Реч от филма „В като вендета”
Добър вечер, Лондон!
Позволете ми първо да се извиня за неудобството.
Аз, както много от вас, ценя удобствата на ежедневието – сигурността от познатото, спокойствието от повторението.
Аз им се наслаждавам като всеки човек, но в духа на възпоменанието, по повод важните събития от миналото, обикновено свързани с нечия смърт или с края на някоя ужасна, кървава борба, отпразнувани с приятен празник.
Реших, че бихме могли да отбележим днешния пети ноември, един ден, за съжаление забравен, като за момент излезем от ежедневието си, седнем и си поговорим. Разбира се, има хора, които не искат да говорим. Предполагам, че дори в момента се издават заповеди по телефона и въоръжени мъже идват насам.
Защо ли?
Защото докато палката може и да се използва вместо словото, думите винаги ще ограничават тяхната сила. Думите носят смисъл, а на онези, които ги слушат – осъзнаване на истината. Истината е, че има нещо ужасна сбъркано в тази страна. Нали? Жестокост и несправедливост, нетолерантност и потисничество. И там, където някога сте имали свободата да се противопоставите, да мислите и говорите това, което смятате за правилно, сега има цензура и системи за наблюдение, които ви принуждават да се съобразите и подчините.
Как се случи това? Кой е виновен?
Несъмнено някои са по-виновни от други и те ще отговарят за действията си. Но в интерес на истината, ако търсите виновника, трябва просто да погледнете в огледалото. Знам защо го направихте. Знам, че се страхувате.
Кой не би се страхувал?
Войни, терор, болести… Безброй проблеми, които бяха използвани да подтиснат съвестта ви и да замъглят разума ви. Страхът максимално се възползва от вас и в паниката си се обърнахте към Адам Сатлър. Той ви обеща ред и мир. И всичко, което поиска в замяна, бе вашето безмълвно подчинение.
Снощи аз сложих край на това мълчание. Снощи аз взривих старата съдебна палата, за да напомня на тази страна това, което тя забрави! Преди повече от четиристотин години, един велик гражданин поиска да запечата пети ноември завинаги в паметта ни. Неговата надежда бе да напомни на света, че честността, справедливостта и свободата са повече от думи… Те са перспективи! Но, ако не виждате нищо, ако престъпленията на това правителство са останали незабелязани от вас, тогава ви предлагам пети ноември да не бъде отбелязан. Но, ако виждате това, което виждам аз, ако чувствате това, което чувствам аз, ако се стремите към това, към което и аз, тогава ви каня да се присъедините към мен след една година пред вратите на Парламента! И заедно ще им дадем такъв пети ноември, който никога няма да бъде забравен!
Източник:
V for Vendetta speech bg, видеоклип, със субтитри с текста на речта, в превод на български език.
http://vbox7.com/play:2f7d79b879
Текстът е подготвен за публикуване от Елизабет Иванова, студент от специалността БИН, ФФ, Софийски университет. Текстът е подготвен за изпита по „Комуникативни уменияч” при доц. дфн Иванка Мавродиева и одобрен от нея за публикуване със съгласието на студента.
Анализ
Речта, която избрах да анализирам е от филма „В като Вендета” на режисьорите братя Уашовски. Тя е определяна като „най-добрата реч за човечеството”. Тук става дума за събитията, случили се на пети ноември, дата, която не трябва да бъде забравяна. На тази дата е опустошен, така нареченият „барутен заговор” срещу Парламента, при посещението на крал Джеймс първи в Англия. На тази дата е заловен Гай Фокс, готов да запали фитила на барута. Така наречената „Нощ на кладите” се отбелязва ежегодно с фойерверки и клади на открито в датата на неуспешния атентат. Избрах именно тази реч, защото тя вълнува хората и до днес. Тази дата и събитията около нея символизират духа на свободата, навсякъде по света.
Комуникативна ситуация: В случая речта се излъчва по всички телевизии в Англия. Тя е убеждаваща и призоваваща, но през цялото време присъства патос. Тук доминиращите теми са свободата и справедливостта.
Социална роля на оратора: Идеята на оратора е да припомни на аудиторията нещо забравено. Той ги връща в миналото, за да им покаже, че не трябва да се оставят да бъдат манипулирани. Той ги подтиква да се отърсят от оковите на забравата. Подбужда съзнанието им, за да станат и да се борят за свободата на словото, за свободата на изразяване на лично мнение, за свободата на собствено мислене и гледна точка. Ораторът не излага свои виждания, а напомня за събития.
Аудиторията е индиректна, телевизионна.
Жанр: структурирана е като концентрични кръгове, тя е убеждаваща и призоваваща.
Обръщение: То е нетипично за повечето речи. Ораторът не дава конкретен адресат. Той се обръща към Лондон, към неговите жители. След него аудиторията бива въведена в проблемите, свързани с държавата и обществото.
Уводът започва с извинение от страна на оратора към слушателите за причиненото неудобство. Тук не се дава ясна информация за това какво съдържа речта.
Основната част е ключов момент от цялата реч. В нея се дава отговор на много въпроси. Тук ораторът обвинява и правителството и слушателите за случилото се. Той говори за забравата на нещо, което не е трябвало да бъде забравено. Мотивите за истината и страха от нея са най-силно засегнати тук. Ораторът задава манипулативни въпроси, на които отговора е пределно ясен. Стреми се да накара хората да се почувстват виновни, да чуят гласа на съвестта си и по този начин да спрат да правят това, което са правили до сега – да се подчиняват!
Ораторът започва заключението си с това, какво е направил той, за да сложи край на мълчанието, тоест по този начин той подтиква към действие, тъй като до сега бездействието е довеждало само до заблуди. Тук той обяснява точно и кратко, защо тази дата,а именно пети ноември, е толкова важна. „Честността, справедливостта и свободата са повече от думи.”, казва той. „Те са перспективи!” – това също е ключов момент от речта. Това е моментът на осъзнаване. Ораторът казва какво трябва да са видели и да са почувствали слушателите,за да го последват. Той отправя призив към онези, които са наясно със себе си, да отидат след една година на пети ноември в Парламента, за да демонстрират,че те не желаят да са манипулирани, а напротив.Т е желаят свобода!
© Анализът е на Елизабет Иванова, студент от специалност БИН, първи курс, първи семестър, Философски факултет, Софийски университет. Подготвила текста от речта от филма „В като вендета” от видеоклипа и направила анализа.