Мотивираща реч –Единствено единни сме най-добри

by admin on 23.12.2018

Мотивираща реч –Единствено единни сме най-добри

Мили сънародници, обръщам се към вас. Към вас, които живеете или преживявате в познатия живот в нашата страна.

Познат ли е за всички всъщност?
Познаваме ли го, когато децата ни са тръгнали към втори терминал?
Или разбираме го най-добре, когато видим глада и болката в очите на дядо ни пред църквата. Запътил се да моли за здраве и за по-добър живот.
Еднопосочният билет е купен, причините са ясни уж. Децата тръгват си. Защо ли? Защото трудно е да си на кръстопът, в който предначертан е твоят път. И знаем пак, защото уж е ясно. Предначертана е съдбата и на децата, които са спокойни, че са тук. А тези дето тръгват, изпратила ги е унилата съдба – точно тази, която ги остави с мечти да чакат на своя път. Да чакат за това да бъдат равни. И въпреки отминалото време мечтата си остава. Една е разликата обаче, че полето за изява се променя. Крилете на мечтите са големи и с тях в клетка не се живее, но с тях се стига на далече.
Иконата е пред лицето, причините са ясни уж. Старците се молят. Защо ли? Защото вярват в Бог. Или пък не – защото друго нищо не остана. Не остана вечеря след обяда. Минало е времето, когато старецът е имал силите да отгледа прехраната си. Но сега не остана, защото трябва да купи обяда си. Да го купи е трудно, затова е и болката в очите.

Два примера, а колко много значат те. Как всички се досещаме какво е втори терминал и колко тежки са сълзите потекли по старо и безпомощно лице. Познат е значи всъщност живота ни през моите очи.
И щом познаваме едно и също, бих искала да ви оставя да мислите по един въпрос. И той е този, който отново изниква ни на всички, но рядко чуваме на глас.
Защо познаваме проблема, а плачем зад най-тъмните очила? От тези, дето крият ни сълзите и тези, дето виждат най-сивото в света.
Нима сме малко и не можем да спрем еднопосочните билети.
Нима сме малко и не можем да изтрием влажните очи.

Какъв е начинът, досещайте се сами.
Защото много сме и сме различни, но в добротата си едни и същи сме.
От тук нататък ще подскажа: единствено единни сме най-добри!

© Анелия Георгиева – магистър от МП „Публична реч“ – НАТФИЗ. Речта е подготвена и произнесена по време на часовете по „Реторика и ораторство“ с преподаватели проф. дн Иванка Мавродиева и доц. д-р Валерия Кардашевска
© Цитирането и позоваването на Онлайн справочника и автора на речта Анелия Георгиева е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: