Обръщение към нацията на Президент Роналд Рейгън, 28 януари 1986 г.,Експлозия на космическата совалка Чалинджър
Дами и господа,
Тази вечер планирах да ви поговоря за състоянието на Съюза, но днешните събития ме накараха да променя плановете си. Днес е ден на траур.
Нанси и аз сме наранени до дъното на душата си от трагедията на совалката Чалънджър. Знаем, че споделяме тази болка с всички хора в нашата страна. Това наистина е национална загуба.
Преди деветнадесет години, почти на същия ден, ние загубихме трима астронавти в ужасен инцидент на земята. Но ние никога не сме губили астронавт по време на полет: никога не сме имали подобна трагедия. И може би сме забравили за смелостта, необходима на екипажа на совалката. Но те, Седмината от Чаленджър, бяха наясно с опасностите, преодоляха ги и свършиха работата си блестящо. Ние оплакваме нашите седем герои: Майкъл Смит, Дик Скоби, Джудит Резник, Роналд Макнейр, Елисън Онизука, Грегъри Джарвис и Криста Макаулиф. Ние като нация оплакваме загубата заедно.
Към семействата на седмината изказваме почит и състрадание, те понасят цялата тежест на загубата. Но ние усещаме загубата и мислим за вас. Вашите близки бяха дръзки и смели и притежаваха онази специална грация, онзи специален дух, който казва: „Дайте ми предизвикателство и аз ще го посрещна с радост“. Те изпитваха глад да изследват Вселената и да открият нейните истини. Те пожелаха да служат и го направиха. Те служиха на всички ни.
Свикнали сме с чудесата през това столетие. Трудно е да ни впечатлиш. Но от 25 години космическата програма на Съединените щати прави точно това. Свикнали сме с идеята за Космоса и може би забравяме, че най-вероятно едва започваме. Все още сме пионери. Те, членовете на екипажа на Чаленджър, бяха пионери.
И искам да кажа нещо на учениците на Америка, които гледаха прякото предаване на излитането на совалката. Знам, че е трудно за разбиране, но понякога се случват подобни болезнени неща. Всичко това е част от процеса на изследване и откриване. Всичко това е част от поемането на риск и разширяването на човешките хоризонти. Бъдещето не принадлежи на хората със слаби сърца. Бъдещето принадлежи на смелите. Екипажът на Чаленджър ни дърпаше към бъдещето и ние ще продължим да ги следваме.
Винаги съм имал голяма вяра и уважение към нашата космическа програма и това, което се случи днес, с нищо не я намалява.
Ние не крием нашата космическа програма.
Ние не пазим тайни и не прикриваме нещата.
Ние правим всичко открито и публично.
Такава е свободата и ние не бихме я променили нито за минута.
Ще продължим нашето търсене в космоса. Ще има повече полети на совалки и повече екипажи на совалки и, да, повече доброволци, повече цивилни, повече учители в космоса. Нищо не свършва тук; нашите надежди и нашите пътувания продължават.
Искам да добавя, че ми се иска да мога да говоря с всеки мъж и всяка жена, които работят за НАСА или които са работили по тази мисия, и да им кажа: „Вашата всеотдайност и професионализъм ни докосват и ни впечатляват от десетилетия. И ние знаем за вашето страдание. Споделяме го.
Днес има съвпадение. На този ден преди 390 години великият изследовател сър Франсис Дрейк умира на борда на кораб край бреговете на Панама. По време на живота му големите граници бяха океаните и един историк по-късно каза: „Той живееше край морето, умря в него и беше погребан в него.“ Е, днес можем да кажем за екипажа на Чалинджър: Тяхната отдаденост беше като тази на Дрейк – пълна.
Екипажът на космическата совалка Чалинджър ни отдаде почести с начина, по който изживя живота си. Никога няма да забравим нито тях, нито последния път, в който ги видяхме тази сутрин, докато се подготвяха за пътуването си и махнаха за сбогом и „се изплъзнаха от мрачните връзки на земята“, за да „докоснат лицето на Бог“.
© Виктория Ефремова, студент от специалност „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет. Преводът е част от дейностите в часовете и в курса „Презентационни и комуникационни умения“ с преподавател проф. дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането и позоваването на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.
Речта е произнесена в 17:00ч. на 28 януари 1986г. в Овалния кабинет в Белия дом. Обръщението е предавано на живо по телевизията и по радиото.