Реч на Робин Риана Фенти по повод връчването на наградата „Хуманитарен деец на годината“ от Харвардския университет
Е, стигнах до Харвард. Никога не съм си и помисляла, че ще бъда способна да го кажа през целия ми живот, но е хубаво. Благодаря Ви, д-р Каунтър, благодаря на Фондацията на Харвард и благодаря на Харвардския университет за тази голяма чест. Благодаря Ви! Аз съм изключително горда от това да бъда призната на такова равнище, да бъда призната за нещо, за което в действителност не съм искала признание.
Когато бях на пет или шестгодишна възраст си спомням как гледах телевизия и виждах в рекламите как страдат други деца от други части на света. Знаете какви бяха рекламите, те бяха от типа „Можете да дадете 25 цента, за да спасите детски живот“. И аз си мислех и се чудех колко по 25 цента можех да спестя за всички тези деца в Африка. И тогава си казвах, че когато порасна и стана богата, ще спасявам деца по целия свят. Не знаех, че ще бъда в такава позиция, за да мога да го правя още като тийнейджърка.
На 17 години започнах кариерата си тук, в Америка, а когато навърших 18 години, започнах своята първа благотворителна организация. Аз се свързах с други организации, срещнах и следващи организации. Там нуждаещи се срещнах хора, помагах им. Дори загубих някои от най-прекрасните души, от шестгодишната Ясмина Анема, която почина от левкемия. Нейната история вдъхнови хиляди доброволци да бъдат дарители чрез DKMS – We Delete Blood Cancer. Бърз поглед към 2012 година, когато моята баба Клара Брейтуайт загуби битката с рака. Това е главната причина и движещата сила, която стои зад създаването на фондацията „Клара Лионел“. Ние всички сме хора. И всички искаме да имаме шанс; шанс за живот, за образование, за бъдеще. И във фондацията „Клара Лионел“ нашата мисия е да въздействаме на толкова животи, колкото е възможно, но всичко започва с един, просто с един живот.
Като се вгледам в тази прекрасна аудитория, аз виждам оптимизъм, виждам надежда, виждам бъдеще. Аз знам, че всеки един от вас има възможността да помогне на някого другиго. Всичко, което трябва да направиш, е да помогнеш на някого, без да очакваш нещо в замяна. За мен това е хуманност и хуманизъм.
Хората го правят да изглежда твърде трудно, човече. Истината и това, което аз искам, е малкото момиче, което гледа рекламите, да знае, че не е нужно да си богат, за да бъдеш човек. Не трябва да бъдеш богат, за да помогнеш на някого. Не е нужно да си известен. Не е нужно дори да си завършил колеж. Имам предвид, че бих искала, особено днес, да беше така. Наистина бих се върнала към детството и онези реклами.
Всичко започва от твоя съсед, човекът, който е точно до теб, човекът, който седи до теб в клас, детето от твоя квартала. Просто направи това, което е възможно, направи го по всякакъв възможен за тебе начин, за да помогнеш на някого. И днес аз искам да предизвикам всеки един от вас да помогне на един човек, на една организация, в дадена ситуация, която докосва сърцето Ви.
Моята баба винаги казваше: „Ако имаш долар, имаш много да споделиш“.
Благодаря Ви дами и господа!
За мен беше чест.
Оригиналът на речта виж в линка към видеоклипа: https://youtu.be/pjlNIr7UIPA
Превод на речта от английски на български език: авторски
© Патриция Петрова Симеонова, студент по връзки с обществеността, Факултет по журналистика и масова комуникация, СУ „Св. Климент Охридски“ – преводач
© Онлайн справочник по реторика.
Позоваването и цитирането на преводача и на Онлайн справочника по реторика е задължително.