Тържествена реч при завършване на университет

by admin on 08.03.2016

Тържествена реч при завършване на университет
Повод, събитие, място: Яна Илиева студент „Връзки с обществеността” изнася реч на завършването на випуск „Връзки с обществеността” 2012-2016. Мястото е аулата на Софийски университет. Аудиторията преподаватели в СУ, студенти и близки на завършващите.
Планирани реторически средства и предполагаем ефект: В противоречие с официалното начало речта е написана на прост език цели да не отегчава студентите, те да не се чувстват оплетени в сложни думи и структури на изречения и по този начин наистина да се задържи вниманието им.
Връзка реторика – връзки с обществеността: Малка част от речта ще бъде отразена по новините като част от темата за завършването на випуска. Ще бъдат представени снимки на оратора, в сайта на Софийски университет.Отново като част от новината за завършването на випуска.
Уважаеми професори,
Уважаеми доценти,
Уважаеми доктори,
Скъпи колеги,
Родители,
Дами и господа,
Казвам се Яна Илиева и за мен е чест да съм сред вас днес на завършването на випуск 2012-2016 на специалност „Връзки с обществеността”. За последен път в качеството си студент ВО випуск 2012-2016 ще ви кажа няколко последни думи.
Днес колеги завършва един етап от живота ни. Цялото четене, правене на презентации, писане на курсови до два през нощта в деня преди предаване, учене наизуст и гризането на нокти преди изпит – Свърши, Край, Няма повече, Толкоз. Утре ще се погледнем към довчерашните препъни камъни и ще се смеем на собствените си страхове. Ще разберем, че света е нямало да свърши от факта, че сме изкарали по-ниска оценка, че гаджето ни е зарязало на Нова Година, или че ни е излязла огромна пъпка точно между очите.
От утре вече можем да упражняваме получената тук професия. Е, нямаме да си имаме ново малко име като колегите инженери, но все пак…
Докато се реализираме и станем успешни в практиката ще минат поне още няколко години. Ще трябва да изтърпим и хубавото и лошото за да станем добри в професията си. Може да се наложи да не спим и най-вероятно всеки от нас ще допусне поне по няколко гафа, а когато постигнем толкова успехи колкото гафове. Вярвам, че тогава ще можем да се поздравим като успешни специалисти.
Пътят към успеха ще е труден, и е възможно да не е по силите на всеки един от нас. Надявам се докато вършите работата си всеки от вас да е уверен, че е на възможно най-доброто място, от което да е максимално полезен на себе си и на останалите хора.
Ако чувствате, че работата ви не ви харесва.
Ако чувствате, че робувате на чужди интереси.
Ако вечер се прибирате толкова изтерзани от работа, че единствената ви мисъл е как да викнете на съседката от горния етаж да го: „Намали тоя телевизор”.
То тази работа не е за вас – напуснете я. Намерете такова място за себе си, на което ще се чувствате добре. Няма време за компромиси, защото ще прекарвате огромна част от времето си на работа. Постарайте то да комфортно и да не съжалявате за него след време. Вярвам че, ако влагате енергия и душа в работата си и гледате на нея като на нещо, което наистина харесвате то и вие самите и всички около вас ще се чувстват по-добре.
Но стига за работа. Тя ще е голяма част от живота ви, но нека не го замества целия. Нека животът ви не остава сив. Не бъдете бездейни. Творете. Мислете нестандартно, а не в клишета. Не приемайте удобството за ваш наставник в живота и не приемайте нищо за даденост. Ако се съгласите бездействието да се превърне във ваша житейска философия, то вие сте загубени. Запомнете, че светът има отчаяна нужда точно от вашето нестандартно мислене.
Отделяйте време за себе си, това не значи непременно да се поставяте на първо място пред любимите си хора, а по-скоро да отделяте време, в което да сте сам с мислите си. Така определено ще можете да дирижирате по-добре оркестъра на живота си. Отделяйте време и за хората около вас – семейство, близки, приятели. Те имат нужда от вас точно толкова, колкото и вие от тях.
Направете ми и още една последна услуга бъдете достойни за времето си. Служете си с неговите изразни средства, бъдете неизменна част от него, съпреживявайте проблемите му. Навярно някои от вас са гледали филмът „Midnight in Paris”. За тези които не са това е филм, в който главният герой се разхожда из различни периоди на времето. Е, да, ама не – животът ни не е научна фантастика и нямаме възможност да изберем времето, в което да живеем. Можем единствено да се постараем да насочим хода на обстоятелствата в които сме поставени така, че нашето време да бъде запомнено като следващия „Златен век”.
За всички нас е ясно, че с края на това време ще си отидем и единственият траен отпечатък, които ще оставим, на земята е парче гранит или мрамор метър на деветдесет сантиметра, на който ще пише „Тук почива…”. Постарайте се това да не е така.
Моля Ви нека, за нашето поколение пише нещо в учебниците по история. Нека вашето име го пише някъде с големи златни букви.
И така *пауза* живейте с времето си, наслаждавайте му се. Бъдете добри професионалисти. Бъдете добри деца и още по-добри родители. Не обръщайте особено внимание на материалното, то и без това няма да е с вас за дълго. Старайте се да бъдете щастливи дори това да значи от PR-и да се преквалифицирате в циркови артисти. Бъдете креативни, бъдете чудати, бъдете шантави, не се стряскайте, ако сутринта сте си обули два различни чорапа. Такава може да е утрешната мода.
Дерзайте мили колеги и на добър час.
© Яна Илиева – студент „Връзки с обществеността”, ФЖМК. Текстът се публикува със съгласието на студента.

Leave a Comment

Previous post:

Next post: