Реферат върху текста на Норберт Елиас „Към социогенеза на противоречието между „култура” и „цивилизация” – 1
Норберт Елиас е роден през 1897 г. в Бреслау. В родния си град той получава първокласно гимназиално образование. В университета изучава медицина и философия. Пишейки доктората си, той се съсредоточава върху философията и социологията. Следва в Университета в Хайделберг и тогава се среща с по-малкия брат на Макс Вебер, Алфред Вебер. Там се запознава с Карл Манхайм, с когото по-късно заминава за Фрайбург в катедрата „Социология” и става като негов асистент.
В научния текст „Към социогенеза на понятията цивилизация и култура” Елиас развива нов подход в социологията, като не само прави анализ на обществото, но и разглежда продължителните трансформации в него. Текстът е предназначен за академична аудитория [1].
Първо, Норберт Елиас изяснява понятието „цивилизация” и стига до извода, че то изразява самосъзнанието на Запада. Или по-точно „цивилизация” е всичко, с което днешното общество превъзхожда „примитивните общества”. Второ, нациите на Запад използват понятието в различен смисъл. В Англия и Франция то се свързва с гордост за допринасянето на напредъка на Запада, докато в Германия то е ценност от втори порядък, което представя само външната страна на нещата. Думата, която те използват за гордост от собственото постижение, е „култура”.
Авторът дава разграничение в смисъла на термина „цивилизация”, като френската и английска „цивилизация” и немската „култура” са пример за понятия, които са напълно ясни във вътрешната им употреба в даденото общество, но трудно обясними за страничния човек. Като пример Елиас съпоставя с какво обществата в различните страни свързват тези термини: „Френското и английското понятие цивилизация може да се отнася за политически или стопански, религиозни или технически, морални или обществени факти” [2]. Понятието не се отнася само до постиженията, но и до поведението на индивида, без значение дали е постигнал нещо или не. „ В същността си немското понятие култура се отнася до духовни, художествени, религиозни факти, като показва силна тенденция да издига граница между факти от този вид, от една страна, и политически, стопански и обществени факти, от друга” [3].
Елиас описва и още една разлика, която е тясно свързана с предишната. „Цивилизация” се отнася до процес или резултат от процес, докато „култура” се отнася до продукти на човека, които съществуват и поради тази причина ограничава. Философски погледнато, понятието цивилизация се характеризира с непрекъснато разширяване, а култура – със запазване. Авторът казва: „Въпросът: „Кое всъщност е френско?”, „Кое всъщност е английско?” в самосъзнанието на французи и англичани отдавна едва ли се дискутира. Въпросът: „Кое е всъщност германско” не отпада от столетия. Отговор на този въпрос -наред с други отговори – на определен етап дава понятието култура.” [4].
След това авторът разглежда отново мотива за националното самосъзнание, представено чрез понятията „култура” и „цивилизация”. Според него зад изграждането на тези понятия стои общото минало, традиции и емоции, които няма как да се преразкажат. Те израстват и историята дава отражение в тях, но никой страничен наблюдател, който не споделя тези знания не може да ги разбере. Като пример той дава сектите и семействата. Елиас пише: „Но като оформящи общества, зад „култура” и „цивилизация” не стоят секти и семейства, а цели народи или може би първоначално само определени слоеве от тези народи [5]. Това е показателно, че тяхното значение не е потребност на индивида, а на целия колектив. Историята дава живот на понятията, а хората ги използват за обяснение на историята. Тук идва въпросът за поколенията, които използват понятията, а Елиас твърди, че „Понякога те (понятията) или определени области от тях само застиват,за да получат от една нова обществена ситуация нова актуална ценност” [6].
Елиас проследява двойката противоположности „култура” и „цивилизация” в Германия. Той цитира Кант, който твърди, че идеята за моралност принадлежи на културата, но наподобяването на честолюбието и благоприличието е присъщо на цивилизоваността. Според Елиас Кант е съпоставил френскоговорящото „дворянско” благородничество и немско говорещия средносъсловен интелигентски слой, защото полемиката между тези два слоя очертава границите на понятията „култура” и „цивилизация”.
В научното си изследване на понятията „култура” и „цивилизация” Норбърт Елиас успява ясно да разграничи произхода на понятията и тяхната употреба в тогавашното общество. Той обобщава тези разлики и се опитва да обясни откъде идват и защо е неизбежно дадено общество да се изгражда около общото си минало, чиито оттенъци са неразбираеми за всички външни лица.
Източници и цитиране:
Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология „Идеи в Културологията”. Т.2. , София: УИ „ Св. Климент Охридски”, стр. 799-809.
[1] Mennell, S. Norbert Elias (1897-1990) A Biographical Sketch, <http://www.norberteliasfoundation.nl/elias/index.php>, последно посещение на 24.10.2014 (превод мой Е. Д.)
[2] Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология „Идеи в Културологията”. Т.2. , София: УИ „ Св. Климент Охридски”, стр. 802.
[3] Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология Идеи в Културологията, Т.2., София: УИ „Св. Климент Охридски”, стр. 802.
[4] Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология Идеи в Културологията, Т.2., София: УИ „Св. Климент Охридски”, стр.804.
[5] Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология Идеи в Културологията, Т.2., София: УИ „Св. Климент Охридски”, стр. 805.
[6] Елиас, Н. (1993). Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, превод Н.Стефанов и Д. Гинев, антология Идеи в Културологията, Т.2., София: УИ „Св. Климент Охридски”, стр. 806.
© Евангелия Димова Димова, специалност „Културология”, Софийски университет.
Текстът е създаден по учебната дисциплина „Академично писане”, преподавател проф. Мавродиева
Текстът се публикува със съгласието на студента.
Цитирането на автора и на Онлайн справочника е задължително.