Приносни трудове за демагогията в политическия език

by admin on 29.05.2023

Приносни трудове за демагогията в политическия език

Анна Лозева. Рестартът на политическата демагогия. Изследване върху парламентарните дебати 2004–2007 г. София, Авангард Прима, 2018 г.
Анна Лозева. Демагогията в новото нормално: езикови наблюдения. София, Авангард Прима, 2021 г.

През последните няколко години българската академична книжнина се обогати с две стойностни монографии, посветени на демагогията в езика на български депутати, правещи свои политически изказвания.
В първата монография от 2018 г. – Рестартът на политическата демагогия. Изследване върху парламентарните дебати 2004–2007 г. – обект на проучване са ораторски прояви на български параламентаристи от трибуната на Народното събрание през посочения период. Това са изказвания, в които професионално се анализира политическият език на говорещите и техниките им за манипулация върху съзнанието на широки обществени кръгове – както депутати в заседателната зала, така и граждани, които възприемат изказванията с посредничеството на електронните медии. Избраният период, върху който е съсредоточено изследването (2004–2007 г.), не е случаен. Тогава в държавата най-ясно проличават различни социални, икономически и политически проблеми, свързани с приемането ни в Европейския съюз, например житейски трудности в резултат на дългия и противоречив преход от тоталитаризъм към демокрация, намаляващ ръст на жизнено равнище на българите, чувство за несигурност по отношение на бъдещето, първи прояви на евроскептицизъм. Изкушена от свои предишни разработки по проблеми на реториката като средство за оказване на убеждаващо въздействие, Анна Лозева насочва научния си интерес към някои дълбинни структури в езика на обществени дейци. Тези структури след задълбочен и последователен семантичен, сравнителен, динамичен и корелационен анализ стават част от една реалистична езикова картина на политическия живот, в центъра на която през посочения времеви период отчетливо изпъква явлението „рестарт“ на демагогията. Върху тезата за наличието на такъв „рестарт“ през 2004–2007 г. и свързаните с него езикови и социално-политически прояви се изгражда основната хипотеза на труда, която убедително се верифицира от авторката с различни средства за научно разсъждаване и опитно проучване в отделните части на изследването.
В първата глава на книгата се представят теоретични схващания за същността и функциите на демагогията в диахронен и в синхронен план. От Античността до наши дни се проследяват взаимоотношенията между понятията реторика и демагогия, убеждаване и аргументиране, демагогия и манипулация и др. Проучват се трудове на български и на чуждестранни учени и се прави критически анализ на определения на понятието. Убедително звучат идеите на Анна Лозева за допълване на характеристиките му с нови диференциални признаци (например демагогията като езикова стратегия за заблуда, като убеждаващо (въз)действие с отрицателен знак – с. 52 -53). В тази част на труда проличава задълбоченият интерес на авторката към проблемите на изследването, нейната широка теоретична осведоменост. Не остават скрити и уменията ѝ точно и последователно да реферира схващания на автори от различни епохи, но също така и аналитичните ѝ способности критично да представя отделни тези и да изгражда методологичните основи на разработката, като използва както чужди, така и свои оригинални идеи.
В следващите три глави на труда се търсят, установяват се и се анализират демагогски прояви в изказвания на депутати от трибуната на Народното събрание. Изследват се лексикални особености, като анализът се основава на популярни в науката лингвистични постановки за същността на речевия акт, за спецификата на комуникативните постулати, за функциите на аргументацията и др. Вниманието се насочва към определени ключови думи, чрез които се идентифицира „т. нар. „дух на времето“, което препраща към езиковата ситуация, езиковата картина и модела на света“ (с. 109). Като основни ключови думи са подбрани лексемите демагог и демагогия, техните синоними измама, лъжа, лицемерие, а също така и лексемите обещание, преход, промяна, криза и др. Освен прилагането на познати лингвистични процедури (семантичен анализ, контекстов анализ и др.) при интерпретацията на ключовите думи в труда са използвани и много други методи – дедуктивен, диахронен, кросфакторен, ретроспективен, статистически, социологически и др. Установените с научни изследователски средства резултати и направените върху тях задълбочени изводи имат стойност на принос към изследванията на политическия език в българската обществена среда. Такива са например следните: разширяване и уплътняване на признаците на явлението демагогия; изясняване на неговите специфични съвременни езикови прояви; замяната му с евфемизма популизъм; избягването на демагог и на демагогията като изрази да се използват открито и директно (тенденция към „затихване“); изграждането на синонимна смислова верига от понятията демагогия – популизъм с цел избледняване на традиционното значение на демагогията, което се определя от авторката като типичен демагогски похват на говорене. С реални статистически данни от конкретния езиков масив убедително се доказва, че основни реторични похвати на демагогските изказвания са повторението и генерализацията, които издават елементарност и повърхностност на мисленето и на изразяването на ораторите.
Проблематиката в другата монография на Анна Лозева – Демагогията в новото нормално: езикови наблюдения (2021 г.) – е логическо продължение на съдържателните ядра, които проследихме в разгледаната вече книга. Новите отношения, които стават обект на наблюдение и анализ в настоящия текст, са свързани с елементите от двойките лексеми демагог – лидер, демагогия – популизъм и демагог – популист. Получените резултати от приложените анализационни процедури недвусмислено доказват правотата на авторовата хипотеза, че в политическия дискурс през разглеждания период трайно се налага преноминирането на явлението демагогия в популизъм, а на демагога, който е вършител на явлението, в популист. Важен извод е констатацията за промените в политическото говорене на отговорни обществени лица от посттоталитарния период, при което отчетливо се откроява синонимната употреба на лексемите демагог, популист и лидер. Натрапва се също така стремежът в общественото пространство все по-осезаемо да се премълчават употребите на думата демагог, тъй като тя е носител на негативни и отблъскващи широката аудитория семантични конотации. С пълно право авторката подчертава значимостта на факта, че както преноминирането на изразите, така и премълчаването на първия от тях са прояви на демагогски похвати и преки доказателства за „рестарта“ на демагогията в съвременния политически живот на страната. Важна част от монографията са наблюденията над употребата на метафоризирани изрази, свързани с актуални събития в живота на хората от последните няколко години като социални мрежи, коронавирус, ваксинации. Задълбоченото изследване на езиковите характеристики на употреби от подобен вид води авторката до сполучливи интерпретации на въздействията, които такива употреби оказват чрез своите специфични послания върху слушащата или четящата аудитория.
Монографиите на Анна Лозева Рестарт на политическата демагогия. Изследване върху парламентарните дебати 2004–2007 г. и Демагогията в новото нормално: езикови наблюдения са сполучлив опит да се реконструира политическото говорене на някои български политици (депутати), като за целта сполучливо се използват надеждни и доказали резултатността си както статистически методи, така и средства за концептуален анализ на езикови явления, с които се характеризира съвременната българска информационна среда.
Книгите ще предизвикат интереса на политолози, социолози, лингвисти и на всички, които се интересуват от процесите, които протичат в сферата на политическото говорене в днешния информационен контекст.

© Проф. д-р Ангел Петров – СУ „Св. Климент Охридски“
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: