Реч написана по повод получаване на Нобелова награда за мир – симулативна игра
Дами и господа от публиката, дами и господа от изборната комисия!
С голяма гордост приемам тази чест, с която сте избрали да ме удостоите.
Гордост, причината за която не бива да бъде преписвана талкова на наградата, колкото на самото постижение. Разбира се, не бива да правим грешката, когато мислим за мира, че това е движение, заслугата за която може да бъде преписана на само един човек или ограничена група от хора. Това, което по-скоро искам да направя, е да изкажа благодарност за това, което тази награда символизира – като стъпка в правилната посока, като стъпка към един по-добър свят.
Каква сила притежава всъщност мирът? Сравнен с насилието много често изглежда така, сякаш абсолютният мир завинаги ще остане просто мечта, че конфликтите винаги ще ги има някъде. И че самото съществуване на човека предпоставя сблъсъка с друг човек. Насилието притежава мощ – това е факт – но аз отказвам да вярвам на идеята, че тази мощ е непобедима. Отказвам да вярвам в идеята, че човекът винаги ще е подвластен на нея. Избирам да вярвам, че мощта на мира може да бъде по-голяма от мощта на насилието. И избирам да вярвам, че истинската сила на мира може да бъде усетена най-ясно, не във някаква физическа форма, а като част от съзнанието на съвременния човек. Именно там мирът е непобедим, защото докато една идея е жива в съзнанието на хората, тя ще бъде възможна и в реалността.
Често се твърди, че светът в който живеем, е модерен. Но може ли това да се твърди, имайки предвид, че войната – този примитивен метод на разрешаване на проблеми и налагане на воля – продължава да е част от същия този свят. Това, в което аз вярвам, е че независимо от продължителната устойчивост на конфликтите по света, това което може да бъде наречено модерно в нашето общество, е постепенното институционализиране на мира. А това гарантира, независимо колко дълго отнеме осъществяването му, че мирът ще оцелее и процъфти в човешкото съзнание.
Ако погледнем към последния век от нашата история, можем да видим усилията, предприети да бъде изграден света, който познаваме сега. Европейският съюз, НАТО, ООН и редица други организации работят за това. Да, лесно е, живеейки в днешния ден, да вземем резултатите от тези усилия за даденост. Да, още-по лесно е да направим грешката да помислим, че няма какво повече да бъде направено. Не бива да правим тази грешка. Ммирът на земята е все още далеч от реалността. Но на великите хора, които са положили основите за едно по-добро бъдеще, ние дължим да продължим тяхната работа.
Именно затова днес аз искам да благодаря на тези, чиито усилия са променили света в това, което познаваме. Искам да благодаря и на тези, които правят промяната възможна днес.
Мирът не е цел, която може да бъде да бъде постигната веднъж, поставяйки край на всички конфликти. Не.
Истинският мир може да бъде осигурен единствено, ако идеята за него е безсмъртна в нашите съзнания.
Истинският мир е цел, чието постигане е възможно единствено чрез постоянство и продължително действие.
Дори след като бъде постигнат мирът, усилия трябва да има, за да бъде поддържан.
Пътят към мира е една трансформация на света – започната от тези преди нас, продължена от нас. И вероятно някой ден – завършена от нашите наследници. Затова не бива да забравяме, че всяка стъпка и всяко постижение в посоката постигане на световния мир, е възможна единствено защото стъпва върху постиженията на миналото. Тези постижения никога не принадлежат на само на един човек.
Тези постижения принадлежат на всеки, който е избрал мира като своя мисия.
Тези постижения принадлежат на всеки един от нас.
© Онлайн справочник по реторика
© Николай Димитров – студент от специалност „Европеистика“, СУ „Св. Климент Охридски“, Философски факултет, автор на речта, подготвена като част от задачите в часовете по „Комуникационни и презентационни умения“ с преподавател проф. Иванка Мавродиева
Позоваването на автора на текста Николай Димитров и на Онлайн справочника по реторика е задължително