Изследване на устната реч в българските подкасти
Моника Чалъкова
Съдържание
Увод 2
Първа част. Причини за възникване на подкастите. Видове подкасти според начина на финансиране и според обслужваните теми 4
Втора част. Устната комуникация – фонетични, морфологични, синтактични, прагматични и лексикални маркери за отклонения от нормата 6
2.1. Фонетични особености 7
2.2. Морфологични особености на устната реч 7
2.3. Синтактични особености на устната реч 8
2.4. Лексикални особености на устната реч 8
2.5. Прагматични маркери 9
3. Трета част. Анализ на устната реч в пет български подкаста 9
3.1. Гласът на Капитал – Капитал подкаст 9
3.1.1. Фонетични отклонения 10
3.1.2. Морфологични отклонения 10
3.1.3. Синтактични октлонения 11
3.1.4. Лексикални особености 11
3.1.5. Прагматични маркери 12
3.2. Попкултура – БНР Подкаст 13
3.2.1. Фонетични особености 13
3.2.2. Морфологични особености 14
3.2.3. Синтактични особености 14
3.2.4. Лексикални особености 14
3.2.5. Прагматични маркери 15
3.3. Vox Nihili – Ratio 15
3.3.1. Фонетични особености 16
3.3.2. Морфологични особености 16
3.3.3. Синтактични особености 17
3.3.4. Лексикални особености 17
3.3.5. Прагматични маркери 18
3.4. Thrift Sheep 19
3.4.1. Фонетични особености 19
3.4.2. Морфологични особености 20
3.4.3. Синтактични особености 20
3.4.4. Лексикални особености 20
3.4.5. Прагматични маркери 21
3.5. Бележка под линия 21
3.5.1. Фонетични особености 22
3.5.2. Морфологични особености 22
3.5.3. Синтактични особености 22
3.5.4. Лексикални особености 23
3.5.5. Прагматични маркери 23
Изводи 24
Библиография: 25
Увод
През последните няколко години в България започна да се реализира, а покрай обявената и през 2020 г. пандемия и да набира все по-голяма популярност, нов медиен, както не без основание е наричан, формат – подкастът. Продуцирането на подкаст не изисква сериозна техническа база – запис и монтаж, – различните онлайн платформи позволяват бързото му разпространение, а автор на подкаст може да бъде всеки, който е способен да обезпечи провеждането и записването му, и от пасивен реципиент да се превърне в активен комуникатор (Bonini 2015). Липсата на регулации и едноличната редакторска политика превръща подкаста в алтернатива на традиционните медии – макар и много от тях да са усвоили и тази форма за разпространение на информация, – и позволява свободното изразяване на мнение, а възможността не само журналисти да застават начело на предаването, както демократизира този формат, така и е възможно да го дискредитира поради потенциално наличие на псевдоекспертност (Григорова 2015). Все пак изследванията (Bonini 2015; Григорова 2019; Ангова 2020) уверяват, че макар и често авторите на съдържанието да не са професионални журналисти, тенденцията е те все пак да са специалисти в областта, която техният подкаст засяга. Когато разглеждаме този медиен феномен (започнал своето разпространение преди 17 години) от лингвистична гледна точка, няма как да не си зададем въпроса: демократизацията на продуцирането и на съдържанието влияе ли върху устната реч на участниците в подкаста (водещи и гостуващи) и ако да, как.
Либералните условия, при които се създава съдържанието на подкаста, предполагат и по-либерална употреба на устната реч. От една страна причина за това е често липсващата редакторска политика (в подкастите, които не представляват още един канал за комуникация на вече утвърдени медии), а от друга е интимния характер на този формат – обикновено епизодите се слушат със слушалки и потребителите се намират изцяло в компанията на участниците в подкаста (Ангова 2020) – комуникация, която може да бъде прекъсната във всеки един момент и продължена по-късно. Липсващата редакторска политика предполага и разграничаване от характерната за традиционните медии стерилна реч, съобразена с книжовната норма и следваща точен сценарий, който ограничава допускането на грешки. Разговорът в подкаста, бил той и продукт на медийна компания, е по-скоро спонтанен, следва се определен сценарий, но целта на участниците е речта им да звучи по-непринудено, по-достъпно, по-близко до слушателя. Говори се бавно и се размишлява на глас, допускат се грешки и се правят поправки, като възможността за монтаж на предварително изготвения запис не лишава слушателите от жергонни и разговорни изрази, чуждици, безкрайно количество хезитационни паузи, елизии, повторения и елиптични изречения, чийто край идва с края на изказването. Тази спонтанност прави слушателя въвлечен в осъществяването на комуникацията, която протича без наличие на претенция, приятелски, а създателят на съдържанието е възприеман като един от общността, като равен и именно това е разликата между мейнстрим радиото и подкаста (Ангова 2020).
Целта на изследването е да се анализира устната реч в пет съвременни български подкаста. Задачи на проучването са да се прегледа наличието на маркери за отклонения от нормата от фонетична, морфологична, синтактична, лексикална и прагматична страна, като наличието за такива, ще свидетелства за спонтанност и неподготвеност на речта. Ще се извърши качествена оценка на нивото на подготвеност на речта в различните подкасти. Наличието на спонтанна устна реч предоставя материал за изследване и съответно – наблюдават ли се маркери за отклонения от книжовната норма при устното общуване, свидетелства за спонтанност в устната реч.
Обект на изследването е устната реч, а предмет – отклоненията от книжовната норма.
Методика на изследването: на анализ подлежат последните три епизода на пет съвременни български подкаста, издадени след началото на 2021 г. Подборът на подкастите е съобразен с тематиката и начините на финансиране, като те са различни едни от други и целта е да се постигне оптимална за текущото задание представителност. Изследват се следните подкасти:
- „Гласът на Капитал“ – подкаст на онлайн вестника „Капитал“, който обсъжда злободневни теми;
- „Попкултура“ – част от програмата с подкасти на БНР, представя разнообразни теми свързани с музика, кино, изкуство и култура;
- „Vox Nihili“ – подкаст на организацията за популяризиране на науката „Ratio“, който се занимава с въпроси от правото, морала, етиката, философията и културата.
- „Thrift Sheep“ – независим подкаст, финансиран чрез краудфъндинг, който се ангажира с теми за опазването на околната среда и природосъобразен начин на живот.
- „Бележка под линия“ – независим подкаст, който се финансира от национални програми за подкрепа на културата и изкуството и обсъжда преводачески практики в България.
В първа глава се дефинира понятието „подкаст“, практиките в световен мащаб и състоянието на този тип издания в България. Наложително е да се поставят някои ограничения на маркерите, по които ще се изследва речта в подкастите, тъй като подбраният материал позволява да се проведе дълго и обширно изследване, което не е цел на текущото задание. Те са описани във втора глава. В последната трета глава е извършен анализът на устната реч в петте подкаста.
Първа част. Причини за възникване на подкастите. Видове подкасти според начина на финансиране и според обслужваните теми
Понятието „подкаст“ се появява през 2004 г., като за негов автор се смята британският журналист Бен Хамърсли, който го споменава в статия за „The Guardian“, обсъждаща тази „звукова революция“, разпростираща се извън границите на радиото (Ангова 2020). Думата е неологизъм и е формирана от понятията iPod (преносимо устройство за възпроизвеждане на цифрово аудио на компанията „Apple“) и broadcast (излъчване). Терминът може да бъде отнесен към единичен епизод, но най-често служи за означаване на програма, съдържаща серия епизоди, достъп до които потребителите имат по всяко време (Bonini 2015).
Първоначално подкастите се правят от любители, които намират за необходимо да обсъждат интересни за тях теми и да ги популяризират, като аудиторията активно участва в медийните практики (Ангова 2020), а след това и журналисти на свободна практика. Тук може да се отбележи връзката на подкаста с блоговете, които също предимно не са списвани от професионални журналисти, но могат да имат съществена информационна функция, а някои изследователи дори откриват връзка със западните аматьорски пиратски радиостанции от 60-те и 70-те години на миналия век (Bonini 2015). Нарастването на популярността на подкастите може да се отдаде и на дефицита на радиодокументалистика и като цяло на говорими радиопредавания, тъй като в наши дни в радиото повече се слуша музика и по-малко се говори (Рус-Мол 2017: 232). Проучване, проведено през 2019 г. сред автори на български подкасти, сочи, че мотивацията за създаване на подкаст е, „че в страната няма достатъчно медии, които предлагат качествено съдържание“, а тяхната цел е да предложат алтернатива (Григорова 2019). Не трябва да се пренебрегва и по-отдавна придобилите в световен мащаб популярност аудиокниги, достъп до които в днешно време имаме и през най-разнообразни онлайн платформи и които предоставят удобството на потребителите да „четат“, докато извършват друга дейност.
През последните години с продуцирането на подкасти се заемат и различни медии, като пример за такива в България са БНР, Дарик радио, „Капитал“, „Дневник“, „Свободна Европа“ и др., и не е учудващо, че в описанието на магистърската програма „Онлайн журналистика и медии” на ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“ реализирането на подкаст е част от предвиденото обучение. Някои от медиите предлагат и най-разнообразни по тематика издания (към момента като част от БНР са представени 32 различни подкаста). Съществуват и любителски канали за подкасти, които също предлагат разнородни издания („The Comedy Club Podcast“, „Говори интернет“, „Ratio“). През септември 2020 г. е изведен списък с подкастите на български език, като активните са 130, което число без съмнение е нараснало почти година по-късно.
Продуцирането на подкаст не изисква твърде много техническа подготовка, като минималните условия за провеждането на запис включват диктофон и тиха стая без ехо, а всяко едно подобряване на условията допринася и за по-добрите звукови качества на изданието. Подкастът се разпространява в аудиоформат през различни онлайн платформи – обикновено в повече от една, – като те могат да бъдат специализирани (пример за българска платформа за подкаст е „Listen Notes“, а за международна – „fireside.fm“, „Anchor“) или мрежи за публикуване на аудиосъдържание („Spotify“, „Apple iTunes Store“, „Mixcloud“, „YouTube“) и в част от случаите изискват платен абонамент. Практиката на запад е да се дава възможност различните епизоди да бъдат изтеглени и да бъдат слушани в удобно за ползвателите време и в офлайн среда, а у нас най-често опцията е една – да се слуша онлайн, но все пак от повече от една и предимно безплатни платформи и чрез RSS абонамент.
Изброеното дотук не изисква и значителни капиталови вложения и авторите на независими подкасти разчитат основно на краудфъндинг и финансиране от различни фондове или организации. По този начин изданията могат да бъдат разделени на: зависими (създадени от компании), част от медии, независими и финансиращи се от фондове и/или организации и независими и финансиращи се чрез краудфъндинг. Докато на запад форматът отдавна е започнал да се комерсиализира (Bonini 2015), при нас платените реклами все още не са навлезли осезаемо.
Характерен за подкаста е начинът, по който потребителите го използват. Техен е изборът кога да го слушат, в каква последователност да бъдат епизодите и посредством какви устройства да го възприемат. Отбелязва се, че най-често подкастите се слушат през слушалки, което предполага интимна обстановка – среща между участниците в подкаста и слушателя (Ангова 2020) – еднопосочна комуникация, която може да бъде прекъсната във всеки предпочетен от потребителя момент.
Аудиторията на подкастите е нишова. Разнообразието от теми, които изданията засягат, ограничават тяхната аудитория, като най-популярни са подкастите за: технологии; наука, научно-популярно съдържание, образование; изкуство, култура, музика; спорт; лайфстайл; икономика, бизнес; личностно/професионално развитие, злободневни теми (Григорова 2019).
Втора част. Устната комуникация – фонетични, морфологични, синтактични, прагматични и лексикални маркери за отклонения от нормата
Особеностите на устната реч от фонетична и морфологична гледна точка могат да се разглеждат като нарушения както в писмената норма, така и през призмата на граматиката на писмената реч, която е експлицитна и поставя много повече ограничения (цит. по Джонова и Велкова 2014, Ковачева 2012: 131, 132). Да се съобразят всички правила в устната реч, които писмената норма налага, е трудно, доколкото при устното общуване възможностите за комуникация излизат извън границите на словото – чрез жестовете и мимиките и чрез интонацията може да се предаде смисъл, който при транскрибиране на устния текст ще се изгуби (Джонова и Велкова 2014: 104). В медиите (радио и телевизия) отклоненията от книжовната норма могат да бъдат сведени до минимум – от една страна поради наличието на предварително подготвен сценарий и/или използване на аутокю, а от друга – възможността за монтаж при постпродукцията, при който лапсуси и груби грешки могат да бъдат изрязани. В подкастите – формат, в който участниците се стремят да бъдат колкото се може по-автентични – вероятността да се срещат повече отклонения е много по-голяма, макар и опцията за монтаж да е отново налична, а провеждането на последователен разговор да изисква и придържането към определен сценарий. В устната реч някои от отклоненията могат да бъдат контролирани и в изискващи го ситуации избегнати от говорещия, но други – особено ако те са неразпознати от носителя на речта, – не подлежат на самоконтрол.
В следващите подточки са представени най-характерните фонетични, морфологични, синтактични, лексикални и прагматични маркери за отклонение от нормата в устната реч.
2.1. Фонетични особености
Сред фонетичните маркери за устната реч са елизиите, елипсите и синкопите, при които се наблюдава системно съкращаване при формите на някои местоимения (кво, що, тва), както и на частицата за бъдеще време (ше, ш); системно удвояване на предлозите с и в без значение каква е последващата дума; окончание -ме в 1 л. мн. ч. при глаголи от I и II спрежение (говориме, мислиме); окончанието -ах при аористните форми на глаголите в I спрежение (четах, дадах); изговор на членната мофера -тъ под ударение в ж.р. ед.ч. (трепеттъ, радосттъ); дейотация (тоа, онаа, мисла); екане (нема, метай); свръхякане (вървяли, бяли); промяна на мястото на ударението; редукция на е в и (нидей). За последните се смята, че са резултат от диалектно влияние (цит. по Джонова и Велкова 2014, Тишева 2013: 78).
2.2. Морфологични особености на устната реч
Като морфологични отклонения в устната реч се наблюдава употребата отново на: окончание -ме в 1 л. мн. ч. при глаголи от I и II спрежение, окончанието -ах при аористните форми на глаголите в I спрежение, изговор на членната мофера -тъ под ударение в ж.р. ед.ч., както и на замяна на винителни местоимения с именителни (Кой търсите?), употреба на етичен датив, разговорни конструкции с удвоени части на речта от типа той му се ходи, тя ѝ се ще (Джонова и Велкова 2014: 105).
2.3. Синтактични особености на устната реч
Предварително подготвената устна реч е предхождана от многократни редакции, от което следват по-широк подбор на изразни средства и гладки изречения, докато за спонтанната устна реч са показателни елипсите, повторенията, автокорекциите и т.н. За осъществяване на устна реч е характерно провеждането на диалог, при който нерядко в момента на изказването е наличието на взаимодействие между участниците, обратна връзка, смяна на ролите. Говорещият може да се възползва от възможността за смяна на интонацията, за да постави акцент, от забързване или забавяне на речта. Според Тишева „интерактивността на устната форма предполага използването на специални средства за постигане и поддържане на контакт със слушателя, за проверка на канала, за отчитане на реакцията на останалите участници, за смяна или приключване на темата“. (Тишева 2014: 157)
Хезитационните паузи също спадат към този тип отклонения (Тишева 2014: 160). Те свидетелстват за неподготвеност на речта, затруднение при избор на подходяща дума или неуспешно планиране на изречението (Цветкова 1996: 190; Виденов 2017: 480). Когато се говори за прекъсване на речевия поток, те могат да бъдат различни видове: чисти паузи – с мълчание; изпълени с продължително изговаряне на неопределени звуци (ъъъ, ааа); повторения; употреба на паразитни думи (той нали каза, че ще ходи нали) (Цветкова 1996: 190). Възможно е и словесно отбелязване на затруднението, като в такива случаи то се експлицира чрез изрази като как беше, забравих и т.н. (Цветкова 1996: 192). Към тях могат да се причислят и случаите на автокоригиране (Цветкова 1996: 191).
2.4. Лексикални особености на устната реч
Сред лексикалните особености на устната спонтанна реч се посочват повторението на лексеми, като е обичайно да се емфатизира чрез повторение съгласие или несъгласие между участващите в диалога, като те най-често се откриват в началото на репликата, но могат и да се срещат и в края като сигнал за край (Ликоманова 1995: 118). Употребата на жаргонни изрази, диалектизми и чуждици също е маркер за разговорност. В наши дни използването във всекидневието на интернет и последващата от това наложителна употреба на английски език, както и покрай попкултурата под формата най-вече на филми и музика, в речта на младите хора се забелязва наличието не просто на чуждици, а на цели английски изрази, които се оказват по-предпочитани от съответстващите им български.
2.5. Прагматични маркери
За прагматичните маркери в езика се отбелязва, че те „нямат влияние върху истинността/неистинността на съждението; не участват в изграждането а пропорционалното съдържание; отнасят се към речевата ситуация, а не към споменатите в изказването действия или състояние; имат повече емоционална или експресивна функция, отколкото денотативна функция“ (цит. по Тишева, Хауге 2001:242, Хьолкер 1991). Пример за това са паразитните изрази, които основно се употребяват в устната реч, но в течение на времето са започнали да се срещат и в писмената комуникация. Паразитните изрази не изпълняват информативна роля в изказването, но те могат да „маркират типа изказване, на наклонението, източника на информацията, предаването на коментар към основното съобщение, връзките между изказванията в дискурса и т.н.“ (Тишева 2005). Други характерни особености са сигналите за начало, които най-често са ами, е, а бе, а при сигнали за недоволство – еми, е, ама, ма (Ангелова 1988: 526), които се представят като прагматични частици с противопоставителна функция (Тишева, Хауге 2002: 10).
3. Трета част. Анализ на устната реч в пет български подкаста
Анализът на устната реч в петте български подкаста, избрани за настоящото изследване, ще бъде направен отделно за всяко едно от изданията и едновременно за всеки три изследвани епизоди, като се изведат общите тенденции за отклонения. В последната подточка петте подкаста ще бъдат съпоставени спрямо изведените резултати от анализа.
3.1. Гласът на Капитал – Капитал подкаст
„Гласът на Капитал“ е подкаст на българския онлайн вестник „Капитал“, който представя теми, засягащи политиката, икономиката и обществото. Епизодите протичат под формата на интервю (водещият задава кратки въпроси, а гостуващият отговаря с дълги монолози), в което журналист от вестника интервюира свой колега от същото издание или експерт, поканен специално за изданието. Диалозите могат да се причислят към консултативния регистър, макар и участниците да не използват учтивата форма в речта си. Краткото описание, дадено от редакторите, гласи: „Гласът на Капитал“ е седмичен подкаст, в който журналистите разказват най-важната история от седмицата в дълбочина, с контекст и анализ“.
Заглавията и обсъжданите въпроси в изследваните епизоди, по реда от най-стария към най-новия, са: Всички плащаме повече заради „Марица-изток“ – за покачването на цените на тока; Няма чипове, разбери – за недостига на електронни чипове на световния пазар; Животът в София през числата / Какво е NFT изкуство и как може да го притежаваме – по въпросите за демографската криза и населението на София и за сертифицирането на дигитално изкуство чрез системата NFT.
3.1.1. Фонетични отклонения
Елизиите при показателното местоимение тва се срещат често: но за сметка на тва; и тва всъщност най-вероятно е заради; притеснителното обаче на тая тенденция; по сичко личи; в сички сектори има недостиг. В последния пример причина за това е слетият изговор и липса на удвояване на частицата пред изискващата го дума. За сметка на това на места именно тази частица излишно се удвоява: във Брюксел; във теца.
3.1.2. Морфологични отклонения
Погледнато през морфологията, макар и при почти напълно ограничена употреба, се среща поставянето на окончание -ме в 1 л. мн. ч. при глаголи от I и II спрежение: тепърва ще видиме. Също толкова рядко се вижда и удвоено допълнение: много хора ще им бъде изключително. По-често се срещат удължени гласни в края на думите: ако сегашния собственик нааа коткатааа реши да я продаде; най-гъсто застроени сааа; защотооо очакванията бяха чеее вече ще са по-добре обстоятелствата. Удвояването и удължаването на гласните може да се разглежда и като пауза на колебание.
3.1.3. Синтактични октлонения
В устния текст се срещат хезитационни паузи, като те са или истински, чисти паузи, при които липсва гласов сигнал (първоначално // комисията по енергийно регулиране беше решила, че трябва да поскъпне с // три процента и малко, а всъщност поскъпна с // над три процента…), или паузи, запълнени с неопределени звуци (има някои откровени ъъъ така да се каже ъъъ недомислия…; този гиф ъъъ в момента ъъъ ако влезеш в интернет ъъъ…). Примерът и // от там идва и // това, за което в началото говорих // допълнителното повишаване на цената на тока също е интересен за разглеждане. Вметнатият израз това, за което в началото говорих може да бъде възприет като още един вид пауза на колебание – говорещият се затруднява при назоваването на конкретна дума, а доказателство за вметнатия характер на израза е двойното членуване с допълнителното. Можем да допуснем същото и при примера а чисто, как да кажем – това е лесно проверимо – тази централа не е работила…, в който при други обстоятелства говорещият би правил лирическо отклонение.
Подобен е случаят и при автокорекциите: за да платен // за да бъде платен този бюджет; софийската // ъъъ // софийското водно дружество. В примера можеш да си позволиш да дадеш до сто и двайсет – сто и трийсет лева максимум там нали с десетте процента отгоре се забелязва рядка употребата на въпросителната дума нали, чиято роля обикновено е да потърси контакт със събеседника, но и съществува като паразит (Тишева 2005), а в комбинация с наречието там може да бъде разбрана и като хезитационна пауза.
Спонтанните повторения поради ненамирането на подходящ заместител или структура на изречението също се срещат : Защо ги компенсира? Компенсира ги защото; Тежко е за хората с деца които карат колички да карат колички).
3.1.4. Лексикални особености
Участниците в разговора рядко, но все пак употребяват разговорни изрази с метафоричен характер като: ще избиват като бушони от много места…, това е отлагане и прехвърляне на горещия картоф на следващото правителство. Също рядко, но се среща и жаргон: тя се вижда от космоса, много яко, от гугъл мапс можете да го погледнете; първата е, че гейминга избухна по време на. Забелязва се употребата и на чуждици: всички хейтеха ГЕРБ; включително и в България, байдъуей; трябват най-хайенд процесори. Макар и този подкаст да протича предимно монологично, се отчита и контакт чрез емфазиране: и това ще засегнем, но да, да.
3.1.5. Прагматични маркери
Не се наблюдава прекалена употреба на прагматични частици, но и не отсъстват напълно. Такъв е примерът с употребата на думата демек: демек ако пазара е; демек на единия нещо му се случи другия да може да поеме този капацитет; демек те стават един голям смартфон. В турския език демек е глагол, който означава „казвам“, а като отглаголно съществително „има прагматична употреба, свързана с интепретация на предходния фонд от знания на говорещия“ (Тишева, Хауге 2002: 14). От подобен характер е и глаголът значи, който също се среща в речта на участниците: значи, ако началната цена е десет етъра; както и съюзът тоест: тоест създаването на дигитално изкуство; тоест тва се случва след като.
Срещат се и повторяемо маркиране на категорията определеност, което според Ликоманова „компенсира от синтактико-семантична кондензация“ (Ликоманова 1995: 117): сега тя тази либерализация трябваше да се случи; много хора ще им бъде изключително трудно да си плащат.
Почти не се срещат паразитни думи, но все пак такива има (така че, ако през годините бяха направени стъпки за реформи, трансформации, привличане на алтернативни ъъъ видове производство на енергия // смисъл – инвеститори, които да…), като в случая употребата на думата смисъл може да бъде разбрана като пауза на колебание, тъй като говорещият поставя пауза, за да допълни вече започнатото изречение. (Цветкова 1996: 190).
Подкастът на вестник „Капитал“ се представя с висока степен на подготвеност, но все пак се забелязват множество маркери на спонтанната реч, като от фонетична гледна точка се отчита наличието на елизии, а от синтактична – на множество и най-разнообразни хезитационни паузи. Регистрирани са и реплики с нарушения на гладката лексика. Изводите за това издание не са изненадващи, тъй като то е част от авторитетна медия, която има претенция за качество, и е очаквано да предостави на слушателите на подкаста съдържание, поднесено по качествен начин или в случая с минимално отклонения от нормата. Важно е да се отбележи, че макар и участниците в това издание да са професионални журналисти, те е възможно да нямат опит с говоренето на микрофон, както биха имали радиожурналистите, но това не е проблематично, тъй като по този начин те звучат по-свободно, по-непреднамерено и по-отворено към аудиторията.
3.2. Попкултура – БНР Подкаст
Подкастът „Попкултура“ е част от програмата с подкасти на БНР и е водено от редактор в програма „Хоризонт“, а тематиката, която засяга, е свързана с културата в различните ѝ форми – музикална, кино, градска. Предаването протича под формата на интервю, в което обаче интервюиращият не просто задава въпроси, а и коментира различни позиции. Гостуващите са артисти или експерти. Краткото описание на подкаста е: „”Попкултура” е подкаст за изследване и обогатяване на масовия вкус, с водещ Константин Мравов. През седмица ще си говорим за хубава музика и кино, бит и общество, надписи по стени, клипчета в You Tube. Този подкаст ще направи ъндърграунда по-достъпен, а мейнстрийма прекалено сложен“.
Заглавията и обсъжданите теми на трите анализирани броя са: Попкултура – “Оскарите” без Мария Бакалова – обсъждат се номинациите за „Оскар“; Попкултура – “Как ще ни спасят извънземните” със Сашо Стиха – интервю с градски поет; Попкултура #4 – All you need is XPOME – интервю с автор на графити.
3.2.1. Фонетични особености
При отклоненията от фонетична гледна точка се срещат често елизии: може да го напрай; кво значи; липсва ли ти тва нещо; защо някой ти е написал някви тъпотии; и си рисувах докат те си работят; не хуу да навлизаме; когат прави документални филми; може да го напрай. Забелязва се и удволяване на предлога в/във и с/със – във ъъъ киносалоните в цялата страна, не само в арткината във големите градове; свободата на словото във изкуството.
Отчетена е и депалатизация в някои думи: остават отпечатък.
3.2.2. Морфологични особености
Сред морфологичните особености рядко се среща употребата на морфемата -ме в 1 л. мн. ч. при глаголи от I и II спрежение: да го наречеме.
3.2.3. Синтактични особености
Хезитационните паузи отново са често явление, като най-вече се забелязват изчистени (който беше // до голяма степен // единственият // голям // широкомащабен филм // който се пусна по кината), с произнасяне на неопределени звуци (ъъъ история за отмъщение с разни мотиви, които ъъъ звучат доста безвременно, вечно ъъъ и точно заради това е интересно в тази обстановка социална, в която живеем // в която правата на жените са толкова ъъъ често застъпвана тема, да видим какъв прочит ще е направен този път ъъъ при тези обстоятелства), с повторения (който ще се опита да // да разчупи някакви) както и с пауза на колебание, която говорещият гласно индикира (главната роля се играе, ако не се лъжа, ъъъъ секунда само // от Кери Мълиган; която // не знам // е доста деликатна, за жена която). Промененият словоред също е маркер за неподготвена реч: в тази обстановка социална, в която живеем.
Трябва да се отбележи, че някои повторения целят да постигнат експресия, да акцентират върху определен смисъл: това на мен ми звучи страшно, страшно глупаво.
3.2.4. Лексикални особености
В речта на участниците, но най-вече на водещия (и на гостуващия в последния анализиран брой), се забелязва честа употреба на жаргонни изрази: някоя по-готина социална мрежа; в началото на ново висене вкъщи; окей; и ти друсва стихчето за; майстори на флакона; за началото, зарибявката; Кои бяха райтърите; най-използваните цветове във бомбинга. Среща се акцентиране върху съгласието при емфазиране: Да, да, да, тя // тя е номинирана. Тук също се отчита употребата на изрази, характерни за разговорната реч: някви партита, купони, чат-пат има някви търкания; както и на чуждици: да се номинират нонстоп такива филми;. Също и на чуждици: рурал сюжети; трябва да дава дайрекшън; отидох на един джем, да отидем на тоя трип.
3.2.5. Прагматични маркери
Еднократно се среща употребата на експресивен израз, при който следва дублиране с начално м-: спотифай-мотифай (Тишева, Хауге 2002: 15). Наблюдава се наличието в речта на съюз значи: за тях значи трябва да кажем; значи ние въъъ категорията за най-добър режисьор; и съюзът тоест: тоест за кино; тоест във ъъъ киносалоните в цялата страна. Среща се и паразитната дума нали: тва е якото, нали, на света; както и така: има някви търкания и така.
Резултатите от анализа показват, че устната реч е спонтанна, като това се отнася основно за водещият, който си позволява да използва жаргонни думи (гостуващият в последния брой също ги употребява) и допуска елизии в изговора на различни части на речта. Това може да се отдаде на желанието на водещият да скъси дистанцията както с гостуващите, така и със слушателите, които, съобразено с тематиката на подкаста, се очаква да бъдат младежи и тези жаргонизми (както и употребените чуждици) да са познати за тях и може би дори част от лексиката им. Хезитационните паузи са характерни за всички участници и също сигнализират за спонтанност в речта. Макар и изданието да е част от програмата на БНР, спазването на нормата не е приоритет за водещия, но все пак подкастът е за попкултура.
3.3. Vox Nihili – Ratio
Подкастът „Vox Nihili“ (в превод от латински може да се използва фразеологичният израз „глас в пустиня“) е част от платформата на организацията „Ratio“, която се занимава с популяризирането на науката. Изданието се фокусира върху теми за морала, правото, философията и популярната наука. Епизодите протичат под формата на дискусии по избрана предварителна тема, която се разглежда от различни страни. Често се цитират писатели, философи, политици, учени и т.н., като тези цитати са предварително подготвени. Подразбира се и че подтемите, които ще се обсъждат, са предварително маркирани, но се забелязва, че разговорът протича като поток на мисълта, а точките служат, за да не се отклонява от зададената тематика. Краткото описание на подкаст групата „Ratio“ гласи: „Ratio е подкаст за любопитни хора. В него ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от науката. Ние не сме експерти в нито една област – но за щастие нашите гости са. Епизодите ни са на български или английски език, в зависимост от гостите, които участват. Чуйте ги!“.
Епизодите и темите в тях са: Рап и Жлъч – гостува рапърът Матю Стоянов-Жлъч, с когото обсъждат бунта на младите, в рап музиката и корупцията в политиката; Екология и пренаселеност – няма гости, водещите дискутират замърсяването на природата и проблемът с пренаселеността през различни гледни точки; Суета на суетите – обсъждат се различните разбирания за суетата в миналото и в настоящото.
3.3.1. Фонетични особености
Наблюдава се засилена редукция на звукове и множество елизии в речта: цялата тая приказка; въпреки тва успява; макар че тва е така; що така мисля; всъшнос; онея, коит не му се подчиняват; и затва ние; там ша ходя да уча; ся кат се замисля; кво ше стане с пенсионната; хуу де, ся в момента; края на двайсти век; кво го ядосва тоя добър човек; сеш са; ше каеш (вместо кажеш); все ено апартамент имаш. Причина за някои от тях е неуспешният изговор на думата: тя показва една езистенциална бездна; която да е кономическа система.
Допуска се удвояване на предложната частица: ние със Вальо сме си говорили; аз съм със много приятен външен; да помислим във тази посока. Също и депалатализация: или да гона вятъра; и слепото спазване на.
3.3.2. Морфологични особености
Среща се употребата на окончанието -ме в 1 л. мн. ч. при глаголи от I и II спрежение: да подхванеме; и тази тема, можем да го заходиме; да се опитаме да подходиме една поредица от нови теми, но ще видиме; говориме; мислиме; ше го решиме; можем да бориме; кажеме; може да го пуснеме. Удвояват се частите на речта: ние трябва да ги решим заедно тия проблеми; можем да го сложим това ся като линк. Отчетена е редукция на е в и: инвистира. Рядко, но се допуска и замяна на винителни местоимения с именителни: който го ваксинират срещу ковид.
В устната реч се наблюдава и употребата на умалителни имена (линкче; каренценце), които могат да придават различна оценка на употребената дума (Панчев 2016: 1275). В първия пример оценката може да се опише като положителна, но във втория тя е по-скоро иронична.
3.3.3. Синтактични особености
По време на разговорите се наблюдават чести паузи на колебание под различна форма: чисти хезитационни паузи (изборите, които правиш // са нередни // защото // не спазват реда; или да гона вятъра // щото // няма лошо // да гона вятъра); удължен изговор на звуци (във ъъъ ааа в един от псалмите; това е естетическата част ъъъ иска ми се да преминем към по-политическата ъъъ страна на рапа; ъъъ днес заедно със ъъъ моя своебразен астрален близнак ъъъ Стоян Ставров // ще си говорим за суетата ъъъ според мен напълно тематично); словесно изразяване на колебанието (Тва е, как да кажа, наистина; и, и, и, такова, почти е изнервящо); удължаване на последната гласна в думите (сяя ми хрумна; саа били ъъъ присъстващи); повторения (човек се опитва да, да; кво // как, как мислите; тука само // да // да се вмъкна за секунда).
Отчитат се и автокорекции: започват да отглеждат, да огледат, да отдават твърде много внимание; виж какво казва Паскал // той смята, че // още по-черноглед е // той казва, че; тогава, когато настъпва този преход от антро // от теоцентризъм към антропоцентризъм; всъщност каква е неговата // каква е твоята представа; да се включа повторно // така // за втори път. Забелязва се акцент върху съгласието при емфазация: хъм // да // да, да //; да, да, да, по-скоро питах. Налични са и случаи на променен словоред: ще е демоде капитализма.
3.3.4. Лексикални особености
От лексикална гледна точка може да се отбележи честата употреба на жаргон: тва е доста яко; да не забиваме в „Принца“ на Макиавели; и духат супата с техните ламборгинита; тарикатско парче; бати скуката, брат. Наблюдават се и разговорни думи и изрази в речта на участниците в дискусиите: нещо по-изкелиферчено; губят скандално количество; някой байчо от Стара Загора; по дяволите, недей да изпускаш мръсотийки в дворчето на другия; на тумби с вашите приятели; оня се гъне; аз просто си правя някви бъзици с нещо; тоя майтап, той си тече; зверски вкусно.
Отчита се честа употреба на чуждици: идеята за ванити; от една страна апиърънс; да се включите в нашето комюнити; оувърпопулация; не драйва ли успеха на капитализма; найс; нонсенс; байдъуей; по дифолт не е добър този човек; положителен инсентив. Последният пример среща ответна реплика: стига с този инсентив, човек. Стимули – има си хубава българска дума. Причина за това може да бъде влиянието на популярната култура, но също така можем да допуснем, че носителите на речта придобиват информацията, която обсъждат, знанията си от чуждоезикови източници, нямат навика (а и необходимостта) да превеждат изразите на български език и са свикнали да ги употребяват в оригинал. Срещат се и чуждици с латински произход: работи ад хок; квази инструменти.
3.3.5. Прагматични маркери
В този подкаст се наблюдава честата употреба на частицата нали при единия постоянен участник в дискусиите, която обикновено се използва като въпросителна – говорещият очаква одобрение от събеседника си за направеното изказване. В случая се отчита друго – „говорещият е убеден, че изказваното от него съждение е истинно и според слушателя, тъй като става дума за съобщение за известен и на двамата факт. Тогава изреченията с нали губят въпросителния си характер, доближават се по функция до съобщителните изказвания, от които се отличават само по това, че говорещият чрез нали посочва, че не съобщава нищо ново, непознато на слушателя“ (цит. по Тишева 2002: 217, Николова 1984: 118). Примери: силно оптимистично нали изказване; ако нали, ако се фокусираме върху; този скокобраезен нали // завършване нали // на тези нива; нали ако си представяме, нали, че условията в Африка, нали няма да стават по-добре, нали, ако се замислим; идеята ми е, нали, че това по-скоро са, нали, актуални тенденции, нали; защото нали това не е хубаво да се случва нали.
Срещат се и други паразитни изрази изрази: е, в смисъл, задължително; смисъл, накъде клониш ти, смисъл, къде виждаш някакъв път; между друото // не знам // тва еее ъъъ ся кат се замисля напълно логично между другото // за мене // работим и във ъъъ във начина по който бих си мислил между другото за суетата. Последният пример може да се разгледа и като непреднамерено повторение.
Отчита се употреба на повелителна форма на глагола виждам: виж какво казва Паскал. С това говорещият подчертава семантично важността на последващите си думи, с което се изразява отношението му към съдържанието на изказването (Тишева, Хауге 2002: 10). Наблюдава се и употреба на междуметия: оу, ам, добре.
В подкаста „Vox Nihili“ се наблюдават различни примери за неподготвена устна реч. Макар и явно водещи се по предварително подготвен сценарий (наличието на предвидени въпроси и теми за обсъждане проличава в резките смени на посоката на разговора, а точно цитираните изказвания на различни писатели, философи и т.н., са още едно солидно доказателство), участниците в изданието демонстрират спонтанност на речта си. Освен елизиите и хезитационните паузи, маркери за това са разговорните изрази, жаргонизмите и английските думи, влизащи в речта им като чуждици. Употребата на паразитни думи също свидетелства за неподготвеност. Участниците в дискусията са подготвени, с ясната представа за какво ще говорят, но това не пречи речта им да бъде спонтанна, да звучи непринудено и високопарно на моменти – особено с употребата на латински изрази, каквото всъщност е и заглавието на подкаста.
3.4. Thrift Sheep
„Thrift Sheep“ е независим подкаст, в който се представят теми за природосъобразен начин на живот. Финансира се по метода краудфъндинг. Епизодите протичат под формата на интервю с подбрани гости, които са специалисти по темите, за които ще говорят, и имат личен опит, който описват. Водещата задава предварително подготвени въпроси, но и също взима участие в разговора и понякога той се превръща в дискусия. Дистанцията е скъсена, диалогът е неофициален.
Заглавията и темите на разгледаните броеве са: Живот без следа в планината – с Лаура и Асен (Balcanic) – за отговорното към природата планинарство; Забрана на еднократната пластмаса и предстоящата Директива – с Данита от За Земята – за предстоящата забрна за предлагане на пластмаса за еднократна употреба; Greenwashing – с Любомила Йорданова – за екологично отговорните бизнеси.
3.4.1. Фонетични особености
Сред фонетичните особености в речта на участниците отново изпъкват елизиите: Дравей; мойто образование; тва не е за да кажа; тва са ени живи легенди; сичко започва при; мноо е полезно; се съм гледала (вместо все); шейсе и шес; коит са супер; ти ли ше каиш. Среща се маркерът депалатализация: и във тях работат, и излишно удвояване на предложните частици с и в: във детайли; във някои работни; във тях.
3.4.2. Морфологични особености
Не се наблюдават отклонения от речта от морфологичен характер
3.4.3. Синтактични особености
Хезитационните паузи, които се наблюдават в този подкаст, варират. Наблюдават се удължаване на звуци (аз // започнах пътешествието си разбира се в България ъъъ учила съм в немската гимназия ъъъ бях там ъъъ до ъъъ края на; може би ъъъ за да дам контекст ъъъ на слушателите; да унифицираме знанието ъъъ да унифицираме също така ъъъ действията на компаниите; ние работим ъъъ със това очакване ъъъ с този; направо ни върна ъъъ във ъъъ както има един израз ъъъ в първи клас.), както и удължаване на последната гласна в дума (трябваше да чистя парковеее ъъ ии пясъциии иии океани от ааа пластмаса; значиии има доза).
Чести са и автокорекциите, които участниците в разговорите правят: иии реално така започна тръп // пътят към; и изобщо ммммм как може една компания ъъ може ли да си постави; тези години винаги съм се движила, съм движила; тръгнах да правя един бърз сърч, бърза търсачка; една моя колежка преподаваше на ааа стафа, на целия ни екип; не носеше тоя дух на тва свежото аа модерно такова излъчване.
Повторенията, които се забелязват, са преднамерени и имат семантична стойност: трябва да се направи тва, тва, тва, тва, тука точки, решения, а е възможно и да са породени от ненамиране на по-подходяща дума: с идеята да организираме различни организации. В друга ситуация имат паразитен оттенък: хората така да имат така приемственост така.
3.4.4. Лексикални особености
Употребата на английски изрази/чуждици в разговорите се наблюдава много често: тренд ли е екологичния начин на живот; стартъп енергия; фреймуърк закон; но ин ънътшел; с този диманд; ако има някакви клеймс карбън неутчралити; ъпдейтната е; маркетинг валиюто; да профитират от нея; през определен месиджинг, който е свързан с някакви лейбълс; едни такива кликбайт; зиро уейст; аутдор изживяванията; ритрит център; кечи име; когато си правя уъркаута. Забелязва се и интересна употреба на израз от чужд произход: Бългерия бейсд. В случая името България е изговорено с английско произношение. Сходен е и следният пример: клаймет брандинг, в който наместо да се избере думата климът, е използвано английското понятие.
Срещат се и жаргонизми (много се кефехме на), както и разговорни изрази (нож със две остриета; жонглирането с маркетинг похвати).
3.4.5. Прагматични маркери
Сред прагматичните маркери се наблюдава интересно явление – цитатоподобна реч. Става въпрос за препредаване на чужди или свои думи, като Ликоманова отбелязва, че „разликата е в това, че в тях говорещият решава да отбележи еднозначно за слушателя чуждите думи и за тази цел неколкократно, с аналогични средства подчертава това. Умножаването на сигнализаторите укрепва отбелязването на неавторството в устната реч. Явлението е типична, въпреки че се противопоставя на по-силната тенденция към икономия на езикови средства в разговорния език“ (Ликоманова, 1988: 47). В случая говорещият преразказва свои думи: викам всички останали ще разправят на децата си; викам ся да не стане толкова сухо в главата на слушателите.
В изданието се наблюдава спонтанна реч и макар и да е подготвен предварителен сценарий, той е съставен основно от въпроси към гостуващия. Изреченията често са насечени, недовършени и това свидетелства за общата неподготвеност на речта. Не е учудващо наличието на толкова много английски изрази предвид обсъжданите теми, които са по един или друг начин свързани с екологията, информация за които основно се намират на чужд език. Паузите на колебание са още един маркер за тази неподготвеност.
3.5. Бележка под линия
„Бележка под линия“ е независим подкаст, в който се обсъждат преводачески практики и други теми, свързани с книгоиздаването. Финансира се чрез НФК. Епизодите протичат под формата на интервю, като обикновено гостуващите са преводачи, а въпросите са за различни казуси, свързани с преведена о тях книга. В изследваните епизоди гостуват и литературоведи. Краткото описание на подкаста е: „Преводачески разправии, хватки и поразии“.
Заглавията и темите на изследваните тук епизоди са: Превод и рецепция с Борис Минков – обсъжда се преводът и рецепцията на чуждоезикова литература; Виолета Чушкова за „Дюн“ на Франк Хърбърт – разговор за превода на романа „Дюн“; Превод и предговор с Клео Протохристова – за ролята на предговора в художествените книги.
3.5.1. Фонетични особености
Както в предишните подкасти, и тук се наблюдават почти непрекъсната употреба на елизии: тя е мноо абстрактна дет съм те извикал даа говорим неска; да видим кво ше стане; може би ще е хубаво дори някво несъгласие се появи, щот тва пак е; да почнем ся; къв е тоя предмет; инстута; педаването; няква литература; оргинални; не знам дали сте чували ена новела; как да го прайм, за да не се изложим; съсем закономерно; когато говорим за сички. Среща се и удвояване на предложните частици в и с: във село; във двора; във записа.
3.5.2. Морфологични особености
Сред морфологичните особености се наблюдава удвояване на аргументите: ся мен малко ми е.
3.5.3. Синтактични особености
Прекъсването на речта, свидетелстващо за неподготвеност или за опит за подбор на подходящ израз, е често явление: по-добре от ъм от тва всеки да си; произведението ииии // да ограничи даже даааа // дъ, дъ, дъ канализира и да попречи ъъъ ммм пълноценното взаимодействие между текст и читател; достатъчно е дъ, дъ, дъ, дъ слушаме; ся, аз не съм съгласна с доктора за това, че ъъъ в предговора пише че той ъъъ пишел за първи път // развивал въпросите за екологията; не се хващаха много хората, ако нямаха // предварителна сигурност; едно такова сецесионно // около хиляда и деветстотната разбиране; всъщност той там // всичките тия хора които ги е заселил // наподобяват араби. Отново в резултат на хезитация се отчитат удължаване на последната гласна в дума (преводи и всяквиии свързани; пукаше с едни боичкии; иии ние се уговорихме; и я подържаме всее сеее тая идея), както и повторения (и това ееее тва тва е един; а не, а не по друг начин). Срещат се и автокорекции: четох наскоро един текст в който се беше изгубил // се беше изгубила една смешка.
3.5.4. Лексикални особености
Сред лексикалните особености най-често се наблюдава употребата на разговорни думи и изрази: назландисват; просто си избърборих някви неща; хем конкретни неща бяха, но хем универсални; ние тука въобще не те бръснем за слива; си вдигнахме партакешите и се изсипахме в село; какво аджеба правим когато; стояха в умствения ми багажник; болно ми е да го кажа, но; по някакъв начин изчанчени; вие сте запалянко.
Употребяват се още жаргонни изрази (сигурен съм, че ръся много простотии; тя сега ще гръмне, като излезе филма; докато си цикля в тоалетната) и чуждици (да направим един така // джем // джем сешън върху; ще засегна в аутрото; също важен въпрос е ъъъъ този зааа копипействането).
3.5.5. Прагматични маркери
От страна на прагматичните маркери се срещат изрази с паразитен оттенък: начи тва е съществен голям проблем, както и изказвания от тип адаптирано цитиране: няква книга която… на китайски, да речем, и във Китай тя става някъв хит, да речем; и казват не, не, ние тука въобще не те бръснем за слива; после викам, щом е.
Очакванията от този подкаст биха могли да бъдат много високи, тъй като в него участие взимат преводачи от чужди езици към български, което означава, че това са хора с висока езикова култура. И всъщност маркерите на разговорност, открити в устния текст, не се противопоставят на тези очаквания. Единствено в последния публикуван подкаст се наблюдава по-честа употреба на разговорни изрази, на паразити и на чуждици, но като причина за това можем да отбележим заявената още в началото близка връзка на водещия с госта му, което предполага още по-скъсена дистанция между двамата участници. Наличието на хезитационни паузи свидетелства за неподготвеност на речта.
Изводи
След прегледа на особеностите в речта в петте изследвани подкаста се отличават някои общи маркери за спонтанност, като сред тях са: наличието на елизии; множество и различни по вид хезитационни паузи; употребата на разговорни изрази и чуждици. Фонетичните особености като елизиите, които най-често се допускат в независимите подкасти (като в „Гласът на Капитал“ те почти не се срещат – медията поддържа своя авторитет), както и паузите на колебание са характерни маркери за неподготвеност на речта. Маркери отклонения от морфологична гледна точка почти изцяло липсват, за което причина би могла да бъде самоконтрол от страна на носителите на речта, но и изцяло липса на подобни маркери в тяхната реч. Лексикалните отклонения също не са изненадващи – от дълго време тази отпуснатост и умерена неглижираност се наблюдава дори в речта на журналистите, а по-голямата част от участниците в прегледаните подкасти не са професионалисти. Прагматични маркери също не се отчитат твърде често и при почти всички носители на речта.
От прегледаните записи можем да отбележим, че в устната реч, която чуваме в подкаста „Гласът на Капитал“, най-рядко се откриват маркери за неподготвеност, но все пак такива има, което помага разговорът да звучи по-спонтанен. Подобно може да се каже и за „Бележка под линия“, но тук това можем да отдадем на факта, че участниците в дискусиите работят с книжовния език и в ситуация, която е официална, макар и поставена в приятелска среда, те успешно контролират речта си.
Интересно е наличието на множество чуждици в три от подкастите – последните три изследвани. Както беше отбелязано, причина за това може да бъде честото боравене с английски език от страна на носителите на речта, което е довело до навлизането на чужда лексика в езика им.
Анализът на речта в петте подбрани за това изследване подкасти лесно може да се заключи, че се наблюдава неподготвена реч. Макар и несъмненото придържане към предварително предвиден сценарий, дискусиите все пак протичат спонтанно, като участниците изразяват гласно мислите си. За това можем да съдим по наличието на хезитационни паузи и автокорекции. Елизиите, разговорните думи, а и чуждиците свидетелстват за слабо контролиране на устната реч, което все пак не отсъства съвсем, което можем да отдадем на липсващите маркери за морфологични отклонения. Устната реч в изследваните подкасти звучи естествено, непреднамерено и спонтанно.
Речта в българските подкасти не е изцяло контролирана, като причина за това би могла да бъде и тяхната първоначална идея – да предоставят на слушателя интимна среда, в която той може да се припознае, както би припознал и обсъжданите теми. Макар и с различни тематики, тоест обслужващи различни сегменти от аудиторията (в някои от случаите и нишови), в тях се откриват сходни маркери за отклонения от нормата, което означава, че те все пак поддържат определено ниво на езика – не допускат наличието на твърде много нарушения, но и се стремят речта им да не се придържа изцяло към книжовността, за да бъде разпозната от потенциалната слушателска публика.
Библиография:
1. Ангелова, И. 1988: Ангелова, Искра. Организация на репликата в българската разговорна реч. – В: Български език, 1988, 6. с. 525-528.
2. Армянов, Г. 1989: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София: Наука и изкуство, 1989. 104 с.
3. Бонева, Р. 2020: Бонева, Рада. Какво е подкаст и защо е модерно. – В: Thrift Sheep, 2020. Достъп: https://thriftsheep.com/2020/03/05/kakvo-e-podcast/ [10.07.2021]
4. Бонини, Т. 2015: Bonini, Tiziano. The ‘Second Age’ of Podcasting: reframing Podcasting as a New Digital Mass Medium. – In: Quaderns del CAC 41, Vol. XVIII, 2015. Available: https://www.cac.cat/en/documentacio/radio-thus-far [09.07.2021]
5. Виденов, М. 1993: Виденов, Михаил. Софийският език. Книга за всеки столичанин. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1993. 248 с.
6. Виденов, М. 2017: Виденов, Михаил. Запълване на хезитационните паузи в спонтанната българска разговорна реч. В: Български език и литература, Vol. 59, 5, 2017. с. 79-485.
7. Григорова, Г. 2019: Григорова, Геника. Развитие на българската подкаст сцена в периода 2014-2019. – В: Medialog, 6, 2019. Достъп: https://www.medialog-bg.com/?p=3341 [08.07.2021]
8. Как да направя подкаст. – В: Говори интернет. Достъп: https://govori-internet.com/podcast-how-to/ [08.07.2021]
9. Лазарова, М. 2021: Lazarova, Mariya, Sravana Reddy, Yongze Yu, Rosie Jones. Modeling Language Usage and Listener Engagement in Podcasts. – In: Cornell University ArXiv, 2021. Available: https://arxiv.org/abs/2106.06605v1 [09.07.2021]
10. Ликоманова. И. 1988: Ликоманова, Искра. Някои наблюдения върху едно явление от устната реч. В: Славистичен сборник. – София: БАН, 1988, 44-50.
11. Ликоманова, И. 1995: Ликоманова, Искра. Многократността на изразните средства като особеност на разговорната реч. В: Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. – В. Търново: 1995, 116-121.
12. Панайотов, Д. 2019: Панайотов, Димитър. Любимите ни български подкастове. – В: Под моста, 2019. Достъп: https://podmosta.bg/lyubimite-ni-balgarski-podkastove/ [06.07.2021]
13. Панчев, И. 2016: Панчев, Иво. В къщичката – стаичка, в стаичката – масичка, а на масичката – покривчица. В: „Аз Буки“, бр. 4, 28. I – 3. II. 2016. с. 1275. Достъп: https://azbuki.bg/wp-content/uploads/2016/11/azbuki.bg_dmdocuments_Pedagogy_09_16_WriteCorrectly.pdf [10.07.2021]
14. Рус-Мол, Щ. 2017: Рус-Мол, Щефан, Иво Инджов. Радио и подкастове. В: Журналистиката. Учебник и наръчник. София: Изток-Запад, 2017. с. 230-233.
15. Тишева, Й. 2002: Тишева, Йовка. За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език. В: Litora Psycholinguistica.– София, Сема РШ, 2002. с. 213-219.
16. Тишева, Й. 2002: Тишева, Йовка, Хетил Ро Хауге. Заемане на прагматични частици. В: Проблеми на социолингвистиката, т.7. Билингвизъм и диглосия – съвременни проблеми. – София: Делфи, 2002. С. 10-17.
17. Тишева, Й. 2005: Тишева, Йовка. За “паразитите” в речта ни. Litterascriptamanet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. – София: Университетско издателство, 2005. 499-510 с.
18. Тишва, Й. 2014: Тишева, Йовка, Красимира Алексова, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Марина Джонова, Алиса Трендафилова. Как говори съвременният българин. Т. 1, Граматика и устна реч. – София: Фондация „Фокус“, 2014. 207 с.
19. Цветкова, М. 1996: Цветкова, Мариета. Паузи на колебание в българската разговорна реч в съпоставка с други славянски езици. Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. – В. Търново: 1996. 190-196.
Източници:
1. Бележка под линия. – В: Listen Notes. Достъп: https://www.listennotes.com/bg/podcasts/%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-stefan-rusinov-bvNjntglXce/ [07.07.2021]
2. БНР Подкасти. – В: БНР. Достъп: https://bnr.bg/page/bnr-podkasti
3. Квалификационна характеристика за МП Онлайн журналистика и медии. – В: ФЖМК, СУ. Достъп: file:///D:/Downloads/OJM-3-MG-%D0%9A%… [08.07.2021]
4. Попкултура. BNR Podcasts. – В: Mixcloud. Достъп: https://soundcloud.com/bnrpodcasts/sets/jva1f9lazibj [07.07.2021]
5. Списък с български подкасти. – В: Everybody Wiki, 2020. Достъп: https://bg.everybodywiki.com/%D0%A1%D0%BF… [08.07.2021]
6. Ep. 48 – Живот без следа в планината – с Лаура и Асен (Balcanic). – В: Thrift Sheep, 2021. Достъп: https://thriftsheep.com/2021/06/19/ep-48-asen-laura-balcanic/ [06.07.2021]
7. Ep. 49 – Забрана на еднократната пластмаса и предстоящата Директива – с Данита от За Земята. – В: Thrift Sheep, 2021. Достъп: https://thriftsheep.com/2021/06/26/ep-49-direktiva-plastmasa/ [06.07.2021]
8. Ep. 50 – Greenwashing – с Любомила Йорданова (PlanA). – В: Thrift Sheep, 2021. Достъп: https://thriftsheep.com/2021/07/02/ep-50-greenwashing-lubomila/ [06.07.2021]
9. EP187 – Екология и пренаселеност [Vox Nihili със Стоян Ставру]. – В: The Ratio Podcast, 2021. Достъп: https://ratio.bg/podcast/187/ [07.07.2021]
10. EP184 – Рап и Жлъч [Vox Nihili със Стоян Ставру]. – В: The Ratio Podcast, 2021. Достъп: https://ratio.bg/podcast/184/ [07.07.2021]
11. EP189 – Суета на суетите [Vox Nihili със Стоян Ставру]. – В: The Ratio Podcast, 2021. Достъп: https://ratio.bg/podcast/189/ [07.07.2020]
© Моника Чалъкова, студент от магистърска програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики“ като част от работата по тема „Изследване на устната реч в българските подкасти“ от курса, воден от проф. д-р Йовка Тишева, Катедра по български език, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
© Онлайн справочник по реторика.
Цитирането и позоваването на автора на публикацията и на Онлайн справочника по реторика, субдомейн към сп. „Реторика и комуникации4, е задължително.
Уточнение: Проектът RHEFINE – Rhetoric for Innovative Education – Erasmus+ Programme, Number 2020-1-PL01-KA203-082274, Erasmus+ Programme, Key Action 2, Cooperation for innovation and the exchange of good practices – Strategic Partnerships for Higher Education – е представен в МП “Лингвистика – езикова система и речеви практики”.