Реч на Елинор Рузвелт относно приемането на Универсалната декларация за човешките права, произнесена на 9 септември 1948г. в Париж, Франция
Господин президент, колеги делегати,
Дългото, подробно изследване и дебатиране, което доведе до Универсалната декларация за човешките права, означава, че тя отразява общите възгледи на много мъже и правителства, които са допринесли за съставянето й. Не всеки човек, както и не всяко правителство може да заяви възгледите и идеите си в такъв документ. Разбира се, в декларацията, намираща се пред нас, има и клаузи, с които не сме съгласни. Не се съмнявам, че това важи и за други делегации и ще важи в продължение на много години, ако продължим работата си. Като цяло делегацията на Съединените американски щати вярва, че това е добър документ – даже велик документ – на който предлагаме да отдадем цялата си подкрепа. Позицията на Съединените щати за различните части на Декларацията е дали тя ще се протоколира в Третия комитет (Социални, хуманитарни, културни дейности). […]
Бих искала да коментирам кратко измененията, предложени от Съветската делегация. Езикът на тези поправки е до някаква степен украсен, но същността е същата, като в поправките, които са били предложени от Съветската делегация в комитета и отказана от него след продължителна и тежка дискусия. По същество същите допълнения са били обмислени преди това и са били отхвърлени от Комисията по правата на човека. Ние, в Съединените щати, се възхищаваме на тези, които се борят за своите убеждения и Съветската делегация се е борила за своите убеждения. Но в по-старите демокрации сме се научили, че понякога се прекланяме пред волята на мнозинството. Прекланяйки се, ние не се отказваме от убежденията ни. Понякога продължаваме да убеждаваме и най-накрая може да успеем. Но ние знаем, че трябва да работим заедно и че трябва да се развиваме. Така че ние вярваме, че когато сме се борили достойно и мнозинството е против нас, вероятно по-добрата тактика е да се опитаме да съдействаме.
Чувствам се задължена да изкажа свое мнение, че вероятно донякъде това е натрапване върху асамблеята, за да ни се предложат тези промени отново и съм уверена, че без дебат те ще бъдат отхвърлени.
Първите три параграфа от промените по член 3 се занимават с въпроса, свързан с малцинствата, за които третият комитет реши, че се нуждае от продължително изследване и предложи с различно решение, своите препратки към Икономическия и Социалния Комитет и Комисията за човешките права. Представена в Съветските допълнения, тази клауза ясно се изразява като ,,групови права“, а не „права на личността“.
Съветската промяна на член 20 очевидно доста ограничава правото на свобода на мнението и изразяването. Тя задава модел, който ще разреши на всяка държава практически да забрани цялата свобода на мнение и на изразяване, без да наруши този член. Въвежда термините ,,демократични възгледи“, ,,демократична система‘, ,,демократична държава“ и ,,фашизъм“, които познаваме достатъчно добре от проведените в последните две години дебати в Асамблеята, относно подстрекателството към война и свързани теми, подлежащи на най-скандална и разнообразна интерпретация.
Декларацията на Съветската делегация тази вечер е добър пример за това. Съветската декларация относно член 22 въвежда нови елементи към устава, без да подобри обвързания текст и отново въвежда специфични препратки към ,,дискриминация“. Както беше многократно посочено в комисия номер 3, въпросът за дискриминацията е изчерпателно обхванат в член 2 от Декларацията, така че написан другаде е напълно ненужно, също така може да намали ефективно изчерпателността на принципа, констатиран в член 2. Новият устав, предлаган от Съветската делегация, е нищо повече от преформулиране на държавното задължение, което Съветската делегация се опита практически да въведе във всеки член на декларацията. Това ще превърне декларацията в документ, в който се посочват задълженията на държавите, напълно променяйки характера й като декларация, която да служи като общ стандарт за постижения на членовете на Обединените нации.
Съветското предложение за отлагане на разглеждането на Декларацията до 4-тата сесия на Асамблеята не подлежи на коментар. Подобен текст беше отхвърлен от комисия 3 с резултат 6 ,,за‘‘ и 26 ,,против“. Сигурна съм, че всички сме съгласни, че Декларацията, създадена с толкова много усилия и отдаденост в продължение на толкова много време, трябва да бъде одобрена от Асамблеята, на сегашната сесия.
Определени разпоредби на Декларацията са декларирани от толкова обширни термини, само защото се отнася до приемственост и заради разпоредбите в член 30, ограничаващи управлението на правата с цел да се постигнат изискванията относно морала, обществения ред и общото благосъстояние. Основният принцип за равенство и липса на дискриминация, що се отнася до публичната заетост е стабилен, но не може да бъде приет без ограничения. Моето правителство, например, би приело, че това безспорно подлежи на рестрикции в интерес на публичния ред и общото благосъстояние. То не би считало, че изключването от публичната заетост на лица, които имат подривни политически убеждения и те не са лоялни към основните принципи и практики на конституцията и законите на страната, по някакъв начин би нарушило това право.
По същия начин, моето правителство ясно заяви в продължение на развитието на Декларацията, че не разглежда икономическите, социалните и културните права, констатирани в Декларацията предполагат задължения на правителствата да осигурят ползването на тези права, чрез преки правителствени действия. Това беше изказано изключително ясно в текста от Комисията за човешките права, в член 23, който служи за така наречения член от типа ,,чадър‘‘, на члена за икономически и социални права. Смятаме, че принципът не е повлиян от факта, че членът не съдържа повече препратки към следващия го член. Това по никакъв начин не влияе върху сърдечната подкрепа върху основните принципи на икономическите, социалните и културните права изложени в членовете.
Давайки одобрението си за Декларацията днес, от първостепенно значение е в съзнанието ни да имаме ясна представа за основните характеристики на документа. Не е договор; не е международно споразумение. Не е и не претендира да бъде декларация на закон или правно задължение. Това е Декларация за основните принципи на човешките права и свободи, да бъде подпечатан с одобрението на Общото събрание чрез официално гласуване на неговите членове и да служи като общ стандарт за постижения за всички хора от всички народи.
Днес стоим на прага на велико събитие, не само в живота на Обединените нации, а и в живота на човечеството. Тази Универсална декларация за правата на човека може да се превърне в международната Магна Харта на всички хора навсякъде. Надяваме се обявяването му от Общото събрание ще се превърне в събитие, което може да се сравни с Декларацията за правата на човека, съставена от французите през 1789 г., приемането на Декларацията за правата от населението на Съединените щати, и приемането на сравними декларации, в различно време в други държави.
Във време, когато има много проблеми, на които ни е трудно да достигнем обща основа на съгласие, е показателен фактът, че 58 държави са намерили съгласие до такава степен в тази сложната област за правата на човека. Това трябва да се приеме като свидетелство за нашия общ стремеж, изразен за първи път в Хартата на Обединените нации, да издигнем хората навсякъде до по-висок стандарт на живот и до по-голяма радост от свободата. Човешкото желание за свобода лежи на тази Декларация. Осъзнаването, че грубото нарушаване на правата на човека от страните с нацистки и фашистките режими на управление, което е посяло семената на последната световна война, даде тласък за работата, която ни доведе до сегашните постижението тук днес.
Скоро в реч, произнесена от Гладстон Мъри в Канада, той каза:
Основният факт е, че човек в основата си е морално същество, че светлината, която имаме, е несъвършена, няма значение, докато винаги се опитваме да я подобрим. Ние сме равни в споделянето на моралната свобода, която ни отличава като хора. Статусът на човека превръща всеки индивид в самоцелен. Никой човек по природа не е просто слуга на държавата или на друг човек. Идеалът за свободата, нейното съществуване, а не технологиите, са истинските отличителни белези на нашата цивилизация.
Тази Декларация се основава на духовния факт, че човек трябва да има свобода, в която да развие пълния си потенциал и чрез общи усилия да издигне нивото на човешкото достойнство. Имаме много работа, за да постигнем напълно и да гарантираме правата, изложени в тази Декларация. Но да ги поставим пред нас с моралната подкрепа на 58 нации, ще бъде голяма стъпка напред.
Тъй като тук „берем плодовете“ си от работата ни по тази Декларация за правата на човека, ние трябва в същото време да се посветим отново на недовършената задача, която стои пред нас. Сега можем да продължим напред с още повече смелост и вдъхновение към завършването на Международен пакт за правата на човека и мерките за прилагане на тези права.
Като заключение, чувствам, че не мога да се справя по-добре, отколкото да повторя призива за действие на секретар Маршал, във встъпителното му изявление пред Асамблеята:
Нека тази трета редовна сесия на Общото събрание одобри с огромно мнозинство Декларацията за правата на човка като стандарт за поведение за всички; и нека ние, като членове на Организацията на обединените нации, съзнавайки собствените си недостатъци и несъвършенства, да обединим усилията си добросъвестно, за да живеем според този висок стандарт.
Източник
https://www.americanrhetoric.com/speeches/eleanorrooseveltdeclarationhumanrights.htm
© Превод – Мира Василева. Специалност: Политология, УНСС. Задание в курса на проф. дн Иванка Мавродиева „Политическа реторика и публично поведение“.
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на преводача на речта и позоваването на Онлайн справочника по реторика е задължително.