Реферат на откъс от публикацията „Към социогенезата на понятията цивилизация и култура“

by admin on 29.10.2014

Реферат на откъс от публикацията „Към социогенезата на понятията цивилизация и култура“

Норберт Елиас защитава докторантура по философия в Университета в Бреслау с дисертация озаглавена „Idee und Individuum” (Идеята и индивидът). През 1930 г. Елиас става асистент на Карл Манхейм в Франкфуртския Университет, докато през 1933 г. е принуден да замине за Париж поради своя еврейски произход, където работи като стипендиант по стипендия от Фондацията “Стейнфонд”. През 1939 г.  Елиас заминава за Лондон, за да продължи с изследователската си кариера в Кеймбридж.

Откъсът от текста „Към социогенезата на понятията „цивилизация“ и „култура“ е научен текст. Той е поместен в антологията „Идеи в културологията“ Т. 2.*

В текста Норберт Елиас засяга социогенезата във връзка с две понятия – цивилизация и култура, като разглежда еквивалентната им важност в Англия и Франция; като говорим за цивилизация и в Германия, като говорим за култура. Двете понятия, въпреки че имат смислови преплитания, те значат и две съвсем различни неща.

Когато се говори за цивилизация, в Англия и Франция освен техническият прогрес на нацията, се имат предвид обноските и материалното статукво, независимо от постигнатото; ето защо чрез немската дума за култура се описва гордостта от собствената същност и собствените постижения. Докато терминът „култура” се отнася строго до духовни, религиозни и художествени факти, то цивилизацията се отнася и за политически, стопански, технически и обществени теми.

Понятието „цивилизация“ не е чуждо и на немците. То е нещо съвсем нужно, но е ценност от втори порядък, нещо, което обхваща само външната страна на човека, само повърхността на човешкия бит.

В немския език думата, която най-близо се доближава по значение до френското „цивилизован“, е „култивиран“. В известна степен тя представлява най-високото ниво на цивилизованост. Култивирани могат да бъдат хора или семейства, които „културно“ не са постигнали нищо. Употребява се за обществено качество на хора, като тяхното материално състояние, техните обноски, тяхното облекло. За разлика от култивиран, културен се отнася до хората и определени техни постижения.

Елиас достига до извода, че двете понятия са твърде тясно свързани със самата народопсихология и че самите им значения не биха могли да се разберат напълно от някой страничен наблюдател, защото са дълбоко изковани в родствената памет на двата народа, поради това, че смисълът им е базиран на общи преживявания и че те са едно отражение на историята.

Допълнително, за да докаже тезата си, Елиас разглежда френската „цивилизацията“ като един потомък на дворцовите възгледи, каквито дворцови общества, говорещи на немски напълно липсват в Германия. Той посочва, че главната действаща сила, използваща немски език са бюргерството – средно съсловната буржоазия, чиито принципи са били много по-различни от тези на дворцовите общества.

Текстът е предназначен за академична аудитория, интересуваща се от развитието на културата през седемнайсети и осемнайсети век. Това е стъпка в тенденцията на Елиас да изгражда теории, които да са емпирично проверяеми. Използвайки исторически факти за своите фактически потвърждения, Елиас показва, че между теорията и практиката винаги трябва да съществува един стабилен мост.

Библиография.

Елиас, Н. (1993). Към социогенезата на понятията „цивилизация“ и „култура“. превод И. Стефанов и Д. Гинев, антологията „Идеи в културологията“, съставители И. Стефанов и Д. Гинев,  Т2, София „Климент Охридски“, стр. 801 – 809.

© Александър Цанков специалност „Културология”, Софийски университет.

Текстът е създаден по учебната дисциплина  „Академично писане”, преподавател проф. Мавродиева

Текстът се публикува със съгласието на студента.

Цитирането на автора и на Онлайн справочника е задължително.

                     

 

Leave a Comment

Previous post:

Next post: