Новините днес – кое е истина и кое – не?
В съвремието все повече нараства влиянието на медиите върху общественото мнение. Това се дължи на факта, че точно те са тези, от които черпим информация за заобикалящия ни свят. Именно защото ролята на медиите е значителна в социалния живот, е от изключителна важност медийното съдържание да бъде достоверно. Но това установена норма в медиите ли е и винаги ли се спазва? Ако отговорът е отрицателен, то реципиентите трябва да имат налични специфични умения за разпознаване на неправдоподобна информация.
Развитието на технологиите през годините даде тласък на нарастването на информацията, с която разполагаме. Поради това не е случайно, че днешната епоха е определяна като „информационна“. Друго характерно явление е мултиплицирането на източниците, създаващи медийни материали. И точно защото днес всеки може да бъде автор, няма как напълно да се гарантира истинността на написаното. Доказателство за това е появата на фалшиви новини, а масовото им разпространение налага необходимостта от въвеждане на методика за установяването им с цел по-бързото им и лесно идентифициране.
Когато попаднем на определена новина, за да проверим нейната достоверност, прилагаме набор от последователни стъпки. Първата такава е проверката на източника. Тук съответно е необходимо да се направи справка на това дали и други официални източници са създали свой материал по тази тема или са се позовали на публикуваното от конкретния източник съдържание. Вторият етап е установяване на наличност на автор и потвърждаване на неговото съществуване. Това може да се направи чрез търсенето му в социални мрежи или чрез намирането на негови медийни изявления. Друга съществена стъпка е проверяването на действителността на вмъкнати линкове, цитати на конкретни лица, имена, графики, таблици, диаграми и други. Важно е, също така, съвпадането на датата на публикуване на материала с неговото съдържание. Що се отнася до същината на оповестената информация, е необходимо да се определи дали тя поражда социална чувствителност. Това може да сигнализира за наличието на фалшив елемент в нея именно защото тя въздейства на чувствата и емоциите на хората, приглушавайки по този начин тяхната рационалност. Използването на определен стил на писане, от своя страна, е ясен белег за определянето на новината като реална или не. Но това не означава, че когато в материала на даден медиен източник присъства шеговита нотка, то той е фалшив.
За да видим на практика приложението на методиката, ще разгледаме една доста интригуваща новина – тази, носеща заглавие „ЕС ни попречи да израснем като народ“. Този медиен продукт фигурира в интернет страницата „mejdu-redovete.com“, в рубрика „На Фокус“, и бива споделян множество пъти в социалната мрежа Фейсбук. Тук първото нещо, което прави впечатление, е гръмкото заглавие. То цели да привлече вниманието на читателите, засягайки една социално чувствителна тема. Това е още по-засилено от използвания стил на изказване, изпълнен с негативни оценъчни съждения. Следващото нещо, което проверяваме, е автора на публикацията – в този случай това е личност, най-вероятно работеща в самата медия. В тази статия няма позоваване на други достоверни източници и по-скоро е във формата на размисъл, лични бележки, описващи субективни преживявания. На база на персоналния опит се извеждат генерални заключения по темата. В тази новина има използвано едно единствено изображение, което няма източник и което цели да илюстрира неблагоприятните последици, свързани с членството на България в Европейския съюз. За да се разграничат отделни откъси от текстовото съдържание, шрифтът на буквите бива удебелен. По този начин авторът се стреми да акцентира върху някои основни изводи, които извлича от своето разсъждение. Не е случайна и датата на публикуване – 10 май 2015 година, само един ден след 9 май – Денят на Европа и Ден на победата в Русия. Възможно е именно честванията по повод двата празника да са провокирали написването на този материал.
В заключение, днес медиите придобиват все по-голямо значение в обществения живот. Развитието на технологиите допринася за мултиплицирането на каналите за разпространение на информация. Това създава благоприятна почва за манипулиране и заблуждаване на реципиентите. Затова е важно те да разполагат с необходими специфични умения, с помощта на които да разграничават фалшивите от достоверните новини. Представената методика със своите стъпки е такъв полезен инструмент, който улеснява този процес. За да се докаже това, е приведен пример с конкретна фалшива новина, която илюстрира един от аспектите на медийната среда.
© Симона Янева и Мартина Динкова, студенти трети курс от специалност „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет.
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на авторите и на Онлайн справочника по реторика е задължително