Джендър реторика – същност
Джендър реториката не е нова реторика, а част от вече утвърдените разбирания, но с подчертан акцент върху възможността за еквивалентна власт и роли на двата пола.
Докато в традиционната реторика отношенията между оратор и аудитория са по-скоро йерархични, а убеждението е еднопосочен процес на влияние, отделен от обратната връзка, то съвременната реторика през призмата на джендъра е по-скоро приканваща реторика или както я наричат през 1995 г. Фос и Грифин invitational rhetoric. Тя е покана за взаимно разбиране, средство за създаване на връзка, основана на равноправието, иманентната стойност и самоопределянето. Този вид реторика съдържа „покана” към аудиторията да влезе в света на ретора и да види какви са неговите действия. Т.е. това е вид комуникация, създадена да генерира разбирателство сред индивиди с различни перспективи [4]. Промяната е възможен ефект от приканващата реторика, но не е задължителна.
Джендър реториката може да се разглежда като специфичен подвид реторика.
В същински план комуникацията между политическото лице и аудиторията всъщност изработва границите на социокултурната рамка, включително по отношение на пола.
Полът несъмнено е фактор при убеждаването, като ефектите му са различни в зависимост от пола на говорещия и състава на аудиторията.
От стилистична и аргументативна гледна точка джендър реториката допуска да се различат специфични характеристики на мъжкия и женския стил, които силно се влияят от реторическата ситуация и от класификационния вид на реториката (политическа, парламентарна или друга). От същностна гледна точка джендър реториката е ориентирана по-скоро към реторичното общуване, отколкото към постигането на конкретни резултати, поради което при нея убеждението трябва да се схваща в най-широки граници.
Тя се различава от феминистката реторика на същностно и идейно ниво. Неин обект са всички видове джендър заедно или поотделно, а основната й тема не е задължително да е пряко свързана с пола.
Oбект на джендър реториката е всяка устна и писмена реч, която се побира в разбирането за обект на науката реторика, тъй като теоретично всяка реч може да се анализира от гледна точка на джендъра.
Може да се каже, че разширяването на участието на жените в управлението в България се постига по „естествен“ и заобиколен път, а фокусът е върху решаването на други социални, икономически и политически проблеми [5].
Джендър реторика е всяка реторика, чрез която се изграждат и дефинират социалните измерения на пола, без значение дали те са основни предмет и цел на реторичната комуникация, или са страничен ефект от нея. От същностна гледна точка джендър реториката е ориентирана по-скоро към реторичното общуване, отколкото към постигането на конкретни резултати, поради което при нея убеждението трябва да се схваща в най-широки граници.
Външните условия, за да е възможен подобен реторичен контакт, са безопасността
(ретора и аудиторията да се чувстват в безопасност), стойността (т.е. темата и предлаганите перспективи да са оценени като важен въпрос от аудиторията) и свобода (на разбиране, на действие, на мнение).
Джендър реториката и връзката ѝ с Людмила Живкова
По времето когато е живяла Живкова представата на света за включване на жените в политиката е намерило израз в женското десетилетие на ООН. През 1975 година в Мексико се провежда първата световка конференция за положението на жените. По настояване на тази конференция общото събрание на ООН обявява 1976-1985 год. За десетилетие на жената под мотото „Равноправие, развитие, мир“, създава се и фонд (ЮНИФЕМ). Така ООН отправя предизвикателство към всяко правителство, което е необходимо да доказва ефективността си по отношение на жените. Най-разпизнаваемата еманация на успехите на режима по равноправието на жените в България става Людмила Живкова.
По време на женската декада на ООН Живкова иницира мащабни прояви свързани с разгръщане на българската история и култура пред света. Тя организира и Международната детска асамблея „Знаме на мира“ (от която са взети и по-надолу анализираните речи). Като цяло Людмила е подходящо лице за популяризиране на възможностите за еманциапация и развитие на джендър реториката в България.
Тя успява да изиграе ролята на успешна жена-политик в международен план.
Представяне на Людмила Живкова като политк, оратор и общественик.
Людмила Живкова изминава кратък, но изпълнен с пламъка на творчеството път и се доказва като общественик, политик и държавник. Съвсем заслужено тя се нареди сред най-изтъкнатите политически личности, оратори, деятели и съзадатели на българската култура. За по-малко от десетилетие изъвърши поврат в културната сфера на България. Тя беше образец за модерен политик и много млада получава международно признание. Тя се нарежда сред изтъкнатите политически личности, оратори, деятели и съзадатели на българската култура. „Людмила е най-ярката женска фигура в социалистическия период на страната ни. Тя е „революция в бяло” на фона на цялото мъжко присъствие в социалистическата държава“ [1]. Тя е наследничка на Тодор Живков.
Днес в новия век, в ерата на демокрацията, изправени пред жизненото ѝ дело, можем да видим каква личност беше тя – изпреварвайки времето си. В своите речи и изказвания Людмила многократно поставя проблема за нашето съюществуване и развитие като страна на социализма, проблема за опознаването и използването на неограничените психически и физически възможности на човека, за потенциала, които всеки от нас има в себе си.
Анализ на две от речите на Людмила. Цел. Базисни изводи, на които ще се опирам.
Предпоставките за изграждането на достойна жена-политик в България.
Ще разгледам изказванията на първата влиятелна дама в политическите среди в България от реторическа гледна точка. Не може да подминем изказванията ѝ, защото те допринасят значително за развитието на културните отношения в България и за постигането на важни международни културни връзки на страната ни. Освен това изказванията ѝ са пряко свързани с джендър реториката. След направения анализ ще се опитам да изведа заключение за това: Добър оратор ли е тя? И ако не – какво не ѝ е достигнало.След направените анализи и вземайки предвид статистически данни Вяра Генова извежда няколко основни извода за това какво трябва да притежава и какво трябва да прави една жена-политик, за да си изгради положителен имидж. Съпоставяйки 4 от изводите на Вяра Генова (коио са свързани пряко с публичните изказвания на жените-политици) с поведението на Людмила пред аудитория и двете ѝ анализирани речи ще видя какво е/не е изпълнила от „златните правила“ за българската жена политик от реторическа гледна точка.
Опирам се на следните изводи (в съкратен вариант):
1. Женското мнение, позиция и становище по даден проблем да се изразяват ясно и точно. В този смисъл решителността и активността трябва да бъдат основен лайтмотив за всеки дамски образ, който иска да намери място в българската политика.
2. Типично женската емоционалност. Емоционалността може да бъде пестеливо използвана в правилните моменти (речи). От реторична гледна точка емоционалният комуникатор създава по-лесно връзка с аудиторията и най-вече по постоянно въздействие.
3. Външността на дамите. Характерната визия, стил на обличане, даден аксесоар особено при произнасяне на публични речи привлича вниманието на аудиторията и откроява стила на жената (да има запазена марка, която да буди правилни асоциации) [3].
4. Дипломатичните умения и деликатността на дамите, които могат и трябва да се използват като силна страна. Дипломатичните умения на жените, способността им да предразполагат събеседника си, както и проявата на по-голяма доза деликатност в сравнение с мъжете могат да бъдат използвани като безспорно предимство.
Като цяло най-същественото за изграждането на равностойна женска фигура на фона на преобладаващите мъжки е тя да бъде окачествена с компетентност и решителност като се избягва голямата емоционалност и нестабилност. Все по-често съвременната жена политик е виждана като достоен конкурент на мъжа, а не просто като средство за увеличаване на привлекателността на дадена партия.
Анализ на две от речите на Людмила:
Единство, творчество, красота
Слово при октриването на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ София, 16 август 1979 година
Речта е произнесена в зала „Универсиада“. Людмила призовава децата на планетата-вечният символ на приемствеността и обновяването на живота – да си подадат ръце в името на мира, който ще разкрие необятните простори за Единство и Творчество под призивната сила на Красотата. Като вид тя е мотивираща реч.
Речта е публикувана във в. „Работническо дело“, брой 229 на 17 август 1979г. , както и в още 6 публикации.
Анализ:
Още в заглавието на речта можем да видим и лайтмотива, който е характерен и за други речи на Людмила от това време. Речта започва с обръщение, което преплита в себе си социалистическия поздрав (Другари и другарки) и два други „универсални“ поздрава – скъпи деца, уважаеми гости, които изразват строга официалност, но и привързаност и близост към децата. Речта е разделена условно на три не много открояващи се части – увод, основна част и заключение. В увода ораторът обявява повода, по които са се събрали. В цялата първа част Живкова поставя фокуса върху няколко ключови думи, който използва значително и по-натам в речта си. Думите, които най-често включва в словото си са: светлина, огън, творец, красота, развитие към светлото бъдеще. Огънят, светлината и красотата са силно затъпени в Анги Йога учението, на което тя е последовател. Погледнати през призмата на учението изброените по-горе думи може да се разглеждат като метонимии. (огън, Феникс и други подобни – използва наместо живот, творец- като човек, който се самоусъвършенства през целия си живот и красотата- движещата сила, която води човечеството напред).
След уводната част следва основната част, която започва мотивация към децата, която се предава чрез условен исторически преглед на събитията (как в името на свободата са възставали робите, в името на истината са се появили мислителите и т.н.) След това Людмила свързва историческите събития с тогавашната действителност и казва, че децата, както героите от миналото, трябва да вложат енергията си в правилната посока.
В следващите редове тя построява речта си, като следва една и съща структира, като три пъти повтаря „не трябва“, това е синтактичен паралелизъм.
В следващата част Людмила говори не чак толкова абстрактно като споменава конкретно българските деца и столицата София. Разбира се, не забравя и типичните фрази свързани със изказванията на социализма. Отново следва изречение, което е построено на принципа на повтаряща се конструкция.
Живкова цитира малка част от текста на химна „Върви народе възродени“. Обвързва го успешно в речта си, защото той е символ на просветата, светлината и творчеството, на които тя акцентира. Следва многократно включване на светлината – изпълняваща ролята на метафора в изреченията. Метафора за знанието, единството и добротата. Няколко пъти също споменава творчестовото – но не като разбираните днес творци на изкуството, а като обикновени хора, съзидатели на бъдещето с цел самоусъвършенстване и придобиване на нови знания. В тази част на речта си тя помества незабележимо и мотива за Бога, който е „предначертал“ или поне е дал благословията си на децата за някои възможни пътища, по които да поемат („Благословените пътища“). В края на основната част ораторката отново поставя сякаш начало на речта си като включва начално обсъщение, само че този път персонално към децата. Нарича ги „граждани на планетата“, като така поставя акцента на това, че всички са еднакви и равни (идея застъпена силно по времето на социализма и отчасти в Учението). Тук речта става изключително метафорична и преплетена с Учението. Споменава обаче и типични и общоприети символи като дървото на живота, което е всеобщ символ на живота, зараждането и развитието. И тук както и в предната част се използват двата основни лайтмотива на речта, единия от които е и точния девиз на Людмила, а именно „Единство, творчество, красота“ (и „Красота, Истина, Мъдрост“). С трети подобен мотив тя привършва речта си – „Единство, Красота, Хармония“.
В заключение мога да кажа, че Людмила Живкова в ролята си на оратор успява да покрие почти изискванията за успешнта жена политик, които изисквания са свързани с реториката, посочени от Вяра Генова. Ораторката изразява становището и идеите си структурирано и ясно, макар и да включва метафори. Не мога да говоря за емоционалността ѝ по време на речта, защото не притежавам видеото, а само снимка. Но в сравнение с други речи от поредицата, която изнася по повод асамблеята мога да кажа, че тя е говорила с умерена емоционалност. Със сигурност обаче въпреки социалистическия „етикет“, тя е съумявала да създаде по-близка връзка с аудиторията си. По отношение на външността можем да кажем, че тя успява да покрие характерния стил на обличане, които е показала и на това събитие – а именно това е обичайният за нея бял цвят на облеклото. Не съм сигурна, че е успяла да събере искренното внимание на аудиторията, тъй като тя е съставена предимно от деца, които както знаем се концентрират в нещо толкова официално много трудно.
Разглеждайки конретно тази реч мога да кажа, че Людмила е успяла да покрие изискванията на изведени от Вяра Генова и на база тях може да се каче, че е била сравнително успешна жена оратор. Като минус обаче мога да отбележа, че Живкова чете по време на почти всичките си речи (или поне си помага) от листи хартия, както и тук. Но за сметка на това тя успява успешно да преплете различни мотиви от различни вярвания и идеологии.
Символ на единство творчество и красота
Слово при откриването на монумента „Знаме на мира“ София, 25 август 1979 година
Речта е произнесена пред монумента „Знаме на мира“ (в местността „Камбаните“ край София) по време на тържественото му откриване. В тази реч Людмила призовава децата от цял свят да си подадат ръка ръка за дружба и единство, за да бъде изграден един нов, по-справедлив и достоен свят. Откриването на монумента се явява кулминация на поредицата от събития свързани с асамблеята. Това събитие събира най-изтъкнатите политически и културни дейци, между тях е и генералният директор на ЮНЕСКО – Амаду Махтар М’Боу.
Анализ
И тази реч, както и предишната, започва с обичайното обръщение като се пропуска социалистическия шаблон. Още в началото тя извежда основния лайтмотив „Единство, Творчество, Красота“, който отново съвпада в основното в заглавието. В тази реч Людмила споменава „братството“, като метафора за мир и разбирателство, но също и част от социалистическите лозунги.
Отново силно застъпени същите думи (творчество, красота, светлина, огън, истина и техните производни), част от Учението, но да не забравяме и от идеите на ООН. Тук е времето да отбележа, че по време на отркиването на монумента и това слово на Людмила, част от аудиторията ѝ е и посланникът на ООН.
След уводната част и въвеждането на лайтмотива следва условно отделената основна част, която е запълнена с метафори свързани с бъдещето, светлината и огъня (както в първата реч). Тук можем да отбележим и „вълните на живота“, отново като метафора за предизввикателствата, които съпътстват живота на всяко порастнало дете.
В края на основната част отново е изведен израз подобен на лайтмотива („Единство, Красота, Хармония“). Следват лайтмотивът и мотивиращи слова в духа на асаблеята.
Речта завършва с идеи от Учението, свързани с огъня, преплетени със идеята на асамблеята.
Вземайки предвид отново същите опорни точки на Вяра Генова, мога да кажа, че ораторката не е търсела да изрази ясна позиция по даден проблем, а по-скоро да мотивира децата и да им даде смелост. Речта е емоционална в края (това се вижда в клипа, споменат в източниците). Отново тук е налице характерния и запомнящ се стил на Живкова, свързан с белия цвят. Тук тя носи тюрбан, което също е част от облеклото ѝ в много от публичните ѝ изяви. С речта си е успяла да оправдае очакванията на аудиторията си, като се вземе предвид, че сред нея има видни представители на ООН.
Тя произнася словото си точно в този дух.
След направените анализи на тези две нейни речи и разглеждайки изследванията за нея и други нейни изказвания (които могат да се намерят в изброената литература) мога да кажа, че тя е била успешна жена оратор за времето си в България. Това сочат и международните издания, където се помества нейното име навремето. В българската преса не могат да бъдат намерени много издания по темата днес.
Това че е била добър оратор със сигурност е допринесло за положителния ѝ имидж и положителния имидж на жените в политиката изобщо. По-надолу ще дам общ поглед и върху други нейни изказвания от реторична гледна точка, включваща стил на говорене и невербално поведение, а също и акцентите, които тя избира за външността си.
Обобщен анализ на част от речите и поведението на Людмила Живкова пред аудитория и имиджа, който си създава.
Дали ще приемем или не, че политическата ѝ съдба е предопределена, образът ѝ винаги се е свързвал с постоянството във властта.
Нейният образ (изграждан по социалистическо време и този, който стана обществено достояние в последните години – чрез разкази на нейни близки и нейните лични трудове) е носител на силата на жената от гледна точка на творчеството, културата и градежът на новия път, която успява да внедри в българската политика действия в посока представяне на нашата култура и история в международен план. Важно е да се отбележи, че при Людмила има почти пълно сливане на обществения образ, който се представя и истинската ѝ личност. „Такова сливане е предпоставка за изключително успешно изобразяване на даден политик, тъй като достоверността, истинността на образа е на лице [1].
Людмила не залагала на образ тип „желязната лейди. Важно е да се отбележи също, че за да бъде една ораторка добра, то тя трябва да притежава (или поне да показва) някои възприемани за типично мъжки качества. Самата Людмила Живкова в ролята ѝ на политик дава началото на една тенденция, а именно, че женската политическа фигура не трябва се явява просто опора на силната мъжка фигура. Тази тенденция зародила се в България благодарение на Людмила продължава и до днес и се забелязва, че в днешно време жените са отразявани като самостоятелни, влиятелни обществени и политически фигури и като достойни съперници на мъжете политици. И заради нейното поведение и заради времето, днес жената в българска политика все повече се възприема като самостоятелна, компетентна и способна да взима самостоятелни решения.
Тя започва повечето от речите си с типични за социализма гръмки слова и с обръщение („Другари и другарки“), но ги продължава и завършва с нейни слова. Успява успешно да преплете наложеното и от Партията – БКП – и историческото време с думи, нетипични за това време като мир, разбирателство и др. Нейните речи се открояват с традиция, но и новаторство, защото по време на всяка своя реч тя се опитва да преплете особената за социалистическа България източна философия с комунистическата идеология.
В речите ѝ, свързани с хуманност, мир, единство и разбирателство, ясно проличава страстта, с която говори. Лесно може да открием също дръзновението и убедеността в словата ѝ, а също и дълбокото познаване на нещата. Людмила Живкова развива идеите за всенародно естетическо възпитание, програмата за хармонично развитие на личността и не на последно място – за мира и неговото запазване в името на бъдещето на планетата.
„Тя не беше от онези родени „оратори“, които презирайки слушателите си, се любуват на своя глас и на гладкото течение на празнословието си. Нейната реч беше често неравна. Носеше драматизма на човешкото вълнение. Чувстваше се, че думите излизат горещи от лабораторията на собственото мислене и едва догонват крилатата идея. Пред широката аудитория Людмила говореше въодушевено, патетично. Понякога се притесняваше, но като че ли изобщо не познаваше чувство на страх.“ „Тя не обичаше празните думи, готовите словесни формули, ефектите на повърхностното красноречие. Умееше да те накара да слушаш, защото говореше с дълбоко убеждение. Тя беше готова да изслуша всяко възражение, но и да го обори с аргументите си [2].
„Шаблон“ и подтекст, които Людмила използва в речите си
За да разберем възможно най-пълно смисъла и подтекста, които Живкова е влагала в изказванията си, трябва да познаваме из основи учението на Агни Йога или Жива етика. Днес учението се разпространява по целия свят и почти навсякъде свободно, но по времето, когато е живяла Людмила, да вярваш в него е било табу. Людмила обаче умело и почти незабелязано тогава преплита в речите си идеите на Учението с посланията, които иска да предаде на аудиторията си. Освен посланията на Учението в своите публичени изказвания и приветствени речи, Живкова е била принудена да използва лицемерния или по-точно неизбежения език, характеризиращ се с фрази за благородните задачи на партията, за лениновите завети и светлото социалистическо бъдеще. Всички публични личности, особено тези обвързани с Партията, също били длъжни да спазват „етикета“ на установените вече партийни традиции. Но за щастие аудиторията, пред която Людмила е говорела, е била достатъчно привикнала с обичайните фрази за такъв вид речи и е съумявала да намери новото, необичайното и нестандартното, което ораторката съумява да предаде въпреки „шаблона“.
Външността на Людмила
Колкото до нейната външност и обноски, не може да се каже, че дори самата тя се е намирала за чаровна. Вземайки предвид факта, че тя била жена и то публична личност, също не е била лишена от суетност. Независимо каква е била тенденцията обаче Людмила винаги е била облечена в бяло (в малкото случай, в които не носи бяло, се е придържала поне към малката бяла чантична или дург аксесоар в бяло).
Тя е изгягвала превземките, характерни за публичните личности от недалечното минало. Характерен за нейния стил е също.
Заключение
Появяването на Людмила Живкова на политическата сцена е символ на така нужното за времето си признаване на качествата на жените. Макар и дъщеря на баща си, тя успява да се докаже като успешен оратор, деятел и стожер на българската културна дейност. С думите си прославя българската история и култура по света. Тя е символ на отровеността на българската държава и социум към еманциапацията на жените. Людмила заслужава да бъде оценявана не по своите възгледи, както много хора днес правят, а по своите дела. Делата, които съперниците ѝ умишлено премълчават, но които въпреки времето на вандалщина и разруха, са оцелели и до днес. Вместо да печели верни приятели, тя съвсем дори мога да кажа умишлено, си е „печелела“ скрити противници благодарение на политиката, която водела, а именно – да подлага на съмнение принципите на системата, да създава нериятности на цялото правителство и да се изправя в конфликти с баща си. Тя е била символ на една решителна и смела за времето си личност, която е извоювала постиженията си не само с помоща на партията, но и със собствената си женска настоятелност и подходящите патетични слова. Съумявала е да използва публичните си изказвания, за да изрича настойчиво своите неприлично прями и дори неуместно прочувствени призиви за мир и дружба между два различни свята.
Цитирана литература
[1] http://www.media-journal.info/?p=item&aid=211
[2] Райнов, Богомил Николаев. Людмила – мечти и дела. 2 ½, София, 2003
[3]http://www.newmedia21.eu/atelie/imidzht-na-zhenite-v-blgarskoto-politichesko-prostranstvo/
[4] http://www.media-journal.info/?p=item&aid=211 [5]http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/doktorantski-cheteniya-v-newmedia21-oratorskoto-izkustvo-na-zhenite-deputati-v-ba-lgariya/
Използвана печатна литература
1. Савова, Елена Вълчева (1918-2011.), Мичева, Здравка; Аврамов, Кирил. Живот и дело 1942-1981 : Летопис, Изд. на БАН, София, 1987
2. Михайлов, Стоян ред. Мислете за мене като за огън ( Книга за Людмила Живкова). Нар. Младеж, София, 1982
3. Балев, Милко Калев, Огънят не свети за себе си : [Слова, доклади, изказвания за дейността и творчеството на Людмила Живкова]. Партиздат, София, 1986
4. Баева, Искра Василева 1951- състав. Културното отваряне на България към света : Материали от международната научна конференция по повод 70 години от рождението на Людмила Живкова. Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, София, 2013г. , стр. 92-102 (Марчева, Илиана. Людмила Живкова в женското десетилетие на ООН – 1976-1985 г.)
5. Райнов, Богомил Николаев. Людмила – мечти и дела. 2 ½, София, 2003
6. Живкова, Людмила Тодорова. Доклади, речи, статии и изказвания Т. 2.. София, 1982
Използвани електронни източници
Откъс от реч на Людмила Живкова по време на международната детска асамблея
„Знаме на мира“ < http://vbox7.com/play:ebb2c980 >
Генова, Вяра. Джендър парламентарна реторика, сп.Медии и обществени комуникации, бр. 14, септември 2012г., < http://www.media-journal.info/?p=item&aid=211 >
Генова, Вяра. Имиджът на жените в българското политическо пространство. Онлайн издание NewMedia21, публ. 27 юни 2011г. , < http://www.newmedia21.eu/atelie/imidzht-na-zhenite-v-blgarskoto-politichesko-prostranstvo/ >
Генова, Вяра. Докторантски четения, Ораторското изкуство на жените депутати в България. Онлайн издание NewMedia21, публ. 7 май 2013г.
< http://mavrodieva.blogspot.com/2008/01/blog-post_8073.html >
©Деница Коларска – специалност „Връзки с обществеността“, Софийски универнситет.
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването и цитирането на автора и Онлайн справочника по реторика и задължително.