Реч на Барак Обама, произнесена по време на церемонията по откриването на националният мемориал на Мартин Лутер Кинг, 13 ноември 2006

by admin on 18.12.2021

Реч на Барак Обама, произнесена по време на церемонията по откриването на националният мемориал на Мартин Лутер Кинг, 13 ноември 2006

Най-напред искам да благодаря на семейство Кинг. Нямаше как да сме тук без тях.
Искам да благодаря на г-дин Джонсън и фондацията, за това, че ми позволиха да споделя този ден тук с всички вас.
Няма как и да не изразя признанието си към колегите ми от Американския сенат, които помогнаха да направим всичко това възможно – сенаторите Пол Сарбейнз и Джон Уорнър, които написаха законопроекта за този мемориал, сенаторите Тад Кохран и Робърт Бърд, които осигуриха парите, за да помогнат за изграждането му. Благодаря на всички Ви!
Имам две дъщери – на пет и на осем. И когато видях плановете за този мемориал си помислих за момента, в който за първи път ще ги доведа тук след завършването му. Мога да си представя как вървим по Tidal Basin между един паметник, посветен на човека, помогнал за раждането на една нация, и друг, посветен на човека, който я е съхранил. Представям си ни, вървейки под сенките, образувани от „Планината на отчаянието“, как се взираме нагоре към „Камъка на надеждата“ и заедно четем цитатите на стената, докато водата пада като дъжд.
И знам, че в един момент, една от дъщерите ми, навярно по-малката, ще попита:
- “Тате, защо този паметник е тук? Какво е направил този човек?“.
Как бих могъл да ѝ отговоря? За разлика от останалите, увековечени на това място, д-р Мартин Лутър Кинг не е бил президент на САЩ. Всъщност в нито един момент от живота си не е заемал публична длъжност. Той не е бил герой от войните. Никога не е имал много пари и приживе е бил толкова руган, колкото и славен. Според собствените му разкази, той е бил човек, в който често са се съмнявали, човек, на който не са му липсвали недостатъци. Човек, който както Моисей, повече от веднъж си е задавал въпроса защо е избран за толкова трудна задача: задачата да води един народ към свободата, задачата да лекува раните на първородния грях на една нация.
И въпреки всичко, той успя да ръководи тази нация. Чрез думите си той даваше глас на безгласните. Чрез делата си той даваше смелост на слабите. С визия, решителност и най-вече с вяра в силата на любовта, той премина и през унижението от ареста, и през самотата на затворническата килия, и през постоянните заплахи за живота му. Докато най-накрая не вдъхнови една нация да се промени и да започне да живее, вярвайки в идеала.
Също като Моисей, той нямаше как да доживее, за да види Обетованата земя. Но от планинския връх, той ни посочи пътя към една земя, която вече не е разкъсана от расова омраза и етнически борби. Земя, която се измерва с това как се отнася и към най-малкото общество. Земя, в която силата се определя не просто от способността да се води война, но от решимостта да се изгражда мир. Земя, в която всички Божии деца могат да се обединят в духа на братството.
Все още не сме достигнали това толкова дългоочаквано място. Въпреки прогресът, който сме направили, има и моменти, в които земята на мечтите ни се изплъзват. Моменти, в които сме изгубени като бродещи духове, изпълнени с подозрения и гняв, таящи в себе си омраза и дребни диспути, неистови отклонения и племенна вярност.
И все пак, издигайки този паметник, ние си напомняме, че това различно и по-добро място ни привлича. И ние ще го намерим, но не отвъд далечните хълмове или в някоя скрита долина, а по-скоро някъде в нашите сърца.
В книгата на Михей, глава 6, стих 8, пророкът казва, че Бог вече ние казал какво е добро:
„И какво иска Господ от теб освен да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“
Човекът, в чиято чест сме се събрали днес, е направил това, което Бог е поискал. В крайна сметка това ще кажа на дъщерите си. Останалото ще оставя на учителите и на учебниците по история.
Ще им кажа това, с което д-р Кинг е искал да бъде запомнен – че е служел на другите.
Ще им кажа, че този мъж се е опитал да обича някого.
Ще им кажа, че именно заради нещата, които е направил той, те днес живеят със свободата, предназначена им от Бог. Както и че тяхното гражданство е неоспоримо, техните мечти са неограничени.
И ще им кажа, че и те могат да обичат. Че и те могат да служат. И че всяко поколение е призовано наново да се бори за това, което е правилно. И да се стреми към справедливото и да намери в себе си духа, причината, която може да преобразува една нация и да трансформира света.
Благодаря Ви много!

Превод от:
http://obamaspeeches.com/093-Martin-Luther-King-Memorial-Groundbreaking-Ceremony-Obama-Speech.htm

© © Превод: Елена Русева, специалност „Европеистика“, Софийски университет, предмет „Презентационни и комуникационни умения“ при проф. И. Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването на преводача на речта и на Онлайн справочника по реторика е задължително.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: