Послания на визуалната аргументация по време на пандемията от COVID – 19

Послания на визуалната аргументация по време на пандемията от COVID – 19
1. Увод
2. Значимост на визуалната аргументация за комуникационните професии
3. Анализирани обекти:
* Гол протест на немски медици
* Илюстрации на Алиреза Пакдел
* Улично изкуство
* Отражение върху модата
* Проектът „Пауза“
* Статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро
* Обобщение
4. Заключение
Увод
Визуалната аргументация е съвременна възможност за по-въздействащо предаване на послания към разнообразни целеви групи. В ситуацията, пред която светът е поставен днес, дигиталната среда неизменно е място, в което най-креативните личности и най-стойностните съобщения се открояват в морето от информация. В момента темата е актуална и значима за целия свят, затова и предизвиква ежедневен медиен и обществен интерес. Не по-малко важна е и за комуникационните науки. Пандемията ще „влезе“ в учебниците по комуникации, поради всички промени, които настъпват в последните месеци – дистанционна работа, онлайн обучение, визуална реторика, виртуално изкуство.
Настоящата курсова работа цели да отбележи значението на визуалната аргументация за комуникационните професии и да разгледа, анализира и сравни ефекта от някои от най-впечатляващите й проявления през последните месеци.
Обект на анализа са голият протест на немски медици, илюстрациите на ирански художник, уличното изкуство, модните тенденции, проектът „Пауза“ и статуята на Исус Христос в Рио. Всички те показват различни аспекти от последиците на пандемията и носят смислени посляния.
Визуална аргументация
Значение за комуникационните професии
Усъвършенстването на технологиите безспорно е основна причина визуалната аргументация да се развива най-динамично от началото на века. Според Иванка Мавродиева, основната цел е „да се преосмисли реторичното знание чрез включване на визуалните елементи в процеса на информиране, въодушевяване и убеждаване на различни публики.“ („Визуална аргументация: теоретични дилеми и практически проявления“) (Иванка Мавродиева 2019: 318 – 319) Тоест, визуалното невинаги изключва вербалното, а напротив – спомага голямо количество информация да се предаде на максимален брой хора, които да не полагат излишни усилия за възприемането й. Това автоматично увеличава целевите публики, защото онагледеното съобщение е много по-разбираемо от текстовото такова.
В популярен свой наръчник, Майк Роде казва, че скицирането при водене на бележки, както и при разпространяването на информация, „ангажира мозъка много повече, отколкото обикновеното писане и спомага за запомняне в детайли.“ Доказва това свое твърдение с Теорията за двойното кодиране на Алън Пайвио (изобр. №1), развита през 70-те, според която „мозъкът обработва информация, използвайки два основни канала: вербален и визуален.“ (The Sketchnote Handbook : The Illustrated Guide to Visual Note Taking.) (Mike Rhode 2012: 26-27)
С тази теория може да се обясни и изводът на Чавдар Христов, че „от средствата за масова комуникация, най-голямо влеяние върху хората оказва телевизията, защото предава информацията по визуален начин, който се възприема най-лесно.“ („Убеждаване и влияние“) (Чавдар Христов 2008: 124)
Горепосочените мнения показват, че визуалната аргументация е силно характерна за всички комуникационни професии. В момента това е по-валидно от всякога, тъй като се наблюдава постепенното им „сливане.“ Пиарът, журналистиката, рекламата и маркетингът се преплитат все повече и главната причина за това е доминирането на социалните мрежи. Благодарение на възможностите, които те предлагат, днес, всеки, сам по себе си, е една малка медия. За да изпъкнеш сред конкуренцията, визуализацията е ключова, защото именно тя привлича и задържа вниманието.
Популярно мнение е, че поради достъпността на новите технологии, техниката, различни програми за обработка и пр., всеки може да се занимава с това. В действителност, са необходими креативност, усет и определени умения, за да бъде изпълнението на професионално ниво. Позицията на уважавания ПР практик Антъни Дейвис е, че фотографите и дизайнерите в ПР отделите и агенциите са изключително важна част от екипа, защото визуализацията е „творчески процес, който изразява много послания и много внушения.“ („Всичко, което трябва да знаете за Пъблик Рилейшънс : директни отговори на повече от 500 въпроса. Рой Комюникейшън“) (Антъни Дейвис 2007: 189) Максим Бехар отбелязва, че „половината човечество вече е активно ангажирано в социалните медии,“ (като неслучайно ги нарича медии, а не мрежи, защото освен средство за общуване, са и такова за разпространяване на информация) и заявява, че „традиционните медии вече не са просто застрашен вид, а са направо изчезващ.“ За една от позитивните страни на този неоспорим факт, той посочва по-лесното обособяване на различни целеви публики, защото „днес потребителите са организирани в групи – във Facebook, LinkedIn, Instagram и т.н. Много по-лесно е да ги намериш и таргетираш.“ Богатият му опит го кара да мисли, че „в не толкова далечно бъдеще визуалните материали естествено ще изпреварят текста като главното средство за комуникация.“ („Световната PR революция“) (Максим Бехар 2019: 17, 26, 88, 317) И това наистина вече се случва. Десислава Стоичкова разглежда визуалната реторика конкретно в бизнес социалната мрежа LinkedIn, но дори там, където е характерно деловото общуване, се вижда, че „потребителите все повече използват емотикони, емостикери, мемове, видеа, гифове, и други формати, които синкретично пресъздават цялата им мисъл, мнение, намерение.“ („ Проявление на визуалната реторика в LinkedIn“) (Десислава Стоичкова 2016)
Христо Кафтанджиев отделя цял раздел в книгата си „Хармония в рекламната комуникация“ посветен именно на изобразителната част на рекламите – цветове, шрифтове, форми и т.н. Важна и не особено лесна задача е съобразяването с определен социален или куртурен контекст, за да не се допусне груба грешка като обида към някого или риск от погрешно впечатление у адресата.
Игор Ман разсъждава от гледна точка на маркетинга, където целта на визуализацията е „да давате информация на клиентите си максимално ефективно, нагледно и прозрачно.“ („Маркетинг без бюджет“) (Игор Ман 2018: 198) В същата посока мисли и Венцеслав Бондиков, който посочва „визуализацията на текста – брой илюстрации с определено съдържание“ („Методи за изследване на комуникацията в интернет“) (Венцеслав Бондиков 2016: 85) като важна част от контент анализа.
Не на последно място, в журналистиката „добрата визуална илюстрация винаги добавя повече убеждение.“ („ Убеждаване и влияние“) (Чавдар Христов 2008: 100)
Мултимедийните формати се подбират предимно на база таргет аудиторията и канала на комуникация. Когато обаче темата е от значение за целия свят, е още по-трудно да се намери универсален подход за въздействие. Въпреки това, следващите примери доказват, че не е невъзможно.
Гол протест на немски медици
В разгара на пандемията се появиха всякакви снимки, клипове и мемета, с които хората илюстрират и/или дори иронизират ситуацията. Немски лекари обаче, използваха провокацията, за да бъдат чути и възприети сериозно сега, когато медицинските работници служат на обществото повече от всякога.
Медиците протестират голи, поради липсата на защитни облекла. Eстествено, голотата, сама по себе си, провокира и веднага привлича вниманието, което е и основната цел. От друга страна, носи дълбоко послание – символизира уязвимостта на медицинските работници, на която са принудително подложени, в името на професионалния си дълг.
Някои от участастниците в голия протест добавят и текстови послания за подсилване на въздействието: „Това достатъчно ли е?“ (изобр. №2), „Научих се да закърпвам рани, защо да не се науча да кърпя и маски?“ (изобр. №3). Снимките се разпространяват изключително бързо из цял свят, благодарение на социалните мрежи. Потребителите подкрепят инициативата като споделят и коментират окуражително публикациите.
Обществото вижда голата истина, в буквален смисъл и всеки съвестен човек би почувствал поне малко вина за случващото се: властимащите за безхаберието си към здравеопазването, а „обикновените“ граждани за неспазването на мерките за безопасност.
Илюстрациите на Алиреза Пакдел
Докато европейските медици „натуралистично“ привличнат вниманието към по-скоро физическите последствия от вируса и непукизма, в Средния Изток, иранският художник Алиреза Пакдел въздейства с разтърстващи и много креативни илюстрации, онагледяващи тежкия живот на медицинските работници в момента. Те повдигат въпроса за емоционалния аспект на проблема. Показват лекарите в образ на ангели пазители (изобр. №4), неотлъчно до своите пациети, но принудени да са отдалечени от дома и семейството (изобр. №5).
Коронавирусът е представен като смъртта (изобр. №6), като опасно блато (изобр. №7), но и като явен капан (изобр. №8), който обаче обществото подценява. Това от своя страна излага медиците на още по-голяма опасност, защото те са „преградата,“ между хората и опасността.
Тук вече се засяга и въпросът за социалната отговорност и темата за самоизолацията. Домът е илюстриран като сигурно и безопасно място (изобр. №9), а пътуванията – онагледени като безотговорен избор (изобр. №10).
Единственият начин, по който обикновеният гражданин може да „помогне“ на медицинските работници, е без да се паникьосва, да осъзне риска и да спазва необходимите мерки. Докато някои се оплакват, че ресторантите са затворени и им е скучно, 24 часа в денонощието много пренебрегват личното си здраве и най-близките си, за да спасяват животи.
Илюстрациите се радват на голямо внимание и одобрение онлайн. Хора от цял свят споделят позицията си и изказват съпричастност към най-уязвимите. Един от коментарите, които правят впечатление е Who cares for the caretakers? или буквално преведено: „Кой се грижи за грижещите се/полагащите грижи?“ Сродните думи са умишлено използвани за подсилване на въздействието.
В спомената по-горе книга „Хармония в рекламната комуникация,“ Христо Кафтанджиев разглежда значенията на цветовете в различните култури. Понякога те са коренно противоположни, но тъй като Пакдел използва т.нар. „убити нюанси,“ идеята му се възприема в цял свят. Такъв тип аргументация е подходяща и достъпна и за по-малки деца, на които им е трудно да разберат защо не могат да ходят на детска градина/училище, да излизат навън с приятели – вирусът и лекарите са съответно лошият и добрият герой в „приказката.“
Така илюстраторът постига това, което в наши дни се счита за почти невъзможно – въздейства с едно и също послание на хора от всякакви възрасти, прослойки, страни и пр.
Street art
За разлика от музеите и галериите, до които не всеки има достъп и в спокойно време, а сега са изцяло затворени, уличното изкуство винаги е било достъпно. Всяка точка на света е засегната от пандемията в някаква степен – физически, икономически, емоционално. Таланти от цял свят развихрят въображението си на открито и предизвикват смесени емоции у деца и възрастни. Става дума за истински произведения на изуството, а не за безразсъдния вандализъм под формата на драсканици с непристойни „драсканици.“
В Калифорния, например, Пони Уейв изобразява целуваща се двойка през защитни маски. По този начин засяга въпроса за многото влюбени, които предвид обстоятелствата се налага да останат физически разделени (изобр. №11).
В Берлин, Мая Китиж поглежда от по-забавната страна като рисува Смийгъл от „Властелинът на пръстените,“ който се любува на руло тоалетна хартия. Илюстрацията е ирония към всички, които, по неясна причина, се презапасяват с десетки рула тоалетна хартия, оставяйки рафтовете в супермаркетите празни. Шегата е и препратка към сцената от филма, в която героят се възхищава на пръстена, възкликвайки колко му е ценен (изобр. №12).
С подобен тип общодостъпно изкуство, графити художниците отправят своите призиви и изразяват позиция. По този повод, списание Smithsonian интервюира Рафаел Скактър, антрополог от University College London, с опит в сферата на куртурата, публичното и световното изкуство и автор на The World Atlas of Street Art and Graffiti. Според него, коронавирусът създава едно „ново движение в изкуството, което е важно за колективното преодоляване на пандемията в различни аспекти.“ (How Street Artists Around the World Are Reacting to Life With COVID-19) (Jennifer Billock 2020)
Не толкова „натрапчиво“ визуалната аргументация, свързана с вируса, действително се използва и в други видове изкуство. В сценария на българския сериал „Откраднат живот,“ чиято цел и по принцип е да отразява актуални теми, свързани със здравеопазването – неуредици, насилие над лекари, недоверие между пациенти и доктори и пр., в последния момент беше включена и темата за COVID – 19. Финалният епизод завърши с плакат „С благодарност към ангелите в бяло!“ (изобр. №13) и аплодисменти от актьорите.
БТВ излъчи нередактирания документален филм „Дишай!“ с трогателна сцена – баща лекар, води видеоразговор със сина си – разделен от детето и съпругата си, спасява чужди животи.*
Неотдавна, популярният актьор и режисьор Ники Илиев сподели в социалните мрежи, че е грешка сценаристите да разказват много информация чрез диалога, без да визуализират с действия.
Това потвърждава думите на Скактър, че визуалната аргументация по време на пандемията се отразява дори и в творчеството.
Отражение върху модните тенденции
Споменавайки за проявления на визуалната аргументация и в изкуството по време на пандемията, няма как са не се отбележат и тези в модната индустрия. Може би след фалшивите новини, свързани с COVID – 19, най-неприятни за обществото са „инициативите“ на различни марки, свързани с производството и продажбата на защитни облекла, маски, шлемове и пр. Не защото няма нужда от тях, а защото мнозина се възползват от всеобщото нещастие с комерсиални цели. И все пак, има и положителни примери. Много производители правят дарения, или продават на ниски цени. Известни марки все пак иползват случая, за да добавят нов „аксесоар“ към новите си колекции – защитни маски (изобр. №14). Тази тенденция се възприема със смесени чувства, но много хора приемат радушно идеята маската да е част от цялостния им тоалет и откриха нещо положително в носенето й (освен предпазване от вируса), независимо от високата цена на дизайнерските артикули.
Дисни също лансираха цяла линия предпазни маски за лице с любимите герои и филми на децата (изобр. №15). Идеята, която трогва дори възрастни, е пандемията и най-вече носенето на предпазни средства, да не изглежда толкова плашещо за най-малките, а да се превърне в истински карнавал.
Проектът „Пауза“
Снимковите материали се разпространяват със скоростта на светлината онлай и добиват популярност за секунди. Но се появиха и не по-малко стойностни видеоклипове, представящи още една страна на пандемията – Земята си „почива“ от човечеството. Най-голям интерес предизвикаха видеата, които показват колко чиста е природата, недокосната от човешката немарливост, колко спокойни са животните, докато хората са затворени вкъщи. Дивата фауна безстрашно „навлезе“ в градовете и това изненада всички. Накара много се замислят какъв отпечатък оставят и припомни, че човеците са гости на планетата.
Все пак, предвид урбанизацията и съвременния начин на живот, фокусът е върху динамиката на ежедневието в големия град. Именно поради тази причина, кадри от опустелите градове разтърси всички. Тридесет и трима творци от цял свят се включиха в проекта „Пауза.“ Столицата София е представена с един от куполите на храм-паметника „Св. Александър Невски“ (изобр. №16) и статуята на Света София (изобр. № 17). В музикалния видеоклип, българският режисьор Андрей Хадживасилев участва с въздушни кадри, заснети с дрон. Проектът е доказателство, че компютърноопосредстваната среда дава възможност за дистанционна работа, обединява хора от всяка точка на света и успява да разпространява творчеството дори в тези тежки времена. Красотата на безлюдните градове на моменти изглежда дори плашеща.
Статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро
COVID се отразява на здравето, на начина на мислене, на поведението, на икономиката, на гардероба дори. През цялото време социалните мрежи са „пътят“ по който всички проявления на визуалната аргументация добиват публичност. Без съмнение, една от най-въздействащите форми от началото на пандемията, е осветяването на статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро.
В трудни времена, хората имат нужда от вяра повече от всеки друг път. Не непременно религия, но упование в нещо, в някого, което да даде надежда за по-добро и спокойно бъдеще. В това отношение, статуята на Исус в Рио не е просто забележителност и не привлича вниманието само на християните. Тя е и символ на закрила и спасение.
В разгара на пандемията, беше „облечена“ в лекарска престилка (изобр. №18), в знак на благодарност към лекарите по света. Светлини прожектираха и надпис „Благодаря!“ на десетки езици, както и знамената на най-засегнатите държави (изобр. №19), в знак на съпричастност. Улавя се паралел между Христос Спасител и медиците – също в роля на спасители, и съответно култа към Бог и този към медицинските работници, издигнати на пиедестал от много, но и пренебрегвани от не по-малко. Местният архиепископ Орани Жуан Темпеста заявява, че „това е послание за надежда през труден период на глобална пандемия.“ („ В Рио де Жанейро Исус Христос „облече“ лекарска престилка“) (БНТ 2020)
Впоследсвие статуята беше осветена с предпазна маска, за да припомни мерките за сигурност, а след това и с плодове и зеленчуци (изобр. № 20). Инициативата цели да призове всички да се хранят здравословно, но и да напомни за хранителната криза и необмисленото разхищение на продукти, особено сега. Тук препратката отново е с Исус Христос, но с образа му по-скоро на учител.
Обобщение
Това е само част от приноса на визуалната аргументация за ефективно предаване на послания в последните месеци. Проявленията й засегнаха пряко различни аспекти от пандемията – здравословни, емоционални, икономически, социални и пр. Общото между всички тях е универсалния затрогващ подход. Всеки е засегнат по различен начин и в различна степен, но това, което обединява са чувствата на тъга, страх, съмнение. Затова и емоционалните апели са най-силно въздействащи.
Основен канал на комуникация, логично, са социалните мрежи, чрез които дори масовите потребители призовават приятелите си да останат вкъщи или споделят как се чувстват в извънредната обстовка, благодарение на визуалната аргументация (чрез хаштагове, стикери и др.) (изобр. №21 и №22).
Заключение
В заключение може да се обобщи, че COVID-19 повлиява и на проявленията на визуалната аргументация, която дава възможност за създаване и споделяне на послания в световен мащаб. Позволява на талантливи и социално ангажирани хора да разпространят ефективно посланията си в целия свят. Максим Бехар прогнозира, че „господстващите визуални материали на бъдещето обаче ще бъдат различни. В един момент холограмите и виртуалната реалност вероятно също ще са внедрени в тях.“ („Световната PR революция“) (Бехар 2019: 317) Със сигурност след пандемията това ще се случи много по-бързо от очакваното.
Най-важното е, че т.нар. пърформанс грамотност – „не само умението на компании, фирми, протестиращи и др. да формулират естетически стойностно послание, но и умението на обществото, медиите и политическата класа да разчетат тези послания,“ („Езикът на протеста (вербални и невербални технологии)“) (Андреана Ефтимова 2014) е съобразена и повечето послания по тази актуална и значима за всички хора и сфери на дейност тема са достъпни и ясни за всички.
Библиография:
• Бехар, М. Световната PR революция. София, Алто комюникейшънс енд пъблишинг – Enthusiast, 2019
• Бондиков, В. Методи за изследване на комуникацията в интернет.София, ХОЛОТЕРА, 2016
• Дейвис, А. Всичко, което трябва да знаете за Пъблик Рилейшънс : директни отговори на повече от 500 въпроса. Рой Комюникейшън – ROI, 2007
• Кафтанджиев, Х. Хармония в рекламната комуникация : Много презаредена. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски,“ 2013
• Ман, И. Маркетинг без бюджет. София, AMG Publishing, 2018
• Христов, Ч. Убеждаване и влияние. София, Сиела софт енд пъблишинг АД – Ciela, 2008

Интернет източници:

• Мавродиева, И. Визуална аргументация: теоретични дилеми и практически проявления, 2019 – https://www.academia.edu/41649315/Visual_Argumentations_Mavrodieva
• Rhode, M. The Sketchnote Handbook : The Illustrated Guide to Visual Note Taking – https://www.academia.edu/35516542/The_Sketchnote_Handbook_Mike_Rohde
• Стоичкова, Д. Проявление на визуалната реторика в LinkedIn. – http://rhetoric.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B2-linkedin?fbclid=IwAR1zG5kiWJZI4sVRl3D5eXKLQ-CV2CR_aG8OgQQOPCUayaIkIXccRcbJMXw
• Billock, J. How Street Artists Around the World Are Reacting to Life With COVID-19, 23.04.2020 https://www.smithsonianmag.com/travel/how-street-artists-around-world-are-reacting-to-life-with-covid-19-180974712/ (25.05.2020)

Снимков материал:
• Теория за двойното кодиране: https://www.academia.edu/35516542/The_Sketchnote_Handbook_Mike_Rohde
• Гол протест:
- https://www.monitor.bg/bg/a/view/nemski-lekari-na-gol-protest-198812
- https://www.bnr.bg/post/101267037/nemski-lekari-protestirat-goli-zaradi-lipsa-na-predpazni-maski
• Илюстрации на Алиреза Пакдел: https://www.boredpanda.com/coronavirus-illustrations-alireza-pakdel/
• Улично изкуство: https://www.smithsonianmag.com/travel/how-street-artists-around-world-are-reacting-to-life-with-covid-19-180974712/
• Сцена от „Откраднат живот“ : https://www.standartnews.com/kultura/evtim-miloshev-prenapisakhme-stsenariya-zaradi-virusa-420793.html
• Дизайнерски предпазни маски: https://www.indiatoday.in/india-today-insight/story/the-mask-makers-1664443-2020-04-07
• Disney маски: https://www.boredpanda.com/disney-face-masks-design-quarantine/
• Проект „Пауза“ : https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/33-tvorci-ot-cjal-svjat-sred-koito-i-balgarin-sas-specialen-klip-za-pandemijata-video.html
• Статуята на Христос спасител:
- https://news.bnt.bg/news/v-rio-de-zhaneiro-isus-hristos-obleche-lekarska-prestilka-1048943news.html
- https://btvnovinite.bg/svetut/statujata-hristos-spasitel-v-rio-s-izraz-na-podkrepa-za-borbata-s-koronavirus-video.html
- * Филмът „Дишай!“ – https://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/btv-reporterite-dishaj.html
© Дарина Найденова, студент по връзки с обществеността, ФЖМК, Софийски университет; текстът е изготвен в часовете по предмета „Публична реч“, воден от проф. дфн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.