Реч на Елън Дедженеръс, произнесена по време на церемонията по дипломирането на завършващите Университета Тулейн през 2009 г.
Ellen DeGeneres Graduation Speech- Video & Transcript, GRADSPEECHES, 16.05.2009, http://gradspeeches.com/2009/2009/ellen-degeneres, достъпно на 17.06.2017
Благодаря!
Президент Коуан! Г-жо Президент Коуан!
Изтъкнати гости и вие, неизтъкнати гости! Вие знаете кои сте, почетни преподаватели и учителю по испански.
Благодаря и на вас випуск 2009.
Осъзнавам, че повечето от вас имат махмурлук и ужасно главоболие и не са спали от Марди Гра, но няма да се дипломирате докато не приключа. Затова слушайте.
Когато бях поканена да произнеса поздравителна реч, веднага се съгласих. След това се заех да проверя какво означава това, което щеше да е лесно, ако имах речник, но повечето книги вкъщи са на Порша и са написани на австралийски. Затова трябваше сама да стигна до значението на думата, като я разделя на съставните й части.
Commencement от английски означава често срещан, а common и цимент (cement). Често виждаш цимент по тротоарите. По тротоарите има пукнатини и ако стъпиш на пукнатина, губиш (от детска игра- “If you step on a crack, you break your mother’s back). Това е. Но съм поласкана, че ме поканихте да произнеса реч на вашия „често срещан цимент”.
Мислех, че трябва да си виден възпитаник на това учебно заведение. А аз не съм учила тук. Не знам дали Президентът Коуан знае, аз не съм учила в университет изобщо. Не казвам, че сте хвърлили време и пари на вятъра, но погледнете мен, аз съм знаменитост.
Все пак завърших училището на живота и нашият талисман беше критиката. Прекарах много време тук, докато още растях. Майка ми работеше в Нюкомб (сграда на университета) и идвах тук всеки път щом исках да открадна нещо от чантата й.
Но защо съм тук днес? Очевидно не за да крада. Вие сте твърде далеч от мене, а и не бих могла да се измъкна. Тук съм заради вас. Защото не мога да се сетя за по-упорит, по-смел клас, който се дипломира. Това, което искам да кажа, е следното. Погледнете се всички във вашите тоги. Обикновено когато си облечен с тога в 10 сутринта означава, че си се предал.
Тук съм, защото обичам Ню Орлеанс. Тук съм родена и отгледана, прекарах тук годините, които ме формираха и също като вас докато живеех тук съм се занимавала с пране само 6 пъти. Когато завърших училище, бях напълно изгубена. И като казвам училище, имам предвид основното, но все пак продължих и завърших гимназия. И наистина, нямах амбиции. Не знаех какво искам да правя. Правех всичко: чистех стриди, бях хостеса, бях барманка, бях сервитьорка, боядисвах къщи, продавах прахосмукачки. Нямах си идея какво правя и мислех най-накрая да се установя на постоянна работа и да изкарвам достатъчно пари, за да си плащам наема и може би да имам кабелна телевизия или пък не. Всъщност нямах план. Това, което имам предвид е, че на вашата възраст мислех, че знам коя съм, но всъщност осъзнавам, че съм си нямала и идея коя съм. Все още излизах с мъже например. Това, което казвам е, че когато остареете, повечето от вас ще са гейове. Някой води ли бележки? Родителите?
Както и да е. Нямах идея какво исках да правя с живота си и причината да се озова на този път е един трагичен инцидент. Бях може би на 19 и моя приятелка беше убита в автомобилна катастрофа. Минах покрай местопроизшествието, дори не знаех, че тя е сред жертвите и подминах. Скоро след това разбрах, че приятелката ми е сред загиналите в тази катастрофа. Живеех в мазе, нямах пари, нямах отопление, имах матрак на земята и апартаментът беше пълен с бълхи. А аз търсех душата си. Мислех си, защо приятелката ми така внезапно си отиде, защо тук има бълхи? Не разбирам, трябва да си има причина и няма ли да е много удобно, ако можехме просто да вдигнем телефона, да се обадим на Бог и да го питаме всички тези въпроси. Така започнах да пиша.
И това, което излезе, беше въображаем разговор с Бог, който всъщност беше едностранен. Погледнах го и си казах, а дори не се бях занимавала с комедия, нямаше такива клубове в града. Казах си: „Ще представя това във Вечерното шоу на Джони Карсън“. По това време той беше кралят. А и ще бъда първата и единствена жена в историята на шоуто, която ще бъде поканена да представя.
И няколко години по-късно бях първата и единствена жена, която представя в историята на шоуто заради този въображаем разговор с Бог, който написах.
Така тръгнах по този път на комедиант и беше стресиращо и страхотно, но и трудно, защото исках да удовлетворя всички, а и пазех в себе си тайната, че съм хомосексуална. Мислех, че ако хората разберат, няма да ме харесват и няма да се смеят на скечовете ми. Тогава настъпи промяна в кариерата ми, получих собствен ситком и това беше голям успех, друго ниво на успех. И си мислех, че ако хората разберат, че съм хомосексуална, няма да гледат ситкома ми. Това беше преди много време, когато все още имахме само бели президенти. Но както и да е, накрая установих, че не мога да живея с толкова срам и страх и реших да разкрия тайната си. Но да го направя креативно. Героят ми в ситкома се разкри едновременно с мен и не беше свързано с политиката или нещо такова. Исках само да освободя себе си от тежестта, която носех, исках да съм честна. Помислих си: „Кое е най-лошото, което може да се случи? Да изгубя кариерата си.” И така стана. Изгубих кариерата си. Шоуто ми беше спряно, след шест години излъчване, без дори да ми кажат. Прочетох го във вестника.
Телефонът не звънна в продължение на три години. Нямах оферти. Никой не искаше да се свърже с мен. И все пак получавах писма от деца, които почти извършили самоубийство, но не са заради това, което съм направила. И осъзнах, че имам предназначение. Не ставаше въпрос само за мен и за това да бъда знаменитост.
Чувствах се наказана. Беше лош период. Бях ядосана. Бях тъжна.
И тогава ми предложиха токшоу. Хората, които ми го предложиха, опитаха да го продадат на медиите. Но никой не го искаше. Повечето хора не искаха да го купят, защото мислеха, че никой няма да иска да ме гледа. Наистина, поглеждайки назад, не бих променила нищо. За мен беше толкова важно да изгубя всичко, защото така открих кое е най-важното: да бъдеш верен на себе си.
В крайна сметка, така се озовах тук. Не живея в страх. Свободна съм. Нямам тайни. Знам, че винаги ще съм добре, защото е без значение какво се случва. Аз знам коя съм.
В заключение, когато бях млада, имах различна представа за успеха. Мислех си ”Когато порасна, искам да съм известна. Искам да съм звезда. Искам да участвам във филми. Когато порасна, искам да обиколя света, да карам хубави коли. Искам да имам фенки.” Цитирайки Pussycat Dolls. Между другото колко от вас мислеха, че е „boobies”, а не “groupies”. “groupies” е!
Идеята ми за успех е различна днес. Съзрявайки, вие ще осъзнаете, че дефиницията на успех се променя. За много от вас днес дефиницията на успех е да изпиете 20 шота текила и все още да се държите след това.
Според мен най-важното в живота е да живеете почтено и да не се поддавате на натиска да опитвате да сте нещо, което не сте. Важно е да живеете като честни и състрадателни, да допринасяте по някакъв начин.
И за да направя заключението си, ще кажа следното. Следвайте своята страст! Бъдете верни на себе си. Не следвайте нечий друг път, освен ако сте в гората, загубени сте и видите пътека, тогава при всички обстоятелства следвайте пътеката.
Не давайте съвети, защото ще ви се върне и ще ви излезе през носа. Не приемайте съвети.
Та моят съвет е, бъдете верни на себе си и всичко ще бъде наред.
И знам, че много от вас се притесняват за бъдещето си, но наистина няма за какво да се притеснявате. Икономиката расте, пазарът на труда е широко отворен, планетата е наред. Всичко ще бъде чудесно. Вече преживяхте ураган. Какво друго би могло да ви се случи?
Както споменах, някои от най-опустошителните неща, които ви се случат, ще ви дадат най-ценните уроци.
И сега знаете правилните въпроси, които да зададете на първото си интервю за работа. Като например „На каква надморска височина е?”.
И на финала на моята реч, както започнах преди малко, животът е като един голям Марди Гра. Но вместо да показвате гърдите си, показвайте на хората мозъка си. И ако харесат това, което виждат, ще имате повече отколкото ви трябва и може да не знаете какво да правите с тях и ще бъдете пияни през повечето време.
Клас „Катрина“ от 2009 година, поздравявам ви!
И ако не помните и думичка от това, което казах днес, помнете това, ще бъдете наред, дум де думдумдум… Просто танцувайте.
© Преводът е направен от Петя Георгиева, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски. Неин е и анализът на речта, поместен в Онлайн справочника по реторика.
Цитирането и позоваването на автора и на Онлайн справочника по реторика е задължително.