Реч на Парк Санг Дже – PSY в Харвард – анализ

by admin on 08.03.2016

Ситуация
Град Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ е мястото където се намира най-старото висше учебно заведение на територията на Щатите. Основано през 1636 година като колеж Кеймбридж, три години по-късно името му е сменено на Джон Харвард – дарител. През деветнадесети век колежът Харвард се превръща в университет, като към него се присъединяват юридически и медицински факултети.
В днешни дни този университет носи ореола на недостижимото, най-вече заради великите личности, завършили (и не завършили) образованието си там. Краткият списък включва имена като: Владимир Набоков, Бъръс Фредерик Скинър (психолог), Бил Гейтс, Томи Лий Джоунс, Джон Кенеди, Томас Кун, Франклин Делано Рузвелт и много други.
В този университет са изнасяли речи също толкова запомнящи се личности: Опра Уинфри, Бил Гейтс, Джоан Катрин Роулинг и други. Една личност обаче, се отличава доста от хората изнасяли речи в Харвард. Това е човек, който на драго сърце се е отказал от обучението си в специалност „Бизнес администрация” в Бостънски университет, за да се занимава с музика. Личност, която не позната на света до 2012. Човек, който накара хиляди включително група пенсионери от българско село да хвърлят бастуните и да затанцуват (). Човекът покорил милиони само с три минутно видео. Парк Санг Дже – познат като PSY изпълнителят на хитовата песен от 2012 “Gangnam Style”.
От речта на PSY? От нея не можем да научим нищо за правилните пропорции в една реч, , как да разделим речта си, колко дълго да говорим, какво трябва или не трябва да казваме. Въпреки това пейките в „Харвард Мемориал Чърч” са пълни с хора. Хора, който искат да чуят какво има да каже изпълнителят. Авторът ще направи анализ на речта, за да докаже, че в нея не може да намерим нищо не традиционно или изключително, а че успехът ѝ се крие в личността на оратора. Целта на автора е да докаже, че личността на оратора и излъчването като цяло са може би най-важната част при представянето на една публична реч изобщо.
Личността PSY
За специалистите по комуникация е ясно, че всеки комуникативен акт – реч, разговор, дебат трябва да бъде разглеждан в светлината на конкретната ситуация и трябва да бъде разглеждан през личността на произнасящия. За това не можем да не споменем няколко думи за PSY. Биографията има пряко отношение към личността на изпълнителя. Съставяйки си идея за неговата личност ще можем по лесно да направим анализ на речта му.
PSY – Парк Дже Санг е роден на 31 декември 1977 година (37–годишен) в област Гангам, Сеул, Южна Корея в семейството на Парк Уо-Хо изпълнителен председател на компания за полупроводници и Ким Йон-Хи, която притежава няколко ресторанта в областта Гангнам. Изпълнителят завършва началното училище Банпо (반포) и гимназия Сехуа(세화).
След завършване на училище било планувано PSY да завърши „Бизнес администрация” с Бостънския университет и да поеме компанията на баща си. След като пристига в Щатите обаче той бързо губи интерес към обучението си и изхрачва последните си пари за да си купи електрическа китара и MIDI интерфейс. Посещава летен курс по английски, учи общо един семестър в Бостънския университет, след което го напуска и отива да учи специалност „Музика” в колежа Бъркли. По време на обучението си в Бъркли взима уроци по съвременно писане и синтез на музика и слухово обучение. След време се отказва и от това обучение и се връща в Южна Корея за да следва мечта си да стане певец, без да е получил диплома нито от Бостънския универститет, нито от Бъркли.
Други акценти в биографията му са това, че е карал два пъти военна служба, неколкократно текстове на негови песни са били цензурирани, написал е песен с анти-американски текст, за която в последствие публично се извинява и т.н.т. Общата представа, която можем да си изградим за личността PSY на база биографията му е бунтар, не зачитащ правилата.
Да оставим биографията до тук. Става ни ясно, че личността PSY не е изключително сериозен човек – както сам споделя в речта си не е отишъл в Щатите с намерението да учи, а с идеята да избяга от семейния бизнес. Също така бунтарското поведение и представянето му в различни, корейски, американски и световни предавания ни дават представата за него като прям човек, който говори без много да се замисля. На невербалното поведение и излъчването на оратора ще се върнем по-късно. Сега нека пристъпим към анализ на речта.
Анализ
Цялостното представяне на речи този ден е един час и осемнадесет минути, като това не включва само PSY, но и Картър Екерърт професор по корейска история и Александър Залтхен асистент-професор по източни езици и цивилизация. Сградата, в която се представят, е църквата към университета. Мястото на което е произнесена речта е на подиум над аудиторията.
Първи излиза да говори професор Картър. Започва своята реч с обръщение, кратки встъпителни слова, благодарност към лица и институции, спомогнали за осъществяване на гостуването на изпълнителя. В сравнително малкото време с което разполага спрямо главната реч, говори за нарастващата популярност на корейката поп вълна и за конкретния принос на личността PSY, към популяризирането на вълната. На края на изказването си професор Картър представя следващия професор Залтхен.
Професор Захалтен говори за глобализацията и влиянието на интернет за изграждането на нов тип звезди, за конкретните измерения на популярността на PSY, за корейската култура и това, коя част от нея е най-популярна сред младите хора. Прави дори импровизирано проучване. През цялото време освежава изказването си с чувство за хумор. Например „и това е част от глобалната дигитална култура … и… това е не мога да направя танца на коня (показва с ръце)” ( За по-голямо удобство от тук нататък следния линк, ще бъде съкращаван като –Видеото 17:18) или „и с това ще приключа и ще взема да се разкарам и да млъкна” (Видео 19:24).
Целта на двамата говорители е да въведат слушвателите в темата корейска поп култура и да представят личността PSY да представят рамките, в които е поставена неговата личност. След двете изказвания на професор Картът и асистен-професор Захалтен се проследява отварянето на вратата и появата на PSY. Изпълнителят се здрависва с няколко човека и се качва на подиума, за да започне речта си. Речта започва с благодарности „Преди всичко благодаря за… знаете, благодаря на президента(…) за предоставената възможност”. Следва комплимент към аудиторията подкрепен с лична история. Изпълнителят е учил в близкия град Бостън и не е предполагал, че ще се върне отново там, или че ще изнася реч в Харвард.
Структура на речта
Речта на изпълнителя е структурирана по доста интересен начин. Когато изнася
ме реч можем да вложим личен елемент, лична случка. Хубаво е обаче разказа да е ”кратък, сбит, синтезиран да се извеждат моменти и да се представят на аудиторията” (Мавродиева 2013:132). Тази реч обаче е изцяло построена на база личен опит, тя е като лепена и шита от мини разкази за живота на изпълнителя. От тези разкази едва на края на речта се извеждат някакви минимални поуки и се дава конкретно обяснение, защото е говорил предишните пет минути да кажем.
Съобщаването на темата и целта на речта още в началото обикновено е добър подход, тъй като създва яснота. На аудиториятата и стават ясни конкретните теми, по които ще говори оратора. Тук още в началото изпълнителя ни казва, че ще говори за себе си. В речта си той представя ситуации, който обаче не ангажират публиката с конкретни разсъждения. Говорим по скоро за изказване от типа „сега ще ви разкажа няколко случки от живота си”.
Въведението е кратко едва няколко думи целящи да поласкаят аудиторията. „Аз живеех в Бостън, а от другата страна на реката имаше университет, който се казваше Харвард (…) след 14 години, кой би предположил че ще се върна в Бостън за да изнеса реч в Харвард. Не е ли живота прекрасен” (Видеото 21:27).
В изложението си изпълнителят разказва за това, как не е искал да поеме семейния бизнес и е отишъл да учи в САЩ, разказва смешна случка от първите си дни в Бостънски колеж, за момента на световната си известност, за това как в един момент даже не е бил сигурен в коя държава се намира. Личните истории продължават ли продължават, но те не ни носят никаква съществена информация. Не ни носят изводи или материал за разсъждение.
В края на речта вече се извеждат елементи, които могат да ни наведат на разсъждение. Моментът, в който изпълнителя казва, че разбира че не може да е харесван от всички и че е нормално за един продукт плод на конкретна култура да не бъде разбран и харесван от всички. Теоретично погледнато някой от функциите на заключението са – да се създаде впечатление за завършеност, да носи някакъв емоционален акцент, да се базира на аргументи (Мавродиева 2013:137-139). В края на речта си изпълнителят отново благодари за възможността да говори пред тази аудитория. Отправя и комплимент – „изглеждате толкова умни”(Видеото 1:17:18). Завършва речта си със следното „Знаете ли аз имах прякор той беше W.W .F. не става дума за федерацията по борба, значеше „Withdraw, Withdraw, fail”(Видеото 1:16:02). Речта му завършва с: “Кой би предположил, че след 14 години ще съм пак тук. W.W.F постигна голям успех” (Видеото 1:18:09).
Аргументи
Аргументите, който използва изпълнителят са част от неговия собствен живот. Той говори с популистки аргументи. Неща, който биха се харесали на аудиторията. Не ги затрупва с излишна фактология, говори просто и разбираемо. Използва това, че понякога късмета може да играе огромна роля в живота на човек. „W.W.F историята” също е аргумент за вярата на изпълнителя в силата на случайността или както той ги нарича инцидентите. Както той сам казва в речта си “Gangnam style беше инцидент”. Отделя време да говори за случайността. От речта оставаме с впечатлението, че именно случайността е изиграла роля в живота му.
Не можем да определим речта като изцяло напътстваща, защото в края на речта има едно единствено напътствие и то е „Бъдете позитивни”. Въодушевляваща може да се приеме до известна степен, тъй като може да предположим, че изпълнителя иска да ни вдъхнови с личния си пример. С това, че животът му се отплаща, за това че е направил избора да следва мечтите си.
Така стигаме до извода, че речта е смес между напътстваща и въодушевяваща.
Езикът е средство, което ни помага да предадем мислите си. В случая тъй като езикът не е роден за оратора. На много места се появяват паразитни думи и незавършени мисли. Думи от типа „You know, “I mean”, „Yeah”, “Wow”. Използването на паразитни думи най-вероятно се дължи и на факта, че речта няма писмен вариант. Както PSY сам казва „Аз съм първия човек, който ще изнася реч в Харвард без сценарии”(Видеото 25:25). Ораторът говори просото без да украсява или да претрупва речта си, дали заради липсата на речеви запас или поради факта, че не чувства необходимост от това. Към края на речта се шегува със себе си – „Леле, говоря горе долу-долу добър английски” (Видеото 1:15:44).
Невербално поведение
Ще започнем анализа на невербалното поведение от облеклото на оратора. Все пак имаме си хубавата народна мъдрост „По дрехите посрещат, по акъла изпращат”. Костюма на PSY определено не се вписва в еталона за костюм при изнасяне на такава реч. Той е с искрящи ревери и обърнати ръкави. Тази дреха подхожда повече за сценично представяне, от колкото за реч изнасяна в такава институция. През по-голяма част от времето изпълнителя, носи и очилата, който са характерни за клипа му. Около 55 минута той ги сваля това е момента, в който започва да говори на малко по сериозни теми. Например за вярата му в това, че музиката е интернационален език за света.
Жестовете с ръце са в подкрепа на конкретните разкази и са в помощ на обяснителността. “For me as…”(За мен като) – сочи себе си.
Един от най-важните моменти е чувството за хумор, което е част от цялата реч. Може би то е най-големия акцент, тъй като няколкото забавни случки са това, което наистина увлича публиката. Причината да поставим чувството за хумор тук е, че то обикновено се представено и с малко пантомима от страна на изпълнителя.
Можем да анализираме невербалното поведение на изпълнителя изцяло в подкрепа на тезата, че той не говори като експерт, а единствено ни разказва за живота си. Той не излиза от амплоато си на изпълнител, дори изнасяйки реч в Харвард.
Оратор
Още в началото разгледахме малко биография, за да се запознаем с личността PSY. Що се отнася до ораторката му изява. Той отговоря на изискванията за добър оратор. Знае езика, който говори на разбираемо ниво, прилага чувство за хумор, говори ясно и високо. Темпераментът му отговаря на начина му на произнасяне на речта, леко шеговито, със средна скорост. Поставя акценти на правилните места. Емоции в речта също не липсват най-вече, защото PSY говори за собствения си живот.
Речта на PSY не е релевантна за сутуацията, в която се намира – разказва нелепи историйки и ръси цинизми наляво и на дясно. При по задълбочен преглед в биографията му можем да видим, че негови песни са цензурирани не един и два пъти по същата причина. Но това е и нещото, което разсмива публиката. Разказването на смешни случки е подкрепено и от поведението му. В речта му става ясно, че самият изпълнител не се възприема за смешник. Той много обидено заявява, че в световен мащаб го сметнали по-скоро за комедиант отколкото за изпълнител и че е още по-възмутен е от това че го наричат „чудо за един ден”, при положение че има 14 –годишна кариера в собствената си държава.
Изпълнителят изнася речта си със завидно самочувствие, защото е напълно наясно с постигнатия успех. Държанието му говори за увереност в това, което говори. Изказването му е от типа – „Вижте аз имам какво да ви кажа”. Компетентността в случая не би трябвало да е обект на обсъждане, защото кой би бил по компетентен за теб от самия теб?
Изводи
Каква е речта на PSY? Реч, която не се подчинява на абсолютно никакви правила. Не е правилно структурирана, няма ясно изразен увод и заключение. Цялата е изградена на база на личния пример на изпълнителя от тип – „Днес ще ви разкажа малко за живота си”. Изпълнена е с недовършени изречения и не поставя конкретна проблематика нито пък дава напътствия или конкретни изводи. И все пак е реч. Все пак пейките в църквата на Харвард са пълни с хора. Може би част от тези хора искат просто да видят световно величие на живо или са нямали с какво да запълнят следобеда си.
Истината е че много журналисти определят изказването като много добра реч. Което от своя страна означава, че можеш да говориш близо час, да не кажеш почти нищо съществено, да разчиташ само на чувството си за хумор и пак да има, кой да те слуша. За нас е ясно, че няма конкретна рецепта направи това, това и това и ще получиш идеалната реч. Речта на PSY в никакъв случай не е прекрасна. Той да стига до едва един-два извода. Естествено има и своите силни моменти.
Тази реч идва да ни каже нещо много важно. Личността на оратора, визия, невербалното поведение и хумора могат да са водещи за една реч. Може да говорим в рамките на час и да не кажем нищо съществено, но да сме оставили приятно впечатление у аудиторията. Съдейки по тази реч можем да откроим като най-важен момент в публичната реч изобщо личността на оратора. Около 60% от работата му е свършена, ако той е уверен и обаятелен, с добра дикция и умее да убеди хората, че има какво да им каже (дори да не е така).
Използвана литература:
1. Wikipedia, Харвардски университет
Последно посетено на: 03.06.2014 15:36
2. Станимир, П. (2013). Свищовски баби и дядовци показаха на Мартин Карбовски как се танцува “Gangnam Style”
Последно посетен на 03.06.2014 15:42
3. Wikipedia, PSY Последно посетен на 03.06.2014 15:54
4. Panne, V. (2013).”Gangnam style” by yard

Последно посетен на 03.06.2014 15:59
5. Youtube, “Gangnam Style” Singer PSY Visits Harvard. Последно посетен на 03.06.2014 NB: Като съкращение в текста ще се ползва – Видеото
6. Мавродиева, И. (2013). Реторика и пъблик рилейшънс. София Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.
7. Korean Institute Harvard University Последно посетен на 03.06.2014 16:39
8. The Memorial Church Harvard Последно посетен на 03.06.2014 16:39
© Яна Илиева – студент „Връзки с обществеността”, ФЖМК. Текстът се публикува със съгласието на студента.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: