Уважаеми г-н Директор!
Уважаеми учители!
Скъпи съученици!
Благодаря за възможността да застана тук, днес, пред Вас и да изкажа благодарността си към всеки един в тази зала.
Преди три години за първи път стъпих на японска земя. Бях объркана, самотна и неразбираща. Нямах приятели, семейството ми бе далеч, можех да общувам единствено чрез жестове. Никога няма да забравя първия си ден в училище “Хаташиро”. Носех си моливи, с които да рисувам, тъй като не разбирах и думичка от казаното в клас. На листа хартия можех да изрисувам мислите и мечтите си- домът ми в България, близките си. Дойде време за обяд, всички ученици сами сервираха храната си, по равно за всеки риба и купичка бял ориз. В моментът, в който се опитах да захвана зрънце ориз с дървените пръчици, двайсетина чифта очи се впериха в мен. Нямах представа, че първо се отпива от прясното мляко, пожелава се вкусен обяд и чак тогава започваш да се храниш. Прибрах се вкъщи, седнах на дивана и започнах да плача. Всичко бе толкова различно, не знаех правилата, правех всяко действие наобратно. На следващия ден моят класен ръководител Накамура Сенсей дойде на моя чин и разпъна голям кадастрон. Попита ме как е на български “ коничиуа“, отговорих “здравей“. Сенсеят написа с големи японски букви българската дума и превода й. Написа още няколко основни думи като благодаря, моля, довиждане, приятел и игра. Така постепенно списъкът на картона ставаше все по-дълъг. Децата ставаха и поздравяваха майка ми на български, когато идваше да ме взима от училище, а тя отговаряше на японски език. По този начин класът ми и учителят ми ми помогнаха да се социализирам по-лесно.
Днес, три години по-късно, с радост мога да твърдя, че чувствам всички Вас за приятели, за семейство. Трудностите, които имах, езиковата бариера и културните различия, преодолях именно с Ваша помощ. Преди три години бях “различната“, днес се сбогувам с надеждата, че съм успяла да спечеля доверието Ви, с надеждата, че съм представила родината си в добра светлина.
Благодаря Ви за честта чужденец да се състезава за Вашата страна в щафетното първенство на училището. Благодаря Ви за честта да взема дипломите на своя клас в края на учебната година. Благодаря Ви за усмивките, за игрите, за новите знания, за приятелството.
Благодаря Ви за това, че направихте всичко възможно за осъществяването на комуникацията между изтока и запада, между вулкана Фуджи и величественият връх Мусала, между едно българче и хиляди японци.
Благодаря за вниманието.
Бележка: Речта е написана първо на японски език и е произнесена при дипломирането на Виктория Гетова в училище “Хаташиро”в Токио, Япония. Преводът на речта на български език е на Виктория Гетова.
© Виктория Гетова, студент по връзки с обществеността, ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“, произнесена по време на часовете по „Публична реч“ при проф. Иванка Мавродиева
Цитирането и позоваването на автора на речта и на Онлайн справочника по реторика е задължително