Реч на Мария Кюри – Откриването на радия
Комуникативна ситуация: Мория Кюри – реч. Колеж “Васар” в Поукипси, Ню Йорк – 14 май 1921 г.
Бих могла да ви разкажа много неща за радия и радиоактивността и това ще отнеме много време. Но тъй като не можем да направим това, ще ви разкажа само накратко за ранната си работа за радия. Радият вече не е бебе, той е на повече от двадесет години. Но условията на откриването му бяха малко особени и затова винаги е интересно да си ги припомним и да ги обясним.
Трябва да се върнем към 1897 г. По онова време с професор Кюри работехме в лабораторията на училището по физика и химия. Там професор Кюри водеше лекциите си.
Занимавах се с работа върху урановите лъчи, които бяха открити две години по-рано от професор Бекерел.
Прекарах известно време в изучаване на начините за извършване на добри измервания на урановите лъчи, а след това исках да разбера дали има и други елементи, които излъчват лъчи от същия вид. Така че се заех с работа относно всички известни елементи и техните съединения. Така установих, че съединенията на урана са активни, както и всички съединения на тория. Но други елементи не бяха открити, те не бяха активни, нито пък техните съединения. Що се отнася до съединенията на урана и тория, установих, че те са активни пропорционално на съдържанието на уран или торий в тях. Колкото повече уран или торий, толкова по-голяма е активността, като активността е атомно свойство на елементите уран и торий.
Направих измервания на минерали и установих, че няколко от тези, които съдържат уран или торий, или и двете, са активни. Но тогава активността не беше такава, каквато можех да очаквам. Тя беше по-голяма, отколкото при съединенията на урана и тория, като например оксидите, които са почти изцяло съставени от тези елементи.
Тогава си помислих, че в минералите би трябвало да има някакъв неизвестен елемент с много по-голяма радиоактивност от урана или тория. Исках да намеря и отделя този елемент и се заех с тази работа заедно с професор Кюри. Смятахме, че ще се справим за няколко седмици или месеци, но не беше така. Бяха нужни много години усилена работа, за да завършим тази задача. Нямаше нито един, нов, който да е по-маловажен. Но най-важният е радият, който можеше да се отдели в чисто състояние.
Сега специалният интерес към радия е в интензивността на неговите лъчи, която е няколко милиона пъти по-голяма от тази на урановите. А въздействието на лъчите прави радия толкова важен. Ако погледнем от практическа гледна точка, то най-важното свойство на лъчите е предизвикването на физиологични ефекти върху клетките на човешкия организъм. Тези ефекти могат да се използват за лечението на редица заболявания. В много случаи са постигнати добри резултати. Това, което се счита за особено важно, е лечението на рак. Медицинското използване на радий налага този елемент да се набавя в достатъчни количества. Така във Франция, а по-късно и в Америка, където е налично голямо количество руда, наречена карнотит, започва да функционира фабрика за производство на радий. В Америка всяка година се произвеждат много грамове радий, но цената все още е много висока, тъй като количеството радий, съдържащо се в рудата, е много малко. Радият е повече от сто хиляди пъти по-скъп от златото.
Но не трябва да забравяме, че когато радият е бил открит, никой не е знаел, че той ще се окаже полезен в болниците. Работата е била чисто научна. А това е доказателство, че научната работа не трябва да се разглежда от гледна точка на пряката й полезност. Тя трябва да се върши заради самата себе си, заради красотата на науката. И тогава винаги има шанс научното откритие да се превърне като радий в полза за човечеството.
Научната история на радия е красива. Свойствата на лъчите са били изучавани много внимателно. Знаем, че частиците се изхвърлят от радия с много голяма скорост, близка до тази на светлината. Знаем, че атомите на радия се разрушават от изхвърлянето на тези частици, някои от които са атоми на хелия. И по този начин е доказано, че радиоактивните елементи непрекъснато се разпадат и че в края на краищата произвеждат обикновени елементи, главно хелий и олово. Това, както виждате, е теория за трансформацията на атомите, които не са стабилни, както се смяташе преди, а могат да претърпят спонтанни промени.
Радият не е единственият, който притежава тези свойства.
Вече са познати много други радиоелементи, които имат такива свойства: полоний, мезоторий, радиоторий, актиний. Познаваме и радиоактивни газове, наречени еманации. При радиоактивността съществува голямо разнообразие от вещества и ефекти.
Винаги остава обширно поле за експериментиране и се надявам, че през следващите години ще имаме красив напредък.
Моите искрени и горещи пожелания са някои от вас да продължат тази научна работ; да запазят своята амбиция и решимостта си и да направят важен и устойчив принос към науката.
© Превод: Пламена Котавова, студент по европеистика, Софийски университет, часове по “Презентационни и комуникационни умения“ при проф. дн И. Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Позоваването на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително