Реч по повод Световния ден на жената
Комуникационна ситуация: По повод 8 март издателство организира вечерен коктейл. Главният редактор в издателството изнася реч пред колегите си, популярни авторки и някои инфлуенсърки в социалните мрежи.
Уважаеми колеги,
Скъпи дами,
Радвам се да Ви видя тук тази вечер. Осми март е ден, който за мен означава любов. Ден, който е отреден на по-добрата половина от света, макар унизително да бъдат наричани „слабия пол“. Ден не само на жената, но и на сътворението, на красотата и на любовта. Обръщам се към Вас от името на всички мъже, правейки опит да облека в думи чувства, събития и процеси, на които не могат да бъдат придадени такива форми. Защото ни карате да си гълтаме езика още с първия поглед и не ни помагате да си го върнем, защото никога не спираме да ви се възхищаваме. Няма дума, достойна за вас.
И все пак: жената е красота. Малкото пламъче във вашия поглед, начинът, по който вървите, по който нежно сресвате косата си, всяка солена сълза, цветовете, в които украсявате ноктите и устните си, нежната мелодия на гласа ви. И най-вече начинът, по който ни обичате. Вие ни вдъхновявате да пишем стихотворения, книги, музика, да рисуваме, да летим. Както е казал Учителят Петър Дънов, никое изкуство не би могло да съществува без вас. Вие сте най-възвишеното вдъхновение и най-изящното творение. Неслучайно Творецът ни е дал вашия образ последен.
Жената е смелост. Родена равна с мъжа, той използва природните си дадености, за да репресира жената, да отреже крилете й, за които после на нея години наред й се налага да се бори. Жената е изгаряна на клада, отнемани са й изконни права, закривано е лицето й, за да може да се потисне първичното у мъжа, но то все пак намира начин да се отприщи и да ги наранява. Осмивана е, съдена е строго за всеки опит да се освободи. Но жената успява като Феникс да се издигне и да достигне до отреденото й така или иначе място. И все пак без да мъсти за всички тези години на ограничаване, защото е грижовна; защото е способна да обича. Благодарим на хора като Елизабет Стентън, Лукреция Мот, сестрите Миравал, на новозеландките, търсещи правата си да гласуват, Сежурне Трут, Малала Юсафзай, Райна Касабова, Анастасия Димитрова и още хиляди жени, които са се борили и продължават, лишавайки се в името на жената.
Жената е майка. В страшни мъки тя прокарва пътя на следващия избраник да продължи семейството и света. Тя забравя всеки спазъм, всяка болка, застанала на прага между живота и смъртта, тя дава живот. Дава смисъл на съществуването. И неотлъчно е до този смисъл до последния си дъх. Една майка се държи еднакво с детето си, независимо дали то е на 3 или на 60 години. Винаги го изпровожда с думите „Облечи се добре!“, „Пази се!“. И отправя всяка своя молитва за доброто на рожбата си, защото неописуемият страх да не му се случи нищо лошо никога не изчезва. Както пише Уилиям Рос Уолъс в известната си поема: „Ръката, която люлее люлката, е ръката, която управлява света“. И е прав. Жената създава живот от нищото, създала е всеки един от нас и то от едно невидимо за окото семенце. Щастлив съм, че българският народ е съхранил така добре майчинската любов и я изразява с гостоприемството си, сърдечността и жертвоготовността.
От името на всички мъже искам да ви благодаря! И да се извиня. За всеки косъм, неволно дръпнат, за да ви прегърнем по-силно; за всяка сълза; за всяка изпусната целувка; за това, че няма да се променим; за това, че ви отделяме твърде малко време; за любовта ни към вас, която дори необятна, е недостатъчна. Защото жената е любов.
© Лора Тошева, студент от специалност „Връзки с обществеността“, ФЖМК, Софийски университет – реч, представена в часовете по „Публична реч“ при проф. дн Иванка Мавродиева
© Онлайн справочник по реторика
Цитирането на автора на речта и на Онлайн справочника по реторика е задължително.