Реч на Анджелина Джоли при получаване на награда – 2013 година
Благодаря! Благодаря Ви! Поразена съм. Благодаря на членовете на Академията за тази чест! Благодаря на моите скъпи приятели, които са тук тази вечер, Джена и Джордж, за милите думи, благодаря на моя герой – Луис Замперини, на екипа на „Кръв и мед“ и най-вече на моето семейство, на моята любов. Вашата подкрепа и вашите насоки правят така, че да е възможно всичко, което правя. Мад, няма да плача. Обещавам да не те засрамвам. Ти и братята ти, и сестрите ти сте моето щастие. Няма по-голяма чест на света от това да бъда ваша майка.
Тази вечер се чувствам смирена сред толкова много изключителни актьори. Моята майка обичаше изкуството. Обичаше киното. Подкрепяше всяко откачено нещо, което правех, но само ако в него имаше смисъл. Често ми повтаряше: „Затова са филмите.“ Тя никога не е имала кариера в киното, никога не е имала възможността да се изяви отвъд часовете по актьорско майсторство, но искаше повече от това за себе си. Искаше аз и Джейми да знаем какъв е животът на артиста. И ни даде този шанс. Караше ме до всяко прослушване и чакаше в колата с часове, винаги успяваше да ме накара да се почувствам по-добре когато не получавах ролята. А пък когато ме избираха, двете подскачахме с писъци и викове като малки момиченца.
Тя не беше особено добър критик, защото никога нямаше нищо лошо за казване, но ми даде обич и увереност, и най-вече – беше много категорична, когато казваше, че нищо не би означавало кой знае какво, ако не живея живот от полза за останалите. Дълго време не разбирах какво означава това. Навлязох в бизнеса млада и притеснена за собствените си преживявания и за собствената си болка и едва когато започнах да пътувам, да живея и гледам отвъд своя дом, разбрах моята отговорност към другите.
А когато срещнах хора, преживели война, глад и насилие, разбрах какъв е животът за повечето на този свят и каква късметлийка съм да имам храна, покрив над главата си, сигурност и радостта от това, семейството ми да здраво и в безопасност. И осъзнах колко предпазвана от реалността съм била. И бях решена никога повече да не бъда такава. Всички ние, всички в тази зала имаме невероятен късмет.
Никога не съм разбирала, защо някои хора имат късмета да се родят с шанса, който получих аз, да имат този път в живота. И защо някъде, на другия край на света, има жена точно като мен, със същите способности и желания, със същото трудолюбие и също толкова силна любов към семейството си, която най-вероятно би правила по-добри филми и би произнасяла по-добри речи. Единствената разлика е, че тя е в лагер за бежанци и няма глас. Тревожи се за това какво ще ядат децата й, как да ги предпази и дали някога ще могат да се приберат у дома. Не знам защо нейният живот е такъв, а моят е това тук. Не знам, но ще последвам съвета на майка ми и ще направя най-доброто, на което съм способна с този живот, за да бъда от полза. И да стоя тук, пред вас, означава, че съм изпълнила молбата й и че ако беше жива, щеше да се гордее с мен.
Линк към речта на Анджелина Джоли – Angelina Jolie Receives The Jean Hersholt Humanitarian Award At The 2013 Governors Awards
http://lybio.net/angelina-jolie-receives-the-jean-hersholt-humanitarian-award-at-the-2013-governors-awards/speeches/
©Ваня Петкова – преводач на речта, студент от специалност „Връзки с обществеността”, ФЖМК, Софийски университет
Преводът се публикува със съгласието на студента.
Позоваването на преводача и Онлайн справочника е задължително.