Реч на Камерън Ръсел по време на TEDxMidAtlantic
Октомври 2012 г.
(Камерън Ръсел е облечена в къса неформална рокля с високи обувки) Здравейте. Казвам се Камерън Ръсел и от известно време насам работя като фотомодел. Всъщност, от десет години. И усещам някакво напрежение в залата, защото роклята ми май не е подходяща. (смях) За щастие си донесох и други дрехи. Това е първото преобличане на сцената на TED, така че мисля, че извадихте късмет да го видите. (Започва да се преоблича) Ако някои от жените бяха ужасени от вида ми, когато излязох пред вас, няма нужда да ми казвате сега, по-късно ще разбера от Twitter. (смях)
Също така ще отбележа, че имам привилегията да мога да променя мнението ви за мен само за някакви си 10 секунди. Не всеки може да го прави. (Събува високите си обувки и ги заменя с равни, без ток) Тези токчета са много неудобни, така че всъщност е хубаво, че ще ги махна.
Най-лошата част е да си промуша главата през тази блуза, защото тогава всички ще ми се смеете, така че не правете нищо докато е над главата ми. (Облича блуза) Добре. Защо направих това? Това беше неловко. (Показва нейна снимка от модно дефиле) Е, надявам се не чак толкова, колкото тази снимка. (смях) Имиджът притежава голяма сила, но също така е нещо повърхностно. Току-що преобразих това, което мислехте за мен в 6 секунди.
И на тази снимка, (показва снимка от фотосесия) всъщност все още не бях имала гадже в истинския ми живот. Чувствах се страхотно неудобно и фотографът ми казваше да си извия гърба и да си сложа ръката в косата на това момче. И разбира се, с изключение на хирургическа намеса или изкуствения тен, който си сложих преди два дни за работа, няма много неща, които можем да направим, за да променим начина, по който изглеждаме. А това как изглеждаме, въпреки че е повърхностно и неизменимо, има огромно влияние върху живота ни. Затова днес, за мен смелост значи да бъдеш искрен. И аз съм на тази сцена, защото съм модел. На сцената съм, защото съм привлекателна, бяла жена, а в моята индустрия това се нарича секси момиче. И ще отговоря на въпросите, които хората винаги ми задават, но ще отговоря искрено.
И така, първият въпрос е:
̶ Как се става модел?
Аз винаги просто отговарям:
̶ О, видяха ме на улицата.
Но това нищо не значи. Истината е, че станах модел, защото с моите гени съм ударила шестица от тотото и съм наследница може би се чудите на какво. В последните няколко столетия красотата е определяна не само като здраве и младост и симетрия, които биологически сме програмирани да харесваме, но също и високи, слаби фигури, женственост и бяла кожа. И това е наследство, което е изградено за мен и е наследство, от което се възползвам. Знам, че има хора в публиката, които в този момент са скептични и може би някои любители на модата, които си мислят: „Чакай малко. Наоми. Тайра. Джоан Смолс. Лиу Уен.“
И първо, искам да ви похваля колко много знаете за моделите. Впечатлена съм. (смях) Но за съжаление трябва да ви съобщя, че през 2007 година един вдъхновен докторант от университета в Ню Йорк преброи всички модели на модния подиум, всяка една наета. И от 667 модели на работа само 27, или по-малко от четири процента, са били цветнокожи.
Следващият въпрос, който винаги ме питат, е:
̶ Мога ли да стана модел като порасна?
И първият ми отговор е:
̶ Не знам, не аз отговарям за това.
Но вторият отговор е, това, което наистина искам да кажа на тези момиченца е:
̶ Защо? Разбирате ли? Можете да бъдете каквото си поискате. Можете да бъдете президента на САЩ или изобретателя на новия интернет или нинджа-сърдечно-съдов-хирург-поет, което ще е страхотно, защото ще сте първият такъв. (смях)
И ако след този невероятен списък, те все още казват:
̶ Не, не, Камерън, искам да бъда модел.
Аз им казвам:
̶ Ами да ви видим тогава.
Защото от мен не зависи нищо и можете да сте главния редактор на американския Vogue или изпълнителния директор на H&M, или следващия Стивън Майзел. Да кажете, че искате да станете модел, когато пораснете, е все едно да кажете, че искате да спечелите лотарията, когато пораснете. Извън ваш контрол е и е яко, но не става за кариера.
Сега ще ви покажа какво съм научила за последните 10 години като модел, защото за разлика от сърдечно-съдовата хирургия това може да бъде синтезирано сега.
И така, ако фотографът е застанал тук и светлината идва оттук (посочва) от металохалогенна лампа,например, и клиентът е казал: „Камерън, искаме снимка, на която си в крачка.“ Ами тогава тръгвам с този крак напред, изпънат хубаво, тази ръка отива назад, другата напред, главата е завъртяна в ¾ профил и просто се движите напред-назад, просто така и след това поглеждате назад към въображаемите си приятели, 300, 400, 500 пъти. (смях) И резултатът ще е нещо такова. (смях, показва снимки) За предпочитане, не чак толкова странно, като тази в средата. Не знам точно какво се е случило там. За съжаление, след като завършите училище и имате биография и вече сте направили няколко поръчки, не можете да желаете нищо повече. И ако искате да бъдете президент на САЩ, но в биографията ви пише: „Модел на бельо: 10 години“, хората ще ви гледат странно.
Следващият въпрос, който винаги ми задават е:
̶ Всички снимки ли минават обработка?
И да, почти всички снимки се обработват, но това е само малка част от това, което се случва. Това е първата ми снимка като модел (показва своя снимка) и също за първи път в живота ми облякох подобно бельо. Знам, че взе да става много лично, но бях много младо момиче. Това е снимка с баба, ето как изглеждам само няколко месеца по-рано. (Показва снимка с баба си) А това съм аз в деня на фотосесията. Моята приятелка дойде с мен. (Показва различни снимки) А тук съм на парти няколко дни преди да се снимам за Vogue Франция. Ето ме във футболния отбор и в списание V. И, ето ме днес. Надявам се, че виждате как тези снимки не са снимки на мен. Това са конструкции и са конструкции от група професионалисти, от фризьори и гримьори, и фотографи, и стилисти и всички техни асистенти, „пре-продукция“ и „пост-продукция“. И те изглаждат това. Това не съм аз.
Окей, следващият въпрос е:
̶ Дават ли ви безплатни неща?
Аз наистина имам твърде много 20-сантиметрови токчета, които никога не обувам, освен по-рано, когато влязох тук. Но безплатните неща, които получавам в истинския ми живот – това са нещата, за които не обичаме да говорим. Аз израснах в Кеймбридж и веднъж отидох до магазина, но забравих да си взема пари и ми дадоха рокля безплатно. Когато бях тийнейджър, бяхме в колата с приятелката ми, която е ужасен шофьор и естествено мина на червено и ни спряха и се разминахме само с „Извинете, господин полицай“ и си продължихме по пътя. И получих тези неща безплатно заради начина, по който изглеждам, не заради човека, който съм. А има хора, които плащат за това как изглеждат, а не кои са.
Сега живея в Ню Йорк и миналата година от 140 000 тийнейджъри, които са били спрени за обиск, 86% от тях са били чернокожи или латино, а повечето са били млади мъже. А в Ню Йорк има само 177 000 чернокожи или латино младежи, така че за тях въпросът не е „Дали ще ме спрат?“. Въпросът е: „Колко пъти ще ме спрат? Кога ще ме спрат?“ Когато търсех материали за този семинар открих, че от 13-годишните момичета в САЩ 53% не харесват тялото си и докато станат на 17 тази цифра нараства до 78%.
И последният въпрос, който ме питат е:
̶ Какво е да си модел?
И мисля, че отговорът, който търсят е:
̶ Ако си малко по-слаба и с малко по-бляскава кожа, ще си толкова щастлива и ще изглеждаш прекрасно.
И когато сме зад кулисите, даваме отговори, които може би наистина карат нещата да изглеждат така. Казваме: „Наистина е невероятно да пътуваш и да работиш с вдъхновени, творчески настроени, страстни хора.“
И това е така, но е само част от истината, защото това, което никога не казваме пред камерата и което аз никога не съм казвала пред камерата е: „Не се чувствам сигурна в себе си“. И не се чувствам сигурна, защото трябва да мисля за това как изглеждам всеки ден.
И ако някога се чудите: „Дали ако имам по-слаби бедра и по-лъскава коса ще съм по-щастлива?“ Трябва само да се срещнете с група модели, защото те имат най-слабите бедра и най-бляскавата коса и най-готините дрехи и въпреки това може би те са най-несигурните жени на планетата.
Затова когато пишех този семинар, ми беше много трудно да намеря баланс. Защото, от една страна, ми е много неудобно да изляза тук и да кажа: „Вижте, получих всичко това, защото толкова много неща работят в моя полза“.
И ми беше неудобно след това да кажа: „И въпреки това аз невинаги съм щастлива.“
Но най-вече е трудно да разчупиш стереотипа на полова и расова опресия, когато аз самата получавам най-големите облаги от това. Но също се чувствам щастлива и за мен е чест да бъда тук и мисля, че е прекрасно, че имах възможност да дойда преди да са минали 10, или 20, или 30 години и да съм още по-тясно обвързана с кариерата си. Защото тогава може би нямаше да ви разкажа как ме взеха на първата ми работа или как си платих за колежа, което сега ми изглежда толкова важно.
Ако има поука от това, което разказах, надявам се, че ние всички се чувстваме по-комфортно да признаем силата на това как изглеждаме в нашите привидни успехи и привидни провали.
Благодаря.
(аплодисменти)
© Преводът е на Ралица Алексова, студент във ФЖМК, Софийски университет, специалност „Връзки с обществеността“
Цитирането и позоваването на автора на превода и на Онлайн справочника по реторика е задължително.
Анализът на речна, направен от Ралица Алексова, вижте в рубриката “Речи и дебати” в Онлайн справочника по реторика.