Сравнителен анализ в публичното поведение на Мишел Обама и Мелания Тръмп
1. Увод……………………………………………………………………………………………….. стр.3
- Актуалност и значимост на темата
- Предмет и цел за анализ
- Поставени задачи
2. Роля на реториката при публични изяви………………………………………………. стр. 4
3. Поява на пубчината сцена……………………………………………………………………. стр. 5
4. Сравняване на публична изява като част от предизборната президентска
кампания на съпрузите им…………………………………………………………………… стр. 6
- Мишел за Барак Обама /2008г./
- Мелания за Доналд Тръмп /2016г.
5. Извод и съпоставяне на базата на общия преглед на двете
публични изяви ………………………………………………………………………………….. стр . 13
6. Сравняване на невербално поведение при срещата за предаване на
властта ……………………………………………………………………………………………….. стр. 14
7. Изводи и заключения………………………………………………………………………….. стр. 15
8. Източници и библиография………………………………………………………………… стр. 16
9. Приложение ……………………………………………………………………………………….. стр.17
Увод:
Позицията Първа дама на Съединените американски щати е длъжност, на която години наред се обръща особено голямо внимание. Това никак не е изненадващо. Само 45 жени в историята са имали възможността да заемат тази позиция. Да си съпруга на Президента на САЩ е тежка отговорност, която предполага влияние не само в социалната, но понякога и в политическата среда. Ролята и отговорностите на тази длъжност се изменят значително през годините. Днес първата дама не само живее и отглежда децата си в Белия дом и се определя като главен организатор на събитията провеждани там, но и се представя пред обществото като идеал и живо олицетворение за силата на американската жена. И не само, очакванията към нея са високи, но и появите в публичното пространство са част от ангажиментите, в която тя трябва да бъде не по-малко активна. Социалната ангажираност е значимо нещо, което по традиция се очаква, но при последния път когато това предаване на тази отговорност се случи, публиката забеляза огромна разлика, която показва колко силен може да бъде социалния натиск върху жената, която изпълнява ролята на Първа дама на САЩ.
Предмет на анализа ще са последните две жени получили титлата Първа дама – едната вече прекратила изпълнението на тази роля – Мишел Обама, другата все още активно изпълняваща я – Мелания Тръмп. Целта е да се установи как те двете са изградили представата за себе си не само пред американското общество, но и в световен план. Как чрез своите публични изяви са повлияли на нагласите и поведението на хората и кои са едни от най-тежките удари и последици, които длъжността носи след себе си. По какво се различават и как си приличат. Често пъти в медиите се пише колко различни са една от друга и как пропастта между тях е толкова голяма, че Мелания никога няма да придобие респекта, който Мишел има в обществото, но не бива бива да се забравят и допирните точки помежду им. Като всяка друга професия и тук се изисква сериозна подготовка. Образователното ниво, културата и визията за света значително влияят на концепцията на първата дама. Меляния Тръмп често остава недооценена и потайна като това предизвиква още по-голям медиен интерес към нея. Но едно е сигурно и двете правят това, което смятат, че е най-доброто за американските граждани.
Значимост на реториката при публични изяви:
Да се изгради цялостен и завършен образ на оратор, които да е релевантен за голяма аудитория, който да успява да убеждава и мотивира никак не е лесна задача. За щастие тук се появява реториката – наука позната още по времето на Аристотел.
„Не се ли създаде аргументационно поле у адресатите, то самите аргументи, колкото и добре да са подбрани, няма да бъдат ефективни.” [1]
За да спечели аудиторията, един добър оратор трябва да знае как да си служи с различните видове аргументация. Задължителна е и много добра речева и неречева подготовка. Доброто съчетаване е от изключително важно значение, както и разпознаване на различните комуникативни ситуации и правилна употреба на комуникативни канали. Съчетание от вътрешна увереност и външно спокойствие е също един от значимите фактори.
В своето поведение всеки човек може да получи информация в рамките на първичния си опит – чрез личните си впечатления, срещите и контактите с други хора, персоналните си действия. А също и чрез вторичния опит, когато се доверява на предаваните от медиите новини и репортажи, чрез оценката на други индивиди, представящи своята гледна точка, чрез съпреживяването на чужди свидетелства и социални модели. [2]
На базата на това твърдение може да се определи, че без цялостно познаване на всички раздели от реториката, успешната комуникация би се провалила. Няма нищо по-лошо от това да се предизвика заблуда у публиката, породена от факта, че съответния оратор не знае как да си служи с инструментите за комуникация.
„Вековната драма „политика – медии“ има аксиоматично състояние – платената любов винаги се превръща в безплатна омраза и много често придобива смисъла на пасквил. Т.е. това състояние е толкова очевидно, че не се нуждае от [1]доказателства. Колкото и внимателно речниците да определят пасквила като „малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора“, в крайна сметка този памфлет или сатира си е едно злословие.” [3]
Медийните скандали търсещи сензация и провокация не са нещо ново. Когато една жена стане първа дама на САЩ, автоматично медиите насочват вниманието си към това да проследят миналото ѝ, да разкрият тайните и да изтъкнат тези открития. В случая Мелания Тръмп трябва да загърби поведение поддържано години наред и да се съсредоточи да трансформира и изгради нов позитивен имидж, който да съответства на новата ѝ обществена роля.
Поява на публичната сцена:
Много важно е да се отбележи, че медийното внимание, което двете получават идва по различно време в техния живот. Тези две отделни личности не винаги може и трябва да се слагат под общ знаменател, защото различията правят хората уникални.
Мишел започва да се появява в публичното пространство когато Брака Обама, тогава сенатор, решава да се кандидатира за президент. До този момент тя не може да се смята за разпознаваема публична личност пред огромната масова аудитория на САЩ. Тя е родена и израснала в бедно семейство в южните предградия на Чикаго. Това обаче по никакъв начин не пречи да се превърне в прекрасен модел за подражание. Благодарение на своите високи амбиции и стремежи тя продължава образованието си в Принстън, един от най-престижните университети. След това завършва и право в Харвърд. Тя е изключително добре образована и според много хора отличен пример за надграждане на индивида в личен план. Винаги се е забелязвала силната връзка и подкрепата, която изказва към Барак Обама.
Мелания от друга страна е бивш модел и трета съпруга на мултимилионер. Тяхната връзка още от самото начало е била изложена на показ в пресата. Мелания от друга страна е втората жена, която заема тази длъжност, но всъщност е родена извън пределите на САЩ. Това е прецедент, които преди това се случва веднъж в историята още по времето на основаване на 13-те колонии. Израснала в бивша Югославия (дн.Словевия) ясно се забелязва,че английският за нея не е роден език. Тя има твърдо произношение, което произлиза от славянският ѝ говор. Въпреки че официално придобива американско гражданство, в очите на много хора тя продължава да се смята за една манекенка омъжила се по сметка. Дикцията ѝ е умерена, гласът е висок. По начина, по който говори тя се опитва да вдъхне респект.
Една от най-очевидните разлики между Мишел Обама и Мелания Тръмп, освен цветът на кожата, е говора. Гласът на Мишел е с американски акцент, защото тя е родена и израснала в щатите.
„Индивидуалността е “хлъзгава” категория. Отнесена към човека, последната категория обозначава едно неограничено проявление на човешките жизнени сили – телесни и психически. Индивидуалността води до неповторимо своеобразие на човешката активност.” [4]
Когато се прави сравнение от общ характер цели да покаже, че колкото и различни да са двете в момента на изпълняване на ангажиментите си на Първа дама на САЩ те се поставят под едно определение и при сходни условия. Разликата идва от самото им превъплъщение в тази роля.
Мишел Обама и Мелания Тръмп като оратори – участия в кандидат президентските кампании съответно през 2008 г. и 2016 г.
Интересен е различният подход, с който двете прилагат към кандидат президентските кампании. Избрах тях, защото те показват как се осъществява комуникацията спрямо публиката преди сигурно и официално стъпване в длъжност. „Искреността е в пряка връзка със самоубеждението на комуникатора. Добрият комуникатор трябва да убеди на първо място себе си в правотата на казаното или извършеното от него. По този начин той придава допълнителна убеждаваща сила на отправените съобщения. Вербалното и невербалното поведение на комуникатора предизвиква един или друг аспект на възприемане на собствената му личност. Това означава, че ако аудиторията изначално го възприема негативно или позитивно като персона, подобно ще бъде и отношението є към самата информация, която ѝ съобщава.” [5] избрах съответните две публични изяви, защото са еднотипни и дават равен шанс за съпоставяне по изброените критерии.
• Мишел Обама
Мишел пътува през цялото време като е доста активна в кампанията на съпруга си. Изказва високо и ясно своята подкрепя, за да убеждава избирателите не само защо трябва да гласуват за Барак Обама, а изобщо важността от гласуването на президентските избори. Освен отличното си образование, професионални успехи и постижения, тя се показва през годините като отличен оратор. Не бива да се пренебрегват всички усилия, които тя полага, за да застане като гарант зад кандидатурата на мъжа си и активно да подкрепи позицията му.
Показателен пример за това е нейната реч на 18-ти сепрември 2008г. в Грийнсбъро, Северна Каролина. [6] Трябва да се отбележи, че този щат обикновено гласува за републиканските кандидати и факта, че от 1976 г. за първи път сменя позицията при подкрепя за президентски кандидат от части се дължи и на ресурсите по убеждаване и политиката, които се полагат от Мишел Обама. Въпреки че конкретният запис не се показва цялата публика в залата, на заден фон се забелязва огромното разнообразие на хора – раса, възраст, социален статус и пол. При анализа на аудиторията в залата ясно се вижда, че това са пълнолетни граждани на Съединените американски щати, които подкрепят демокрацията, както и позицията и политиката, която Демократичната партия прилага в своя план за управление. Тъй като е публично събитие присъстват представители и на местните и националните медии-журналисти, фотографи, репортери. Това обединение никак не е изненадващо. То засвидетелства за подкрепата на различните избиратели, най-вече цветнокожи и емигранти. Присъстващите в залата са мнозинство. Възможно е без никакъв проблем те да наброяват над 200 души. Това ги причислява към митинговата аудитория. Не бива да се пренебрегва факта, че разпространението на това събитие се осъществява и в интернет пространството, където много повече хора имат възможността да чуят речта и да се запознаят с кампанията. Ясно се вижда, че интересът към това, което тя казва е голям, като в нито един момент не се наблюдава заяждане от страна на слушателите. Нагласите са позитивни в предвид факта, че хората доброволно са отишли да посетят събитието и с това да изразят своята подкрепа. Аудиторията се самоконтролира като също така изпитва респект към на ораторката, която смело и открито говори за бъдещето с надежда. Сферата на говорене е на политическа тематика, което е съвсем очевидно предвид факта, че това е агитационна предизборна кампания. Няма как да не се отбележи и силното психологическо въздействието, което присъства през цялото време. В нито един момент през тези двадесет и три минути публиката не губи интерес. От гледна точна на изминалите години лесно може да се види респекта, който Мишел Обама придобива в обществото. Често сме свикнали да виждаме бурни аплодисменти и овации към нея, но не бива да се забравя, че през 2008г. още дори не е сигурно дали Барак Обама ще се спечели изборите и дали семейството им ще се премести в Белия дом.
Комуникацията е осъществена лице-в-лице като директно обръщение. Според реторическата класификация това е монологично изказване, с убеждаваща насоченост. Въпреки че събитието е с политическа насоченост в речта се набляга на чисто социални теми обвързани с ежедневието на хората, техния живот, нужди, мечти и стремежи. Повечето речи винаги започват с изказване на благодарност и речта на Мишел Обама не е изключение от това правило. Изказва признателност за интереса на слушателите към нея – не само тези, които ги подкрепят Барак Обама от самото начало, но и тези, които за първи път се запознават с кампанията: „Ние ви приветстваме”. Това показва, че всяко ново допълнение и всеки нов гласоподавател е добре дошъл.
Уводът е кратък като бързо се преминава към същинската част на нейното изявление. Тя казва, че се чувства поласкана, че толкова много хора са дошли да я слушат. Без директни нападки съм действащото правителство, тя успява да прокара идеята, че въпреки усилията, които полага, то не представя видими резултати. А резултатите са всичко онова, от което страната има нужда. Още тук се залага идеята, която се превръща във водеща кауза през цялото време – нуждата от подкрепа на жените, възпританието на силни и млади момичета, които утре да се превърнат във новите лидери на мнение. Тук действа политиката, че те са хора от народа и ще работят за благото на народа. Това психологическо приближаване дава възможност на избирателите да се припознаят в тях. Родителството е друга важна тема засегната тук. Мишел подчертава факта, че „…Барак също като много други американци е отгледан от самотна майка, която е разчитала на купонната система за осигуряване на храна…”, че двамата още изплащат студентските си заеми и че всеки ден стават и отиват на работа, за да служат на Америка и на американския народ. Речта не е чувствена, но е наситена с много лични истории. Тя разказва за себе си и семейството си, трудностите, през които е преминала и възможностите, които е получила. Като всичко това има за задача да предаде както на своите деца, така и на бъдещите поколения. Ще се борят за по-добро, сигурно и стабилно бъдеще. Този стил остава символ за нея. Тя винаги поставя много силен акцент върху доброто образование, като прилага за пример себе си. Борбата с бедността и нуждата от по-добро образовани са ключовата идея в кампанията, която тя лансира. Позицията ѝ е много ясна. Тя заявява „Барак няма как да обещае да поправи всичко в Америка….”
„Счита се, че най-убедителни са тези, предадени от медиите съобщения, които в най-голяма степен се доближават до реалния живот. Не би трябвало да има съмнение в това твърдение, тъй като по този начин хората приемат автоматично поднесената им информация за напълно достоверна, основавайки се на житейския си опит”. [7]
Агрументацията в речта е от личен опит. Тя не е изградена на базата на статистика или историческа фактология, но въпреки това успява да убеди масата в своята достоверност.
Основното послание на речта се основава в повторението „Има само един кандидат, които….”, при което се изброяват всички неща заложени в плана на предизборната кампания като премахване на неравностойното заплащане между мъже и жени, осигуряване достъп на всеки по медицинска помощ и много други. Това е ситуирано точно по средата на цялата реч, за да покаже извеждането на значимите цели както и да затвърди отново общото послание. Като оратор търси обратна връзка от аудиторията като задава към тях въпроса: „Кой е този кандидат?”, при което получава утвърдителен отговор „Барак Обама”. Първото предизвикателство е изпращането му в Белия дом. Това е цел преди целта, по този начин тя описва нещата.
В речта се използват много аргументи по същество, които по дефиниция спарат към групата, която ги определя като: “Аргумент, който е основан на логически доказателства и факти”, но и който се представя “като съждение, извлечено от фактите”, тъй като се основава на реално съществуващи такива, “на действителни доказателства и по същество е насочен към доказване на твърдението именно с достоверни факти и не се свързва с манипулация и с неистинност по никакъв начин”, защото с него се “демонстрира едновременно реторична компетентност и спазване на етични норми и правила”. [8]
Краят на речта носи призив и послание думите „Помогнете ни, работете с нас” затвърждават обединителният характер, към които тя се старае всеки американец да се причисли. Думите ѝ са силни, изпълнени с надежди за бъдещето.
Параезиковата модалност може ясно да бъде характеризирана – говорът е умерен, тонът е равен, не се забелязва емоционалност или крайна превъзбуденост от случващото се. Темпото на речта е нормално. Не се наблюдава преднамерено забързване или забавяне. Интонацията на моменти е възходяща особено към края на речта, но като цяло е равна и поддържа умерено ниво. Тембърът на гласа е приятен и не представлява дразнение за околните. Тя има типичен американски акцент.
Невербалната комуникация през цялото време много добре допълва казаното от нея. Поднесената цивилизационната модалност на невербалната комуникация предполага общуване чрез дрехи, накити и прическа. Изборът на тоалет от сегашна гледна точка изглежда нерелевантен, но той е съвсем подходящ за комуникативната ситуация, в която е използван. Облеклото не е строго официално въпреки важността на публичното събитие. Цветът е семпъл и не дразни окото. Тоалетът няма шарки, щампи или други особености. Той доближава представата за Мишел Обама към работеща съпруга и майка, която е като всички останали в залата. От страна на бижута се забелязват обеци, гривна на лявата ръка и голям дълъг гердан в златисто-кехлибарен цвят. Приветства публиката с усмивка и предразполага вниманието на хората като през цялото време се търси контакт очи-в-очи с публиката. Тя разбира се разполага и с написаната си реч, към която хвърля поглед от време на време. Присъстват жестове, които допринасят за обогатяване на вербалната комуникация, но няма резки ръкомахания. Ако не извършват движение ръцете са поставени от двете страни на катедрата. Горната част на тялото се наблюдава в спокойна отворена поза, която показва откритост. Въпреки че записът не го показва проксемата може да се определи като близко публично пространство макар че това не може да се определи с абсолютна точност. В заключение невербалното поведение е изключително подходящо за хората от политическите среди като Мишел Обама. Не се наблюдава никакво физическо докосване между нея и друг човек в залата. Тя успява да привлече вниманието, като неезиковите ѝ средства за комуникация бих определила като стандартизирани за нея. Те са въздействащи и добре допълващи вербалната култура. Цялостното излъчване присъства през цялото време. Речта завършва с изправянето на публиката на крака и ръкопляскане. Мишел също ръпокпяска и още веднъж благодари за вниманието и отделеното време.
• Мелания Тръмп
Мелания Тръмп се включва в много късен етап в публичните изяви към агитацията на предизборната кампания на Доналд Тръмп. Тя изразява подкрепата си по дистанциран начин, който оправдава чрез факта, че трябва да е не толкова до съпруга си колкото до девет-годишния им син Барон Тръмп. Това обаче не я спира да направи няколко самостоятелни изявления пред бъдещите гласоподаватели.
Една от тези изяви е през 2016 г. Бервин, Пенсилвания при надпреварата за гласоподаватели в съответния щат. Това е първата и самостоятелна агитация. [9]
Публиката в залата видимо се състои от силни привърженици на Доналд Тръмп, които носят със себе си плакати и табелки с лозунги, за да покажат подкрепата за кандидатурата му. Присъстващите на събитието са и от двата пола, пълнолетни граждани, които имат право на глас. Накрая – в далечните планове от видеото се забелязва, че повечето от тях са от европейдната раса, което никак не е изненадващо като се има в предвид политиката на Доналд Тръмп. Броят на масата е голям-в помещението без проблем могат да се поберат над 200-300 души. Това ги причислява към митинговата група. Нагласата на аудиторията е приповдигната, на моменти се чуват скандирания „Обичаме ви” по адрес на Мелания и Доналд, но като цяло докато говори ораторката аудиторията се опитва да се самоконтролира, като дава шанс за произнасяне на речта. Има бурни ръкопляскания и радостни скандирания „Тръмп, Тръмп, Тръмп”. Забелязва се и носене на типичните червени шапки, които се превръщат в отличителен знак на кампанията.
Речта на Мелания не е силна и чувствена, а по-скоро от общ характер. Самата тя заявява, че е дошла, за да говори за обичта на съпруга си към родината и безкрайните възможности и шансове за развитие, които тя предлага. Личната история е обвързана с факта, че тя също като много други хора, дошли да търсят щастието си в „земята на неограничените възможности” е преминала през дългия и сложен процес за получаване на Зелена карта и Американско гражданство. Само бегло споменава държавата, в която е израснала, защото не иска да поставя акцент на това, че не е родена в Щатите. Тя възприема Америка за свой дом и не иска да се появи негативна конотация или съмнения в това. Тя говори за бъдещето, но в гласа и поведението ѝ нищо не намеква, че истински вярва в тези думи. „Надеждата” като причина или дума не се споменава нито веднъж.
Уводните думи излагат основната причина да присъствието ѝ. Тя не започва като говори за трудностите в американското общество, този акцент е изместен накрая. Дава уверението, че точно Доналд Тръмп е човекът, от който хората имат нужда.
Основната част залага на утопичната представа,че заложената програма в президентската кандидатура на Доналд Тръмп може да реши всички проблеми. Проблеми свързани със сигурността на границите, справедлива здравна система, равни права за жените и равен шанс за просперитет на всички граждани. На тези, които не живеят в Щатите се възхищават на ресурсите и благата, които се предлагат тук: „Америка е думата за свобода и възможности. Америка означаваше, ако си мечтаеш за нещо, можеш да го постигнеш”. Аргументите в защита на кандидатурата на Доналд Тръмп се основават на базата на неговото трудолюбие и грижа. Мелания споделя твърдения, които не за първи път циркулират в публичното пространство – въпреки огромния капитал, с който разполага, в речта ясно се набляга на факта, че разочарованието му от разпадащата се икономика на страната, която той толкова много обича го подтиква да създаде това движение и да помогне на хората, да помогне на Америка. Тя прокарва идеята, че за съпруга ѝ не е достатъчно само той и неговото собствено семейство да са добре, но и всички наричащи себе си американци. Затова поставянето му на власт е единственото нещо, чрез което може да се постигне.
Финалните ѝ думи затвърждават основната идея на кампанията. Те са наситени с повторения и поставят акцент върху важността от премахването на притесненията от есенциалните ежедневни проблеми свързани със стабилността на финансовите доходи. Слоганът на кампанията се изрича за последен път заедно с думите „God bless you” – Бог да ви благослови.
Невербалната комуникация е много семпла, заучена и спазва цялостно изграден модел на строгост, който е типичен за Мелания. Още с излизането си пред аудиторията тя прави знак с ръка за мир. Също така тя е представена от Карън Пенс, с която разменят прегръдка и позират за кратко махайки на тълпата. След това госпожа Тръмп се отправя с усмивка директно към трибуната, за да започне произнасянето на своята агитационна реч. Кинестетичната модалност обхваща телодвиженията, жестовене и мимиките, както и позата на тялото. На това събитие главата се отмества последователно към двете посоки, но нито веднъж надолу към катедрата. Това означава, че подготвения текст за речта най-вероятно се намира на монитора от двете страни накъдето се измества погледа. Когато започне самото говорене Мелания Тръмп насочва погледа си само натам, което може да се смята като минус, защото реално не търси контакт очи-в-очи с хората в публиката. Жест с ръка към сърцето прави само веднъж – когато казва: „Сигурна съм в сърцето си за този човек, който се направи Америка отново велика” На този кадър се вижда и единственото бижу, което носи, а именно огромния диамантен пръстен подарен ѝ при сключването на брак. Останалата част от облеклото се състои от бял панталон с висока талия и бледорозова риза с високо деколте. Тя е известна с модните си предпочитания, но тук специално залага на семплост и женственост във външния си вид. Говорът е насечен, което е типично за нея заради силният славянски акцент, за който не са предприети действия да се отстрани, а напротив се налага като отличителна черта за Мелания Тръмп като оратор. също така се усеща и леко треперене на гласа на моменти. ръцете са поставени от двете страни или върху катедрата и това почти не се променя през цялото време.
Извод и съпоставяне на базата на общия преглед на двете публични изяви:
• „background” на двете изяви
При изявата на Мишел Обама се забелязват хора на заден план, а това понякога може да отмести вниманието на зрителите и слушателите от нея. Този тип разпределение на хора в залата не е препоръчителен тип концепция при публични говорения. Да, от една страна показва подкрепа, но комуникацията не е подходяща за предаване на съобщението.
От друга страна фона зад Мелания Тръмп е изчистен и семпъл, което не отвлича вниманието. Забелязва се и силен знак на патриотизъм. От двете страни са поставени големи американски знамена, които са много типичен пример за силен национализъм.
• трибуни.
Трибуната, зад която говори Мишел Обама е в син цвят и на нея с големи бели букви е изписан слогънът на кампанията „change we need” – промяна, от която се нуждаем.
Разликата при Мелания Тръмп е, че сголънът на кампанията се губи, тъй като е поставен най-отдолу на табелата „Make America Great again” – да направим Америка отново велика. Крещящо голямата дума Тръмп заема около една трета от мястото за предназначената комуникация, като прави всичко останало по-малко значимо.
• Отношения и подкрепа към съпрузите им
„Медийната драма“ на политиката и „политическата трагикомедия“ на медиите имат многовековна история. Може би тяхното начало трябва да търсим още в „писмата с новини“ и „ръкописните вестници“ – първите предтечи на печата, в които се е пишело за всичко – за открития, войни, култура и търговия.” [10]
Въпреки множеството скандали, в които Доналд Тръмп бива замесен през годините, Мелания винаги изказва подкрепа, но почти винаги на интервюта ѝ задават въпрос свързан с това дали обича и подкрупя съпруга си. Отговорът от нейна страна е винаги положителен и еднозначен. По време на предизборната му кампания в много интервюта я питат дали подкрепя кандидатурата му. Не може да се отрече факта, че и двете застават гордо зад съпрузите си като в интервюта споделят, че въпреки че двамата водят противоположните политики.
Невербална комуникация при предаване на властта:
Официалната смяна на властта в Белия дом винаги събитие, което предизвиква висок отклик в американското общество. Събитието се провежда на 20-ти януари 2016 г. и се наблюдава от стотици хиляди граждани на живо във Вашингтон, като също така има и целодневни включвания на различните медии.
Позирането за снимка пред главния вход на Белия дом е традиция. Този кадър представя много добре обмислена е стратегията при избор на тоалет и при двете дами. Роклите са с приемлива дължина, но с много различна кройка. Те носят цвета на противоположната партия – за демократите това е син, за републиканците червен. Това подсилва факта, че идва нова ера в управлението на САЩ, а не просто смяна на вътрешнопартиен кандидат. Тъй като събитието е строго официално косата и на двете е вдигната на кок, който е нисък. Освен обеци не се забелязват други бижута и накити. Мелания даже носи и ръкавици.
Заключение:
В крайна сметка едно е ясно. Мишел Обама няма никога повече да има възможността да изпълнява действащата роля на първа дама, но дали и дните на Мелания са ограничени или кабинетът на Тръмп ще изкара последователно и втория си мандат? Проблемът в разбирането на Мелания Тръмп в обществото е, че тя предпочита да остане една от най-потайните личност изпълнявала ролята на Първа дама на САЩ. Но реално не бива да се пренебрегва Донълт Тръмп, защото той е този, който също оказва голямо влияние върху хората относно възприятията по адрес на третата му съпруга.
Хората трябва да се съобразят с факта, че Мелания Тръмп не е задължително да подаржава на поведението на предходната първа дама, като също така не иска да бъде копие на Мишел Обама. Всяка една администрация преобразява Америка посвоему. Това включва и службата на първата дама. След значимите промени, смяната на поколения и осем годишната политика, любовта и загрижеността, която семейство Обама показа и продължава да показва е трудно на се съпостави с новата визия на семейство Тръмп. Не бива да се пренебрегва потенциала и позицията на Мелания, защото тя също развива благотворителна дейност, дори това да не е така изнесено в публичното пространство. В интервю много години преди официалната кандидатура на Доналд Тръмп попитали Мелания „Дали се вижда като първа дама и как?”- тя отговаря: „Аз ще съм много традиционна като Джаки Кенеди.” Това е отговор, който обяснява поведението ѝ и изграждането на нов и различен имидж в обществото.
Цитати
[1] Ботева, Мариета. Реторическата аргументация – авторска концепция по проблема.
[2] Попова, Мария. Журналистическата теория. Фабер, 2012. стр.140
[3] Василев, Симеон. Дискусионно: Медийната механика на властта. „Политическата драма“ на медиите
[4] Минчев, Борис. Психология на човешкото развитие. Варна, Варненски свободен университет, 2011, с. 15
[5] Христов, Чавдар. Убеждаване и влияние. София: Сиела, 2007, с. 87
[6] https://www.youtube.com/watch?v=b6aG7X19t7s
[7] Христов, Чавдар. Убеждение и влияние. София: Сиела, 2008, с. 116
[8] Мавродиева, Иванка. Реторика и пъблик рилейшънс. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 2013, с.165
[9] https://www.youtube.com/watch?v=Wjx_ysYHJNo&list=WL&index=7&t=0s
[10] Василев, Симеон. Дискусионно: Медийната механика на властта. „Политическата драма“ на медиите. NewMedia21 https://www.newmedia21.eu/kritika/diskusionno-medijnata-mehanika-na-vlastta-politicheskata-drama-na-mediite/
Видео материали:
https://www.youtube.com/watch?v=Q32RFwyxHSc&t=61s
https://www.youtube.com/watch?v=Wjx_ysYHJNo&list=WL&index=7&t=0s
https://www.youtube.com/watch?v=b6aG7X19t7s
© Онлайн справочник по реторика
©Яна Йорданова Василева, втори курс, текст от курсова работа по „Публична реч“, воден от проф. Мавродиева, ФЖМК, Софийски университет
Цитирането на Онлайн справочника по реторика и автора са задължителни