Реч на Росен Плевнелиев по повод Деня на храбростта (6 май 2012 г.)

by admin on 13.11.2012

Реч на Росен Плевнелиев по повод Деня на храбростта (6 май 2012 г.)

Прост изказ, сковано представяне и липса на предварителна подготовка – с това накратко може да се определи речта на mрезидента Плевнелиев по повод Деня на храбростта – 6 Май.

Бегъл реторически анализ, извършен според класическите за публичното говорене пет елемента, резултат от триединството „оратор-реч-аудитория” – инвенцио, диспозицио, елокуцио, акцио и мемориа, показва слаби резултати по отношение на написаното/изказаното в неговата тържествена реч.

От съдържателна гледна точка, представената в речта информация е “семпла”, изпълнена с клишета. Вяла е информацията, която е предоставена, за да „маркира” задължителната необходимост от ретроспекция и споменаване на важни събития или места.

По отношение на разположението на факти в аргументативния материал на речта, то отново бихме могли да кажем, че техният подбор е доста схематичен. Изпрани са две двойки по два аргумента, които са свързани с миналото и настоящото на армията, но подборът им не е логически обособен. Зад него личи известна неубедителност и опит за поддържане на „задължителни елементи”, който не е втъкан в тялото на текста, а фрагментарно ориентиран, на моменти – накъсан.

Що се отнася до стила на речта – както беше споменато и по-горе, той е суховат, беден откъм глаголи, а зад него личи опит за буквализъм, за спазване на изискванията, за стандартност. Наблюдава се висока степен на клишираност, силна е употребата на „очаквани” за аудиторията думи и изрази като „празнувам тържествено”, „светъл християнски празник”, „свеждаме глави”, „дълбока признателност”, „да отдадем заслужената почит”, „ ден за почит и преклонение пред славното минало”. Чрез тяхната употреба, аудиторията получава усещането за повтаряемост, за протоколност, в известна степен – за дежа вю. Липсва искреност, липсват думи и изрази, които да подчертаят личната връзка на оратора (Президента) с речта, от което изключително силно си проличава и липсата на авторство.

Когато говорим за „авторство” и публични речи, цялостното представяне на речта във формат „четене” стои изключително неприемливо. Обемът на речта, липсата на факти, дати или имена, както и поводът, не позволяват четене от листче. Поглеждането към предварително изготвения материал е приемливо, но само на места – в началото на абзаца, при изреждане на места или точни събития, при цитиране на думи. Начинът, по който ораторът изчита написаното, изключително честите поглеждания (свързани с почти всяка втора дума) – ту в речта, ту в аудиторията, водят единствено до заключение, свързано с липсата на предварителна подготовка и отделяне на време за репетиции.

Текстът на цялата реч може да бъде видян тук: http://kremenageorgieva.blogspot.com/2012/05/6.html

Източник: www.KremenaGeorgieva.com

© Кремена Георгиева

Leave a Comment

Previous post:

Next post: