Методът на симулативната игра – учене чрез практика
Съвременната реалност е такава, че изисква от нас да бъдем все по-прагматични, за да може да се справим ефективно с проблемите, пред които ежедневно се изправяме. Прагматизмът обаче е философия, начин на мислене и възприемане на света. Прагматичният човек е практик, справящ се с предизвикателствата по пътя си, отчитайки съществуващите към момента условия, а не мечтател, подчиняващ се на фиксирани теории, идеи и концепции. Традиционният метод на обучение, изглежда, не разполага с необходимия инструментариум, за да направи от учащите прагматични и активни хора. Това е така, защото съществува слаба обвързваност на образованието с практиката и обучението се осъществява предимно на базата на индивидуално усвояване на теоретично знание.
Постоянно променящия се свят, в който живеем обаче, налага да променим представата си за образованието и да възприемем нови стратегии, в чиито фокус да бъде поставен човекът като личност. Затова, ставаме свидетели на въвеждането на нови, модерни практики, повечето от които макар и още на експериментално ниво показват своя потенциал и дават обещание за постигане на добри резултати. Пример за съвременен метод в образованието е този на симулативната игра. Това е вид игра, която поставя участниците в ситуация, в която е налице даден реален или симулиран проблем. Тази ситуация е най-често несъществуваща в обективната действителност и може да изисква приемането на различни роли от играчите. Те, от своя страна, следва да ръководят своите действия не само с оглед на предварително зададените или договорени правила на играта, но и спрямо своя индивидуален опит и умения. Важно е по време на играта да се вземе под внимание цялостната ситуация около зададения проблем, за да може да се намери неговото обективно решение. Участниците стигат до това решение на базата на собствени отношения, оценки и стратегия.
Методът на симулативната игра бе използван в рамките на организиран дебат между третокурсници от специалност Европеистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с преподавател проф. д-р Мария Стойчева и студенти от Факултета по право и политически науки в Лиежкия университет с преподавател проф. Quentin Michel. Проведената игра бе разделена на две части.
В първата част бяха сформирани две смесени групи от български и белгийски студенти. На всяка една от групите бе предварително зададена тема, по която да дискутират и след това да формират обща позиция, която да представят пред останалите. Темите съответно бяха „Европейските ценности, описани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз“ и „Разширяването на Европейския съюз“. Подредени в кръг, участниците изразяваха своята гледна точка, сигнализирайки за това чрез вдигане на ръка. По този начин се гарантираше изслушването на всеки един и се създаде една атмосфера на приятелство и взаимно уважение. Играчите сами разпределиха някои задачи помежду си – водене на записки, проверяване на информация. Въпреки че по повечето дискутирани въпроси съществуваше единодушие, все пак бе напълно нормално да възникнат и спорове и несъгласия между студентите. Затова, за да вземат решение, обединяващо всички гледни точки, бе необходимо провеждане на гласуване по спорните въпроси.
Във втората част студентите бяха разпределени в смесени групи, състоящи се от трима души всяка. За задача им бе поставено да определят първоначално сами за себе си, а после и в групата си три европейски ценности и три неща, които липсват в Европейския съюз. И тук важно за изпълнението на заданието бе постигането на консенсус. Така, микроекипите от по трима души постепенно се сливаха с останалите такива, образувайки групи от по 6 човека. До края на играта останаха общо два големи екипа, които сформираха общо мнение и го представиха пред своите преподаватели. Те, от своя страна, записаха резултатите, които по-късно трябва да бъдат включени в публикация, издадена съвместно от двата университета.
От образователна гледна точка, симулативната игра изигра ключова роля за разбирането от страна на студентите на начина на взимане на решение в Европейския съюз. Те научиха, че постигането на единна позиция по определен въпрос с единодушие е почти невъзможно и затова е необходимо правенето на компромиси. Още повече, те имаха възможност да използват на практика и да обогатят придобитите си към онзи момент знания за функционирането на Европейския съюз. Освен това, те упражниха своите комуникационни умения и използваха подходящ за пресъздадената чрез симулативната игра ситуация поведенчески код.
В обобщение, методът на симулативната игра се оказа полезен за студентите, тъй като те имаха възможност да споделят своите гледните точки едни на други и да работят заедно за изработване на позиции по зададени теми. Те успяха да използват своите знания в една конкретна колективна дейност, която сближи техните мнения и разруши всякакви предубеждения, създадени на база специфични социо-културни характеристики. Резултатът от симулативната игра е налице, тъй като бяха представени съответстващи на поставени теми отговори. Изводът от провелата се игра, е че тя не само продължи установената между двата университета традиция на съвместни инициативи, но и благоприятства създаване на приятелства между макар и далечни на разстояние, но вече близки по възгледи студенти.
© Симона Янева и Мартина Динкова, студенти трети курс от специалност „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет.
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на авторите и на Онлайн справочника по реторика е задължително