална дистанция. Но това е невъзможно. Всеки човек въздейства по някакъв начин на другия. Защо не желаем да има такива отношения между доктор и пациент? Ето затова съм слушал ученията ви и ги намирам за грешни. Мисията на доктора трябва да бъде не само да предотврати смъртта, но също и да подобри качеството на живота. Ето защо, ако лекувате болест – ще печелите или ще губите. Но ако лекувате човек, гарантирам ви, винаги ще печелите, независимо от резултата.
Днес тази зала е пълна със студенти по медицина (Обръща се към тях) Не им позволявайте да ви анестезират! Не им позволявайте да ви направят безразлични към чудото на живота! Почитайте възхитителния механизъм на човешкото тяло! Нека това бъде фокусът на вашето обучение, а не преследването на някакви оценки, които по никакъв начин няма да покажат какъв доктор ще станете. И не чакайте да стигнете до отделението, за да си върнете човечността. Развивайте комуникационните си умения сега! Говорете с непознати, говорете с приятелите си, говорете с „грешните номера”, които набирате по телефона, говорете с всички. И създайте приятелства с тези невероятни хора в дъното на стаята, със сестрите. Те могат да ви научат. Те са били с хората всеки ден и са преминали през кръвта и лайната. Те имат богато познание, което могат да споделят с вас. Те, както и професорите, които уважавате, са онези, които не са безчувствени… Споделяйте тяхното състрадание. Нека то стане заразно.
(Обръща се обратно към комисията) Сър, аз искам да съм доктор с цялото си сърце. Исках да стана доктор, за да служа на другите. И затова загубих всичко… Но също така спечелих всичко. Бях част от живота на пациентите ми и от този на персонала в болницата. Смях се с тях и плаках с тях. Това е нещото, което искам да правя, докато съм жив. И Бог ми е свидетел, независимо от вашето решение, сър, аз ще стана най-добрият доктор, който светът е виждал. Вие имате силата да ми попречите да завърша. Вие можете да ме спрете от това да получа титлата и „бялата униформа”. Но не можете да ме контролирате, господа… Не можете да ми попречите да се уча… Затова имате избор. Или можете да ме имате като ваш колега – вдъхновен професионалист, или като аутсайдер – открит и все така непреклонен.
И в двата случая ще бъда трън в петите ви. Но ви обещавам едно нещо – аз съм трън, който няма успеете да премахнете.
Линк към текста на речта, 10 април 2015 г. Patch Adams Inspiration
http://www.lifeintherightdirection.com/patch-adams-inspiration/
Линк към видеото с пълната реч (PATCH ADAMS COMPLETE SPEECH) –
https://www.youtube.com/watch?v=KDEjgOFOLho
© Превод Соня Обретенова, 2 курс, специалност „Връзкис обществеността”, ФЖВК, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преводът и произнасянето на речи са част от обучението в часовете по „Публична реч” с проф. Дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика